Решение по дело №1159/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Настоящото производство е с правно основание чл.423 от ГПК.

Образувано е по предявено от С.Н., гр. К., представлявано от управителя Н. Д. Ч. и от Н. Д. Ч., в качеството му на неограничено отговорен съдружник, възражение. Депозираното възражение, подалият го Ч. обосновава с наличие на обстоятелствата по чл.423, ал.1, т.1 и т.4 от ГПК, т.е. –заповедта не е връчена надлежно и не е могъл да подаде възражението си срещу нея поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Изтъква съображения в тези аспекти. Твърди, че на 08.05.12 г. разбрал, че срещу дружеството било образувано изпълнително дело № 196/12г. по описа на ЧСИ Ирина Митова- Кирезиева с рег. № 839 на КЧСИ и район на действие СГС, въз основа на изпълнителен лист издаден в полза на Л. Д. Н. по Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 382/12г. по описа на ╩РС. Твърди също, че взискателят по изпълнителното дело Л Д. Н. била майката на другия съдружник К. Д. К. и че сключеният между тях договор бил с променен падеж в негов ущърб. Подалият възражението Ч. счита, че същото следва да бъде прието предвид правната форма на дружеството, защото като неограничено отговорен съдружник отговарял и с личното си имущество за задължението на дружеството, още повече, че договорът бил сключен между майка и нейната дъщеря- съдружник в дружеството, като всички книжа свързани с делата, касаещи и двете страни, били изпращани на един и същи адрес: гр. К., У.С. 29. Твърди също, че съвсем целенасочено делото било образувано в гр. С., при все, че и длъжникът и кредиторът се намирали в гр. К.. Изтъква, че по начина по който били образувани делата- време и място, безспорно се установявало, че всичко било извършено целенасочено, за да не може същият от името на дружеството и от свое име да реализира законното си право на жалба. Изтъква, че за образуваното изп.дело научил съвсем случайно на 08.05.12г. от ЧСИ Хриса Пурнарова с рег. № 741 на КЧСИ до когото била подадена молба за присъединяването му към висящо изпълнително дело. С оглед изложеното подалият възражението моли съда да постанови определение, с което приеме възражението на СД „Н.- К., Ч." , гр. К., представлявано от управителя Н. Д. Ч. и на Н. Д. Ч., в качеството му на съдружник в същото дружество, против Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 382/12г. по описа на КРС и върне делото на КРС за даване на указания на Л. Д. Н. по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От прочита на приложеното по настоящото дело на 18.06.2012 г. писмено доказателство - заверено копие от заповед № 963 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 382/12 г., се установява, че Кърджалийският районен съд е разпоредил длъжникът С. Н.-К., Ч.” със законни представители Н. Д. Ч. и К. Д. К. да заплати на Л. Д. Н. сумата в размер на 9 900 лв., ведно с договорна лихва в размер на 1 467.18 лв. за периода 01.09.2011 г. до 27.02.2012 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 228.13 лв. което вземане произтича от Договор за паричен заем от 01.09.2011 г. с нотариална заверка на подписите и Анекс към договора от 22.02.2012 г. с нотариална заверка на подписите. Съобразно разпоредбата на чл.418, ал.2, предл. последно от ГПК върху заповедта е положен печат за издаден изпълнителен лист в полза на взискателя Найденова на 16.03.2012 г.

От приложеното по настоящото дело на 18.06.2012 г. писмено доказателство - заверено копие от покана за доброволно изпълнение изх. № 3574/ 06.04.12 г. на ЧСИ с рег.№ 839 Ирина Митова- Кирезиева с район на действие -СГС, се установява, че с изп.лист от 08.03.2012 г., изд. на основание заповед № 841/08.03.12 г. по гр.д. № 319/ 12 г. на КРС и изпълнителен лист от 16.03.2012 г. , изд. въз основа на заповед № 963/16.03.2012 г. по гр.д. № 382/12 г. на КРС срещу С.Н. К., Ч.”, представлявано от неограничено отговорните съдружници К. и Ч., в полза на взискателя Л. Д. Н. е образувано изп.д. № *0195 за парично задължение в размер на 8 500 лв.-главница, сумата от 170 лв.-държавна такса, сумата от 1 130 лв.-адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, и към него е присъединено изп.д. № *0195 за парично задължение в размер на 9 900 лв. –главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.03.2012 г. до окончателното й изплащане, която лихва към 09.05.12 г. възлиза на сумата от 159.10 лв., сумата от 1 467.18 лв. - договорна лихва за периода 01.09.2011 г. до 27.02.2012 г., сумата от 228.13 лв. – деловодни разноски, сумата 1 320 лв. - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, както и изпълнителни такси и разноски полза на частния съдебен изпълнител в размер на 2 265.40 лв., в т.ч. и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и ДДС, или общо дължима сума към 09.05.2012 г. в размер на 25 139.81 лв. На основание чл.428, ал.1 , предл.2 от ГПК, ЧСИ е дал за доброволно изпълнение на задължението двуседмичен срок от връчване на поканата с приложен изпълнителен лис‗. В поканата ЧСИ е изписал бланкетния израз : „…Приложено, изпращам Ви препис от подлежащия на принудително изпълнение акт”, без да уточни кой точно акт е връчил. Установява се, че поканата за доброволно изпълнение с цитирания текст е връчена лично от ЧСИ на Катя Колева, в качеството й на управител.

В хода на тези констатации въззивният съд изгради своето становище: Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение при лимитативно изброени от законодателя четири предпоставки. В производството подалият възражението Ч. изтъква наличие на две от тях, а именно посочените в чл.423 , ал.1, т.1 и т. 4 от ГПК - заповедта не му е връчена надлежно и не е могъл да подаде възражението си срещу нея поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Настоящата инстанция в качеството си на компетентния въззивен съд след прочита на приложените по делото писмени доказателства, подробно цитирани в предходни абзаци, и в частност от прочита на приложеното по делото на 18.06.2012 г. писмено доказателство – Покана за доброволно изпълнение изх. № 3574/ 06.04.2012 г. на ЧСИ с рег.№ 839 Ирина Митова- Кирезиева, не установи описаната в поканата Заповед № 963/16.03.2012 г., издадена по гр.д. № 382/ 2012 г. на КРС, да е била връчена от ЧСИ на длъжника по реда и при условията на чл.418, ал.5 от ГПК. Тази констатация води до извода, че в казуса е налице невръчване на заповедта за изпълнение. Точният текст на посочената ал.5 на чл.418 от ГПК, предписва, че заповедта за незабавно изпълнение с отбелязване за издадения изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Т.е. нито посоченото от ЧСИ с рег. № 839, връчване на поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложен изпълнителен лист, нито бланкетният израз за връчване на препис от неидентифицирания подлежащ на принудително изпълнение акт, могат да санират пропуска на ЧСИ точно да изпълни вмененото му с разпоредбата на чл.418, ал.5 от ГПК, задължение. Изложеното води до извода, че на длъжника С. Н.-К., Ч.” на 27.04.2012 г. не е връчена Заповед за незабавно изпълнение № 963/16.03.2012 г., издадена по гр.д. № 382/ 2012 г. на КРС, нито чрез управителя К., нито чрез управителя Ч., доколкото същите представляват СД заедно и поотделно, нито разбира се по последния вписан в ТР адрес на управление на дружеството, съобразно разпоредбата на чл.50 от ГПК. Това с оглед приложените по делото доказателства е станало за управителя и неограничено отговорния съдружник Ч. най- късно на 18.06.2012 г. – датата на представянето пред настоящата инстанция като писмено доказателство на завереното от същия фото копие от Заповед № 963/16.03.2012 г., издадена по гр.д. № 382/ 2012 г. на КРС. Доколкото по делото отсъстват доказателства кога в периода след връчването на ПДИ на 27.04.12 г. е връчена заповедта на управителя Колева, то съдът следва да приеме, че за длъжника СД „Н.-Ч., К.”, представлявано от управителя Н. Д. Ч. и за Н. Д. Ч. в качеството му на неограничено отговорен съдружник, предписаният от разпоредбата на чл.414, ал.2 от ГПК срок, не е изтекъл към момента на постановява на настоящия съдебен акт, и същият може да се възползва от тази възможност.

И доколкото предпоставка за допустимост на стоящото в основата на настоящото производство възражение е невъзможността на длъжника да оспори вземането си по заповед за изпълнение в сроковете и по реда на чл.414, ал.2 от ГПК, а в производството установи се,че тази възможност за длъжника не е изчерпана, то и възражението се явява преждевременно предявено, и като такова същото следва да бъде оставено беþ разглеждане, а производството прекратено.

Водим от горното и на основание чл.423 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираното от С.Н., гр. К., представлявано от управителя Н. Д. Ч. и от Н. Д. Ч., в качеството му на неограничено отговорен съдружник, възражение с правно основание чл.423, ал.1, т.1 и т.4 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело.

На основание чл.274, ал.3 от ГПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВСК при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.