РЕШЕНИЕ
№ 1697
гр. Бургас, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120107239 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Агенция за контрол на
просрочени задължения ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И. Ц. К. против В. Д. Б., ЕГН ********** от *** за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1500 лева главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем от 07.08.2019г., сумата
от 208.28 лева договорна лихва за периода от 06.09.2019г. до 04.03.2020г., сумата от 121.65
лева лихва за забава за периода от 07.09.2019г. до 27.04.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че по силата на описания договор, сключен от
разстояние под формата на електронен документ, ”***“ ООД като кредитор е предоставило
на ответника като кредитополучател кредит от 1500 лева. Договорът има силата на разписка
за получената сума. От своя страна Б. се е задължил да върне кредита на 7 погасителни
вноски, всяка от по 347.30 лева /общо 2431.10 лева/. Ответникът не е извършил никакви
плащания. Към момента дължимата главница е в размер на 1500 лева, отделно се дължи
договорна лихва от 208.28 лева. Целият заем е следвало да се заплати на 04.03.2020г., когато
е последната падежна дата, но това не е сторено, поради което ответникът дължи и лихва за
забава от 121.65 лева. На основание сключен договор за цесия от 01.12.2016г. и Приложение
от 01.07.2020г. вземането било прехвърлено от ”***“ ООД на ищеца. Моли се цесията да
бъде съобщена в хода на делото на ответника. С тези мотиви ищецът счита, че вземането
му, закупено с цесия се доказва, като същото е падежирало и моли исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е представил отговор в срока по чл.131
ГПК, с който оспорва исковете. Заявява, че между ”***“ ООД и ответника има
1
облигационно правоотношение по повод на договора за паричен заем. Дори и обаче да се
приеме, че е налице валиден договор за цесия на вземанията по заема, това не е достатъчно
да се докаже, че ищецът има качеството на кредитор. Няма в случая данни, че цесията е
съобщена на длъжника към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Цесията не
може да бъде съобщена валидно в хода на делото, с връчване на исковата молба на
ответника. Освен това уведомлението за цесията изхожда не от стария, а от новия кредитор
и не следва да породи правни последици. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
В хода на делото ищецът е преобразуван чрез промяна на правно-организационната
форма в Агенция за контрол на просрочени задължения АД.
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между “***“ ООД и В. Д. Б. договор за паричен заем №
5543002/07.08.2019г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника сумата от
1500 лева, а той се е задължил да му я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на
40.32 % ГЛП. Според договора, ГПР е в размер на 49.50%. Отделно е уговорено, че се дължи
такса за експресното разглеждане на документите в размер на 722.82 лева. Така дължимата
сума по кредита възлиза на 2431.10 лева. Кредитът се погасява на 7 месечни вноски, като
всяка вноска е в размер на 347.30 лева, а датата на плащане на първата вноска е 06.09.2019г.
Крайният падеж на плащане на кредита е 04.03.2020г. В чл.2, ал.2 от договора е изрично
записано, че с подписването на този договор заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно
получена сума. Следователно, кредиторът е предал на ответника сумата по кредита и така е
изпълнил задълженията си по договора.
В исковата молба се съдържа твърдение, че ответникът въобще не извършвал
плащания по кредита.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е
заплащал в срок вноските на ищеца, поради което следва да се приеме, че сумите, уговорени
с договора, не са платени. В този смисъл е и изготвената съдебно-икономическа експертиза
по делото. Експертизата е установила, че претендираните в исковата молба суми не са
заплатени. По кредита не са отразени плащания нито преди цесията, нито след нея, както и
до настоящия момент. Според вещото лице, при положение, че не е извършено нито едно
плащане, остават неизплатени 1500 лева главница, 208.28 лева договорна лихва и 174.59
лева лихва за забава за периода от 05.03.2020г. /датата, следваща деня на последната
погасителна вноска/ до 27.04.2021г. Всъщност в исковата молба се търси лихва за забава за
периода от 07.09.2019г. до 27.04.2021г., като неправилно ищецът е посочил, че 07.09.2019г. е
датата, следваща деня на последната погасителна вноска. В действителност 07.09.2019г. е
датата, следваща деня на първата погасителна вноска и оттогава длъжникът е изпаднал в
забава за тази вноска. Ето защо процесният период е от 07.09.2019г. до 27.04.2021г. /описан
и в заповедта за изпълнение/, поради което в тази част експертизата не следва да бъде взета
предвид, а съдът трябва да направи собствени изчисления на лихвата. Изчислени от съда по
реда на чл.162 ГПК, лихвите за забава върху всички вноски възлизат на 160.21 лева. Към
момента крайният падеж на договора е вече настъпил, поради което всички суми са станали
изискуеми.
Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с
рамков договор за цесия от 01.12.2016г., сключен между “***“ ООД и ищеца. В
приложението към договора за цесия фигурира ясно името на ответника и процесния
договор за кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор
именно процесните вземания. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е
упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99,
ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият
кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Няма
2
данни уведомлението да е било връчено на ответника, поради което БРС намира, че то
следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на особения му представител в
хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. След като уведомлението е връчено на
ответника, цесията е произвела действие по отношение на него. Няма пречка цесията да
бъде съобщена в хода на делото, поради което възражението на ответника в този смисъл е
неоснователно.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая няма нарушение на
посочените разпоредби. Договорът е със съдържание, съответстващо на закона, поради
което не може да се приеме, че целият договор е нищожен.
При горните мотиви исковете са основателни. Сумата по кредита е била предадена
на ответника, като според чл.2, ал.2 от договора, той има силата на разписка. Следователно
кредитополучателят е получил главницата по кредита. Няма данни ответникът да е
извършвал каквито и да е плащания по договора. Следователно са останали неплатени 1500
лева главница и 208.28 лева договорна лихва. Тъй като ответникът не е плащал вноските на
падежа, той е изпаднал в забава, като според изчисленията на съда се дължи лихва за забава
в размер на 160.21 лева, като ищецът претендира по-малък размер на лихвата, а именно
121.65 лева.
Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
главницата от 1500 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
ГПК до изплащането, както и договорната лихва от 208.28 лева за периода от 06.09.2019г. до
04.03.2020г. и лихвата за забава от 121.65 лева за периода от 07.09.2019г. до 27.04.2021г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 753.40 лева и разноски в заповедното дело от
86.60 лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. Б., ЕГН ********** от ***, че
дължи на “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД /правоприемник на “Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Я. Б. Я. сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем №
5543002/07.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 31.05.2021г. до окончателното плащане, сумата от 208.28 лева /двеста и осем
лева и двадесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода от 06.09.2019г. до 04.03.2020г.,
сумата от 121.65 лева /сто двадесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/ лихва за забава
за периода от 07.09.2019г. до 27.04.2021г., които вземания са предмет на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***г. на БРС.
3
ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН ********** от *** да заплати на “Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД /правоприемник на “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я.
Б. Я., сумата от 753.40 лева /седемстотин петдесет и три лева и четиридесет стотинки/
разноски в исковото производство и сумата от 86.60 лева /осемдесет и шест лева и
шестдесет стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)__________
4