О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /26.06.2019г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно частно гражданско
дело № 997 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 37642/27.05.2019г. по описа на ВРС от Г.М.М., ЕГН ********** ***, чрез особения й
представител адв. М.К., съдебен адрес *** срещу
определение № 5933/09.05.2019г. по гр. д. № 5356/2019г. по описа на ВРС,
ХLVІ-ти състав, с което е прекратено производството по делото, в частта по
исковете на частната въззивница срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София, на основание чл.130 вр. чл.126, ал.1 от ГПК.
В жалбата е изразено становище за
неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалноправните
разпоредби и целта на закона. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието
на хипотезата на чл.126, ал.1 от ГПК. Намира, че липсва пълен идентитет между
делата, тъй като в настоящото е предявено искане за присъждане на обезщетение
за различен период от време. Отправеното искане е да се отмени обжалваното
определение.
С обжалвания съдебен акт е
прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск,
поради което не следва да се връчва препис от частната жалба на насрещната
страна, на основание чл. 130, изр. второ от ГПК.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Производството по гр. д. № 5356/2019г. по описа на ВРС,
ХLVІ-ти състав е образувано по искове на Г.М.М. срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.София и срещу Министерство на правосъдието за установяване
дискриминация по признак увреждания, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за осъществена дискриминация за
периода от м. януари 2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда, за
осъждане на ответниците да преустановят дискриминационно третиране, както и за
въздържане в бъдеще от по-нататъшни действия на дискриминация, на осн. чл. 71,
ал.1-ал.3 от ЗЗДискр. Ищцата твърди в исковата си молба, че ответниците не са
отстранили съществуващи архитектурни бариери и не са изградили приспособления,
осигуряващи свободно придвижване на хора с увреждания в сградата на Затвора в
гр.Варна; не са осигурени алтернативни начини (по телефона, по ел. път) за
предварително фиксиране на час за свиждане с изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“.
Районният съд е констатирал, че по искова молба на Г.М.М.
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София е образувано гр. д. №
18625/2017г. по описа на ВРС, ХLІ-ви състав по искове с пр. осн.чл. 71,
ал.1-ал.3 от ЗЗДискр основание на идентични фактически твърдения, което е
обусловила извода му за недопустимост на предявените искове срещу този
ответник, на осн. чл.126, ал.1 от ГПК.
Производството по гр. д. № 18625/2017г. по описа на ВРС,
ХLІ-ви състав е образувано по искова молба от Г.М.М. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София за установяване на нарушение по чл.5 от
ЗЗДискр., изразяващо се в изграждане и поддържане на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания за периода от 2006г. до 31.12.2016г.;
за осъждане на ответника да преустанови нарушенията и за осъждане на ответника
да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за осъществена
дискриминация за периода от 2006г. до 31.12.2016г., на осн. чл. 71, ал.1-ал.3
от ЗЗДискр.
Основанието за прекратяване по чл. 126, ал. 1 от ГПК има
предвид идентитет по отношение на страни, основание и вземане по две висящи
производства. В конкретния случай липсва спор, че страните и по двете
производства са едни, а изложените изявления и в двете искови молби са
идентични, въз основа на които се иска установяване на нарушение по смисъла на
ЗЗДискр и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в
бъдеще от по-нататъшни нарушения. Претендираните обезщетения за претърпени
неимуществени вреди касаят различни периоди от време. Настоящият съдебен състав
намира иска за присъждане на обезщетение по настоящото дело за допустим,
доколкото се касае за твърдени неимуществени вреди, претърпени през следващ
период, но в резултат на твърдяното и продължаващо към датата на подаване на
втората искова молба нарушение, изразяващо се в бездействие на ответника да
осигури достъпна архитектурна среда на ищцата. Касае е се за самостоятелен иск,
основателността на който е в зависимост от съдебното разрешаване на другите два
иска. Ето защо, с цел избягване на противоречиви съдебни решения,
първоинстанционният съд може да уведоми съда, разглеждащ по-рано образуваното
съдебно производство, за възможността двете дела да се съединят и разгледат в
едно производство. Ако не се пристъпи към служебно съединяване, то по-късно
образуваното дело следва да бъде спряно до приключване на предходното,
доколкото между двете е налице преюдициалност. Влязлото в сила решение по първите
два иска би лишило ищеца от правен интерес от провеждането им по второто дело,
а даденото разрешение по същите искове би послужило за решаване на иска за
обезщетение за допълнителни вреди, претърпени през следващ период от
продължаващо нарушение на ответника.
По изложените съображения
обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 5933/09.05.2019г. по гр. д.
№ 5356/2019г. по описа на ВРС, ХLVІ-ти състав, с което е прекратено
производството по делото, в частта по иска на частната въззивница срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, на основание чл.130 вр. чл.126,
ал.1 от ГПК и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия
съобразно дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: