№ 9864
гр. София, 14.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110115242 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на Х. Т. М. срещу „***“ ЕООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство. Съдът не споделя възраженията на ищеца за недопустимост на иска – същият
е осъдителен за заплащане на част от обща дължима по твърдения на ищеца сума.
Преценката за наличие на валидно правно основание е част от преценката по същество на
предявената претенция, поради което и възраженията за липса на интерес от производството
са неоснователни.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С отговора на исковата молба е направено искане за присъединяване към настоящото
производство на гр. д. № 15241/2022 г. по описа на СРС, което следва да бъде оставено без
уважение. Действително, нормата на чл.213 ГПК предвижда такава възможност, но в случая
производствата са на различен етап и касаят различни вземания, поради което
обединяването им не е целесъобразно.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
Без уважение следва да се оставят доказателствените искания на ответника с правно
основание чл. 183 ГПК и чл. 184 ГПК, доколкото ищецът не твърди да представя подписани
електронни документи или подписани документи на хартиен носител, а преценката на
доказателствената стойност на представените документи следва да бъде извършена по
същество.
По реда на чл. 190 ГПК съдът разполага с правомощие да задължава насрещната
страна да представи документ, който се намира в нейна фактическа власт, а не да изготвя
нарочни справки и извлечения, поради което искането за задължаване на ответника за
представяне на справка за плащания е неоснователно.
В случая всяка от страните прави искане по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на
насрещната да представи договор за кредит, в сключването на който по твърдения на ищеца
са участвали и двете страни. В случая по предявения иск за връщане на платени без
основание суми, евентуално на основание нищожни договорни клаузи, ищецът следва да
установи извършване на конкретни плащания по нищожен договор, а ответникът –
1
наличието на валидно с оглед приложените материалноправни норми основание за това
плащане. Ищецът не носи доказателствена тежест да установява валидността на договорна
връзка с ответника, тъй като той твърди, че платеното е платено по нищожна сделка,
съответно нищожни клаузи. Ищецът обаче дължи да установи твърденията си, че е
извършил конкретно плащане по именно твърдения от него нищожен договор, респективно
за изпълнение на задължения по конкретни нищожни клаузи. Ищецът се позовава на
нищожност на договор, в сключване на който сам сочи, че е участвал, но не поддържа да са
настъпили конкретни обстоятелства, които да правят невъзможно ангажирането на този
договор като доказателство.
С оглед посоченото доказателствените искания на двете страни следва да бъдат
изяснени преди съдът да се произнесе по тях. Ищецът следва да обоснове направеното
искане по реда на чл. 190 ГПК с конкретни твърдения за наличие на обстоятелства, които не
му позволяват да представи договор, по който самият той твърди, че е страна. Ответникът
следва да уточни твърденията и възраженията си като посочи дали оспорва с ищеца да са
сключили договор за потребителски кредит, дали оспорва да е получил плащанията,
посочени в исковата молба, респ. ако не оспорва получаването им и ако твърди, че такъв
договор не е сключен, дали претендира да е налице друго основание за получаване и
задържане на сумите, съответно какво.
На следващо място задължаване ответника да представи всички налични документи по
договор за кредит не се явява необходимо, тъй като цели събиране на доказателства за
установяване на факти, за които направилата искането страна не носи доказателствената
тежест, доколкото дали са изпълнени изискванията на ЗПК, съответно дали е налице
изискуемата информация, инкорпорирана в различни документи, следва да установи
ответникът, ако претендира, че следва да задържи процесната сума на основание валиден
договор за потребителски кредит, при сключване на който са спазени нормите на ЗПК.
Ищецът е направил искане в исковата молба по чл. 192 ГПК за представяне от третото
неучастващо в настоящото производство лице „*** АД с ЕИК *** на документи, което
следва да бъде уважено, доколкото касае изясняване на релевантни за спора обстоятелства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено.
Следва изрично да се изясни направеното от ответника „оспорване“ на представено от
ищеца известие / л. 30 от делото/ , тъй като от заявеното в отговора на исковата молба не е
ясно какво се оспорва.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за
присъединяване към настоящото производство на гр. д. № 15241/2022 г. по описа на СРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2023 г. от
10.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответника да обоснове направеното
искане по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи договор за кредит
като посочи конкретни твърдения за наличие на обстоятелства, които не му позволяват той
да представи същия.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
2
писмена молба с препис за ищеца:
1. да уточни твърденията и възраженията си като посочи дали оспорва с ищеца да са
сключили договор за потребителски кредит, дали оспорва да е получил плащанията,
посочени в исковата молба, респ. ако не оспорва получаването им и ако твърди, че такъв
договор не е сключен, дали претендира да е налице друго основание за получаване и
задържане на сумите, съответно какво.
2. да посочи конкретно какво оспорва по отношение на документ „известие“,
представен от ищеца.
ОТЛАГА за първото открито съдебно заседание произнасянето по доказателствените
искания на ищеца за задължаване на ответника и на ответника за задължаване на ищеца по
реда на чл. 190 ГПК за представяне на договор за потребителски кредит №*** от *** г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190
ГПК да представи всички документи по договора за кредит, вкл. Общи условия към
договора за кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставена информация за
потребителските кредити /преддоговорна информация/, погасителен план, както справка от
счетоводството си за всички извършени плащания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника с правно
основание чл. 183 ГПК и чл. 184, ал. 1 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК третото неучастващо в производството
лице „*** АД с ЕИК *** и адрес гр. ***, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението за
настоящото определение да представи намиращите се у него документи по отношение
извършени плащания от Х. Т. М. в полза на „***“ ЕООД.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на третото неучастващо лице извлечение от настоящия съдебен
акт с препис от касаещото го определение ведно с молбата по чл. 192 ГПК, приложена към
исковата молба.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок от съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице Лю.Б..
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени частични искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от Х. Т. М. срещу „***“ ЕООД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 25 лв., представляваща част от цялата сума в размер на 150,15
лв. – недължимо заплатена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №
***/*** г., както и сумата от 25 лв., представляваща част от цялата сума в размер на 486,18
лв. – недължимо заплатена неустойка по договор за потребителски кредит № ***/*** г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 23.03.2022 г. до изплащане на задълженията
/съгласно уточнителна молба от 29.08.2022 г./.
В исковата молба се твърди, че на *** г. страните по делото сключили договор за
потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който ответникът като кредитодател
предоставил на ищеца като кредитополучател сумата от 1300 лв., която последният се
задължил да върне. Поддържа, че според процесния договор ищецът следвало в тридневен
срок от датата, на която същият бил сключен да предостави на кредитора банкова гаранция
за сумата със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
правоотношението или да осигури две физически лица, отговарящи като поръчители, които
от своя страна следвало да отговарят на подробно описаните в договора изисквания.
Задължението за предоставяне на обезпечение в предвидения за това срок било скрепено със
санкция при неизпълнение, която представлявала неустойка в размер от 486,18 лв., платима
от кредитополучателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Ищецът не
предоставил на ответника предвиденото обезпечение, поради което му била начислена
3
неустойка в посочения размер. Твърди, че в договора е уговорен фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40.15%, ГПР бил 48.44 %, срокът на договора – 180 дни, а сумата, която
подлежала на връщане била в размер на 1450,15 лв., а ако не е представено обезпечение в
срок – 1936,33 лв. Поддържа, че е изплатил изцяло на кредитора сумата по договора от
1936,33 лв. Релевира възражение за нищожност на процесния договор, поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона, както и тъй като договорът имал невъзможен предмет и
накърнявал добрите нрави, евентуално твърди нищожност на клаузата, с която е уговорена
неустойка при липса на предоставено обезпечение на същите основания. В този смисъл
излага подробни твърдения за липса на предвидената от закона форма, неизпълнение на
задължението на кредитора за надлежно предоставяне на необходимата преддоговорна
информация на ищеца, липса на изразено съгласие на ищеца за сключване на договора,
нарушаване на изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, всички
негови елементи да са представени еднакво по вид, формат и размер на шрифта не по-малък
от 12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, в договора не бил
посочен ГПР, както и методиката за неговото формиране, не се установявало как се
съотнасят ГПР и ГЛП, предвидените в договора такси и разходи увеличавали размера на
разходите по кредита. Поддържа, че действителният размер на ГПР надвишава предвидения
в закона максимум, краткият срок и множеството изисквания за предоставяне на
обезпечения поставяли кредитополучателя в изначална невъзможност за изпълнение на
задължението. С клаузата за неустойка в полза на кредитора се уговаряло допълнително
обезщетение за евентуално неизпълнение от страна на кредитополучателя. Кредиторът
изменил законоустановените последици от непредставяне на обезпечение, като вместо да
обяви предсрочна изискуемост, начислил на ищеца неустойка, чието плащане било
разсрочено. Счита, че неустоечната клауза е с неравноправен характер. Поддържа, че
посочването в договора на ГПР в по-малък размер от действителния представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Твърди, че клаузата, с която е
уговорена дължимостта на възнаградителна лихва по договора е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Посочва, че в договора не бил посочен съществен елемент от
неговото съдържание, а именно наличието на право на отказ от договора в полза на
потребителя, както и условията за упражняване на това право. Била налице и разлика между
посочената в договора сума, подлежаща на връщане и действително платеното от ищеца.
Предвид изложеното счита, че е дължал връщане само на главницата по процесния договор,
поради което претендира връщане на посочените в исковата молба суми като получени от
ответника без основание. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за допуснати нередовности в исковата молба, както и оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди наличие на вътрешно
противоречие между основанието и петитума на исковата молба, липса на правен интерес за
ищеца за предявяване на исковете и злоупотреба с права. Счита за недоказано твърдението
на ищеца за плащане на суми по договора. Оспорва между страните да е налице валидно
възникнала облигационна връзка по повод процесния договор за потребителски кредит.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в хода на настоящото
производство разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника посочените в исковата молба суми като
част от месечни вноски по договор за потребителски кредит от 02.08.2019 г. за погасяване
именно на договорна възнаградителна лихва и неустойка, с които суми ответникът
неоснователно се е обогатил.
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно основание за получаване на
сочените парични суми, за съществуването на каквото основание съдът на основание чл.
146, ал. 2 ГПК УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства.
4
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер .
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5