Решение по дело №597/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 04.03.2022 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

    При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 597/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    СГС е сезиран с искова молба от „Н.Б.Г.“ АД, с която са предявени срещу „П.Т.“ ООД искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 28.11.2014 г. и на 18.12.2017 г. е сключил с ответника договори за предоставяне на неизключително право за разпространение на програми, създадени за разпространение от ищеца, а ответникът в качеството на лицензополучател има право да приема и разпространява чрез своята аналогова, цифрова и IPTV-мрежи телевизионните канали „Нова телевизия“, „Диема“, „Диема фемили“, „Кино нова“ и „Нова спорт“ до своите частни абонати срещу задължението да плаща лицензионна цена. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да плати сумата от 69 806,18 лв. – лицензионна цена за периода м.01.2017 г. –м.12.2018 г. по двата договора, както и сумата от 14 937,10 лв. – неустойка за забава за периода до 30.11.2018 г. – по двата договора.

    Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че не дължи неустойка, защото Общите Условия не са подписани от него и не го обвързват. Освен това се сочи, че ответникът е извършил плащане на сумата от 23052 лв. през периода 17.12.2018 г. – 16.04.2021 г., поради което вземането на ищеца за главница възлиза на 46754,18 лв. Прави възражение за погасителна давност.

    Представен е договор N 30 от 28.11.2014 г. за предоставяне на неизключително право за разпространение на програми,  създавани за разпространение от „Н.Б.Г.“ АД, от който се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е предоставил на ответника правото да разпространява чрез технически способ телевизионните програми „Диема“, „Диема Фемили“, „Кино нова“ и „Нова спорт“ за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г., срещу което ответникът е поел задължението да заплаща месечно лицензионно възнаграждение в размер на 2773,50 лв., дължимо на 30-то число от предходния месец.

    Представен е договор N 32 от 18.12.2017 г. за предоставяне на неизключително право за разпространение на програми,  създавани за разпространение от „Н.Б.Г.“ АД, от който се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е предоставил на ответника правото да разпространява чрез технически способ телевизионните програми „Диема“, „Диема Фемили“, „Кино нова“ и „Нова спорт“ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., срещу което ответникът е поел задължението да заплаща месечно лицензионно от 3200 лв. без ДДС.

     Представени са Общи Условия към договор за разпространение на програмите „Диема“, „Диема Фемили“, „Кино нова“ и „Нова спорт“.

     Представени са фактури с N-ра: 38475/05.12.2016 г., 39475/06.02.2017 г.,   40403/06.03.2017 г.,  42627/05.05.2017 г., 43735/07.06.2017 г., 44609/06.07.2017 г.,  45513/10.08.2017 г., 46133/07.09.2017 г., 46781/05.10.2017 г., 47662/06.11.2017 г.,  50721/28.02.2018 г., 50736/28.02.2018 г., 51033/06.03.2018 г., 51852/05.04.2018 г., 52848/08.05.2018 г., 53701/08.06.2018 г., 54567/05.07.2018 г., 55335/03.08.2018 г., 56096/05.09.2018 г., 56851/05.10.2018 г., 57856/06.11.2018 г., в които се сочи, че за предоставеното по процесния договор право ответникът има задължения в размер на 3 328,20 лв.

     Представени са вносни бележки от 17.12.2018 г., 18.01.2019 г., 05.02.2019 г., 19.02.2019 г., 01.04.2019 г., 16.04.2019 г., 07.05.2019 г., 13.05.2019 г., 27.05.2019 г., 05.06.2019 г., 10.06.2019 г., 30.07.2019 г., 09.08.2019 г., 23.08.2019 г., 29.08.2019 г., 04.09.2019 г., 12.09.2019 г., 27.09.2019 г., 29.11.2019 г., 30.12.2019 г., 28.01.2020 г., 29.02.2020 г., 31.03.2020 г., 03.04.2020 г., 13.04.2020 г., 05.05.2020 г., 20.05.2020 г., 09.06.2020 г., 26.06.2020 г., 26.08.2020 г., 01.09.2020 г., 08.09.2020 г., 17.09.2020 г., 23.09.2020 г., 02.10.2020 г., 06.10.2020 г., 14.10.2020 г., 23.10.2020 г., 03.11.2020 г., 11.11.2020 г., 20.111.2020 г., 04.12.2020 г., 14.12.2020 г., 18.12.2020 г., 05.01.2021 г., 20.01.2021 г.,  03.02.2021 г., 16.02.2021 г., 26.02.2021 г., 11.03.2021 г., 24.03.2021 г., 02.04.2021 г., 09.04.2021 г., 16.04.2021 г., в които се сочи, че ответникът е платил на ищеца по процесния договор сумата от 23052 лв.

    Представени са платежни нареждания от 28.05.2021 г., 25.06.2021 г., 30.07.2021 г., 31.08.2021 г.,  в които се сочи, че ответникът е платил на ищеца по процесния договор сумата от 2730 лв.

    Установява се от показанията на св.Ц., че при сключване на процесните договори на ответника не са били предадени Общите Условия. Свидетелят заявява, че ответникът е получил чрез куриерска пратка бланков договор, който е бил подписан от управителя и след това е бил изпратено до ищеца отново чрез куриер.

 

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

     Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

 

     Установи се от представените по делото договор N 30 от 28.11.2014 г. и договор N 32 от 18.12.2017 г. за предоставяне на неизключително право за разпространение на програми,  създавани за разпространение от „Н.Б.Г.“ АД, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е предоставил на ответника правото да разпространява чрез технически способ телевизионните програми „Диема“, „Диема Фемили“, „Кино нова“ и „Нова спорт“ за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г., срещу което ответникът е поел задължението да заплаща месечна лицензионна цена в размер, посочен в приложение 2 към всеки от двата договора – 3328,20 лв. с ДДС /по първия договор/ и 3840 лв. с ДДС /по втория договор/. Не се спори, че ищецът е изправна страна по двата договора и че към предявяване на иска размерът на вземането за месечни лицензионни такси възлиза на общо 69 806,18 лв. за процесния период.

     В представените по делото вносни бележки от 17.12.2018 г., 18.01.2019 г., 05.02.2019 г., 19.02.2019 г., 01.04.2019 г., 16.04.2019 г., 07.05.2019 г., 13.05.2019 г., 27.05.2019 г., 05.06.2019 г., 10.06.2019 г., 30.07.2019 г., 09.08.2019 г., 23.08.2019 г., 29.08.2019 г., 04.09.2019 г., 12.09.2019 г., 27.09.2019 г., 29.11.2019 г., 30.12.2019 г., 28.01.2020 г., 29.02.2020 г., 31.03.2020 г., 03.04.2020 г., 13.04.2020 г., 05.05.2020 г., 20.05.2020 г., 09.06.2020 г., 26.06.2020 г., 26.08.2020 г., 01.09.2020 г., 08.09.2020 г., 17.09.2020 г., 23.09.2020 г., 02.10.2020 г., 06.10.2020 г., 14.10.2020 г., 23.10.2020 г., 03.11.2020 г., 11.11.2020 г., 20.111.2020 г., 04.12.2020 г., 14.12.2020 г., 18.12.2020 г., 05.01.2021 г., 20.01.2021 г.,  03.02.2021 г., 16.02.2021 г., 26.02.2021 г., 11.03.2021 г., 24.03.2021 г., 02.04.2021 г., 09.04.2021 г., 16.04.2021 г., се сочи, че ответникът е платил на ищеца сумата от 23052 лв., а в платежните нареждания от 28.05.2021 г., 25.06.2021 г., 30.07.2021 г., 31.08.2021 г.,  се сочи, че е платил и сумата от 2730 лв. От страна на ищеца не е направено оспорване по чл.305 ТЗ, поради което съдът намира, че с тези документи са извършени от ответника валидни безкасови плащания, които имат погасителен ефект.

    При тези факти съдът приема, че размерът на платената от ответника сума възлиза на общо 25 782 лв. В този случай възниква въпросът дали сумата от 25 782 лв. следва да се отнесе за погасяване на главницата, защото в платежните документи се сочи, че се плаща главница, или следва да се отнесе първо за погасяване на натрупаната неустойка. Според съда платената от ответника сума следва да се отнесе за погасяване на задължението за главница. Това е така, защото с молба от 08.12.2021 г. ищецът в качеството на кредитор е приел предложеното от длъжника изпълнение на задължението за главница. Доколкото ищецът в качеството на кредитор не е  извършил погасяването по реда на чл. 76 ал. 2 ЗЗД първо на натрупаната неустойка за забава, съдът намира, че следва да се съобрази с приетото от него изпълнение на задължението за главница.

     Дългът за главница по първия договор, който поражда най-старите задължения, възлиза на 27 566,18 лв., поради което сумата от 25 782 лв. следва да се отнесе за погасяване на този дълг. В този смисъл е т.5.5, б.“б“ от Общите Условия. След отчитане на плащането вземането на ищеца по този договор възлиза на 1784,18 лв. Тъй като ищецът в молба от 08.12.2021 г. признава, че е получил плащане, което погасява вземането му по първия договор до размера от 1628,60 лв., до този размер следва да се уважи искът по чл.79 ЗЗД за главница по първия договор.

     Искът за главница по втория договор следва да се уважи за пълния размер от 42 240 лв. Това е така, защото извършеното от ответника длъжник плащане води до погасяване само на задълженията по първия договор, които са най-старите по смисъла на чл.76 ал.1 ЗЗД, вр. с т.5.5, б.“б“ от Общите Условия.

     Ответникът към предявяване на иска е изпаднал в забава, поради което в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение в размер на уговорената неустойка в клаузата на т.4.2 от договор N 30 от 28.11.2014 г.

      В клаузата на т.8.1 от договора от 18.12.2017 г. ответникът в качеството на лицензополучател изрично е направил изявление за приемане на Общите Условия на ищеца. След като ответникът изрично в клаузата на т.8.1 от договора от 18.12.2017 г. е заявил, че приема Общите Условия, съдът намира, че ответникът на основание чл.298 ал.1, т.1 и т.2 ТЗ следва да се счита за обвързан от тези Общи Условия.

    Доколкото за сключване на договор за предоставяне на неизключително право за разпространяване на телевизионни програми не е предвидено в закона изискване за писмена форма - чл.91  ЗАПСП, съдът приема, че за обвързването на ответника от Общите Условия не е необходимо те да са му били предадени. Достатъчно е, че ответникът писмено е заявил, че приема Общите Условия. Когато за действителността на сделката е предвидена в закона писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са ѝ били предадени при сключването – чл.298 ал.2 ТЗ, но случаят не е такъв, защото за действителността на процесния договор не е предвидено в закона изискване за спазване на писмена форма.

    Приемането на Общите Условия е заявено от ответника в писмена форма, поради което съдът намира, че за отношенията между страните следва да се прилагат установените предварително от ищеца Общи Условия. Установеният от показанията на св.Ц. факт, че Общите Условия не са били предадени на ответника, е ирелевантен, тъй като за отношенията между страните следва да се прилага нормата на чл.298 ал.1, т.1 ТЗ, а не нормата на чл.298 ал.2 ТЗ.

    При тези факти съдът намира, че по отношение на забавата да се плащат лицензионните такси по договор N 30 от 28.11.2014 г. следва на основание чл.298 ал.3 ТЗ да се прилага клаузата на т.4.2 от него, която предвижда неустойка от 0,1 % на ден, но не повече от 10 % от неплатената сума. По отношение на забавата по договор N 032/18.12.2017 г. следва на основание т.4.3 от договора да се прилага т.5.4 от Общите Условия, която предвижда 0,2 % на ден забава.

     Според съда възражението на ответника, че неустоечните клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави, е неоснователно. Това е така, защото целта на двете неустоечни клауза не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта, която се преследва с двете неустоечни клаузи, е да се обезпечи изпълнението в срок на задължението за плащане на лицензионна цена, защото с включването на клаузата за неустойка се предвижда пораждане на ново акцесорно задължение за неизправната страна, т.е ответникът под угрозата да се увеличи дългът му се мотивира да изпълни в срок задължението си за месечна лицензионна цена. Освен това неустойка цели да обезщети ищеца за вредите, които ще претърпи от забавеното плащане. На неустоечните клаузи е присъща и санкционната функция, защото и двете целят да възложат в тежест на ответника длъжник неблагоприятни последици, настъпващи в резултат на неговото противоправно поведение. Освен това неустойката по договор N 30 от 28.11.2014 г., която възлиза на 0,1 % на ден, е ограничена с краен предел – не повече от 10 % от главницата.

     В т.5.4 от Общите Условия е предвиден размер на неустойката от 0,2 % на ден, което означава, че за всеки ден от забавата по отношение на задължението да се плати главница по втория договор ответникът дължи неустойка в размер на 7,68 лв. /0,2 % от 3840 лв./. Този размер не сочи, че чрез клаузата за неустойка се преследва противоправна цел, изразяваща се в неоснователно обогатяване на кредитора ищец. При неустойка от 7,68 лв. на ден дължимата неустойка върху главницата за м.02.2018 г., за която забавата е с най-дълъг срок, възлиза на 1873,92 лв. / 244 х 7,68 лв./. В този случай размерът на неустойката за най-дългия период на забава е около 50 % от размера на задължението за главница - 3840 лв., но този висок размер на неустоечното задължение е натрупан поради противоправното поведение на ответника, който за продължителен период от време е допуснал забава на своето парично задължение. Високият размер на задължението за неустойка сочи на прекомерност, но по аргумент от правилото на чл.309 ТЗ следва да се приеме, че прекомерността на неустойката не е основание за нищожност.

     Уговореният размер на неустойка от 0,2 % на ден не в разрез с принципа за справедливост в отношенията между търговците. В подкрепа на този извод са решения на ВКС, в които е присъдена неустойка за забава в размер на 0,2 % на ден - решение № 453 от 03.11.2011 г. по гр.д. № 634/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 40 от 13.05.2011 г. по т.д. № 384/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 67 от 30.07.2014 г. по т.д. № 1843/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.

    Неустойка в размер на 0,3 % на ден е присъдена с решение № 150 от 22.12.2016 г. по т.д. № 1704/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и решение № 210 от 02.05.2012 г. по гр.д. № 884/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, а в решение № 99 от 08.07.2010 г. по т.д. № 984/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е прието, че неустойка в размер на 0,3 % на ден без предвиден краен предел не е нищожна.

    Като краен извод – съдът намира, че двете неустоечни клаузи не са нищожни, защото установените по делото факти не сочат, неустойките да излизат извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Не са установени по делото факти, от които да се установи, че още към сключване на двата договора от страна на ищеца е преследвана с неустоечните клаузи цел, която е в разрез с принципа за справедливост в търговските отношения и спомага за постигане на противоречащ на добрите нрави резултат.

   По договор N 30 от 28.11.2014 г. за периода м.01 – м.12 на 2017 г. ответникът е бил в забава по отношение на дълг за главница в размер на 27 566,18 лв., поради което неустойката в размер на 10 % от неплатената главница възлиза на 2 756,62 лв.

    На основание чл.162 ГПК съдът изчислява неустойката по втория договор в размер на общо 12 180,48 лв. /сумата от 7,68 лв. се умножава по броят дни забава по отношение на главницата за всеки от месеците/. Следва да се спомене, че от страна на ответника не се оспорва, че размерът на неустойката възлиза на общо 14 937,10 лв.

    Възражението за погасителна давност е неоснователно. За претендираните от ищеца вземания следва да се прилага кратката тригодишна давност по чл.111 б.“в“ и б.“б“ ЗЗД. Исковата молба е подадена на 04.12.2018 г., поради което по давност следва да се считат погасени вземания, които са изискуеми пред 04.12.2015 г. В случая обаче се претендират вземания, възникнали след м.01.2017 г., поради което възражението за погасителна давност е неоснователно.

    При тези факти съдът намира, че исковете за неустойка по двата договора следва да се уважат изцяло, защото се установи наличието на неустоечни клаузи, както и изпадането на ответника в забава за периода, посочен в исковата молба.

     С оглед на изложеното съдът намира, че искът за главница по първия договор следва да се уважи за сумата от 1628,60 лв., а за разликата до пълния предявен размер да се отхвърли. Искът за главница по втория договор, както и исковете за неустойка следва да се уважат изцяло.

    Тъй като ответникът е извършил частичното плащане не на уговорения в т.4.2 от договорите падеж - 30-то число от предходния месец, той е изпаднал в забава, поради което е станал причина за завеждане на делото. Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят разноски и за отхвърлената част от иска – по аргумент за противното от правилото на чл.78 ал.2 ГПК.

     Мотивиран съдът

                                                                      РЕШИ:

 

     ОСЪЖДА  „П.Т.“ ООД, ***, да заплати на „Н.Б.Г.“ АД, ***, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 1628,60 лв. – лицензионна цена за м.12.2017 г. по договор N 30 от 28.11.2014 г., ведно със законната лихва от 04.12.2018 г. до окончателното плащане; на основание чл.92 ЗЗД сумата от 2 756,62 лв. – неустойка за забава в размер на 10 % върху вземане за дължимата за м.01 –м.12.2017 г. лицензионна цена от 27 566,18 лв., като отхвърля иска по чл.79 ал.1 ЗЗД за разликата от 1628,60 лв. до пълния предявен размер от 27 566,18 лв. поради плащане в хода на процеса.

      ОСЪЖДА  „П.Т.“ ООД, ***, да заплати на „Н.Б.Г.“ АД, ***, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 42 240 лв. – лицензионна цена по договор N 32 от 18.12.2017 г. за периода м.02 – м.12.2018 г., ведно със законната лихва от 04.12.2018 г. до окончателното плащане; на основание чл.92 ЗЗД сумата от 12 180,48 лв. – неустойка за забава за периода 01.04.2018 г. – 30.11.2018 г., както и съдебни разноски от 3689,73 лв.

 

     Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: