МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 264/2018 година
по описа на РС Eлин Пелин
Районна
прокуратура Елин Пелин е внесла обвинителен акт за разглеждане в РС Елин Пелин
с обвинение срещу подсъдимия Н.П.В., роден на *** ***, българин,
български гражданин, живущ ***, неженен, основно образование, осъждан,
безработен, ЕГН ********** – за това, че: На 19.07.2018 г.
около 12,40 ч. в гр.Е. П., С. област, по
ул. „В.” управлявал моторно превозно средство товарен автомобил марка
„Мерцедес” модел „МД 100Д“ с рег. № СО …..РА в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство наложена със Заповед №
17-0262-000305/22.06.2017 г. на А. Г. В. ***, влязла в законна сила на
14.07.2017 г. – престъпление по чл.343в,
ал.3 от НК.
В
съдебно заседание представителят на РП Елин Пелин поддържа повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин
от събраните доказателства, които потвърждават фактическата обстановка описана
в обвинителния акт. Плeдира съдът да наложи на подсъдимия наказание при
условията на многобройни отегчаващи вината обстоятелства в размер на около две
години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 700.00 лева.
Адв.П. – защитник на подсъдимия Н.П.В. с
оглед проведената процедура при разглеждане на делото по реда на чл.371, ал.2
от НПК, пледира, при определяне на наказанието съдът да приложи чл.55 от НК и с
оглед липсата на минимален размер на наказанението лишаване от свобода да
наложи наказание пробация. В случай, че съдът не приеме за приложима нормата на
чл.55 от НК, то следва определеното наказание лишаване от свобода да бъде около
една година и да бъде намалено с една трета. Пледира съдът да кумулира
настоящото наказание с това наложено по ВНОХД № 37/2018 г. на СОС и да определи
едно общо, най-тежкото наказание.
Подсъдимият Н.П.В. заявява, че се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение и желае съдебното
производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и по-точно
по реда на чл.371, ал.2 от НПК.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На
19.07.2018 г. около 12.40 часа подсъдимият Н.П.В. се движел с товарен
автомобил “Мерцедес” модел „МВ 100Д“ с
ДК № СО …. РА в гр.Елин Пелин, Софийска област, по ул. „Витоша“ и бил спрян за
проверка от дежурен автопатрул на РУ – гр.Елин Пелин в състав – свидетелите
С.А.И. и С.П.Б.. При проверката подсъдимият В. бил сам в автомобила и не
представил свидетелство за правоуправление на МПС, което наложило свидетелите
И. и Б. да извършат справка чрез дежурната част при РУ Е. П. в следствие на
което било установено, че подсъдимият притежава издадено СУМПС, което било отнето временно със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 17-0262-000305/22.06.2017 г. на
Началника на група при РУ Елин Пелин Александър В., вляла в законна сила на
14.07.2017 г.. За констатираното нарушение, свидетелят С. А. И. съставил на
подсъдимия В. Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 933036
от 19.07.2018 г., като подсъдимият бил отведен
в сградата на РУ Елин Пелин, където бил задържан за срок от 24 часа по
реда на ЗМВР.
От
доказателствата по делото – справка за нарушител/водач издадена от сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР – София област се установява, че подсъдимият Н.П.В.
се води на отчет като водач на МПС и има издадено свидетелство за управление на
МПС валидно до 14.05.2026 г., което било отнето във връзка с наложена му
принудителна административна мярка. От справката също така е видно, че на
подсъдимия В. многократно са налагани административни наказания за извършени от
него административни нарушения на Закона за движение по пътищата.
Представена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 17-0262-000305/22.06.2017 г. на Началника на група при РУ Елин Пелин
Александър В., вляла в законна сила на 14.07.2017 г., връчена на подсъдимия В.
на 30.06.2017 г., с която свидетелството за управление на моторно превозно средство
му е било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от осемнадесет месеца.
От
справката за нарушител водач и справката за съдимост се установява, че въпросът за отговорността за извършеното деяние на 22.06.2017 г. не е решен към датата
на настоящото инкриминирано деяние, а от друга към 19.07.2018 г. не са били
изминали 18 месеца от влизането в сила на
заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Изложеното
сочи, че към момента на извършване на инкриминираното деяние на 19.07.2018
г. подсъдимият е управлявал МПС в срока
на изтърпяване на принудителната административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, което обуславя квалификацията на извършеното
от него деяние, като престъпление по чл.343в, ал.3 от НК.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от прочетените на
основание чл.283 от НПК и приети като
писмени доказателства по делото събрани в хода на ДП № 213/2018 г. по описа на
РУ Е. П.: АУАН № 933036 от 19.07.2018 г. по описа на РУ Е. П., докладна записка
от 19.07.2018 г.по описа на РУ Елин Пелин, заповед за прилагане на
принудителна административна мярка
№ 17-********** от 22.06.2017 г. по описа на РУ Е. П., справка за
нарушител водач на името на подсъдимия
В., справка за съдимост, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние и протокол от 09.10.2017 г. по ЧНД №
595/2017 г. по описа на РС И.,
показанията на свидетелите, както и от събраните доказателства в хода на
съдебното следствие.
Събраните по делото доказателствата съдът намира за изцяло
непротиворечиви, убедителни и взаимно кореспондиращи помежду си, поради което
не счита за нужно да ги обсъжда поотделно, а следва да ги ползва за база на
своите правни изводи.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед така установената фактическа
обстановка съдът намери, че подсъдимият Н.П.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.3 от НК, като: На 19.07.2018 г. около 12,40 ч. в гр.Е. П., С. област, по ул. „В.” управлявал
моторно превозно средство товарен автомобил марка „Мерцедес” модел „МД 100Д“ с
рег. № СО … РА в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство
наложена със Заповед № 17-0262-000305/22.06.2017 г. на А. Г. В. ***, влязла в
законна сила на 14.07.2017 г.
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА - Разпоредбата на чл.343в, ал.3 от НК изисква от
обективна страна деецът да е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство. В случая с влязла в сила на 14.07.2017 г. заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №
17-0262-000305/22.06.2017 г. на А. Г. В. ***, СУМПС
на подсъдимия В. било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от осемнадесет месеца. Т.е.
към 19.07.2018 г. принудителната административна мярка за временно отнемане на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е действала,
поради което подсъдимият управлявайки моторно превозно средство в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство
е извършил деянието от обективна страна.
В
настоящия случай се установява по категоричен начин от показанията на
свидетелите, както и от писмените доказателства по делото, които ценени в
своята съвкупност пресъздават еднородна фактическа обстановка, в подкрета на
извода, че подсъдимият е извършил вмененото му инкриминирано деяние.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА –
подсъдимият е извършил деянието виновно,
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. В съдебно заседание подсъдимият изрично признава вината си,
което също сочи, че е налице субективния елемент на вмененото му деяние и може
да се направи извод за формирането на съзнание у него, че управлява моторно
превозно средство без свидетелство за управление, съзнавайки, че същото му е
временно отнето с налагане на принудителна административна мярка. Съзнавал е и
обстоятелство, че такава мярка му е наложена с издадената заповед №
17-0262-000305/22.06.2017 г. на РУ Елин Пелин, която
му е връчена лично на 30.06.2017 г. и въпреки това е предприел действия по
управление на моторно превозно средство. Ето защо подсъдимият е съзнавал, че
управлява МПС в рамките на срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство.
С оглед изложеното
съдът достигна до краен извод, че подсъдимият Н.П.В. е извършил престъплението
по чл.343в, ал.3 от НК за което му е повдигнато настоящото обвинение.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наложеното на подсъдимия Н.П.В. наказание съдът взе предвид наличието
единствено на отегчаващи отговорността обстоятелства - изключително големия
брой нарушения по Закона за движение по пътищата, за което са издадени 50 на
брой наказателни постановления, повечето от които влезли в сила и шест фиша,
което сочи на липсата на каквато и да
било критичност към извършените нарушения и очевидното нежелание подсъдимият да
се превъзпита предвид наложените му наказания. При преценка отговорността на
дееца, съдът взе предвид и лошите характеристични данни и обремененото съдебно
минало на подсъдимия, като не констатира наличието на смекчаващи вината
обстоятелства. Тези обстоятелства ценени в цялост, характеризират дееца като
лице с висока степен на обществена опасност, което трайно
не спазва законоустановения ред и несъмнено имат значение за отговорността му.
В случая за конкретното деяние
нормата чл.343в, ал.3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години
и глоба от двеста до хиляда лева. Предвид така
установеното, съдът е на мнение, че предвиденото в
закона наказание лишаване от
свобода следва да се определи при
условията на чл.54 от НК и с оглед наличието само на отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства определи наказание в размер на 2 години и 6 месеца. Предвид проведената процедура по
чл.372, т.2 от НПК на основание чл.58а, ал.1 от НК наложеното наказание съдът
намали с една трета, като след
редукцията му определени наказание лишаване от свобода за срок 1
година и 8 месеца. Така определеното
наказание лишаване от свобода на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС
съдът постанови подсъдимият Н.П.В. да изтърпи при първоначален строг режим на
изтърпяване.
Съдът наложи на
подсъдимия Н.П.В. и наказание “Глоба” в размер на
500.00 лева, наред с наказанието „Лишаване от свобода“.
На основание чл.343г от НК на
подсъдимия Н.П.В., бе наложено и наказание лишаване от право на
управлява МПС за срок от 1 година.
Като взе предвид, че са налице основанията на чл.25, ал.1 вр. чл.23,
ал.1 от НК
съдът групира наказанията по НОХД №
166/2018 г. на Районен съд Елин Пелин;
НОХД № 167/2018 г. на Р. с. Е. П.; НОХД
№ 255/2017 г. на Р. с. Е. П. с наказанието по настоящото НОХД 264/2018 г. по
описа на Районен съд Елин Пелин, като определя подсъдимия Н.П.В. да изтърпи
едно общо наказание – най-тежкото от тях – една година и осем месеца „Лишаване
от свобода”. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС
определи подсъдимият Н.П.В. да изтърпи наложеното му едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като на основание чл.25, ал.3 от НК приспадна от така определеното едно общо
най-тежко наказание „Лишаване от свобода” изтърпяните изцяло или частично
наказания по НОХД № 166/2018 г. на Р. с.
Е. П. и НОХД № 167/2018 г. на Р. с. Е.
П.. На основание чл.25, ал.2 от НК приспадна от така определеното едно общо
най-тежко наказание „Лишаване от свобода” изтърпяното изцяло или частично
наказание по НОХД № 255/2017 г. на Р. с. Е. П..
На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини към
наказанието лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца
наказанието глоба в полза на държавата в размер на 500.00 лева /петстотин
лева/ наложено по НОХД № 255/2017 г. на
Р. с. Е. П. и наказанието глоба в размер на 500.00 лева наложено по настоящото
производство.
На основание чл.23, ал.2 от НК към
наказанието лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца присъедини
наказанието лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 година и на основание чл.59, ал.1 от НК приспадна времето, през което
спрямо подсъдимия Н.П.В. е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража”, както и всяко друго задържане по реда на НПК, ЗМВР или по друг закон
свързан с престъплението, за което лицето е било осъдено или е било задържано
за изпълнение на наказанието.
Предвид гореизложеното, съдът намира
искането на защитата на подсъдимия – адв.П. за приложение на нормата на чл.55
от НК при определяне на наказанието и налагане на наказание пробация за
неоснователно, тъй като същата е приложима в случаите, когато са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или при наличието дори само на едно, но изключително такова,
което би обусловило извода, че и най–лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко, но такива по делото не бяха
установени.
За неоснователни съдът намира и
доводите на защита, че приложимостта на чл.55 от НК се предполага с оглед
продължителността на производството, което макар и да не е с фактическа и
правна сложност е продължило в един дълъг период от време, по следните съображения: По делото липсват
данни от момента на образуване на досъдебното производство на 20.07.2018 г. до
приключването му в съдебната фаза с присъда на 27.11.2019 г. да са налице
каквито и да било действия от страна на разследващите органи или съда, които да
са били причина за неоснователно забавяне на делото. Напротив всички съдебни
заседания са отлагани единствено и само поради процесуалното поведение на
подсъдимия – изразяване на желание за сключване на споразумение и в последствие
отказ да го подпише, неколкократна смяна на защитниците му, отлагане на съдебни
заседания поради ангажираност на защита на подсъдимия и това са единствените
причини производството да има продължителност от около една година и четири месеца. Този период от
време обаче не би могъл да се приеме като изключително дълъг до степен да
обуслови приложение на разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието
на подсъдимия В. и същия да бъде „премиран“ с определяне на по-леко наказание,
което да компенсира продължителността на наказателното производство и
произтичащите от това негативи по отношение на гарантираното му от чл.6, т.1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека за разглеждане на
обвинението в разумен срок. С оглед изложеното настоящият състав намира, че
срокът в който е протекло наказателното производство не може да се приеме за неразумен, още
по-малко продължителността му да е свързана с проявена небрежност от страна на
органите, които са извършвали процесуалните действия по него, за да се наложи
извод за необходимост от приложението на нормата на чл.55 от НК при определяне
на наказанието на подсъдимия.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия Н.П.В. да заплати направените разноски в хода на съдебното
производство по сметка на РС Елин Пелин в размер на 24.55 лева /двадесет и
четири лева петдесет и пет стотинки/ съставляващи заплатени разноски за явяване
на свидетели по делото.
Настоящият състав намира, че така
наложените наказания на подсъдимия Н.П.В. по вид и размер са съобразени с
целите визирани в чл.36 от НК и ще изиграят за в бъдеще своята превантивна и
възпираща функция.
Причини за извършване на престъплението са незачитане от подсъдимия
на разпоредбите регламентирани в Закона за движение по пътищата и
установения правов ред, липсата на каквато и да било критичност към извършените
от него нарушения по ЗДвП и превенция от наложените му до момента наказания.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: