Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 205 / 27.03.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня Кирева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1693 по
описа за 2018 година; взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ; от “Юробанк България” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път” № 260, представляван от П. Н. Д. и М. И. В.; против В.Д.Д.
с ЕГН ********** ***; с настоящ адрес ***.
Ищецът твърди,
че по договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 14.05.2003 г.
картовото предприятие „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, чиято стопанска дейност
се състояла предимно в издаване на такива карти и предоставяне на свързаните с
това кредити на клиентите, както и осъществяване на плащания с тези карти в
търговски обекти, чрез инсталирани там ПОС устройства – предоставило на
ответника кредит под формата на кредитен лимит в размер на 6 600 лв. по
картата, представляващ предоставен кредитен лимит, който кредит картодържателят
можел да усвоява по начините, уговорени в чл.4-6 от ОУ на дружеството за
издаване и ползване на кредитните карти, неразделна част от договора, които ОУ
картодържателят потвърдил, че са му предадени, и приел без възражения с
подписване на договора. Картодържателят можел да използва предоставения му
кредит под формата на кредитен лимит по различни начини, предвид собствената си
преценка и необходимост. В случая той дължал само това, което е изтеглил като
стойност от картата. Тази величина можела да бъде различна за различните
месеци. Всяко теглене от картата се дължало отделно и само за себе си, без да
има периодичен характер. Според чл.10 от ОУ, картодържателят можел да погаси
задължението си по картата до датата на издължаване, посочена в месечното
извлечение - изцяло и без начисляване на лихва, освен в случаите по чл.6, вр.
чл.12 от ОУ; или на части, като заплати най-малко минималната месечна вноска,
както и всички задължения за които е в забава и тези, с които е превишил
кредитния лимит, по арг. от чл.10 от ОУ. За предоставянето и управлението на
кредита и другите услуги по картата, картодържателят заплащал на картоиздателя
възнаграждение, включително, но не само лихва, посочени в приложението към ОУ.
Така се формирала главница в размер на 6 426,28 лева по договора, която била
изцяло просрочена и изискуема.
На 24.03.2005
г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и ищеца /с предишно наименование
„Пощенска банка" АД/ бил сключен договор за продажба на предприятие. По
силата на този договор и на основание чл. 21.3. от ОУ, правата и задълженията
по всички договори с картодържатели „Euroline“ били прехвърлени на банката. Тя,
на основание чл.5.3., вр. чл. 2 от договора, се конституирала като страна по
всички договори за издаване и използване на кредитни карти „Euroline“, по които
страна е дружеството и като такава упражнявала правата и спазвала задълженията
си по тях (вкл. да води счетоводство по отношение направените плащания по тези
договори след тяхното прехвърляне). Дружеството уведомило картодържателя за
извършеното прехвърляне с месечно извлечение № 3469762 от 25.03.2005 г. след
датата на сключване на договора, доставено по реда на чл.9.1. от ОУ с
обикновена поща до адреса, посочен в заявлението — договор, като описана била
продажбата на картовото предприятие. Съгласно чл. 16 т.1 от ОУ, в 60-дневен
срок от изпращане на посоченото извлечение в дружеството не било получавано
писмено уведомление от картодържателя, че не е получил месечното извлечение,
при което същото се считало за получено. Длъжникът-картодържател не изпълнил
договорните си задължения за погасяване на дължимите суми, в съответствие с в
чл.10 и чл. 12 от ОУ. Поради това и на основание чл.15.1. б."а" от
ОУ, банката упражнила правото си да прекрати договора за издаване и използване
на кредитната карта, поради неплащане на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения с краен срок за плащане по месечните
извлечения до 14.02.2017 г. и до 14.03.2017 г., като на основание чл.15 обявила
цялото задължение на длъжника- картодържател за незабавно изискуемо и дължимо,
с нотариална покана с peг. № 90/2016 том 1 № 5 на нотариус с peг. № 698,
изпратена на адреса на длъжника по договора за издаване на кредитна карта,
връчена на 20.02.2018 г. на адреса, чрез залепване на уведомление.
Към датата на
прекратяване на договора, непогасеното задължение на ответника спрямо банката
било в размер на 8 647,88 лева, от които 6 426,28 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 10.04.2018
г. до окончателното изплащане на задължението; както и 1310,54 лева договорна
възнаградителна лихва за периода 14.05.2003 г. — 20.02.2018 г.; както и 662,14
лева мораторна лихва за периода 14.05.2003 г. - 30.03.2018 г. и 248,92 лева
такси за периода 14.05.2003 г. - 30.03.2018 г., които представлявали и общата
сума на начисленията по договора за издаване на кредитна карта „Euroline“ от
14.05.2003 г. На 10.04.2018 г. банката подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.дело № 872/2018 г. на Районен съд — Хасково, като била издадена исканата
заповед, връчена по реда на чл.47 ал. 5 ГПК, при което за ищеца се пораждал правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че той му дължи сумата от общо 8 647,88 лева, предствляваща сбор от
подробно описаните по – горе суми, като му заплати и направените по делото
разноски. Това искане си поддържа от пълномощник на ищеца в допълнително
писмено становище по делото, в което доразвива доводите си, като в открито
съдебно заседание не изпраща процесуален представител.
Ответникът,
призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не представя отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв
отговор в указания му срок представя назначеният му на същото основание особен
представител, който счита предявените искове за допустими, като по
основателността им ще вземе становище след събиране на всички доказателства по
делото. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от особения си
представител, който иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен. По
делото липсвали доказателства, да е сключван процесният договор за кредит, на
който ищецът се позовавал.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като
писмено доказателства по делото се представи и прие заявление за издаване на
кредитна карта „Евролайн“ от дата 14.05.2003 г., подадено от ответника до „Бългериън
Ритейл Сървисиз“. В него са попълнени негови лични данни, както и данни за
първа транзакция, а именно – в случай, че това заявление бъде прието, то да
бъде обработена следната трансакция – да се завери сметката на фирма „Германос
ТБ“ АД със сумата от 602,35 лв., с 12 броя вноски. Ответникът е декларирал, че
е запознат с ОУ на договора, като е положил своя подпис под заявлението.
Приложени към него са ОУ за издаване и използване на карта „Евролайн“. В тях
е
предвиден ред за прекратяване на договора от страна на дружеството – кредитор
/чл.15/, като обяви картата за невалидна, в случай, че картодържателят не е
изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения
/чл.15 т.1 б.“а“/;като при прекратяване на договора цялото задължение на
картодържателя става незабавно изискуемо и дължимо. На 24.03.2005 г. е сключен
договор за продажба на предприятие, на основание чл.15 и сл. от ТЗ, между
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, като продавач, и „Българска пощенска банка“ АД,
като купувач, с нотариална заверка с рег. № 992/24.03.2005 г. на нотариус с
рег. № 328. По силата му, продавачът е продал и прехвърлил на купувача от 0
часа на 26.03.2005 г. и купувачът купува и придобива картовото му предприятие,
включващо цялата дейност на продавача, при условие, че продавачът ще запази
част от договорите и активите си, както са определени в чл.7 за целите на
развитието на новата му дейност, включващи трудови договори, договори за банков
кредит, договори за наем, МПС и офис-оборудване. Това прехвърляне на
предприятие е вписано в регистъра на търговски дружества том 811 стр.26 парт. №
69807 на дружеството – продавач, на основание чл.496 от ГПК, по силата на решение
№ 6/03.06.2005 г. по фирмено дело № 5992/2002 г. на СГС. За това прехвърляне,
ответникът е бил уведомен, видно от представено извлечение до него по кредитна
карта „Евролайн“ с начални цифри от номер – 541196, а именно извлечение №
3469762 от дата 25.03.2005 г.
По делото се
представи извлечение за движение по кредитна карта с № 5411963469762010 на
ответника за периода от 12.06.2003 г. до 02.04.2018 г., издадено от банката
–ищец. Видно от него, първите операции са от дата 12.06.2003 г. за сумата от
50,20 лв. с основание Германос – покупка на вноски 1/12 и 25 лв. с основание
такса за одобряване на кредит. Следват 2,50 лв. на дата 25.06.2003 г. – такса
за обслужване на кредит. Общото дължимо задължение по извлечението за целия
посочен период е отразено на сумата от 9 460,05 лв. Ищецът представи по
делото множество месечни извлечения, издавани на името на ответника от „Пощенска
банка“ АД и от банката - ищец, по кредитна карта с начални цифри 377758 и начални
цифри 541196, а именно – за периода 25.06.2003 г. – 25.12.2017 г. във всички
тях се сочат извършените трансакции, дължимата сума от предходен период, сума
на текущите задължения и общо дължима сума; както и кредитен лимит – все в
размер на 6 600 лв., годишна лихва при покупка и годишна лихва при теглене
в брой – 19,90%. Първото от така посочените извлечения от 25.06.2003 г. съдържа
гореописаните трансакции за сумите от 50,20 лв., 25 лв. и 2,50 лв., като то не
съдържа дължима сума за предходния период. Последното от тях от 25.12.2017 г.
съдържа дължима сума за предходния период от 8 347,56 лв., текущи
задължения от 198,32 лв. и общо дължима сума от 8 545,88 лв. Във всички
месечни извлечения за адрес на ответника се сочи – гр. Х., ж.к. *******************
Ищецът, чрез свой пълномощник, е изпратил до ответника на
адрес в гр. Х., ул. *** - нотариална
покана с нотариална заверка на подписа с рег. № 7746/ 08.12.2017 г. на нотариус
с рег. № 533. В нея се сочи, че към 25.10.2017 г. ответникът е в просрочие на
две последователни плащания по месечни извлечения от 14.02.2017 г. и 14.03.2017
г., дължими по договор за кредитна карта „Евролайн“, с което нарушил ОУ на
договора. Поради това, на основание чл.15 от ОУ и чл.60 ал.2 от ЗКрИ, ищецът
обявявал цялото му задължение към 01.12.2017 г. в размер на 8 347,56 лв.
за незабавно изискуемо и дължимо, като прекратява действието на договора. Тази
покана е предадена за връчване на ответника, чрез нотариус с рег. № 698, с рег.
№ 90/04.01.2018 г. Връчването е извършено по реда на чл.47 ал.1, вр. ал.3 от ГПК, според отбелязване на този нотариус с рег. № 90/ 20.02.2018 г. По повод
този ред на връчването са приложени допълнителни писмени доказателства.
Съставен е бил протокол от 04.01.2018 г. от нотариус с рег. № 698, в който е
посочено, че от справка в НБДН се установило, че ответникът е с постоянен
адрес, посоченият в поканата, но с настоящ в с. Б., общ. М., обл. Х.. На
04.01.2018 г. служител на нотариуса посетил селото, но ответникът не бил
открит, при което на 22.01.2018 г. залепил уведомление на информационното табло
в сградата на община Минерални бани, в срок до 05.02.2018 г. да се яви при
нотариуса. Ответникът не се явил, при което били изискани данни от ТД на НАП за
местоработата му, но той нямал регистрирани трудови договори. При тези данни, и
на основание чл.38 от ГПК, нотариусът е счел нотариалната покана за връчена от
момента на получаване на справката от НАП, а именно – 20.02.2018 г. Видно от
извършената от нотариуса справка в НБД „Население“, а и от извършената такава
от съда – постоянният адрес на ответника е в гр. Х., ул. ***; а настоящият
в с. Б., общ. М., обл. Х.. Приложени
още са заявление с рег. № 3/06.02.2018 г. на нотариус с рег. № 698 до ТП на НАП
за местоработата на ответника, писмо с изх. № ВХК- 745#1/08.02.2018 г. от ТД на
НАП, офис Хасково; уведомление до ответника от нотариуса от 22.01.2018 г. по
настоящия му адрес; снимка на информационното табло на с. М.
от
22.01.2018 г.
За цялостното
изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът
назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като
компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е анализирано събраните по
делото писмени доказателства. То сочи, че заявлението от 14.05.2003 г. на
ответника за издаване на кредитна карта е било одобрено, като кредиторът е
одобрил кредитен лимит от 6 600 лв., при следните параметри – лихвен % към
ОУ покупки – 18,5%, лихвен % към ОУ теглене – 18,5%, такса за одобрение на
лимита - 25 лв., такса за обслужване 2,50 лв. на месец, такса за ползване на
кредит в брой 3% минимум 10 лв., такса за ползване на кредит над лимита 5%,
такса за просрочено плащане 15 лв., прекратяване на договора от страна на
банката – в случай на неплащане на две последователни месечни минимални вноски
– чл.15 ОУ, реално приложен лихвен % по кредита – 19,90%. При забава в
плащанията, кредиторът начислява надбавка в размер на законната лихва върху
просрочената сума. На 12.06.2003 г. било регистрирано първо плащане с
кредитната карта в размер на 50,20 лв. и това била датата и сумата на
първоначалното усвояване, според представените месечно извлечение и движение по
карта. От приложените 178 броя месечни извлечения по кредитната карта се
установявало, че същата е ползвана активно с многобройни усвоявания и
погасявания на кредитния лимит. През целия период 25.06.2003 г. – 25.12.2017 г.
картодържателят усвоил суми в общ размер на 16 522,69 лв., погасил е суми
от общо 34 313,55 лв., задълженията възлизали на 42 961,43 лв.
Плащанията от ответника били общо 156 на брой, последното от които на
13.01.2017 г., включено в месечното извлечение за м.01.2017 г., с падеж
13.02.2017 г. Експертизата изчислява общата сума на непогасените начислени
задължения по кредитната карта от датата на първото до датата на последното
месечно извлечение, а именно за периода 25.06.2003 г. – 25.12.2017 г., в общ
размер от 8 647,88 лв., от които главница от 6 497,29 лв., договорни
лихви от 1 310,54 лв., наказателни лихви от 662,14 лв. и такси от 177,91
лв. Кредитната карта като вид кредитен инструмент била различна от гледна точка
на усвояване и погасяване на суми по същата, като кредитополучателят имал
възможност да револвира сумите до размера на разрешения кредитен лимит, т.е. с
възможност многократно да извършва усвояване и погасяване на същия. Вещото лице не констатира закононарушения, що
се отнася до размера на договорната лихва, фиксиран на 19,9%, както и за
лихвата за забавени и просрочени плащания. По разглежданото кредитно
задължение, кредиторът не е обявил ГПР, но изхождайки от основните параметри на
договора, експертизата го определя в размер на 25,99%, което изчислено с
допускания било съобразено с чл.19 ал.4 от ЗПК.
За
процесното си вземане против ответника, ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 6754/10.04.2018 г.,
изпратено по куриер на 05.04.2018 г., по повод на което е било образувано
производство по ч.гр.дело № 872/
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко,
предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна активно
легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен
и недоказан. Предметът на делото по предявения специален установителен иск по
чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 и 2 от ГПК се определя от правните твърдения
на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за
изпълнение. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за
съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена
заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя
обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. С
предявяването на настоящия иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, както и в заявлението
си по чл.410 от ГПК, кредиторът се е позовал на сключен на 14.05.2003 г. договор
за издаване на кредитна карта „Euroline“ между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и
ответника, както и на договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г. между
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с предишно
наименование „Пощенска банка“ АД/. Ищецът се възползвал от правото, да прекрати
договора за издаване и използване на кредитната карта, поради неплащане на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен
срок за плащане по месечните извлечения до 14.02.2017 г. и до 14.03.2017 г.,
като на основание чл.15 от ОУ обявил цялото задължение на длъжника-
картодържател за незабавно изискуемо и дължимо. Ето защо, на изследване от съда
подлежат обстоятелствата по наличието на облигационна връзка между страните по
делото, нейното съдържание и прекратяване, настъпилата предсрочна изискуемост
на вземанията. Установи се по делото, че ответникът е подал до „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД заявление за издаване на кредитна карта „Евролайн“ от дата
14.05.2003 г. В него са попълнени негови лични данни, както и данни за първа
транзакция, а именно – в случай, че това заявление бъде прието, то да бъде
обработена следната трансакция – да се завери сметката на фирма „Германос ТБ“
АД със сумата от 602,35 лв., с 12 броя вноски. Ответникът е декларирал, че е
запознат с ОУ на договора, като е положил своя подпис под заявлението.
Приложени към него са ОУ за издаване и използване на карта „Евролайн“ – с
изключително дребен шрифт и в крайно нечетлив вид. Не е спорно, че считано от 26.03.2005
г., въз основа на сключения договор за продажба на предприятие, на основание
чл.15 и сл. от ТЗ, ищецът е придобил картовото предприятие на „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД, включващо цялата дейност на продавача. За прехвърлянето
ответникът е бил надлежно уведомен.
Като
неоснователно съдът счита основното възражение на ответника за недоказаност по
делото на възникването на така описаната облигационна връзка, по повод сочения договор
за издаване на кредитна карта „Euroline“. Действително, по делото не се
представи сключен писмен договор за същото, в т.ч. след указанията на съда до
ищеца по реда на чл.146 ал.2 от ГПК. Съдът не констатира обаче законово
изискване за писмена форма на този вид договор към датата на сключването му.
Неоснователно в тази връзка е ищцовата теза от допълнителното му писмено
становище по делото, че приложим към случая бил Законът за паричните преводи,
електронните платежни инструменти и платежните системи /отменен 01.11.2009 г./,
предвид обнародването му след датата на процесния договор, а именно - обн. ДВ
бр. 31 от 08.04.2005 г., в сила от 08.10.2005 г. Същевременно, договорът
несъмнено представлява търговска сделка и спрямо него са приложими общите
правила по сключването на тези сделки по чл.290 и сл. от ТЗ. В този смисъл,
дори и да се приеме, че за действителността на договора е необходима писмена
или друга форма, страна по него не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението /чл.293 ал.3, вр. ал.1 от ТЗ/. В тази именно хипотеза попада
настоящият случай. По делото безспорно се установи, че на 12.06.2003 г. е било
регистрирано първо плащане с кредитната карта в размер на 50,20 лв. и това е
датата и сумата на първоначалното усвояване, според представените месечно
извлечение и движение по карта и заключението на вещото лице. От приложените
178 броя месечни извлечения по кредитната карта се установява,че същата е
ползвана активно с многобройни усвоявания и погасявания на кредитния лимит.
През целия период 25.06.2003 г. – 25.12.2017 г. картодържателят е усвоил суми в
общ размер на 16 522,69 лв. и е погасил суми от общо 34 313,55 лв. Плащанията
от ответника са общо 156 на брой, последното от които на 13.01.2017 г.,
включено в месечното извлечение за м.01.2017 г., с падеж 13.02.2017 г. Същевременно,
кредитната карта като вид кредитен инструмент е различна от гледна точка на
усвояване и погасяване на суми по същата, като кредитополучателят има
възможност да револвира сумите до размера на разрешения кредитен лимит, т.е. с
възможност многократно да извършва усвояване и погасяване на същия. От така
описаното поведение на ответника може да се заключи, че той не е оспорвал
действителността, както на своето, ката и на кредитодателя му, изявление за
сключването на процесния договор. В настоящия процес оспорванията за липса на
валидно сключен между страните договор всъщност се направиха от особения
представител на ответника, а не лично от самия ответник. Ето защо, съдът
приема, че кредиторът и ответникът в настоящия процес валидно са сключили
процесното правоотношение помежду си.
В приложените
към договора ОУ е предвиден ред за прекратяване на договора от страна на
дружеството – кредитор /чл.15/, като обяви картата за невалидна, в случай, че
картодържателят не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения /чл.15 т.1 б.“а“/;като при прекратяване на договора цялото задължение
на картодържателя става незабавно изискуемо и дължимо. По категоричен начин по
делото се установи допусната от ответника забава в плащанията, като последното
му плащане е било на 13.01.2017 г., след което е преустановил същите, като
първите две последователни неплатени вноски са тези за месеците февруари и март
В настоящия
случай, ищецът е предпочел да връчи нотариална покана на ответника за
прекратяване на договора помежду им, както и за настъпването на предсрочната
изискуемост и дължимост на вземането му. Нотариусът е извършил справка в НБДН и
е установил два различни постоянен и настоящ адрес на ответника, като по неясни
причини е пристъпил към връчване на поканата единствено по настоящ адрес ***.
Като не е открил ответника на този адрес, на 22.01.2018 г. е залепил
уведомление на информационното табло в сградата на община М.
и
след като ответникът не се е явил в указания му срок, нотариусът е
счел нотариалната покана за връчена от момента на получаване на справката от
НАП за липса на трудови договори, а именно – от 20.02.2018 г. С така
извършените действия не са удовлетворени изискванията на чл. 47 от ГПК, за да
се приеме нотариалната покана за редовно връчена, като допуснатите нарушения на
установения ред са множество. Преди всичко, няма данни, ответникът в
продължение на един месец да не е могъл да бъде намерен на посочения по адрес и
да не се е намерило лице, което е съгласно да получи съобщението, като от
отиване на адреса на 04.01.2018 г. до залепване на уведомлението на 22.01.2018
г. изтеклият период е и по-малък от месец. На следващо място, неясно по какви
причини, уведомление е залепено на информационното табло в сградата на община М., а не в
кметство с. Б., при невъзможност уведомление да се залепи на вратата
или на пощенската кутия на адреса. Щом ответникът не се е явил да получи
книжата и от служебна справка нотариусът е констатирал, че същият има
регистриран друг постоянен адрес,***; нотариусът е следвало да пристъпи към
връчване и на този адрес, което не е било сторено. Ето защо, съдът намира за
неприложима в случая на фикцията по чл.47 ал.5 и 6 от ГПК /така и определение №
479/20.06.11 г. по ч.т.д. №444/11 г. на ВКС/. Нещо повече, ищецът е разполагал
с данни и за трети адрес на ответника, на който адрес са му издавани всички
месечни извлечения, а именно - гр. Х., ж.к. ***. Разполагал е
и с всички посочени от ответника в заявлението му телефони и лица за връзка.
Данни да се е възползвал от тях, за да го уведоми по делото няма.
Ето защо,
съдът намира, че по делото не е установено надлежното връчване на ответника,
представляван в производството от особен представител, на уведомлението за прекратяване
на договора и за настъпила предсрочна изискуемост на задължението по същия.
Предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ал. 1
от ГПК от издадена заповед за изпълнение, предметът на делото е обвързан от
основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в
хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към
този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта, тъй като
вземането не е било изискуемо на предявеното основание, доколкото заповедта е
издадена за неизискуемо вземане, т.е. представлява неподлежащо на изпълнение
вземане. Това неминуемо обуславя и правния извод, че искът за съществуване на
вземането следва да се отхвърли на предявеното основание. Решението по
установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, но с уважаването му
заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл. 416 от ГПК и на принудително
изпълнение би подлежало вземане, което към момента на издаването на заповедта
не е било изискуемо. В този смисъл с решението по установителния иск по чл. 422
ал. 1 от ГПК не би могла да се стабилизира заповед, издадена за неподлежащо на
изпълнение вземане (Решение № 139 от 05.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 57/2012
г., I т. о.).
Изложеното е
достатъчно основание за отхвърлянето на специалния установителен иск изцяло. За
пълнота на изложението следва да се посочи още, че понастоящем не е постановена
задължителна съдебна практика по въпросите - допустимо ли е предявеният иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ; ако е допустимо, по отношение на кои
вноски следва да се уважи искът - вноските с настъпил падеж към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните
състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК; условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и
възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат
разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по
чл. 422, ал. 1 ГПК - определение № 277 от 27.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
1445/2017 г., II т. о., ТК.
Предвид
гореизложените съображения, предявеният иск, като неоснователен и недоказан,
следва да се отхвърли изцяло.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от “Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, представляван от П. Н. Д. и М. И. В.;
против В.Д.Д. с ЕГН ********** ***; с настоящ адрес ***; да се приеме за
установено, че ответникът дължи на банката сумата в общ размер от 8 647,88
лева, от които 6 426,28 лева главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда 10.04.2018 г. до окончателното изплащане; 1 310,54
лева договорна възнаградителна лихва за периода 14.05.2003 г. — 20.02.2018 г.;
662,14 лева мораторна лихва за периода 14.05.2003 г. - 30.03.2018 г. и 248,92
лева такси за периода 14.05.2003 г. - 30.03.2018 г., които представлявали и
общата сума на начисленията по договор за издаване на кредитна карта „Euroline“
от 14.05.2003 г., сключен между ответника и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД,
продал предприятието си на банката, по силата на сключен помежду им договор за
продажба на предприятие от 24.03.2005 г.;
за които суми е била издадена заповед № 401 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.04.2018 г. по ч.гр.дело №
872/2018 г. на Районен съд — Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.