№ 13098
гр. Варна, 23.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110104661 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Х. М. срещу Д. М.
А. по чл.127, ал.2 от СК и ал.127а, ал.2 от СК, с която се иска да бъдат
предоставени родителските права върху роденото от съвместното
съжителство на страните дете З. Д. А., роден на 04.03.2015г. на майката, да
бъде определено местоживеенето на децата при майката, да бъде определен
режим на лични контакти с бащата и да бъде осъден бащата да заплаща
издръжка на детето, както и даване на разрешение, заместващо липсващото
съгласие на бащата за издаване на международен паспорт на детето и за
пътуване на детето в чужбина.
В исковата молба ищцата е навела твърдения, че страните са живели
заедно в с. Любеново, общ. Първомай, обл. Пловдив в периода от 2015г. до
2017г., след което ответникът заминал за Нидерландия. Няколко месеца след
това ищцата заедно с детето отишла да живее при своята баба в Гърция,
където са и понастоящем. Ответникът с отговора на исковата молба не
оспорва посочените твърдения.
Съгласно чл.7 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019
години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения
по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и
относно международното отвличане на деца съдилищата на държава членка
са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако
детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента
на сезирането на съда. Същевременно чл.10 от Регламента предвижда
1
възможност за избор на съд на определена държава членка при
кумулативното наличие на следните предпоставки: детето има тясна връзка с
тази държава членка, а именно поне единият от носителите на родителската
отговорност има обичайно местопребиваване в нея, тази държава членка е
предходното обичайно местопребиваване на детето или детето е неин
гражданин; страните, както и всеки друг носител на родителска отговорност
доброволно са постигнали съгласие относно компетентността, най-късно към
момента на сезирането на съда или са приели изрично компетентността в
хода на производството и съдът е направил необходимото всички страни да
бъдат информирани за правото си да не приемат компетентността;
упражняването на компетентността е във висш интерес на детето.
В настоящия случай безспорно детето има обичайно местопребиваване
в Република Гърция. Въпреки това е налице тясна връзка на детето в
Република България, доколкото същото е неин гражданин и е имало последно
обичайно местопребиваване в България. Майката е завела исковата молба в
България, поради което може да се приеме, че е извършила избор на съд, а
бащата с отговора на исковата молба изрично е заявил, че приема
международната компетентност на българския съд. Следователно при
преценка, че интересът на детето налага делото да бъде разгледано от
българския съд, то същият би имал международна компетентност.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, спорът за
родителските права се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Практиката приема, че настоящия адрес на детето по смисъла на посочената
разпоредба следва да се определя от фактическото местопребиваване на
детето към момента на исковата молба (така и Определение
№185/23.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №2198/2013 г., II г. о. и други).
Ответникът е направил възражение по отношение на местната
компетентност на ВРС да разгледа делото, макар и позовавайки се на други
разпоредби. От друга страна, подсъдността по чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 от
СК е предвидена в интерес на детето, поради което за нея съдът следи
служебно. Особеността в настоящия случай произлиза от обстоятелството, че
към датата на сезиране на съда детето няма обичайно местопребиваване в
България. Доколкото обаче българският съд е възможно да е международно
компетентен, следва да се извърши и преценката досежно най-подходящия
2
местен съд. Както се посочи, последното фактическо пребиваване на детето в
България е било в района на гр. Първомай. И понастоящем детето има
регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. Първомай, както и двамата
родители. По делото няма никакви данни за каквато и да е било връзка между
детето З. и гр. Варна. Предвид изложеното се налага изводът, че
местнокомпетентният български съд е Районен съд гр. Първомай, който
именно следва да довърши и преценката за международната компетентност за
разглеждане на делото, а именно дали е в интерес на детето производството
да се води в Република България.
По гореизложените съображения съдът намира, че производството по
делото следва да бъде прекратено пред настоящия съд и да бъде изпратено на
Районен съд гр. Първомай по подсъдност.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4661/2022г. по описа на ВРС,
26-ти състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр. Първомай.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския
окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3