РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 21.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Стефани
Калоферова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2724 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 365, ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от П.Е., О.К., Н.Е., Е. Б. (Е.С.Х.) и М.Ф. срещу „Т.И.Р./ТИР/“ АД, за
осъждането на ответника да заплати на всеки от ищците П.Е., О.К. и Н.Е. по 1/3
част от общо 70 000 евро, както и мораторна лихва в размер на 6840,50
евро, дължима за периода от влизане в сила на определението от 25.02.2013 г.,
по гр. д. № 6653/2010 г., по описа на СГС, IV-А състав - 11.03.2013 г., до
датата на исковата молба – 24.02.2014 г., и на всеки от ищците Е.Б. и М.Ф.
сумата от по 35 000 евро, както и мораторната лихва в размер на по 3430,15
евро за всеки от тях, (съгласно
уточнението на л. 176) дължима за периода 11.03.2013 г. – 24.02.2014 г.,
които суми представляват неизпълнено парично задължение на ответника по
сключена между страните извънсъдебна спогодба от 18.01.2013 г., по силата на
която ищците по настоящото дело са поели задължение да сключат съдебна спогодба
за признаване на предявения срещу тях от „Т.И.Р./ТИР/“ АД иск по гр. д. №
6653/2010 г., по описа на СГС, IV-А въззивен състав. По всяка една от главните
претенции се претендира и лихва за забава от датата на исковата молба -
25.02.2014 г., до окончателното му погасяване.
Ищците твърдят, че във връзка със съдебен спор между
тях и ответното дружество, по гр. д. № 6653/2010 г., по описа на СГС, IV-А
въззивен състав, страните са постигнали извънсъдебна спогодба от 18.01.2013 г. относно
последвало сключване на съдебна спогодба, с която да бъде уреден доброволно
съдебния спор между страните и съответно прекратено по гр. д. № 6653/2010 г.,
по описа на СГС, IV-А с-в и отменено постановеното първоинстанционно решение от
26.09.2009 г. по гр.д. № 11123/2005г. по описа на СРС, ГК, 46 с-в., като за
целта „Т.И.Р./ТИР/“ АД е поело задължение да изплати на П.Е., О.К. и Н.Е., чрез
адв. Г. по посочена от него сметка и на Е.Б. и М.Ф., чрез адв. С., по посочена
от него сметка, общо сумата от 140 000 евро. Било договорено и извършване на
покупко-продажба във формата на нотариален акт на недвижим имот, представляващ Галерия,
над магазин, находящ се в град София, ул. „********, със застроена площ от
82,50 кв.м. и с обща кубатура от 259,43 куб.м., със съответните идеални части
от общите части на сградата и мястото, цялото от 356,36 кв.м., съставляващо УПИ
III-10, от кв. №251, по плана на гр. София, за сумата от 60 000 евро.
Поддържат, че не притежават екземпляр от сключена писмена извънсъдебна
спогодба, но съдържанието й е идентично с това, инкорпорирано в договор за
Ескроу сметка, сключен между същите страни и „И.” АД, чрез която е следвало да
се извърши плащането на сумата от общо 200 000 евро, като от съдържанието на
Ескроу договора се установявало и наличието на сключено извънсъдебно
споразумение.
Сочат, че съществено условие на договора за Ескроу
сметка е било в уговорения между страните срок да бъде представено на банката
доказателство за постигната съдебна спогодба с влязло в сила определение на
съда за нейното одобряване, но по независещи от тях причини, въпреки че
съдебната спогодба е била одобрена и съдебно определение е било постановено,
поради административна забава на съда, не са могли да представят в срок
договорения като доказателство за изпълнение на условията документ на
търговската банка, но са я уведомили своевременно за съществуването на такъв
документ, като след изтичането на уговорения в договора за ескроу сметка срок
за представяне на документа, банката върнала сумата на ответника. Твърдят, че
са изпълнили задълженията по извънсъдебната спогодба да сключат съдебна
спогодба по гр. д. № 6653/2010 г., по описа на СГС, както и да прехвърлят
собствеността върху горепосочения недвижим имот – Галерия, но са получили
единствено сумата от 60 000 евро, представляваща продажна цена за Галерията,
но не и сумата от 140 000 евро, която е следвало да им бъде заплатена от „Т.И.Р./ТИР/“
АД, поради това, че са сключили съдебна спогодба и са признали иска, предявен
от дружеството. Поддържат, че ответникът, чрез своя законен представител, е отрекъл
изобщо съществуването на извънсъдебна договорка за заплащане на сума, различна
от продажната цена на недвижимият имот – Галерия, поради което е налице правен
интерес от предявяването на настоящите искове.
С разпореждане от 22.10.2014 г., постановено по
настоящото дело, от производството са били отделени за образуване в ново
гражданско дело, първоначално предявените с исковата молба от ищците срещу
ответника искове за установено, че подписаната съдебна спогодба с протокол от
25.02.2013 г., по гр.д. № 6653/2010 по описа на СГС, ІV А въз. състав, е
нищожна, като сключена без представителна власт, алтернативно - че е унищожаема
поради грешка и измама, тъй като е сключена със съзнанието, че по нарочна
сметка ще бъде преведена сумата от 140 000 евро.
Ответникът оспорва исковете по основание, като сочи,
че е налице съдебна спогодба от 25.02.2013 г., в която на стр. 3 страните са
изразили съгласие, че са уредили окончателно и непререшимо всичките си
взаимоотношения относно правния спор, включително и всички финансови претенции,
и в нея не е предвидено претендираното в настоящото производство вземане от
140 000 евро. Поддържа се, че не е
сключвана извънсъдебна спогодба с твърдяното от ищците съдържание. Възразява,
че договорът за ескроу сметка е самостоятелно писмено съглашение, което е
тристранно и предметът му е финансовата страна на отношенията между страните,
поради което не може да се ползва, за да повлияе на съдебното споразумението, с
което правният спор между страните по гр. д. №6653/2010 г. на СГС е решен.
Възразява, че договорът за ескроу сметка е недействителен, тъй като е сключен
без основание, доколкото, посочената в него като основание за сключването му
извънсъдебна спогодба от 18.01.2013 г., не съществувала. На отделно основание се твърди, че договорът
за ескроу сметка е бил подписан при условията на взаимна грешка на страните,
поради погрешната представа, че е налице извънсъдебно споразумение,
предшестващо съдебната спогодба, която била окончателното споразумение между
страните. Излага, че като отделен и независим от съдебната спогодба, ескроу
договорът е бил канцелиран към 31.05.2013 г. от третата страна – „И.“ АД и
затова въз основа на него не може да се търси каквато и да било изпълнение на
задължение по една предполагаема и несъществуваща извънсъдебна спогодба.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С
доклада по делото е отделено като безспорно обстоятелство, че по гр. д. № 6653/2010 г., по описа на СГС, IV-А с-в, е
постигната съдебна спогодба между „Т.И.Р./ТИР/“ АД като въззивник - ищец и П.Е.,
О.К., Н.Е., Е.Б. и М.Ф. като въззиваЕ.-отвеници. Видно от съдебния протокол от
25.02.2013г., страните са се спогодили, че ответниците признават правото на
собственост на дружеството - ищец „Т.И.Р./ТИР/“
АД върху реална част с площ от 82 кв.м. от първия етаж на сграда на ул. „********-22
и на реална част, с площ от 40 кв.м. от мазето под първия етаж на същата
сграда, като в седмодневен срок от влизане в сила на спогодбата, ответниците се
задължават да предадат владението на имота. Посочено е, че по този начин
страните уреждат окончателно спора помежду им и нямат никакви финансови или
други претенции едни към други. Видно от отбеляването върху определението,
същото е влязло в сила на 11.03.2013г.
Не
е спорно между страните, че по силата на нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 104, том 2, рег. № 6377, дело № 283/2013, на нотариус Валентина
Благоева, рег. № 302 при НК, П.Е., О.К., Н.Е., Е.С.Х. и М.Ф. са продали на „Т.И.Р./ТИР/“
АД недвижим имот, представляващ Галерия, над магазин, находящ се в град София,
ул. „********, със застроена площ от 82,50 кв.м. и с обща кубатура от 259,43
куб.м., със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото,
цялото от 356,36 кв.м., съставляващо УПИ III-10, от кв. №251, по плана на гр.
София, за сумата от 60 000 евро, която сума, видно от посоченото в нотариалния
акт, купувачът е превел по ескроу сметка в „И.“ АД, въз основа на сключен между
страните и банката договор за ескроу сметка от 21.02.2013 г.
По
делото е представен и Договор за ескроу сметка от 21.02.2013 г., сключен между
ищци и ответното дружество, като страни по договора, и „И.“ АД като депозитар,
в т. „А“ от който страните по настоящото дело са декларирали, че са сключили на
18.01.2013 г. извънсъдебна спогодба относно последващо сключване на съдебна
спогодба, с която да бъде уреден доброволно съдебния спор между тях и съответно
прекратено гр.д. № 6653 по описа на СГС, ГК, IV А с-в и отменено постановеното
първоинстанционно решение от 26.09.2009 г. по гр.д. № 11123/2005 г., по описа
на СРС, 46 с-в, като за целта „Т.И.Р./ТИР/” АД следва да изплати на П.Е., О.К.
и Н.Е., чрез адв. Г. по посочена от него сметка и на Е.Б. и М.Ф., чрез от адв. С.,
по посочена от него сметка общо сумата от 140 000 евро, както и относно
извършване на покупко-продажба във формата на нотариален акт на недвижим имот
ГАЛЕРИЯ, над магазин, находящ се в гр. София, ул. „********, със застроена площ
от 82,50 кв.м., с обща кубатура от 259,43, заедно със съответните идеални части
от общите части на сграда и мястото, цялото от 356,36 кв.метра, съставляващо
УПИ III-10, от кв. №251, по плана на гр. София, ул. „*******, за сумата от 60 000
евро.
В
т. „Б“ и „В“ от ескроу договора страните са уговорили, че с цел изпълнение на
договореното по сключената извънсъдебна спогодба между тях, желаят откриване на
Ескроу сметката, както и че „И.” АД е сключила с „Т.И.Р./ТИР/” АД Договор за
банков кредит № КЦ - 1088/2012-В, по силата на който Банката му е предоставила
сумата в размер на 200 000,00 евро, предназначена за плащане по спогодбата.
В
т. 5 от договора са предвидени редът и условията, при които ще се разпореждат
средства от сметката, като сума от 100 000 евро ще бъде изплатена на П.Е., О.К.
и Н.Е., чрез адв. Г., а остатъкът от 100 000 евро, ще бъде изплатен на Е.Б.
и М.Ф., чрез адв. С. по посочената банкова сметка ***а на следните документи: оригинал
от заверена с отметка влязла в сила съдебна спогодба по гр.д. № 6653, по описа
на СГС, IV А с-в и на оригинал на вписан нотариален акт за покупко-продажба на
гореописания недвижими имот - Галерия. Предвидено е, че ако в срок до
31.05.2013 г. включително в Банката не бъдат представени посочените документите,
Банката превежда Ескроу средствата по сметката на „Т.И.Р./ТИР/” АД в първия
работен ден, следващ деня на изтичане на срока на договора, като със същите
банката може да погаси служебно усвоения кредит.
Не
е спорно между страните по делото, а и видно от представените писмени
доказателства, че след одобряването на съдебната спогодба по гр. д. № 6653/2010 г., по описа на СГС, IV-А с-в,
определението на съда, с което е прекратено производството по делото, е било
обжалвано от третото лице помагач „Е Ч.“ ООД пред ВКС, като същото е оттеглило
на 18.04.2013 г. частната си касационна жалба /л.143/, но до изтичането на
предвидения краен срок в
договора за ескроу сметка – 31.05.2013
г., настоящите ищци не са успели да се снабдят с оригинал на заверена с отметка
влязла в сила съдебна спогодба по гр.д. №6653/2013 г., СГС, поради което „И.“
АД е върнало средствата на ответното дружество.
Съгласно
чл. 365 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор
или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки, с които могат
да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са
били предмет на спора.
Съдебната
спогодба представлява договор, потвърден от съда по висящо дело, с който се
разрешава със сила на пресъдено нещо правния спор или част от него, и по този
начин съдът се десезира от разглеждането му. Тя има значението на влязло в сила
съдебно решение, т.е. по правният спор се формира сила на пресъдено нещо. Ето
защо недопустимо в последващо съдебно производство е да се преразглежда единствено
спорът, който е бил предмет на съдебната спогодба, но не и възникнали спорове
относно други поети права и задължения със спогодбата. В този смисъл и
декларираното от страните по сключената съдебна спогодба по гр.д. №6653/2013
г., на СГС, че нямат никакви финансови или други претенции една към друга, не
обвързва съда в настоящото производство с оглед представените доказателства да
преценява какви са действителните уговорки и поети задължения във връзка със
сключването на съдебната спогодба.
С
оглед, определението дадено в чл. 365, ал. 1 ЗЗД, извънсъдебната спогодба се
характеризира като консенсуален и неформален договор, като писмената форма е
необходима само за доказването му, но не и за неговата действителност. Ищците
твърдя, че по повод сключването на съдебната спогодба, са сключили писмена
извънсъдебна спогодба на 18.01.2013 г., екземплярът от която е изчезнал, но
съществуването на същата се установявала от съдържанието на подписания между
страните по настоящото дело Договор за ескроу сметка от 21.02.2013 г. Доколкото
като се касае за доказване на писмено съглашение, по което страната е
участвала, свидетелските показания по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК са
недопустими (освен при изключението на чл. 164, ал. 2 ГПК), но няма пречка
сключването и съдържанието на твърдяната извънсъдебна спогодба да се
установяват с други доказателствени средства, каквото в случая се явява
представения по делото Договор за ескроу сметка от 21.02.2013 г. От
съдържанието на същия се установява, че на 18.01.2013 г. между „Т.И.Р./ТИР/” АД
и П.Е., О.К., Н.Е., Е.Б. и М.Ф., е сключена извънсъдебна спогодба относно
последващо сключване на съдебна спогодба, с която да бъде уреден доброволно
съдебния спор между тях и съответно прекратено гр.д. № 6653 по описа на СГС,
ГК, IV А с-в и отменено постановеното първоинстанционно решение от 26.09.2009
г. по гр.д. № 11123/2005 г., по описа на СРС, 46 с-в, като за целта, дружеството
е следвало да заплати на физическите лица общо сумата от 140 000 евро. В тази
си част, подписаният от ответното дружество ескроу договор представлява частен
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, тъй като
удостоверява неизгодни за „Т.И.Р./ТИР/” АД факти – сключването на извънсъдебна
спогодба и поемане на задължение да се заплати сумата то 140 000 евро.
Извод в обратен смисъл не следва от показанията на свидетеля М.И.М., шофьор на
управителя на ответното дружество - Г.П., който заявява, че не е присъствал на
разговори за плащания по спогодба, още повече че самият той сочи, че адв. Г. и Г.П.
са водили разговори насаме и свидетелят не знае за тяхното съдържание.
Ирелевантно относно доказателствената стойност на представения договор за
ескроу сметка е, че същият е бил прекратен с изтичането на предвидения в него
срок, тъй като по този начин са отпаднали правото на ищците, съответно
задължението на банката, сумата от 140 000 евро да бъде получена по
предвидените в т. 5 ред и условия, но не се е погасило самото задължение на
ответното дружество. Като съответстващи на съдържанието на представения договор
за ескроу сметка, съдът кредитира и показанията на свидетеля Д. Н.П.в частта, в
която заявява, че страните по настоящото дело са водили преговори за
сключването на извънсъдебна спогодба и договор за ескроу сметка, за заплащането
на определено сума на ищците, в случай че признаят иска на „Т.И.Р./ТИР/” АД.
Предвид
че съществуването на извънсъдебна спогодба се установява от изявлението на
самия ответник, обективирано в договора за ескроу сметка, неоснователни са
доводите му, че ескроу договорът е бил сключен без основание. Следва да се
отбележи и, че самият договор за ескроу е сключен на 21.02.2013 г., Ч. дни
преди страните да се явят пред СГС, който на 25.02.2013 г. е одобрил постигната
между тях съдебна спогодба по гр. д. 6653/2010 г. и то със съдържание, съответстващо
на посоченото в ескроу договора. Фактът, че договорът за ескроу сметка е
сключен само Ч. дни преди съдебната спогодба, както и че дружеството е ползвало
заемни средства от „И.“ АД под формата на банков кредит, за да осигури средства
за изпълнение на поетото задължение от 140 000 евро, опровергават и
твърденията на ответника, че е бил в грешка за наличието на извънсъдебно
споразумение от 18.01.2013 г. Предвид тези обстоятелства и при липсата на
изрично изявлението от ищците, не може да се приеме тезата на ответника, че
заявеното в съдебната спогодба, че страните нямат никакви финансови или други
претенции едни към други, е отменило всички техни предходни уговорки по
отношение сключването на съдебна спогодба, като именно с оглед сключената преди
това извънсъдебна спогодба и очакването им, че ще получат процесната сума,
депозирана по ескроу сметката, следва да се тълкува и изявлението на настоящите
ищци пред СГС по гр. д. №6653/2010 г., че нямат претенции към ответното
дружество.
Твърденията
на ответника, че при съдебната спогодба е налице насрещна престация от негова
страна, като се е отказал от
молбата за отмяна на решение по гр. д.
№11829/2010 г., на II „В“, въззивен състав, както и е поел
задължение да не претендира връщането на заплатените от него на ищците суми по
гр.д. І2232/2006 г., на САС, не се установява, че е са част от спогодба между
страните, а дори и да е така, сами по себе си не обосновават извод, че се е
освободил от задължението си да заплати на ищците сумата от 140 000 евро.
По
изложените съображения съдът намира, че ищците са доказали наличието на валидно
сключена извънсъдебна спогодба от 18.01.2013 г., по която ответникът е поел
задължение да им заплати сумата от 140 000 евро. С оглед съдържанието на
договора за ескроу сметка и като се съобрази, че чрез него е следвало да се
заплати, както процесната сума, така и продажната цена от 60 000 евро за
посочения недвижим имот – Галерия, се установяват и квотите, при които ищците е
следвало да получат сумата от 140 000 евро: на П.Е., О.К. и Н.Е. - общо 70
000 евро и на ищците Е.Б. и М.Ф. - сумата от 70 000 евро (по 35 000 евро
на всеки двамата), поради което главните им искове следва да бъдат уважени в
пълен размер.
По
отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва за забава в размер на
законната за периода от влизане в сила на определението от 25.02.2013 г., по
гр. д. № 6653/2010 г., по описа на СГС, IV-А с-в, с което е одобрена съдебната спогодба, т.е.
от 11.03.2013 г., до датата на исковата молба – 24.02.2014 г., съдът намира за
неоснователна. По делото не се установява ответникът да е поел изпащането на задължението
от 140 000 евро, на определена дата или в определен срок, поради което
същото става изискуемо след покана от страна на кредитора. Не са представени категорични
доказателства по делото, установяващи, че всеки от ищците е поканил ответника да
заплати претендираната сума, поради което следва да се приеме, че последният е
изпаднал в забава от датата на исковата молба, от който момента и следва да се
присъди законна лихва.
Предвид,
че с протоколно определение от 29.01.2018 г., съдът се е мотивирал относно
недопустимостта на искането на ответника да оспорва подписа на пълномощните, с
които ищците са упълномощили процесуалните си представители, то и приетата по
делото съдебно-почеркова експертиза, е неотносима към предмета на делото и не
следва да бъде обсъждана по същество.
Относно
разноските
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците П.Е., О.К. и Н.Е. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4315,30 лв., както и да
заплати на ищците Е.С.Х. и М.Ф. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 7103,99 лв. (Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците, пропорционално на уважената им претенция и
държавна такса в размер на 10 947,99 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 671,36 лв., намален
поради прекомерност до минимално установения размер в НМРАВ по своевременно
релевирано възражение на ищците.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.И.Р./ТИР/“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Студентски“, ж.к. „********, със съдебен адрес ***, чрез
адв. Д.П. да заплати на всеки от ищците П.Е. (П.Д.Е.) с ЕГН **********, О.К.,
родена на *** г., гражданка на И., и Н.Е. с ЕГН **********, всички със съдебен
адрес ***, чрез адв. Й.Г., по предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 365, ал. 2 ЗЗД, сума в размер на 1/3 част от общо 70 000 евро, представляваща неизпълнено парично задължение
на ответника по сключена със ищците извънсъдебна спогодба от 18.01.2013 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба - 25.02.2014 г., до окончателното му погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците
срещу дружеството-ответник акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на по 1/3 част от общо 6840,50 евро, представляваща
мораторна лихва върху главницата от общо 70 000 евро, за периода
11.03.2013 г. - 24.02.2014 г.
ОСЪЖДА „Т.И.Р./ТИР/“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Студентски“, ж.к. „********, със съдебен адрес ***, чрез
адв. Д.П. да заплати на всеки от ищците
Е.С.Х. (Е. Б.) с ЕГН ********** и М.Ф. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
чрез адв. Д.И., по предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 365, ал. 2 ЗЗД, сума в размер от по 35 000 евро, представляваща
неизпълнено парично задължение на ответника по сключена със ищците извънсъдебна
спогодба от 18.01.2013 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба - 25.02.2014 г., до
окончателното му погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от всеки от ищците срещу дружеството-ответник акцесорен
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3430,15 евро, представляваща мораторна
лихва върху дължимата главница от 35 000 евро, за периода 11.03.2013 г. -
24.02.2014 г.
ОСЪЖДА „Т.И.Р./ТИР/“ АД, ЕИК *******, да
заплати на ищците П.Е. (П.Д.Е.) с ЕГН **********, О.К.,
родена на *** г., гражданка на И., Н.Е. с ЕГН **********, Е.С.Х. (Е. Б.) с ЕГН **********
и М.Ф. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, държавна такса по
делото в общ размер на 10 947,99 лв.
ОСЪЖДА „Т.И.Р./ТИР/“ АД, ЕИК *******, да заплати общо на П.Е. (П.Д.Е.)
с ЕГН **********, О.К., родена на ***г., гражданка на И., и Н.Е. с ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 4315,30 лв.
ОСЪЖДА „Т.И.Р./ТИР/“ АД, ЕИК *******, да заплати общо на Е.С.Х. (Е.
Б.) с ЕГН ********** и М.Ф. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7103,99 лв.
ОСЪЖДА П.Е. (П.Д.Е.) с ЕГН **********, О.К., родена на *** г.,
гражданка на И., Н.Е. с ЕГН **********, Е.С.Х. (Е. Б.) и М.Ф. с ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.И., да заплатят на „Т.И.Р./ТИР/“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, общо
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 671,36 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: