Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………………………
гр.
С.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на петнадесети март две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 4342 по описа за
2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 206, ал. 1 ДОПК, предявен
от НАП и ПФК „Б.1912 П.“ АД /н/ срещу
ПФК „ЦСКА“ ЕАД /н/.
Ищецът Н.А.ЗА П.твърди в исковата молба, че е образувано изп. дело № 12301/2001 г. за
събиране на публични вземания в размер на 3 005 317.43 лева, срещу
длъжника ПФК „Б.1912 П.” АД. Твърди, че в хода на действията по обезпечаване и
принудително изпълнение на публични държавни вземания от длъжника е изискана
информация за вземанията му към трети лица, на основание чл. 212, ал. 1 ДОПК. Твърди, че в отговор на направеното
запитване длъжникът ПФК „Б.1912 П.” АД
посочва наличието на свои вземания срещу ПФК „ЦСКА” ЕАД, произтичащи от
договори за продажба и трансферни права на двама футболисти в общ размер на
325 000 евро. Сочи се, че на 24.06.2009 г. на осн. чл. 195, ал. З, т. 2 ДОПК на длъжника и третото лице са връчени постановления, с които се налага
запор върху вземанията на ПФК „Б.1912 П.”АД срещу ПФК „ЦСКА” ЕАД и тъй като
оспорване на наложения запор от страна на третото лице не последвало, то постановлението
за налагането му следва да се счита за влязло в сила и породило своите последици. Твърди, че след
изтичане на срока за обжалване на постановлението не е последвало доброволно
изпълнение от страна на третото лице. Твърди, че на 11.02.2010 г. е издадено и
съответно надлежно връчено на длъжника и третото задължено лице ново
постановление за налагане на обезпечителни мерки чрез налагане на запор върху
вземания на ПФК „Б.1912 П.“ АД от ответното дружество за още 150 000 евро,
дължимивъв връзка с договора за продажба на трансферни и състезателни права на Д.С.
от 06.12.2008. Твърди, че на 09.09.2010 г. е издадено второ нареждане за
изпълнение на основание чл. 230, ал. 4 ДОПК, връчено на ответната страна на
13.09.2010 г. върди неизпълнение на публичното задължение на ПФК „Б.1912 П.“
АД, както и че не е постъпило плащане от страна на ПФК „ЦСКА“ АД. Твърди, че за
ТД на НАП- гр. П. е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.
Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника да му предаде следните суми:
175 000 евро, представляваща втори транш от общата сума по договор за
продажба на трансферни и състезателни права на Й.М.М.от 06.01.2009 г., сумата
от 150 000 евро, представляваща втори транш от общата сума по договор за
продажба на трансферни и състезателни права на Д.С. от 06.12.2008 г., сумата от
100 000 евро, представялваща дължима сума на основание раздел VII,
Заключителни разпоредби, чл. 20 от договор за покупко-продажба на трансферни и
състезателни права на футболиста Д.С.
от 06.12.2008 г. и сумата от 50 000 евро, представялваща дължима сума на основание раздел VII, Заключителни разпоредби, чл.
20 от договор за покупко-продажба на трансферни и състезателни права на
футболиста Д.С.. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът ПФК „ЦСКА“ ЕАД оспорва исковата молба изцяло. Оспорва
наличието на задължения към ПФК „Б.1912 П.” АД, поради което счита, че няма и
качеството на трето задължено лице спрямо публичния изпълнител. Посочва, че с
допълнителен анекс към процесните договори трансферната цена на футболиста Д.С.
е редуцирана, като е останал неизплатен остатък от 130 000 евро. Твърди
наличието на уведомления от 4 физически лица, отразяващи извършена продажба на
вземания, както и уведомление от ПФК „ЦСКА“ ЕАД до ПФК „Б.1912 П.” АД от
40.04.2009 г. за извършено прихващане на насрещни вземания. Твърди, че
задължението му към ПФК „Б.1912 П.” АД е погасено вследствие сключени договори
за цесия с кредитори на последното, като вземания придобити от ПФК „ЦСКА“ ЕАД,
дори надхвърлят вземанията на ПФК „Б.1912
П.” АД към ПФК „ЦСКА“ ЕАД. Счита, че за извършената продажба на вземане и
последвалото прихващане ПФК „Б.1912 П.” АД е
надлежно уведомен. Претендира направените по делото разноски.
Конституирания като съищец по делото носител на съдебно предявените
вземания ПФК „Б.1912 П.“ АД /н/, чрез синдик М.С. подава по делото становище, с
което намира предявения от ищеца иск за допустим и основателен. Посочва, че
твърдените вземания съществуват, не са погасени чрез плащане или прихващане.
Твърди, че няма данни в полза на физическите лица, за които се твърди, че са
цедирали свои вземания към ПФК „Б.1912 П.“ АД /н/ да са съществували вземанията,
описани в процесните договори за цесия. Евентуално твърди, че вземанията на
тези лица са погасени чрез плащане или по давност в по-ранен момент. Посочва,
че договорите за цесия и свързаните с тях уведомления за прихващане са намерили
отражение в счетоводството на ответната страна едва през юни 2010 г. Твърди, че
уведомления за извършени цесии и за извършени прихващания не са връчвани до
откриване на производството по несъстоятелност, нито след това.
Конституирания на основание чл. 637, ал. 3 ТЗ, като страна по делото
синдик Д. М. посочва, че в откритото производство по несъстоятелност по т. д.
№6292/2013 г., СГС, VI-5 с-в от ПФК „Б.1912 П.“ АД /н/ са предявени
вземания в размер на 1 487 385.21 лева, от които 342 270.25
лева- главница и 225 288.92 лева- законна лихва до 02.10.2015 г.;
586 749 лева- главница и 333 077.04 лева- законна лихва до 02.10.2015
г.. Посочва, че основанията за претендираните вземания са договор за
покупко-продажба на трансферни и състезателни права на футболист от 06.01.2009
г. и договор за покупко-продажба на трансферни и състезателни права на
футболист от 06.12.2008 г., като в молбата за предявяване на вземанията е
посочено, че същите са предявени от НАП с искова молба вх. №16824/25.02.2011
г., СГС. Посочва, че вземанията са
включени в списък с неприети вземания, а в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е
подадено възражение, което с определение от 25.05.2016 г. е оставено без
уважение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
По делото между страните не е спорно, че срещу ПФК „Б.1912 П.”АД /н/, е
образувано изп. дело № 12301/2001 г., за събиране на публични вземания в размер
на 3 005 317.43 лева, от които 1 878 434.50 лева- главница и 1
126 882.93 лева- лихва. Видно от представеното по делото писмо изх. №
63/23.06.2009г., в отговор на направено от публичния изпълнител искане,
длъжникът ПФК „Б.1912 П.”АД е представил надлежно заверени копия на договор за
покупко- продажба на трансферни и състезателни права на футболист от 06.01.2009
г. с ПФК „ЦСКА” ЕАД, договор за покупко-продажба на трансферни и състезателни
права на футболист от 06.12.2008 г. с ПФК „ЦСКА” ЕАД, като съгласно двата
договора ПФК „ЦСКА” ЕАД дължи на ПФК „Б.1912 П.”АД общо сумата в размер на 325
000 евро, както следва: по договор от 06.01.2009 г. за продажба на трансферни и
състезателни права на Й.М.М.дължи сумата в размер на 175 000 евро и по договор
от 06.12.2008 г. за продажба на трансферни и състезателни права на Д.С.С.дължи
сумата от 150 000 евро. Видно от представеното по делото и прието като
доказателство Постановление № 12301/2001/087887 от 24.06.2009 г., на осн. чл.
195, ал. З, т. 2 ДОПК, във вр. с чл. 200, чл. 202, ал. 2 ДОПК, е наложен запор
върху вземанията на длъжника ПФК „Б.1912
П.”АД от третото задължено лице ПФК „ЦСКА” ЕАД в размер на сумата от 325 000
евро.
Това
постановление е връчено на третото лице на 29.06.2009 г„ видно от представената
по делото и приета като доказателство разписка и придружително писмо
№12301/24.06.2009 г. С Постановление № 12301/2001/087946 от 11.02.2010 г., на осн. чл. 195, ал.
З, т. 2 ДОПК, във вр. с чл. 200, чл. 202, ал. 2 ДОПК, е наложен запор върху
вземанията на длъжника ПФК „Б.1912 П.”АД
от третото задължено лице ПФК „ЦСКА” ЕАД в размер на сумата от 125 000 евро,
съответно с падежи 30.08.2010 г. и 15.01.2011 г, установени с раздел VII,
Заключителни разпоредби, чл. 20 от договор за покупко-продажба на трансферни и
състезателни права на футболиста Д.С. от 06.12.2008 г. Това постановление е
връчено на третото лице на 15.02.2010 г.
С представения по делото анекс от 29.04.2009 г.
към договори от 06.12.2008 г. и 11.12.2008 г. за покупко-продажба на
трансферните и състезателни права на състезателя по футбол Д.С., сключен между
страните по горецитираните договори, се установява, че продавачът декларира, че
е прехвърлил на купувача възмездно, безсрочно и окончателно пълните трансферни
и състезателни права на футболиста Д.С. /т.1/. Продавачът декларира, че му е
изплатена сума в размер на 100 000 евро/т.3/, а съгласно т. 5 от анекса се
установява, че купувачът се задължава да изплати остатъка от продажната цена в
размер на 130 000 евро в срок до 12.05.2009 г., а в деня на подписване на
анекса е заплатена сума в размер на 20 000 евро.
От ответната страна по делото са представени 4 договора за заем от
15.09.2000 г.. Установява се, че заемодатели по 4-те договора са съответно Д.С.,
Д.Р., К.Д.и В.К.. По 4-те договора заемател е ПФК „Б.1912 П.“ АД. По 3 от
договорите заемодателите предоставят в заем на заемателя сума в размер на
94 350 лева- всеки, а в договора за заем със заемодателя К.Д.е посочено,
че предоставената в заем сума е 97 500 лева. По 4-те договора заемателят
следва да върне заемната сума в срок от 100 месеца.
Представени по делото са 4 отделни уведомления от горепосочените
заемодатели по процесните договори за заем, до ПФК „Б.1912 П.“ АД, с които се
уведомява футболния клуб за сключването на 4 договора за продажба на вземания
от 30.04.2009 г. с ПФК „ЦСКА“ ЕАД. Посочено е, че предмет на договорите за
продажба на вземане, е паричното вземане на горепосочените заемодатели по 4-те
договора за заем от 15.09.2000 г. Отбелязано е в 4-те уведомления, че са
получени на 30.04.2009 г. от Д.Х., в качеството му на администратор в ПФК „Б.1912
П.“ АД. Представени са също така и 4-те договора за продажба на вземане от
30.04.2009 г. Установява се, че по два от договорите цедентите В.К. и Д.С.
прехвърлят на цесионера ПФК „ЦСКА“ ЕАД съответно своите вземания по договорите
за заем от 15.09.2000 г., заедно с произтичащите лихви към 30.04.2009 г., които
вземания са на стойност 205 733 лева- всяко, а цесионерът се задължава да
заплати за вземането съответно по 72 006 лева, на всеки от цедентите. С
договор за продажба на вземане цедентът Д.Р. прехвърля на ПФК „ЦСКА“ ЕАД
вземането си в размер на 94 350 лева по договора за заем от 15.09.2000 г.,
като цесионерът се задължава да заплати за вземането 40 000 лева. С договора за продажба на
вземане цедентът К.Д.прехвърля на ПФК „ЦСКА“ ЕАД вземането си по договора за
заем от 15.09.2000 г., заедно с лихвите към него в размер на 212 602 лева,
като цесионерът се задължава да заплати за вземането 74 410 лева.
По делото е представено уведомление от ПФК „ЦСКА“ ЕАД до ПФК „Б.1912 П.“
АД, от което се установява, че на основание чл. 104 ЗЗД футболен клуб
„ЦСКА“ прихваща насрещните си вземания
до размера на по-малкото, а именно: ПФК
„Б.1912 П.“ АД има задължение към ПФК „ЦСКА“ ЕАД в размер на 718 418 лева;
ПФК „ЦСКА“ ЕАД има задължение към ПФК „Б.1912 П.“ АД за изплащане на възнаграждение
по договор за закупуване на спортни права на футболни играчи. Установява се, че
двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото от деня, в който прихващането е могло
да се извърши. Удостоверено е, че уведомлението е подписано на 30.04.2009 г. от
В.Х.и П.П., в качеството им на изпълнителни директори на „ЦСКА“ и за футболен
клуб Б.от С.Д..
По делото са представени 4 нотариални покани изпратени съответно от Д.С., чрез В.К., Д.Р., К.М.и В.К.. Всяка от
поканите е изпратена чрез нотариус В.М.до
ПФК „ЦСКА“ ЕАД. Отбелязано е, че датата на получаване на всяка покана от
адресата ПФК „ЦСКА“ ЕАД е 28.05.2010 г. В поканите е посочено, че подателите се
легитимират като прехвърлители на вземания по договори за продажба на вземания
от 30.04.2010 г. Отбелязано е, че по всеки договор, падежът на втората вноска е
настъпил, но плащане не е последвало. Отправено е предупреждение, че при
неизпълнение на задължението по договорите същите ще се считат за развалени.
От заключението на приетата съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общо дължимите суми по двата договора за покупко-продажба на
трансферни и състезателни права на футболист са в размер на 535 000 евро,
като тази сума е намерила счетоводно отражение по дебита на счетоводна сметка
219- други дълготрайни нематериални активи, като увеличение на тези активи.
Същата сума е намерила отражение по кредита на счетоводна сметка 401-
доставчици – ПФК „Б.1912 П.“ АД, като увеличение на задълженията към този
доставчик. На основание сключените договори и издадените фактури от ПФК „Б.1912
П.“ АД, футболен клуб „ЦСКА“ изплаща на Д.Х.в брой срещу издадени РКО и РКОВ
суми в общ размер на 383 269.48 лева , като дългът на футболен клуб „ЦСКА“
към ПФК „Б.1912 П.“ АД преди извършване
на прихващането е в размер на 643 541.27 лева. Общият размер на
прехвърленото от цедентите на цесионера ПФК „ЦСКА“ ЕАД вземания от футболен
клуб „Б.“ по отпуснатите суми и начислените лихви върху тях по четирите броя
договори за заем е 718 418 лева. Общият размер на цената, по която е
прехвърлено от цедентите на цесионера вземания от футболен клуб „Б.“ е
258 422 лева. С мемориален ордер № 22 от месец юни 2010 г. в
счетоводството на футболен клуб „ЦСКА“ са осчетоводени четирите договора за
продажба на вземания в общ размер на 718 418 лева, със счетоводна операция
№ 908 от 30.06.2010 г. от 30.06.2010 г.: Дt с/ка
498-Други
дебитори- ПФК „Б.1912 П.“ АД; Кt с/ка 499- Други кредитори.
Според вещото лице с мемориален ордер № 22 от юни 2010 г., в счетоводството на
футболен клуб „ЦСКА“ е осчетоводено погасяването на останалото задължение към
футболен клуб „Б.“ в размер на 643 541.27 лева, със счетоводна операция № 914
от 30.06.2010 г.; Дt с/ка 401-Доставчици-ПФК „Б.1912 П.“ АД; Кt с/ка
401-Доставчици-ПФК „Б.1912-П.“ АД. С това осчетоводяване задължението на
футболен клуб „ЦСКА“ към ПФК „Б.1912 П.“ АД е погасено. Осчетоводяването на вземането на ПФК „ЦСКА“
ЕАД от ПФК „Б.1912 П.“ АД по счетоводна сметка 498 – Други дебитори- ПФК „Б.1912 П.“ АД
е намалено със сумата от 643 541.27 лева, като е останало вземане
по тази сметка от футболен клуб „Б.“ в
размер на 74 877 лева. След извършеното прихващане
футболен клуб „ЦСКА
се явява кредитор на футболен клуб „Б.“. В открито съдебно заседание проведено
на 20.12.2011 г., при приемане на заключението, вещото лице посочва, че според
обяснения на страната осчетоводяването на процесните цесии е извършено след
направените плащания към цедентите, като до 30.06.2010 г. пълните плащания към
цедентите за извършени и тогава договорите са осчетоводени.
От допълнителното заключение на приетата съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на
основание договорите за покупко-продажба на трансферни и състезателни права на
футболистите Д.С. и Й.М., ПФК „Б.1912 П.“
АД издава на ПФК „ЦСКА“ ЕАД следните фактури: за Д.С. на обща стойност
195 582.21 лева; за Й.М. на обща стойност 146 687.25 лева, а общата
стойност на двете фактури 342 269.46 лева. На основание договорите за
покупко-продажба на трансферни и състезателни права на футболистите Д.С. и Й.М. и издадените фактури,
футболен клуб „ЦСКА“ изплаща на Д.Х.в брой срещу издадени РКО и РКОВ, суми в
общ размер на 383 269.48 лева. В счетоводството на футболен клуб „Б.“
издадените данъчни фактури и получените суми в касата на дружеството с ПКО са
осчетоводени със следните счетоводни статии: Дt
с/ка 401-Клиенти- ПФК „ЦСКА“ ЕАД, Кt
с/ка 703-Приходи от продажби. Според вещото лице с това осчетоводяване в
счетоводството на футболен клуб „Б.“ е отразено вземане от футболен клуб „ЦСКА“
в размер на 342 269.46 лева, както и увеличение на приходите от продажби;
Плащане Дt с/ка 501- Каса в лева, Кt с/ка -411-Клиенти-ПФК „ЦСКА“ АЕД. Според
вещото лице с горното осчетоводяване в счетоводството на футболен клуб „Б.“ е
отразено намаление на вземането от „ЦСКА“ в размер на 342 269.46 лева,
както и увеличение на паричните средства в касата на дружеството. Вещото лице
посочва, че с протокол №1031732/23.12.2011 г. на ТД на НАП- гр. П. данъчните
органи са установили, че към 31.12.2008 г. задълженията на ПФК „Б.1912 П.“ АД
към четиримата физически лица са погасени, като не се установява на какво
основание са осчетоводени задълженията към тези лица и на какво основание са
погасени.
При така установеното от фактическа страна, Съдът приема предявеният иск
за неоснователен.
Възможността да бъде предявен настоящият иск е установена в глава
двадесет и четвърта „Обезпечения”, раздел ІІ „Обезпечителни мерки” на ДОПК. Целта на действията на публичния изпълнител в
обезпечителното производство е да бъде осигурено бъдещото събиране на
публичните вземания чрез ограничаване възможностите на длъжника да се
разпорежда със своето имуществ Едно такова действие е и налагането на запор на
вземания на длъжника към трето задължено лице от публичния изпълнител. В случая
с постановления на публичния изпълнител са наложени запори върху процесните
вземания на длъжника съищец към ответника. Съгласно нормата на чл. 206 ДОПК,
доколкото в цитирания нормативен акт не е предвидено друго, запорът и
възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвеждат действията,
предвидени в чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 ГПК. Органът, наложил обезпечението, може да предяви срещу третото задължено
лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно /чл. 206,
ал. 1, изр. 2 ДОПК/. Искът по чл. 206, ал. 1, изр. 2 ДОПК съответства на този,
който обезпеченият кредитор може да предяви в обезпечителното производство по
ГПК - по чл. 401, изр. 2 ГПК. И в двата случая сме изправени пред възможности
за упражняване на правата на длъжника или до косвени искове, при които не
следва да се доказва наличието на интерес, а легитимацията на ищеца произтича
направо от издадената обезпечителна заповед, обезпечителен запор, при иска по
чл. 401, изр. 2 ГПК или от постановлението за налагане на обезпечителни мерки
на публичния изпълнител, при иска по чл. 206, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Третото
задължено лице – ответник по косвения иск по чл. 206, ал.1, изр. 2 ДОПК би
могло да противопостави на ищеца всички възражения, с които разполага срещу
длъжника преди запора, даже когато се основават на извършени преди запора
разпореждания на длъжника с вземането – опрощаване, прихващане и др. То би
могло да се позове и на изтекла погасителна давност. Допустимостта на подобни
възражения, направени и в настоящето производство, следва пряко от характера на
косвения осъдителен иск по чл. 206, ал. 1, изр. 2 ДОПК, а в случая и от
обстоятелството, че не се касае до запорирани и предмет на изпълнение ликвидни
и изискуеми вземания /чл. 202, ал. 2 ДОПК и чл. 230 ДОПК/. Съгласно
дефинитивната норма на чл. 230, ал. 2 ДОПК вземането е ликвидно и изискуемо,
само когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с
влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга,
издадено от третото лице, пред каквито хипотези не сме изправени в настоящия
случай. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че
предвид липсата на оспорване на наложения запор по административен ред от
страна на третото лице, постановлението
за налагането му следва да се счита за влязло в сила и да породи правни
последици, които да препятстват възможността Съдът да разгледа направените в
настоящето производство от длъжника възражения за погасяване на задълженията му
към длъжника чрез прихващане.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин
активната легитимация на ищеца, а именно
наличието на публични задължения на футболен клуб „Б.“ в размер на 3
005317.43 лева , за събиране на които е образувано принудително изпълнение, по
което са наложени обезпечителни мерки – запор върху вземания на длъжника срещу
ответника в общ размер на 475 000 евро с постановления за налагане на обезпечителни
мерки на публичния изпълнител. Не се
установи обаче съществуването на вземанията на длъжника към ответника, върху
които са наложени обезпечителните мерки. От събраните писмени доказателства и
приетите заключения на ССчЕ се установи основателността на възраженията на
ответника, че вземанията на длъжника по процесните трансфери на състезатели са
погасени чрез прихващане на наслещни вземания.
Установи се, че към 31.12.2008 г. в счетоводството на футболен клуб „Б.“
са съществували вземания към процесните 4 физически лица. В счетоводството не
се установява размерът и изискуемостта на тези вземания, но обстоятелството за
наличието на вземания към клуба води до извод за тяхното съществуване, предвид
представените по делото договори за заем. Неоснователни и недоказани остават твърденията за
погасяване на тези вземания чрез плащане и по давност преди цедирането им, тъй
като по делото не са представени доказателства, установяващи тези твърдения. Вземанията
по договорите за заем са съществували и са били реално прехвърлени на
ответника, а представените по делото договори за цесия са отразени в
счетоводството на футболен клуб „ЦСКА“ ЕАД. Безспорно се установяват постъпилите уведомления на цедентите за извършени
цесии, така и уведомлението на цесионера ПФК „ЦСКА“ ЕАД за прихващане на
насрещни вземания. Установява се и изпълнението на задълженията на цесионера да
плати уговорената цена. В действителност договорите за цесия са сключени на
по-ранна дата от тази на счетоводното записване, но последното не обосновава извод за липсата на надлежно извършено прихващане,
още повече, че от обясненията, дадени на вещото лице при приемане на
заключението, се установява, че осчетоводяването е извършено след пълното
плащане към цедентите. Този факт времево
съвпада с датата на отправени нотариални покани от цедентите - 4
физически лица до футболен клуб „ЦСКА“. Недоказано остава твърдението, че уведомлението за извършване на цесиите, както
и уведомлението за прихващане не са връчени надлежно на футболен клуб „Б.“.
С оглед изложеното съдът намира, че съществуването на вземането, чието
събиране се цели да се установи е погасено чрез прихващане, а искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът, инициирал
производството, следва да заплати на ответната страна разноските, направени по
делото. Видно от представения от ответника списък на разноските по чл. 80 от ГПК
се претендират единствено разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция в размер на общо 36 000 лева, съответно предвид
принципа на диспозитивното начало Съдът следва да се произнесе единствено
относно дължимостта на тези разноски. Ищецът НАП прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляване на претендираното от ответника възнаграждение поради прекомерност.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер, съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В
случая съдът намира, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение
от 36000 лева не в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 5 на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /20110.39 лева/
и се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид
изложеното, съдът намира, че възражението на ищеца НАП за прекомерност е основателно и дължимите на ответника разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се
определят на 26000 лева. Така определеният размер е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 вр.
§2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При определянето на този размер съдът взе предвид действителната правна и фактическа сложност
на делото и извършените от процесуалния представител на ответника в настоящето
производство процесуални действия.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Н.А.ЗА
П., гр. С., бел. „*********против ПФК „ЦСКА“ АД /н/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Средец“, ул. „**********, съдебен
адрес:***, офис 9 с правна квалификация чл. 206, ал. 1 ДОПК, с предмет вземания на
съищеца ПФК „Б.1912 П.“ АД /н/, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, стадион „*********срещу ПФК „ЦСКА“ АД /н/, ЕИК *********, върху
които е наложен запор с постановления на публичния изпълнител, както следва:
175 000 евро, представляващи втори транш от общата сума по договор за продажба
на трансферни и състезателни права на Й.М.М.от 06.01.2009 г.; 150 000 евро,
представляващи втори транш от общата сума по договор за продажба на трансферни
и състезателни права на Д.С. от 06.12.2008 г.; 100 000 евро, представялващи
дължима сума на основание раздел VII, Заключителни разпоредби, чл. 20 от
договор за покупко-продажба на трансферни и състезателни права на футболиста Д.С.
от 06.12.2008 г. и 50 000 евро, представялваща дължима сума на основание раздел
VII, Заключителни разпоредби, чл. 20 от договор за покупко-продажба на
трансферни и състезателни права на футболиста Д.С..
ОСЪЖДА Н.А.ЗА П., гр. С., бел. „*********да
заплати на ПФК „ЦСКА“ АД /н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, офис 9, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски в размер на 26 000 лева /двадесет и шест
хиляди лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: