Р Е Ш
Е Н И Е №150
Гр.Варна, 21.06.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и
първи май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 181 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Норма“ ООД със седалище гр.Варна срещу
решение № 1018 от 19.12.2018г. по търг.дело № 1539/18г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от дружеството срещу „Лорка“ ЕООД
осъдителен иск за сумата 25 344лв., претендирана като обезщетение за
неизпълнение на гаранционно задължение по сключен между страните договор от
м.април 2012г. за строително-монтажни работи, изразяващи се в направа и
полагане на хидроизолация на покрива на хотел „Ерма“, к.к.“Златни пясъци“, в
размер на разходите, необходими за поправката на възникнали в гаранционния срок
недостатъци, за ремонт на покрив с площ 1 280 кв.м. и за сумата
9 563лв., претендирана като обезщетение за вреди, резултат от некачествено
изпълнение на задължения по същия договор и изразяващи се в поправка на щети по
тавани и стени на стаите от 9 – подпокривен етаж на хотела, с правна
квалификация по чл.79 ал.1 предл.второ от ЗЗД във връзка с чл.20 ал.4 и чл.21
от Наредба № 2 от 31.07.2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежи в
РБ и за минимални гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти, както и за сумата 6 704.04лв.,
претендирана като обезщетение за забава върху главницата в размер на
25 344лв. за периода от 02.07.2014г. /приемане на извършения ремонт на
покрива/ до 06.02.2017г. и за сумата 2 566.90лв., претендирана като
обезщетение за забава върху главницата в размер на 8 563лв. за периода
от 18.06.2014г. /приемане на извършения
ремонт на стаите/ до 06.02.2017г., и е осъден да заплати направени по делото
разноски в размер на 4 883.56лв.
Оспорва
изложеното от съда, че при липсата на твърдения в исковата молба за стойността
на договора, който се твърди да е сключен, с оглед представените с исковата
молба РКО и твърденията че те удостоверяват плащания в изпълнение на договора,
следва да се приеме, че стойността на договора възлиза най-малко на сбора на
отразените в РКО суми – над 5 000лв. Оспорва и извода на съда, че
договорът за възлагане на процесните СМР не подлежи на установяване с гласни
доказателства с оглед максимално определения размер, до който те са
недопустими.
Подробно
излага във въззината жалба твърдяните от него факти по спора, както и предмета
на доказване.
По
отношение на съществуването на облигационна връзка между страните излага че
договорът за изработка е неформален и консенсуален и се смята за сключен в
момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи – работата и възнаграждението. Твърди че представените по
делото писмени доказателства – фактури от 11.04.2012г., 20.04.2012г.,
12.05.2012г. и 14.05.2012г. за закупуване на материали доказват съществуващата
между страните облигационна връзка. Сочи че фактът че тези материали са
положени от Г. А., който е служител на „Лорка“ ЕООД, което обстоятелство е
доказано по делото с писмени доказателства, доказва не наличието на
облигационна връзка, а нейният вид – че се касае не за договор за продажба, а
за договор за изработка. Поради което и твърди, че забраната по чл.164 ал.1 т.3
от ГПК е неотносима. Твърди също така, че наличието на облигационна връзка –
договор за СМР /изработка/ не се оспорва от насрещната страна, а се потвърждава
от конклудентни действия на дружеството – ответник и от признанията в съдебно
заседание по обезпечение на процесните доказателства по ч.гр.дело № 5702/14г.
по описа на ВРС.
Излага че
насрещната страна не е оспорвала твърденията за некачествена работа, а е
оспорвала само пасивната легитимация, че работата не е извършена от ответника,
а от друго лице. Твърди че възложителят е приел работата от ответната страна, а
не от трето лице. Твърди че по делото е установено наличието на некачествено
извършена работа и размера на вредата.
Твърди че
по основния спор в процеса за наличието на валидно сключен договор за изработка
са събрани писмени и гласни доказателства и те следва да се ценят в тяхната
съвкупност. Твърди че от събраните доказателства следва единственият извод че
между страните е налице валидно договорно правоотношение, досежно полагането на
хидроизолация на покрива на хотел „Ерма“, с материали, произвеждани от ответника
и с негови работници.
Моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният от
дружеството иск да бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото
разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата
страна „Лорка“ ЕООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1
от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове от „Норма“
ООД срещу „Лорка” ЕООД за заплащане на стойността на строително-монтажни работи
– ремонт на покрив и направа и полагане на хидроизолация на покрива на хотел
„Ерма“, к.к.“Златни Пясъци“ и поправка на щети по тавани и стани на стаите от
девети подпокривен етаж, всички за отстраняване на появили се недостатъци в
резултат на некачествено изпълнени СМР по договор между страните от м.април
2012г. на основание чл.160 ал.3 - 5 от ЗУТ във връзка с чл.20 от Наредба № 2 от
30.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните
гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти, както и
искове за обезщетение за вреди от забава в плащането за периода от приемане на
извършените ремонти до 06.02.2017г.
Претенцията на „Норма“ ООД е основана на
гаранционната отговорност на строителя. Предпоставка за възникването и е
съществуването на договор за строителство. В тежест на въззивника е при
условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената
тежест в гражданския процес, е да установи съществуването на твърдяния от него
договор за изработка от м.април 2012г. с предмет направа и полагане на
хидроизолация на покрива на хотел „Ерма“ в к.к.“Златни пясъци“.
Няма твърдения за сключен писмен договор
между страните по делото. Твърди се сключване на устен договор. Доколкото
договорът за строителство е договор за изработка договорът е неформален и
консенсуален и се счита за сключен от момента на постигане на съгласие за
основните елементи на договора – работа и възнаграждение. Писмената форма на
договора е само форма на доказване с оглед забраната на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК
за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000лв.
В подкрепа на твърдението си за съществуване
на договор между страните с предмет ремонт на покрив и полагане на
хидроизолация от ищеца са представени писмени документи – 10 броя разходни
касови ордери за получени от Г. А. суми за строителни материали и за изолация
за периода от 18.04.2012г. до 29.06.2012г., четири броя фактури издадени от
„Лорка“ ЕООД за периода от 11.04.2012г.
до 14.05.2012г. за закупени от „Норма“ ООД строителни материали, както и
фактури от същия период за закупени от „Норма“ ООД от различни доставчици строителни
материали.
Няма твърдения по делото за издадени фактури
от въззиваемото дружество „Лорка“ ЕООД за извършени от него строително монтажни
работи. Няма твърдения от въззивника и за взети счетоводни операции в
собственото му счетоводство във връзка с договор за строително-монтажни работи
от м.април 2012г. Няма доказателства и за това осчетоводени ли са в
счетоводството на „Норма“ ООД
представените по делото разходни касови и какви счетоводни записвания са
взети.
Няма представени по делото писмени доказателства
за приемане на извършените СМР по договор от м.април 2012г.
По делото са събрани гласни доказателства –
показанията на свидетеля Г. М. А.. Макар и при искането за допускане до разпит
на свидетеля А. въззивникът да се е противопоставил за допускането му по
въпроси във връзка с установяване на съдържанието на договор, при разпита на
свидетеля в съдебно заседание на 19.12.2017г. на свидетеля са зададени
множество въпроси при непротивопоставяне на страните в производството. Поради
което и въззивният съд кредитира показанията на свидетеля за конкретните факти
и обстоятелства предхождащи поемането на задължение за ремонт, както и по
отношение на извършването му. Показанията на свидетеля са допустими, преки,
непосредствени са и са непротиворечиви. Не е спорно между страните по делото че
свидетелят фактически е извършил ремонтните работи на покрива на хотел „Ерма“ през
м.април 2012г., както и че е получил сумите по представените по делото разходни
касови ордери. В показанията си свидетелят сочи че той е извършил ремонта на
покрива по възлагане на управителя на „Норма“ ЕООД и на него е предал
свършената работа. Свидетелят излага, че той е ангажирал екип, с който да свърши
работата, той е закупувал материали, той се е разплащал с работниците, като
средствата за възнаграждения на работниците и за материали са му давани
авансово от „Норма“ ООД. След приемането на работата от управителя на „Норма“
ООД всички финансови отношения по между им са уредени. Свидетелят към този
момент е бил в трудово правоотношение с въззиваемото дружество „Лорка“ ЕООД на
длъжност общ работник, като при извършване на ремонта не е бил в отпуск. Излага
в показанията си че с управителя на „Норма“ ООД е запознат от своя работодател,
който му е предложил да се заеме с изпълнението на работата по негово желание,
с възможност да „изкара пари“. След неговото съгласие всички отношения във
връзка с ремонта – конкретния вид ремонтни работи, тяхната стойност и
възнаграждение е договаряно между него и управителя на „Норма“ ООД.
Единствената връзка на неговият работодател с ремонтна е по повод закупуване на
материалите за хидроизолацията, които дружеството „Лорка“ ЕООД продава.
При така събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира че не е доказано от ищеца съществуването на договорно
правоотношение между двете дружества с предмет ремонт и хидроизолация на покрив
на хотел „Ерма“.
В исковата молба от ищеца не се сочи
стойността на договора за изработка, но общият размер на заплатените от него
суми, посочен от него в исковата молба, за периода от м.април – м.юни 2012г.
съобразно представени по делото писмени документи - разходни касови ордери и
фактури за закупуване на материали е на стойност над 5 000лв. Поради което
и въззивният съд приема, че стойността на твърдяния от ищеца – сега въззивник,
в исковата молба договор за изработка е на стойност над 5 000лв. и
забраната за установяване на съществуването на договора с гласни доказателства
е приложима.
От представените по делото писмени
доказателства съдът не може да направи извод за съществуване на договор за
изработка между двете дружества, страни в производството, тъй като по делото не
се установява постигнато между страните съгласие за възлагане на строително-ремонтните
работи на покрива от „Норма“ ООД на „Лорка“ ЕООД в качеството му на изпълнител.
Представените четири броя фактури, издадени
от „Лорка“ ЕООД установяват съществуването на договор между страните за
продажба на описаните във фактурите стоки на посочената в тях стойност.
Установено е от гласните доказателства – показанията на свидетеля А. влагането
на закупените от „Лорка ЕООД материали при ремонта на покрива, но този факт не
води до извод за възлагане на извършване на СМР от страна на въззивника на
продавача по договора.
Десетте разходни касови ордера, представени
по делото установяват получаването на посочените в тях суми от Г. А.. Разпитан
като свидетел, същият потвърждава получаването на сумите. Действително в два от тях А. е посочен като
представител на „Лорка“ – от 18.04.2012г. и от 13.06.2012г. В първия за
получени 5 000лв. е посочено за строителни материали, а във втория за
получени 1 000лв. е посочено остатък от плащане. При липсата на доказателства
за осчетоводяване на издадените от „Норма“ ООД разходни касови ордери в
собственото на дружеството счетоводство и за последващите счетоводни записвания
за предадените на А. суми не може да бъде направен извод за съществуване на
договорно правоотношение между страните по делото само въз основа на тези два
ордера. Във връзка със събраните гласни доказателства и представените по делото
фактури за закупени стоки може да бъде направен само извод за получаването на
тези суми от А. с цел закупуване на строителни материали за ремонта.
Въззвният съд намира, че в случая не е
налице законовата презумпция на чл.301 от ТЗ относно извършени действия без
представителна власт. При сключването на сделката страната може да действа
лично или чрез пълномощник. Съобразно чл.301 от ТЗ законът не изисква изрично
потвърждаване на сделка, сключена от ненадлежно представляван търговец, а
потвърждаването се счита за извършено чрез бездействие – потвърждаването се
презюмира, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването. Тази
разпоредба е приложима както при извършване на правни действия, така и при
извършване на фактически действия, чрез които се обективира съгласието.
Законодателят е предвидил че за да се преодолее извършеното от ненадлежен
пълномощник действие, е необходимо противопоставянето да се извърши веднага след узнаването му или от узнаването
на факти за извършени действия, от които може да се направи категоричен извод
че те са предприети за реализиране на права или изпълнение на задължения по дадена
търговска сделка.
Не е спорно, че свидетелят А. към момента на
извършване на строително-монтажните работи е в трудово правоотношение с
дружеството – въззиваем на длъжност общ работник. Съдът приема за установено от
гласните доказателства на А., че управителят на въззиваемото дружество сам му е
предложил да поеме извършването на работа и е знаел за нея от самото начало,
като е знаел включително и за съществуващи проблеми с оглед характеристиките на
обекта. Освен двата разходни ордера, които свързват А. с „Лорка“ ЕООД няма
доказателства по делото установяващи, че А. е поемал задължения за своя
работодател. А това че е поел задължението за ремонт от свое име е изрично
установено от показанията на свидетеля А..
Няма доказателства по делото за никакви
действия, извършени от „Лорка“ ЕООД, с които да се свърже узнаване за
извършените от А. действия от името на дружеството и липса на противопоставяне.
Въззивният съд намира че процесуалното
поведение на „Лорка“ ЕООД по ч.гр.дело № 5702/14г. по описа на РС – Варна,
изразяващо се в неоспорване на фактите, изложени в молбата на „Норма“ ООД
досежно съществуването на договор за изработка между двете дружества и
некачественото изпълнение на задължението на „Лорка“ ЕООД по него, не може да
се свърже с узнаване за договор, сключен от лице без надлежна представителна
власт и непротивопоставяне. На първо място установено е по делото знание от
страна на управителя на „Лорка“ ЕООД за извършваната от А. работа още към
момента на извършването и. На следващо място ч.гр.дело № 5702/14г. е по реда на
чл.207 от ГПК по молба за обезпечение на доказателства, чийто единствен предмет
е събиране на доказателства, когато съществува опасност за тях. Становище по
твърденията на молителя за накърненото му право, не се изразяват в
производството по обезпечение на доказателства. Целта на производството е при
участието на двете страни в бъдещ процес да осигури предварителното събиране на
доказателства. Поради което и съдът не приема че не оспорването на фактите,
изложени в молбата за обезпечение на доказателства, може да бъде свързано с
потвърждаване на действия без представителна власт.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира, че по делото остава недоказано съществуването на договор между страните
по делото за извършване на строително-монтажни работи на покрива на хотел
„Ерма“, поради което и не може да бъде ангажирана гаранционна отговорност на
„Лорка“ ЕООД за тях. Поради което и искът следва да бъде отхвърлен, без да се
обсъждат събраните по делото доказателства за некачествено извършена работа и
за стойността на ремонтните дейности за отстраняването им.
С оглед на изложеното обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Няма искане от въззиваемото дружество за
присъждане на разноски за въззивното производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1018 от 19.12.2018г. по търг.дело № 1539/18г. по описа на Варненски ОС.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: