РЕШЕНИЕ
№ 805
гр. Пловдив , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330202503 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 561270-
F586363/16.02.2021г., издадено от Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив
срещу "КООЛ БГ" ООД, ЕИК: *********, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.
11, ал. 1 от Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки
/ЗСВТС/ на основание чл. 17, ал. 1 ЗСВТС.
Жалбоподателят, "КООЛ БГ" ООД, обжалва издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено. Твърди, че издаденото НП е
незаконосъобразно и неправилно – издадено в противоречие с
материалноправна норма на закона, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и е необосновано с оглед на
установената фактическа обстановка. Излагат се аргументи за приложение на
чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв.
П., се поддържа жалбата се моли да бъде отменено процесното НП, като се
излагат съображения по същество. Моли се да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована,
изпраща процесуален представител, който моли наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по подробно изложени
1
в съдебното заседание мотиви. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намери
от фактическа страна следното:
В.Т. била **** на дружеството Коол БГ ООД. На 07.12.2020г. бил
издаден болничен лист на Т. с диагноза „бактериална пневмония,
некласифицирана другаде“ с период на отпуск от 07.12.2020г. до 13.12.2020г.
На 08.12.2020г. бил издаден на Т. амбулаторен лист № 007775/08.12.2020г. с
указание за спешна хоспитализация. Съгласно болничен лист №
Е20202472881 на Т. бил определен отпуск в размер на 27 календарни дни, за
срок от 11.12.2020г. до 06.01.2021г., от които при режим „болничен“ – 7 дни
и при режим „домашен“ – 20 дни.
С оглед състоянието на ****, от „КООЛ БГ“ ООД подали в ТД на НАП
– Пловдив Уведомление с вх. № 70-00-12396/10.12.2020г., в което посочили,
че дружеството не е в състояние да подаде в срок СД за ДДС и Инстрастат
декларацията за месец ноември 2020г., поради заболяване на ***. От
дружеството уверили, че декларациите ще бъдат подадени в първия възможен
момент.
На 15.12.2020г. в ТД на НАП-Пловдив при извършена служебна
проверка се установило, че жалбоподателят в качеството си на Интрастат
оператор по смисъла на чл. 7 от ЗСВТС, не е подал в ТД на НАП-Пловдив
месечна декларация по системата ИНТРАСТАТ ПРИСТИГАНИЯ в
предвидения от закона срок, а именно 14-то число на месеца, следващ
референтния период. Декларацията ПРИСТИГАНИЯ била за референтен
период ноември 2020г. и е следвало да бъде подадена в ТД на НАП-Пловдив
най-късно до 14.12.2020г. включително.
Декларацията ПРИСТИГАНИЯ била подадена в ТД на НАП Пловдив по
електронен път на 11.01.2021г. и е заведена с вх. № 4065/11.01.2021г.
Нарушението на дружеството било за първи път.
От Протокол за приемане на Интрастат декларация № 4065 от
11.01.2021г. се установява, че за референтния период м. ноември 2020г.
дружеството е регистрирало общ брой записи 14, на обща стойност в лева
274537.
С Покана изх. № 70-00-12660-5/17.12.2020г., получена на 20.01.2021г.,
дружеството било поканено за съставяне и връчване на АУАН във връзка с
прилагане на ЗСВТС.
На 18.01.2020г. представител на дружеството се явил в сградата на НАП
и в негово присъствие бил съставен АУАН № F586363 от 18.01.2021г. По
отношение на акта било подадено възражение вх. № 70-00-877/19.01.2021г.,
което било счетено за неоснователно и въз основа на издадения АУАН било
2
издадено и процесното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства –
свидетелските показания на актосъставителя К., които показания съдът
кредитира като обективни, последователни и логични, както и от приетите и
приложените по делото писмени доказателства - Протокол за приемане на
Интрастат декларация № 4065 от 11.01.2021г., Уведомление вх. № 70-00-
12396/10.12.2020г., Болничен лист Е 2019 8306592 от 07.12.2020г.,
Направление за хоспитализация, Амбулаторен лист № 007775/08.12.2020г.,
Болничен лист № Е20202472881, Протокол за приемане на Интрастат
декларация № 4065 от 11.01.2021г., Покана изх. № 70-00-12660-5/17.12.2020г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намери от
правна страна следното:
От приложената по делото Заповед № ЗЦУ 1149/ 25.08.2020 се
установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя – т. 1.5. и т.2.1. от Заповедта. По отношение на възражението
в жалбата за липса на материална компетентност на АНО, следва да се
посочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСВТС наказателните постановления по
закона се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или от определени от него длъжностни лица. Въз основа на
предвидената в закона възможност, ИД на НАП е делегирал с посочената
заповед правомощието си по издаване на НП по ЗСВТС за териториалните
директори на НАП (както и на техните заместници) касателно налагане на
административни наказания за нарушения, регламентирани в чл. 17 от
ЗСВТС, какъвто е настоящият случай. Поради това и издателят на
обжалваното НП – Директор на ТД на НАП-Пловдив се явява материално
компетентен.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено на 15.12.2020г., АУАН
е издаден на 18.01.2021г., а НП - на 16.02.2021 г., тоест преди изтичане на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на
тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и
нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка е дадена
законосъобразна правна квалификация на допуснатото нарушение. Съгласно
чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС е налице законово задължение за Интрастат
операторите да подават Интрастат декларации до 14-о число на месеца,
следващ референтния период. Дружеството-жалбоподател има качеството на
3
Интрастат оператор по смисъла на чл. 7 от ЗСВТС видно от Протокола за
приемане на Интрастат декларация, като това обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя.
Декларацията „Пристигания“ за референтния период за м. Ноември е
следвало да бъде подадена до 14.12.2020г., като същата не е била подадена в
този срок, а е била подадена по-късно – на 11.01.2021г.
Обстоятелството, че счетоводителят на дружеството е бил
възпрепятстван да подаде декларацията в срок, не се отразява на
съставомерността на деянието, доколкото задължението за извършване на
действието е на дружеството, а не на определено лице, тоест действието е
могло да бъде извършено от всяко едно лице, което е представител на
жалбоподателя.
Така, с оглед на изложеното, са налице всички съставомерни елементи
на твърдяното административно нарушение.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 17, ал. 1 от
ЗСВТС, която словесно препраща именно към нарушението по чл. 11, ал. 1 от
ЗСВТС. Наложената имуществена санкция е в минималния установен от
закона размер – 500 лв.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че случаят бил
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93,
т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото,
че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че
степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по-
ниска от обичайните за подобни нарушения.
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а
не по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение по чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС.
На първо място, съдът съобрази в каква степен обектът на защита е бил
засегнат. В случая, обектът на защита е на наднационално ниво и
представлява обществените отношения, свързани със създаването на
4
качествена статистическа информация, нейното изчисляване със
средствата на общи индикатори и планирането на действия в рамките на
ЕС, включващи създаване на общо ниво на рамката за систематично
създаване на информация на Общността, свързана с търговията със стоки
между държавите-членки. Следва да се посочи и че Регламент (ЕО)
№ 638/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 31 март 2004 година
предвижда в преамбюла си, че тези обществени отношения са от такава
значимост за Европейския съюз, че изискват регулирането да бъде
извършвано на общностно равнище. В тази насока, съгласно чл. 1, ал. 1 от
ЗСВТС българският закон е уредил осъществяването на статистическа
дейност за вътрешнообщностна търговия със стоки между Република
България и държавите – членки на Европейския съюз, в съответствие с
посочените в нормата регламенти на Европейския съюз в тази област.
С оглед важността на обществените отношения, които са уредени с
нарушената норма на ЗСВТС, маловажен случай на нарушение би могло да
се приеме, че ще е налице, единствено в случаите когато неподадената в
срок декларация е нулева и когато периодът на забавяне е незначителен.
В настоящия случай нито едно от горепосочените обстоятелства не е
налично.
На първо място, видно от подадената на 11.01.2021г. Интрастат
декларация за поток „Пристигания“, общият брой записи за м. Ноември
2020г. е бил 14, на обща стойност в лева 274 537, поради което и
декларацията не е нулева.
На следващо място, срокът от момента, в който е следвало да бъде
подадена декларацията – до 14.12.2020г., до момента, в който е била реално
подадена тя – 11.01.2021г., не е незначително кратък. Законовият срок е бил
пропуснат от задълженото лице с близо месец, при ежемесечно задължение
за подаване на декларация, поради което в случая не може да се приеме това
обстоятелство за смекчаващо такова. Неминуемо забавянето се е отразило
негативно на качеството на статистическата информация, подавана до
съответните органи.
Съдът обсъди и възражението, че е била налице невъзможност на
счетоводителя на дружеството да подаде декларацията в срок, но счете, че
същото в настоящия случай не би могло да е основание за прилагането на чл.
28 от ЗАНН. Действително от доказателствата по делото се установява, че
счетоводителят на дружеството не е могъл да подаде декларацията в срок
поради обективни причини. Същевременно обаче, както вече се посочи,
дължимото от жалбоподателя поведение е могло да бъде извършено от всяко
друго лице. Отчитането пред органите по приходите е основно публично
задължение за всеки търговец и в този смисъл, той във всеки един момент е
длъжен да гарантира изпълнението му било лично, било чрез обслужваща
счетоводна фирма. В случая, видно от подаденото Уведомление с вх. № 70-
5
00-12396/10.12.2020г., жалбоподателят е знаел дни преди да изтече срока, че
счетоводителят на фирмата е с констатирано заболяване и няма да може да
подаде лично декларацията в срок, като вместо да направи опит да
организира работата си, така че да изпълни срочно и точно задължението
си, от страна на жалбоподателя е било поискано от надлежния орган да
изчака подаването на декларацията с уверение, че същата ще бъде подадена в
първия възможен момент.
Би било разбираемо бездействието на задълженото лице и изчакването
на оправянето на здравословното състояние на счетоводителя, ако се касаеше
за забавяне в рамките на няколко дни до не повече от седмица и тогава
действително би могъл успешно да се приложи институтът на чл. 28 от ЗАНН
и дружеството да бъде единствено предупредено. В случая обаче, видно от
представения болничен лист № Е20202472881, жалбоподателят е имал
информация, че счетоводитилят му ще отсъства по здравословни причини
поне до 06.01.2021г. , като въпреки това знание не са били предприети
никакви действия за изпълнение на задължението му по чл. 11, ал. 1 от
ЗСВТС.
На следващо място, в уведомлението е било посочено, че при първия
възможен момент декларациите ще бъдат подадени, като в жалбата се твърди,
че това впоследствие е било сторено. Същевременно, в горепосочения
болничен лист е удостоверено, че счетоводителят е бил в отпуск до
06.01.2021г. и не са представени доказателства отпускът да е бил удължаван,
т.е. след завръщането си на работа е имало два работни дни (07 и 08 януари),
в които е могло да бъде подадена вече забавената декларацията, но това не е
било сторено, а същата е била подадена едва на 11.01.2021г.
Следва да се отбележи и че след подаването на уведомлението на
10.12.2020г. от жалбоподателя, държавният орган не е удостоверявал, че
освобождава задълженото лице от задължението му да подаде декларацията в
срок, а дори напротив – още на 17.12.2020г. е била изпратена Покана изх.
№ 70-00-12660-5/17.12.2020г. с напомняне, че декларацията следва да бъде
подадена включително и при евентуално наказване на дружеството. Така
всъщност дружеството е опитало едностранно да се освободи от
задължението си за подаване на декларацията в срок чрез подаването на
Уведомлението, като впоследствие, без да е получило съгласие от
компетентния орган, не е подало дължимата декларация нито до законовата
дата, нито няколко дни след нея.
Не е смекчаващо обстоятелство сам по себе си и фактът, че
нарушението е за първи път, доколкото това обстоятелство е съобразено от
АНО при индивидуализация на наложената санкция – 500 лева, цели десет
пъти по-нисък от възможния максимум на санкцията. Нещо повече,
законодателят е предвидил в чл. 17, ал. 3 от ЗСВТС двойно по-голяма
санкция при нарушение, извършено при условията на повторност.
6
На следващо място, следва да се отбележи, че съгласно трайната
съдебна практика, отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна. Това
означава, че за да се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се
констатира вина от страна на ръководството на предприятието или на някой
от служителите. От значение за налагане на имуществена санкция е само
обстоятелството, че законът е възложил на определено юридическо лице
дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с което е създадено едно
обективно съществуващо противоправно състояние.
Така с оглед на гореизложеното, при обсъждането на всички
горепосочени установени от фактическа страна обстоятелства поотделно и в
тяхната съвкупност, настоящият състав стигна до извода, че в случая чл. 28
от ЗАНН е неприложим. В тази насока с оглед възражението на
жалбоподателя за налична практика в обратния смисъл следва да се посочи,
че поначало съдът дължи обсъждане на всички релевантни факти и
обстоятелства поотделно за всеки един процес и едва след обсъждането им
може да извърши преценка дали чл. 28 от ЗАНН е приложим за конкретния
случай. Така например в посочения от жалбоподателя случай, разгледан в
производството по АНД № 7524/2019г. по описа на РС-Пловдив и КАНД
№ 1224/2020г. по описа на АС-Пловдив, от решаващо значение за извода за
маловажност на случая според първоинстанционния състав е било
обстоятелството, че се е касаело за нулева декларация, която не е оказала
никакво отношение върху събраните статистически данни. В настоящия
случай обаче ситуацията е друга и данъчната декларация не е нулева, като
останалите обсъдени обстоятелства не обуславят прилагането на института на
маловажния случай. За пълнота следва да се посочи, че касационната
инстанция има произнасяния за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН при
подаването на Интрастат декларации в други разглеждани случаи – така и
Решение № 2622 от 11.12.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3101/2018
г., Решение № 1421 от 19.06.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
1081/2018 г., Решение № 2237 от 14.12.2017 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.
№ 2919/2017 г. Решение № 2405 от 19.12.2016 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н.
д. № 2826/2016 г., Решение № 801 от 20.04.2016 г. на АдмС - Пловдив по к. а.
н. д. № 110/2016 г. и др.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
7
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК,
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият
орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната
Агенция по приходите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 561270-
F586363/16.02.2021г., издадено от Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив
срещу "КООЛ БГ" ООД, ЕИК: *********, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.
11, ал. 1 от Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки
/ЗСВТС/ на основание чл. 17, ал. 1 ЗСВТС.
ОСЪЖДА "КООЛ БГ" ООД, ЕИК: ********* да заплати на
Националната Агенция по приходите на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
разноски в настоящото производство в размер на 80 лв. за защита от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8