Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................................2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично заседание на четиринадесети
септември 2022г.,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Галина
Г.а
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1369/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.З.З., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник – адв.В.П., против Заповед № 22-0819-000262/23.03.2022г. на
Полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ /ПП/, за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП: Прекратяване на регистрацията на ППС – л.а.“Рено Меган“, рег.№ В **** НА,
за срок от 6 месеца.
В жалбата се поддържа, че
оспорвания административен акт е
незаконосъобразен като издаден без правно основание, в нарушение на
материалния закон, т.к. е постановен след като е била прекратена
административнонаказателната преписка по ЗППАМ № 21-0819-001426/04.11.2021г., с
която е иззето притежаваното от З. СУМПС, което отнемане е послужило като
основание за издаване на процесната ЗППАМ. В тази връзка се твърди, че към
датата на издаване на последната, З. е бил правоспосочен водач и не са били
налице посочените в акта материално-правни основания за издаването му. На
изложените основания се моли отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощника адв.П., жалбата се поддържа и се моли
нейното уважаване. Допълнително пълномощникът заявява, че няма данни
доверителят му да е заплатил глобите по посочените в заповедта два електронни
фиша. З.
е направил постъпки да иска връщане на отнетото СУМПС след отмяната на
предходната заповед, но устно са му отказали докато не си плати глобите по
фишовете. Счита, че това обстоятелство не може да служи
като основание за издаването на процесната ЗППАМ, като освен това противоречи и
на Конституционно решение № 3/23.03.2021г. Моли за отмяна на оспорения акт и за
присъждане на съдебно-деловодни раноски.
Ответникът по жалбата срещу ПАМ -
Полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „ПП“, чрез процесуален
представител – гл.ю.к.Г., оспорва жалбата. Счита,
че мярката е основателна и законосъобразна. Налице са материалноправните предпоставки за
издаването й, а именно - водачът е нямал в себе си свидетелство за
правоуправление, т.к. е отнето по една причина и не е върнат на база на това,
че има неплатени задължения към държавата за заплащане глоби по ЗДвП, която
хипоипотеза е предвидена в ЗДвП. Счита, че Решението на КС е по конкретен
въпрос и не може да се тълкува разширително. Моли за отхвърляне на жалбата и за
присъждане на ю.к. възнаграждение. При условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След
преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред
надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е
уведомен за процесната ПАМ на 25.05.2022г., а жалбата е подадена на
08.06.2022г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Предвид горното, същата
се явява допустима за разглеждане.
По нейната основателност, съдът установи следното:
Съобразно
изложените в оспорения акт мотиви, на 22.03.2022г. около 17.45ч. на бул.“Васил
Левски“, Д.З. е управлявал собствения си л.а. л.а.“Рено Меган“, рег.№ В 0967 НА, при което бил спрян от полицейски инспектори към ОД на
МВР-Варна, сектор ПП. При извършена справка в АИС „АНД“ било установено, че
притежаваното от лицето СУМПС ********* е отнето и към настоящия момент се
намира на съхранение в Сектор „ПП“ към ОД ан МВР-Варна, тъй като не са
настъпили основания, съгласно чл.159 ал.2 от ЗДвП за връщането му, а именно –
не са заплатени дължимите глоби по ЕФ серия „К“ № 4485203/14.02.2021г. и ЕФ серия „К“ № 4688909/11.04.2021г., влезли в сила на
28.11.2021г.
При
тази фактическа обстановка е прието, че З. виновно е нарушил чл.150а ал.1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС, след като СУМПС е временно отнето по реда на
чл.171 т.1 от ЗДвП, поради което и с оспорената заповед е наложена ПАМ по
чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС – л.а.“Рено
Меган“, рег.№ В 0967 НА, за срок от 6 месеца.
От
допълнително представените в хода на съдебното производство писмени
доказателства, част от административната преписка, се установява, че СУМПС на
жалбоподателя е временно отнето до решаване на въпроса за отговорността със
ЗППАМ № 21-0819-001426/04.11.2021г. на полицейски инспектор при ОД на
МВР-Варна, Сектор „ПП“ за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП – управление
на МПС с концетрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила. В последствие, след
извършена химическа експертиза и установен със същата резултат 0.34 промила в
кръвта на жалбоподателя, със Заповед № 819з-177/15.04.2021г. полицейският
инспектор е отменил своя ЗППАМ № 21-0819-001426/04.11.2021г.
Представени
са и двата ЕФ цитирани в оспорения акт, както и справка, съгласно която същите
са влезли в сила, но наложените с тях глоби не са заплатени.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По валидността на акта:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и т.7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или
от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 251з-365з-8226/30.12.2021г.
издалият заповедта служител „полицейски инспектор“ има правмощия да постановява
актове за прилагане на ПАМ, сред които и процесната, за което и по делото
липсва спор. По силата на заеманата от ответния орган длъжност, същият
разполага с необходимата материална и териториална компетентност да издаде
такъв административен акт. Поради това, съдът приема, че процесната заповед,
като издадена в
писмена форма и от компетентен орган, в рамките на предоставените му
правомощия, не страда от пороци водещи до нейната нищожност.
По
процесуалната и материално-правната законосъобразност на акта:
От
жалбоподателя не са наведени възражения за допуснати при издаване на процесната
заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При
извършената служебна проверка, съдът констатира, че оспореният акт формално
отговаря на изискванията на чл.59 ал.2 от АПК. Същият обаче е постановен при
неизяснена фактическа обстановка и при противоречие между фактически и правни
основания. В мотивите липсва отбелязване, че основанието на което е отнето
СУМПС на жалбоподателя е отпаднало, респ. липсват и изводи какво следва от това
обстоятелство. Освен това, в мотивите на оспорения акт е изложено, че водачът
управлява без СУМПС, което е отнето и е на съхранение в „ПП“, тъй като не са
налице основания за връщането му по чл.159 ал.2 от ЗДвП – незаплатена глоба по
ел.фишове, а в заключение е прието, че лицето е допуснало нарушение на чл.150а
ал.1 от ЗДвП, тъй като управлява, след като СУМПС му е отнето по реда на чл.171
т.1 от ЗДвП, където материалноправните предпоставки са различни.
Така
допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е достатъчно
основание за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, тъй като води до неяснота
на волята на издателя на акта, респ. и до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя.
Налице
е нарушение и на материалния закон. Мярката е наложена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се предвижда „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: 1.без да е правоспособен водач; 2.не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС;
3.или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред; 4.или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК; както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Т.е. Тоест,
законодателят е предвидил четири алтернативни хипотези, при наличието на които
се налага ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС.
В настоящия случай, гореописаната фактическа обстановка обуславя извода, че
административният орган евентуално е имал предвид хипотеза 3, предвид
представената с преписката ЗППАМ № 21-0819-001426/04.11.2021г., с която е отнето притежаваното от З. СУМПС, т.е. същият е бил лишен от право да управлява МПС
по административен ред. Последното обстоятелство не е спорно между страните. Спорен
е въпросът дали към момента на издаване на процесната заповед – 23.03.2022г.
лицето е било с отнети права. На същия следва да се даде отрицателен отговор.
Основанието за отнемането на притежаваното от З. СУМПС е отпаднало още с
влизане в сила на Заповед № 819з-177/15.11.2021г., с която е отменена
предходната ЗППАМ. Тоест, към 23.03.2022г., това правно основание, не е било
налице.
Независимо, дали формално свидетелството е върнато на лицето или не,
неговата правоспособност е ограничена само в периода, в който е изпълнявано
административното наказание, свързано с лишаване от права. Други наложени
административни наказания /глоби/ нямат отношение към съставомерността на
вмененото деяние, доколкото изпълнителното му деяние се изразява в управление
на МПС след лишаване на лицето от това право по административен ред, а не поради
управление на МПС без заплащане на дължими глоби. Разпоредбата на чл.159, ал.2 от ЗДвП не удължава сама по
себе си срокът на лишаване от права, а създава административна пречка пред
водачите да получат СУМПС, при наличие на посочените в нея основания.
Съдът счита, че не са налице и другите хипотези предвидени в чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, предвид отсъствие
на твърдения и доказателства в тази насока.
С оглед гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна. Оспорената
ЗППАМ като постановена в нарушение на процесуалните норми и на материалния
закон, се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.
При този изход на спора основателно се явява направеното от жалбоподателя
искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Въпреки, че по делото са
ползвани адвокатски услуги, въз основа представено пълномощно, то липсват
доказателства за договорено и заплатено възнаграждение, поради което такова не
се следва. В полза на жалбоподателя следва да се присъди само внесената
държавна такса за образуване на делото, в размер на 10 лева.
Предвид горното и на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.З.З., ЕГН **********,***, Заповед №
22-0819-000262/23.03.2022г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор
„Пътна полиция“ за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171
т.2а б.“а“ от ЗДвП: Прекратяване на регистрацията на ППС – л.а.“Рено Меган“,
рег.№ В **** НА, за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр.Варна да заплати
на Д.З.З., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 10.00 /десет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: