№ 486
гр. Разград, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник
против Разпореждане № 1138/ 25. 10. 2022 г. по ч. гр. д. № 678/ 2022 г. по описа на
Кубратския районен съд в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи
кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Б.К.
за заплащане на сумите: за разликата от 349.58 (триста четиридесет и девет лева, петдесет и
осем ст.) лева до претендираните с заявлението 642.83(шестстотин четиридесет и два лева,
осемдесет и три ст.) лева – неплатена главница, ведно с законната лихва върху тази сума
считано от датата на подаване на заявлението – 03.10.2022 г., до изплащане на вземането;
196.71 (сто деветдесет и шест лева, седемдесет и една ст.) лева – договорно възнаграждение,
дължимо за периода 10.06.2021 г. до 05.07.2022 г.; 141.69 (сто четиридесет и един лева,
шестдесет и девет ст.) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст;
311.69 (триста и единадесет лева, шестдесет и девет ст.) лева - възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги Флекси; 90.16 (деветдесет лева, шестнадесет ст.) лева – лихва
за забава за периода 11.01.2021 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 05.07.2022 г.;
30.90 (тридесет лева, деветдесет ст.) лева - лихва за забава за периода 05.07.2022 г. – дата на
предсрочна изискуемост, до 29.09.2022 г., всички претендирани като неплатени задължения
по Договор за потребителски кредит № 40002142537/ 23.11.2020 г., както и по съразмерност
за деловодни разноски в размер на разликата до 28.28 (двадесет и осем лева, двадесет и осем
ст.) лева – платена държавна такса, и до 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско
възнаграждение, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със
закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е незаконосъобразно. Моли
обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.
1
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Г. Б.К. за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите:
642.83(шестстотин четиридесет и два лева, осемдесет и три ст.) лева – главница, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението(РС – Варна)
– 03.10.2022 г., до изплащане на вземането; 196.71 (сто деветдесет и шест лева, седемдесет и
една ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.06.2021 г. до 05.07.2022
г.; 141.69 (сто четиридесет и един лева, шестдесет и девет ст.) лева - възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 311.69 (триста и единадесет лева, шестдесет и
девет ст.) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 90.16
(деветдесет лева, шестнадесет ст.) лева – лихва за забава за периода 11.01.2021 г. – дата на
изпадане на длъжника в забава, до 05.07.2022 г.; 30.90 (тридесет лева, деветдесет ст.) лева -
лихва за забава за периода 05.07.2022 г. – дата на предсрочна изискуемост, до 29.09.2022 г.,
всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит №
40002142537/ 23.11.2020 г., както и деловодни разноски в размер на 28.28 (двадесет и осем
лева, двадесет и осем ст.) лева – платена държавна такса, и 180.00 (сто и осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждането районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи
кредит България“ ЕООД в обжалваната част. Приел е, че плащането на закупени
допълнителни услуги Фаст и Флекси са неравноправно договорени от доставчика на
финансова услуга в нарушение на ЗПК, ЗЗП и добросъвестността, клаузите противоречат на
закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са нищожни, което е довело до недействителност на
целия договор.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е неоснователна.
Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е
настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в
съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и
приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално
заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно
изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича,
фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна
клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
2
Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на
районния съд, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение
за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за
допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги
по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата
противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е
предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги,
свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.
Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с
договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за
които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни
услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се
дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до
неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че
за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат
разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т.
19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорен лихвен
процент 41 % и ГПР 48, 99 % реално представлява прикрито допълнително възнаграждение
за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля
50% - петкратния размер на законната лихва. По изложените съображения, обосновано и
законосъобразно заповедният съд е приел, че неравнопоставеността на тази клауза води до
недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните
параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов
максимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на
закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на
неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за
заплащане на пакет за допълнителни услуги.
Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, отчитайки правото на вземане
на заявителя само за неплатена главница, че задължението на длъжника за връщане на
дадената в заем сума е в размер на 349, 58 лв. Безспорно е, че длъжникът е погасил
задължението си по договора с плащане на 6 вноски в размер на 75, 07 лв., поради което
задължението му за плащане за главница е в този размер. Неоснователен е изложеният довод
в частната жалба, че съдът е извършил прихващане на платеното от длъжника. В случая не е
налице хипотезата на прихващане на насрещни вземания по смисъл на чл. 103 от ЗЗД и
3
съдът не се е позовал на тези правила.
Обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1138/ 25. 10. 2022 г. по ч. гр. д. № 678/ 2022 г. по
описа на Кубратския районен съд в частта, с което е оставено без уважение заявлението на
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Г. Б.К. за заплащане на сумите: за разликата от 349.58 (триста четиридесет и девет
лева, петдесет и осем ст.) лева до претендираните с заявлението 642.83(шестстотин
четиридесет и два лева, осемдесет и три ст.) лева – неплатена главница, ведно с законната
лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 03.10.2022 г., до
изплащане на вземането; 196.71 (сто деветдесет и шест лева, седемдесет и една ст.) лева –
договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.06.2021 г. до 05.07.2022 г.; 141.69 (сто
четиридесет и един лева, шестдесет и девет ст.) лева - възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги Фаст; 311.69 (триста и единадесет лева, шестдесет и девет ст.)
лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 90.16 (деветдесет
лева, шестнадесет ст.) лева – лихва за забава за периода 11.01.2021 г. – дата на изпадане на
длъжника в забава, до 05.07.2022 г.; 30.90 (тридесет лева, деветдесет ст.) лева - лихва за
забава за периода 05.07.2022 г. – дата на предсрочна изискуемост, до 29.09.2022 г., всички
претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит №
40002142537/ 23.11.2020 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на
разликата до 28.28 (двадесет и осем лева, двадесет и осем ст.) лева – платена държавна
такса, и до 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, като искането
за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е
основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4