№ 8989
гр. С., 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110161640 по описа за 2021 година
„Т. е предявило против Д. АЛ. Ф. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1
от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 3447,59 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода – 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
16.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата; 374,10 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 13.04.2021г.; 65,75 лева -
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.06.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата; 11,42 лева - представляваща обезщетение за забава за периода от
01.07.2018г. до 13.04.2021г.
Претендира присъждането за разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, като е
доставял до имот - ап. 103, находящ се в гр. С., жк. „З. през процесния период топлинна
енергия за битови нужди. От своя страна ответникът се явявал неизправна страна, тъй като е
останал задължен за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за
релевирания период, като дължи и обезщетение за забавено изпълнение.
1
Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата -
етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Б.,
поради което претендира и заплащането на главница и мораторна лихва за предоставената
услуга дялово разпределение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.Ф. е подал отговор на ИМ, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е ползвал топлинна енергия.
Претендира присъждането на разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представения по делото Договор за доброволно делба на недвижим имот с
нотариална заверка на подписите /л. 15-18 от делото/ се установява, че на 17.10.2011г.
съсобствениците на процесния имот – апартамет № 103, находящ се в гр. с., жк. „З. са се
спогодили за това, че ответникът Д. АЛ. Ф. получава в дял и става изключителен собственик
на имота, като за уравняване на дяловете на останалите съсобственици се задължава да
изплати съответните суми.
Фактът относно собствеността на апартамента не се оспорва от ответника, поради
което съдът го прие за безспорно установен.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. Договор № 423 от 05.09.2001г.,
сключен между ЕС на адрес: гр. С., жк. „З. и „Б., протокол от проведено на 09.08.2001г.
общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на посочения по-горе
адрес; съобщения към общи фактури за процесните отчетни периода; дебитни известния и
разпечатка от абонатната сметка за процесния абонатен номер; договор от 2018. Между „Т.
и „Б., както и от представените от „Б. индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния
период и формуляри за отчет на уредите на РД на ТЕ се установява, че сградата в режим на
ЕС на горния адрес била топлоснабдена.
Съдът не счита, че оспорването на подписите от страна на ответника, положени в
списъците на ЕС, би имало значение относно крайния изход на делото, доколкото тези
списъци не се явяват пряко относими към предмета на доказване.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответникът в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, през процесния период е
бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания
по-горе законов текст ответникът, като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан
по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения
2
им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че
желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Т. топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид
изложеното, между страните за процесния период бил сключен действителен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
СРС кредитира заключението на СТЕ, което е дало пълни и обосновани отговори на
поставените въпроси. Същото не е оспорено от страните по делото, като вещото лице
изрично сочи, че е направил опит да се свърже с адвоката на ответника за съдействие с оглед
поставените от негова страна въпроси, но не е установил контакт. Отделно, съдтъ ще
посочи, че посещението на място в имота към настоящия момент, би установило
фактическото състояние към момента, а не към процесния период, поради което и е
безпредметно.
Съгласно заключението на СТЕ:
ФДР „Б. за периода месец 05.2018г. – месец април 2020г. е извършвала дялово
разпределение на ТЕ по пера, постъпила в АС на входа в т.ч. и на процесния имот. През
процесния период дяловото разпределение е извършвано, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в
имота ТЕ за отопление е определяна по реален отчет на показанията на 4 броя ИРРО,
монтирани на 4 броя радиатори в имота. Проверката на приложените документи и анализа,
извършен от експерта, показва, че показанията на уредите и определеното количество ТЕ за
отопление на имота е извършено съгласно действащата нормативна уредба.
ТЕ за БГВ за процесния период е определян на основата на реален отчет на
показанията на 2 броя технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода, с
показания в куб.м. с изравняване в края на всеки отоплителен сезон /или на два пъти през
отоплителния сезон – пролет – м. 5 и есен – м. 09/.
За периода м.05.2018г. – м. 30.04.2019г. и за периода 05.2019г. – м. 04.2020г.
отчетите за ТЕ са редовни и за конкретна дата.
Вещото лице сочи, че през процесния период общият топломер, монтиран в
абонатната станция, съобразно изискванията на ЗИ и заповедите на МАМТН, като средство
за търговски измерване, редовно, на всеки две календарни години е преминавал на
метрологични проверки за определяне на техническата му годност. Проверките са
3
извършвани от оторизирани /лицензирани/ лица.
Стойността на потребената ТЕ за двата отчетни периода вещото лице изчислява в
размер на 3580,42 лева, като сумата не включва лихви за просрочено плащане и стари
задължения, ако има такива.
Съдът кредитира и заключението на ССЕ, в което вещото лице е отговорило
обективно и в пълнота на поставените въпроси. Заключението не е оспорено от страните по
делото.
Съгласно заключението на ССЕ:
При извършена проверка в отдел съдебни вземания към Правна дирекция на
ищцовото дружество, не са установени данни за постъпили суми за покриване на
начислените суми за процесния период.
Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период 01.05.2018г. –
30.04.2020г. възлиза на 3513,34 лева, от които 65,75 лева за отчет за дялово разпределение и
3447,59 лева за ТЕ.
С оглед на горното, съдът прие за доказано, че ответникът се явява задължено лице за
заплащането на доставената в процесния период топлинна енергия, а именно 3447,59 лева и
за услугата за дялово разпределение в размер на 65,75 лева.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата.
От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, както
и то заключението на ССЕ, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
подгряване на топла вода, за което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга
за дялово разпределение, като по делото не са ангажирани доказателства за заплащане на
дължимата сума в начисления и претендиран от ищеца размер.
С оглед на всичко изложено искът, предявен срещу ответника по чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за пълния размер на главниците за топлинна енергия и
дялово разпределение и следва да бъде уважен.
В срока за отговор ответникът не е направил възражение за изтекла давност, поради
което този въпрос съдът няма да обсъжда.
4
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
За заплащането на задължението си по фактура № ********* от 31.07.2019г.
ответникът е изпаднал в забава считано от 15.09.2019г., а за заплащането на задължението
си по фактура № ********** от 31.07.2020г. - от 15.09.2020г.
Използвайки лихвен калкулатор, този състав изчисли дължимата мораторна лихва
върху главницата за ТЕ за претендирания период от 15.09.2019г. до 13.04.2021г., като
изключи периода на извънредното положение, а именно от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., през
който период съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците – лихви за забава върху суми, дължими от частноправни субекти, не се
начисляват.
Тази лихва съдът изчисли в общ размер на 374,10 лева, поради което искът за
мораторна лихва върху главницата за ТЕ следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до претендираната мораторна лихва върху главницата за услугата
дялово разпределение, съдът намира следното:
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ
начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение.
Аналогичен е и текстът в ОУ от 2016г. По делото по горните мотиви не са ангажирани
никакви доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид
на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява
изпадането на ответника в забава. Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици на недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът и ответникът.
„Т. е сторило следните разноски: 112,55 лева – ДТ; 150 лева – депозит за СТЕ; 200
лева – депозит за ССЕ. Съдът ще обърне внимание, че ищецът е внесъл по-голям депозит за
СТЕ, а именно 300 лева, вместо определените в от съда в негова тежест 150 лева. Няма
пречка при поискване надвнесения депозит от 150 лева да бъде възстановен на ищеца.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски, които доказва ищеца са в размер на 562,55 лева.
От тях с оглед уважената част на иска следва да му се присъдят разноски в размер на
5
560,90 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство „Т. е направила разноски във връзка с депозираното
заявление, както следва: 77,98 лева – ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед уважената част на исковете ответникът следва да заплати на ищеца
направени в заповедното производство разноски в размер на 127,61 лева.
Ответникът доказва разноски в исковото производство в размер на 850 лева –
адвокатско възнаграждение и 150 лева – депозит за СТЕ.
Съдът не счита, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Минималното адвокатско възнаграждение с оглед правния интерес по делото, определен
при условията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е в размер на 502,92 лева. Ето защо, заплатеният адвокатски
хонорар от 850 лева съдът не счита за завишен.
С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
2,93 лева – разноски с оглед отхвърлената част на иска.
Ответникът не е сторил разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Я. срещу Д. АЛ. Ф. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „И., че Д. АЛ. Ф. ЕГН
********** дължи на „Т. с . сумата от 3447,59 лева – главница, представляваща
незаплатена топлинна енергия, предоставена до топлоснабден имот – ап. 103, находящ се в
гр. С., жк. „З. за периода – 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 65,75 лева - представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно
със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 16.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.
срещу Д. АЛ. Ф. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „И., че Д. АЛ. Ф. ЕГН **********
6
дължи на „Т. с . сумата от 374,10 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2019г. до 13.04.2021г. върху главницата за ТЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за сумата от 11,42 лева - представляваща обезщетение за забава за периода от
01.07.2018г. до 13.04.2021г. върху главницата за услугата дялово разпределение, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. АЛ. Ф. ЕГН ********** да заплати
на „Т..“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 560,90 лева - разноски в производството по чл. 422 ГПК,
сторени пред СРС, и сумата 127,61 лева - разноски в производството по ч.гр.д. №
34293/2021г. по описа на СРС, 61-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т..“ ЕАД, ЕИК . да заплати на Д. АЛ. Ф.
ЕГН ********** сумата от 2,93 лева - разноски в производството по чл. 422 ГПК, сторени
пред СРС.
Решението е постановено при участието на „Б. - трето лице помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7