Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 68
гр. Пловдив, 14.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХV н.с.,
в публичното заседание на двадесет и трети
ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка
Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5099/2018 г. по описа на ПРС, ХХV н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 18-1030-004120/04.06.2018 г. на К. О. Н. – Н. Г. към ОД на
МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което на В.Х.М., ЕГН: **********, на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл. 461, т. 1 от
Кодекс за застраховането /съкр. КЗ/ е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 250.00 /двеста
и петдесет/ лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателя
В.Х.М., редовно призована не се явява в съдебно заседание, не взема становище.
В подадената жалба излага аргументи за отмяна на наказателното постановление. Не
се явява и адв. Т.Д..
Въззиваемата страна – ОД
на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, редовно призована, не се явява
процесуален представител и не взема становище по делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения
от закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес, предвид което е
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 30.04.2018 г. около 12.00 часа
полицейския служител при Сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив свидетеля А.Т., видял че
на 30.04.2018г., в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Копривщица” и бул.
„Шести септември“, преминал лек автомобил „Мазда 626” с рег.№ …, собственост на
жалбоподателя В.Х.М.. Свидетеля Т. подал ясен сигнал със стоп палка на водача
да спре автомобила, но водача продължил пътя си и не спрял. По регистрационниа
номер на автомобила бил установен собственика – жалбоподателя М.. Същия бил
призован и поканен да попълни декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, в която М.
написал че не може да посочи на 30.04.2018г., около 12.00 часа кой е управлявал
автомобила му. Актосъставителя извършил справка и установил че на посочената
дата, за процесния автомобил не е имало валидна и действаща застраховка
Гражданска отговорност. За установеното
свидетеля Т. съставил на жалбоподателката АУАН бланков № 0692151/09.05.2018г.,
за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Съставеният
административен акт бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, като в
графата за възражения написал че не е съгласен с акта защото не е управлявал
посоченото в него МПС. Жалбоподателя получил препис от акта видно от разписката
към него. Административно наказващият
орган изцяло възприел фактическата
обстановка, изложена от актосъставителя. На тази основа е издал обжалваното
наказателно постановление.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства – НП, АУАН, докладна записка, справка АНД, справка от
Гаранционен фонд, писма, декларация по чл. 188 от ЗДвП, заверени копия на
актове, както и от показанията на св. Т..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Следва да се отбележи че
безспорно е доказано че жалбоподателя М. като собственик на описания в АУАН и
НП автомобил е извършил нарушение по чл. 483, ал. 1 т. 1 от КЗ, тъй като не е
сключил за него задължителна застраховка „гражданска отговорност“ за автомобил
който на 30.04.2018г. е бил на територията на РБ и не е бил спрян от движение.
Деянието правилно е квалифицирано като
такова по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като безспорно е установено по делото че на
30.04.2018г. посоченото в АУАН и НП, МПС е било без валидна застрахователна
полица за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите – видно от
приложената служебно изготвена от съда справка от официалната страница на
„Гаранционен фонд“, видно от която към датата и часа на извършеното нарушение
жалбоподателя не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
НП е издадено от компетентен
орган. Независимо от това обаче, в резултат на проведената служебна проверка и
контрол настоящата съдебна инстанция счита, че при съставяне на акта и при
издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са нарушили правото на защита на нарушителя.
На първо
място следва да се отбележи че, в хода на административнонаказателното
производство е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.40 от ЗАНН,
с което е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири
категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да
го подпишат. Първата - свидетели,
присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и
непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или
личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат
за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта. Третата -
свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от
посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта
на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а
единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата -
свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието
участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от
изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства.
От анализа на разпоредбата на чл.51,
ал.1, б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят разграничава актосъставителя от
свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в
отделните алинеи на чл.40 от ЗАНН са предвидени различни процедурни
правила за съставянето на АУАН в
зависимост от това дали, последният се
съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато
АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта
се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна,
ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде
съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде
съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са
свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно
нарушение. В настоящия случай от
приетите по делото доказателства се установи, че посочения в АУАН свидетеля Л. И. Д. се явява свидетел при
съставянето на акта, като това негово процесуално качество е посочено в
съставения АУАН. Във връзка с посоченото, съдът намира че е следвало актосъставителят да състави АУАН в
присъствието на още едно лице. Доколкото
това не е сторено, а актът е съставен в присъствието само на един свидетел, определя и заключението на съда, че това
представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на атакуваното НП. С оглед на посоченото съдът намира, че
така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето
му, АНО пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да
издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а
при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните
обстоятелства. Административнонаказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните
закони, които определят различните видове административни нарушения и
наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които
прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че
прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е
самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за
справедливост на процедурата и липса
на произвол.
Отделно от изложеното настоящия състав намира че административно
наказващия орган е допуснал още едно съществено процесуално нарушение водещо
отделно и самостоятелно до извод за отмяна на издаденото НП. Видно е, че с
обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя на основание чл.638,
ал.1, т.1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция от 250 лева.
Макар санкционната норма да е правилно посочена, съотнесено към вида на
нарушението, то същата не е приложена правилно, тъй като в нея се предвижда
налагане на наказание глоба от 250 лева за физическо лице което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". Така наказващият орган вместо да наложи глоба в предвидените
в санкционната разпоредба предели е санкционирал жалбоподателя М. с имуществена
санкция. Същата, както е известно, не е административно наказание по смисъла на
чл. 13 от ЗАНН и се определя в предвидените за това случаи единствено на
юридически лица и еднолични търговци /чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/. Съответно и
правният режим на имуществената санкция е различен от този на глобата, като
налагането на такава санкция има и по-различни последици за съответното
санкционирано лице. В подкрепа на този извод е и ТР 3/2014 г. на ВАС, което
прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция конкретно във
връзка с приложението на давностните срокове за изпълнение на административното
наказание глоба, които се считат за неприложими по отношение на имуществената
санкция, именно поради това, че тя е самостоятелен правен институт.
В настоящия случай не би могло да се
приеме че посоченото е техническа грешка. Неслучайно нормата на чл. 57, ал.1,
т.7 от ЗАНН причислява вида и размера на наказанието към
задължителното съдържание на всяко наказателно постановление, тъй като
санкционираното лице следва да е наясно, както с обстоятелствата, свързани с
вмененото му административно нарушение и със законните разпоредби, които
наказващият орган счита за нарушени, така също и с вида и размера на наложеното
му наказание.
Некоректното посочване на вида на
санкцията за извършено административно нарушение също така не може да бъде
поправяно в процеса на съдебното обжалване на наказателното постановление,
доколкото за съда не съществува правомощието да измени наказателното
постановление по отношение на това обстоятелство. Ето защо и така допуснатото
противоречие в наказателното постановление, касаещо несъответствие на
определената административна санкция със субекта на административната
отговорност, се явява достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 18-1030-004120/04.06.2018 г. на К. О. Н. – Н. Г. към ОД на
МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което на В.Х.М., ЕГН: **********, на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл. 461, т. 1 от
Кодекс за застраховането /съкр. КЗ/ е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 250.00
/двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.Р.