РЕШЕНИЕ
№ 17845
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110146352 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „*****“ ЕООД,
ЕИК ..., представляванo от Д.Н.П., със седалище и адрес на управление ..., чрез
пълномощника си С. Б., със съдебен адрес ..., против „...“ ЕООД, ЕИК ..., представляван от
П.Д.М., с адрес г..., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 825,22 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за извършен ремонт на автомобил с ДК номер
СВ0438РМ с включени резервни части и консумативи, ведно със законна лихва от
22.04.2021 г. до изплащане на вземането, и лихва за забава в размер на 77,65 лв. за периода
от 30.05.2020 г. до 22.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 28.05.2021 по ч. гр. д. № 22997 по описа за 2021г. на СРС, 162-и състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че през месец април, 2020 г., ответното
дружество е възложило на ищцовото да извърши ремонтни дейности по автомобил с ДКН ..
с включени резервни части и консумативи, като услугата била извършена, за което на
ответника била издадена фактура № **********/09.04.2020 г. на обща стойност от 825,22
лв. с ДДС, с уговорена дата на падеж- 29.05.2020 г. Фактурата била връчена на ответника в
деня на предаване на отремонтирания автоможил, ведно с изготвения приемо-предавателен
протокол. Поддържа, че процесното МПС било прието от ответника без възражения.
Заявява, че ответникът не изплатил полагащото се на ищеца възнаграждение за изработката,
с оглед което изпаднал в забава на 30.05.2020 г. Моли за уважаване на предявените искове и
претендира присъждане на разноските.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. В условията на евентуалност прави
искане да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Прави
доказателствено искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване, че работата е приета без възражения. Моли служебно да се изиска и приложи
ч. гр. д. № 22997 по описа за 2021г. на СРС, 162-и състав.
1
С молба с вх. № 38521/10.08.2021 г. пълномощникът на ищеца представя
допълнителни писмени доказателства към исковата молба, които моли да бъдат приети по
делото.
С молба с вх. № 196394/21.09.2022 г. пълномощникът на ищеца прави
доказателствено искане по чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи справки-
декларации и дневници за покупки за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г.
С молба с вх. № 213192/11.10.2022 г. пълномощникът на ищцовото дружество моли
да се даде ход на делото в негово отсъствие, като поддържа предявените искове, ведно с
искане за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане на главницата. Поддържа искането за допускане на двама
свидетели, а не един, тъй като ще се установяват различни обстоятелства с всеки един от
свидетелите- възлагане на изработката, извършване на ремонта и предаване на
отремонтирания автомобил, както и изпращане на съответните търговски и счетоводни
документи и уговорки относно плащането. Моли да бъдат зададени на свидетеля, воден от
ответника, посочените в молбата въпроси. В условията на евентуалност прави искане по чл.
192 ГПК за задължаване на отдел „Пътна полиция“ при СДВР да представи писмена
информация за собственика и ползвател на автомобил рег. № .. към 09.04.2020 г., като
прилага нарочна молба. Поддържа искането си ответникът да бъде задължен да представи
справки-декларации и дневници за покупки за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г.
Моли да бъде допуснат разпит по делегация на свидетеля Й.С.П. пред РС- Шумен.
С молба с вх. № 269802/05.12.2022 г. пълномощникът на ищеца моли да бъде даден
ход на делото в негово отсъствие, като поддържа всички възражения, оспорвания и
доказателствени искания.
Към молба с вх. № 283953/20.12.2022 г. ищецът е приложил молба-декларация,
подадена от ищцовото дружество чрез управителя- Д.П., с която потвърждава изцяло
извършените от адв. С. Б. процесуални действия в настоящото производство.
С молба с вх. № 39963/14.02.2023 г. пълномощникът на ищеца моли да се проведе
о.с.з. в негово отсъствие. Излага становище, че не може да изпълни указанията на съда за
представяне в оригинал на данъчните фактури, тъй като същият е предоставен на ответното
дружество. Посочва, че генерираната от програмата Microinvest Invoice Pro фактура се
издава в оригинал в един екземпляр, който се предава на получателя на услугата, а като
копие се отпечатва в два екземпляра, като едното от копията се подписва от лицето,
изпратено да получи отремонтирания автомобил, и се съхранява в търговския архив на
дружеството, а вторият екземпляр се предава на счетоводната фирма, която води
счетоводството на ищеца. Ето защо в заповедното производство е приложено първото
копие, което е подписано от получателя и се съхранява в търговския архив на ..., а с
исковата молба е представен вторият препис, който не носи подписа на получателя
ответник. Поддържа, че представеното в заповедното производство копие от фактура е
подписано от лицето П. М., което през месец април 2020 г. е изпълнявало длъжността
„Ръководител инкасово звено“ на шуменския клон на ответното дружество. Моли да бъде
допуснат до разпит свидетеля П. М. по делегация пред РС- Шумен. Излага списък с
въпроси, които моли да бъдат поставени за отговор в насроченото о.с.з. на свидетеля М.Т..
Оттегля искането си за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като посочва, че от
представените по делото дневници по ЗДДС било видно, че ответникът не е осчетоводил
процесната фактура. Моли ответникът да бъде задължен да представи фактури №
********** от 10.04.2020 г. и ********** от 23.04.2020 г., както и приемо-предавателните
протоколи към тях за установяване дали същите са подписани от П. М..
С молба от 70231/14.03.2023 г. ищецът, чрез адв. С. Б., представя като писмени
доказателства съхраняваните при ищеца екземпляри от процесната фактура и представя
въпросен лист към свидетеля Й.С.П.. Впоследствие с молба от 21.03.2023 г. пълномощникът
на ищеца представя въпросник във връзка разпита по делегация на свидетеля П. Й. М..
В открито съдебно заседание от 25.04.2023 г. пълномощникът на ищеца моли за
2
допускането на втория искан свидетел- Йордан Стоянов.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез пълномощника си адв. Т. Т.,
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани, като ги оспорва и по размер. Оспорва между страните да е възниквало
облигационно правоотношение. Оспорва ищецът да е предоставил твърдените в исковата
молба услуги. Оспорва да е приета работата без забележки и изобщо да е доказано, че
твърдените ремонтни дейности са били извършени. Посочва, че нито един от документите,
приложени към исковата молба, не носи подписа на законния представител на ответното
дружество. Твърди, че процесната фактура не е била осчетоводена от дружеството ответник.
Оспорва да дължи и акцесорната претенция за лихва. Моли съда да отхвърли исковите
претенции като неоснователни с присъждане на разноски.
Не възразява срещу приемането на приложените към исковата молба писмени
документи като доказателства по делото. Възразява срещу доказателственото искане за
допускане на разпит на свидетели при режим на довеждане. Моли ищецът да бъде задължен
да представи приемо-предавателен протокол, като в условията на евентуалност оспорва
същия като неавтентичен. Моли за допускане на един свидетел при режим на довеждане за
установяването на липса на приемане на услуги, извършени от ищеца.
В открито съдебно заседание от 06.12.2022 г. ответникът се представлява от адв. Т. с
приложено пълномощно по делото. Поддържа отговора на исковата молба, направените
възражения и доказателствени искания. Моли да бъде указано на ищеца да посочи от кого е
положен подпис към приложената в заповедното производство фактура. Не оспорва
авторството на приложената с исковата молба фактура, доколкото не е подписана. Оспорва
да са налице предпоставките за извършване на разпит по делегация. Няма възражения по
доклада и моли да се приеме за окончателен.
С молба с вх. № 282725/19.12.2022 г. ответникът, чрез адв. Т. Т., прилага справки-
декларации и дневници за покупки за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г.
С молба с вх. № 48070/21.02.2023 г. ответникът, чрез адв. Т. Т., моли да бъдат приети
въпроси към допуснатия при разпит по делегация свидетел Й.С.П., като прилага въпросник.
Впоследствие с молба от 21.03.2023 г. пълномощникът на ответника представя въпросник
във връзка разпита по делегация на свидетеля П. Й. М..
В открито съдебно заседание от 25.04.2023 г. пълномощникът на ответника
поддържа, че при провеждане на разпита по делегация са допуснати процесуални
нарушения, с оглед което не следва да бъде взет предвид при постановяване на крайния
съдебен акт. Не прави нови доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е сключен договор за изработка- ремонт на процесния
автомобил, по който ищецът е изпълнил съобразно уговореното, работата е приета и за
ответника е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в посочения в исковата
молба размер и неговия падеж. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че сумите за ремонта са били платени, за което няма наведени
твърдения.
По делото не се спори между страните, а и видно от представените по делото
дневници по ЗДДС, ответникът не е осчетоводил процесната фактура, вкл. не е ползван
данъчен кредит по нея. Ответникът не излага твърдения, че е заплатил сумата по процесната
фактура, нито представя доказателства в тази насока. В конкретния случай ответникът
оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между него и
3
ищеца с доводи, че процесната фактура не е подписана от представител на ответното
дружество.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на М.А.Т.,
служител на ответното дружество, от които се установява, че лицето отговаря за логистиката
на дружеството и за транспортните средства, тяхното сервизиране, застраховки и др. Също
така лицето отговаря за проверките на извършената работа, а именно дали е отремонтирана
автомобилът, на фактурите и и приемо-предавателния протокол или друг заместващ
документ, в който се описва кога е предаден автомобила и неговото състояние- изминати
километри при предаване на автомобила за отремонтирането му и при връщането му на
ответника. Сочи, че служител на място подписва приемо-предавателен протокол,
удостоверяващ извършената работа и гаранция на частите, които са вложени, като след това
протоколът се изпраща в счетоводството. Установява се, че между двете дружества има
установени облигационни отношения- първоначално свидетелят е ползвал услугите на
ответника като пътна помощ, а впоследствие и като сервиз до 2020 г., като не е подписван
писмен договор между страните. От събраните свидетелски показания се установява, че
свидетелят е отговарял за одобряване на плащанията към ищеца. Излага, че ищецът е
изпращал фактури по имейл, като често е липсвал приемо-предавателен протокол. Страните
не работят заедно, считано от юли 2020 г., тъй като ответникът е затворил офиса в гр.
Шумен през август 2020 г. Свидетелят потвърждава, че към 09.04.2020 г. ответното
дружество е имало МПС марка и модел „..“, с рег. № .... От изложеното от свидетеля се
установява, че към процесния период лицето П. М. е бил служител на ответника и е
отговарял за гр. Шумен, като е напуснал работа 1-2 месеца преди закриването на офиса.
От показанията свидетеля Т. не се установява, че е бил възложен ремонтът на
процесния автомобил за изпълнение от ишеца, нито дали П. М. му е изпратил процесната
фактура. Не се установява до свидетеля да е достигнал приемо-предавателен протокол за
извършен ремонт на процесния автомобил. Съдът приема, че между страните са
съществували трайни търговски отношения, по които ответникът, чрез М.Т., е използвало
услугите на ищеца за отремонтиране на служебните автомобили до м. юли 2020 г. Съдът
приема за установено, че лицето П. М. е бил служител на ответника през процесния период,
като е отговарял за гр. Шумен. Също така се установява, че към 09.04.2020 г. ответното
дружество е разполагало с МПС марка и модел „..“, с рег. № ....
По делото са събрани и свидетелски показания на П. Й. М., чрез разпит по делегация
пред Районен съд- Шумен, за което е съставен Протокол № 291 от 01.03.2023 г. по гр.д. №
626/2023 г. по описа на РС- Шумен, X състав. В хода на заседанието е представена и приета
Фактура № 13805/09.04.2020 г., издадена от ... в два екземпляра- единият с положен подпис
срещу „получил“, а другият- с подпис и заверка от представител на .... Същите са били
представени за запознаване на разположението на свидетеля П. М. за отговор на
поставените му въпроси. От свидетелските показания се установява, че от м. октомври 2019
г. до м. юни 2020 г. П. М. е бил служител при ответното дружество като „Ръководител-
Инкасо звено“, чиято трудова функция се е изразявала да прави разнос на пенсиите до
пощите в шуменския регион с бронирани автомобили. Също така се установява, че между ...
и „...“ ЕООД има договорни отношения за авторемонтни услуги и репатриране, като
свидетелят е взимал автомобилите след отремонтирането им от ищеца. Констатира се, че
през 2020 г. системно са били предоставяни за ремонт автомобили на ищеца в базата му,
намираща се в края на кв. „Дивдядово“ в гр. Шумен. Отношенията между страните са
протичали по следния начил- на ищеца са карани коли до мястото за отремонтирането им;
от своя страна, ищецът се е свързал с господин Т., за го уведоми за състоянието на
автомобила, след което господин Т. казвал какво да им се поправи, и започвал ремонтът.
След извършване на ремонтните дейности свидетелят П. М. е отивал да провери колите дали
са отремонтирани, взимал ги е и е разписвал документа за предаването им. Установява се, че
винаги при обратното получаване на автомобила П. М. е подписвал документ относно какво
е отремонтирано и стойността на ремонта. Копията от документите П. М. е предоставял на
прекия си началник- господин Михтиев, а оригиналите са били изпращани на господин Т.
4
като отговорник на всички автомобили. От свидетелските показания на П. М. съдът счита за
доказано, че през месец април 2020 г. е възложен ремонтът на процесния автомобил, като
договорът бил сключен устно по телефона между господин Т. и ищеца. Установява се, че
свидетелят М. е закарал автомобила за ремонт до базата на ищеца, като по процесното МПС
е имало „поне десет неща да се правят по него“. Установява се също, че за отремонтиране на
процесния автомобил е била съставена фактура и приемо-предавателен протокол, които са
били подписани от П. М., като същите е следвало да бъдат изпратени по факс в гр. София до
офис на ответника. От свидетелските показания се потвърждава, че П. М. е лицето,
подписало процесната фактура, тъй като същият разпознава като свой положения подпис.
Констатира се, че работата е била приета без възражения относно срока и качеството на
извършените ремонтни дейности. Не се установяват данни за плащане на услугата по
процесната фактура. Цената и плащането се уговарят между господин Т. и ....
Съдът счита, че при проведения разпит по делегация не са допуснати процесуални
нарушения и събраните свидетелски показания следва да бъдат кредитирани от съда,
доколкото изисканите документи под формата на фактура в два екземпляра са били
представени от процесуалния представител на ищеца и са били приети и приложени по
делото, а впоследствие копието от процесната фактура с положен подпис срещу
„Получател“ е предявена на свидетеля, същият се е запознал с нея и е отговорил на
поставените му въпроси във връзка последната.
Договорът за изработка, уреден с разпоредбите на чл. 258-269 ЗЗД, по своята правна
същност представлява неформална, консенсуална, комутативна, възмездна двустранна
сделка. Той се счита за сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава
задължения за двете страни- за изпълнителя да изработи нещо на свой риск съобразно
поръчката, а за възложителя да приеме изработеното и да го заплати. Договорът
за изработка е неформален, тъй като не е предвидена форма за неговата действителност.
Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване. В конкретния
случай договорът за изработка е сключен между търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1
ТЗ във връзка с упражняваната от тях дейност, поради което сделката е търговска по
смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ и съгласно чл. 288 ТЗ спрямо нея намират приложение общите
разпоредби на ТЗ относно търговските сделки и субсидиарно общите разпоредби на ЗЗД за
договорите и специалните разпоредби на ЗЗД, уреждащи договора за изработка.
С оглед предходното, съдът приема, че от събраните по делото гласни доказателства-
показанията на свидетелите Т. и М., по делото безспорно се установява, че между страните
са съществували трайни търговски отношения до месец юли 2020 г., по които ответникът, в
качеството си на възложил, е предавал автомобили на ищеца, в качеството му на
изпълнител, за извършване на ремонтни дейности по тях. От свидетелските показания на М.
се установи безспорно, че между страните е бил сключен договор за изработка, по силата на
който ответникът е възложил на ищеца извършване на ремонт на МПС с рег. № ...
За доказване на възникналото облигационно правоотношение с ответника, с когото
безспорно са в трайни търговски отношения / видно от заявеното от разпитаните свидетели
Т.- служител на ответника, и М.- бивш служител на ответника/, и изпълнението на
възложената поръчка, касателно ремонта на процесния автомобил, ищецът е представил
заверен препис от 13805/09.04.2020 г.- неподписана от получател / представена с исковата
молба/ и с подпис за получател / представена с молба с вх. № 39963/14.02.2023 г. и в
публично заседание от 03.04.2023 г. при извършване на разпит по делегация от РС- Шумен
на свидетеля П. М. /, лицето П. М., заемащ длъжността „Ръководител инкасово звено“ в
ответното дружество през процесния период. Видно от писмения отговор оспорванията на
ответника са, че същата не е подписана от законния представител на ответното дружество,
нито от упълномощен служител на дружеството.
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за
сключения между страните договор, неговото изпълнение и наличието на основание за
плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС - решение №
96/26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., I т. о. на ВКС; решение № 30/08.04.2011 г., по т. д. №
5
416/2010 г., I т. о. на ВКС; решение № 118/05.07.2011 г., по т. д. № 491/2010 г., II т. о. на
ВКС; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г., II т. о. на ВКС, решение №
211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010 г., II т. о. на ВКС; решение № 109/07.09.2011 г., т. д.
№ 465/2010 г., II т. о. на ВКС; решение № 92/07.09.2011 г., по т. д. № 478/2010 г., II т. о. на
ВКС, решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о. на ВКС; решение №
252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., II т. о. на ВКС; решение № 20/25.03.2013 г. по т. д.
№ 206/2012 г., I т. о. на ВКС; решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., I т. о. на
ВКС; решение № 103/11.07.2014 г. по т. д. № 2334/2013 г., II т. о. на ВКС и решение №
46/06.04.2017 г. по гр. д. № 60140/2016 г., I г. о. на ВКС и др. В цитираната трайна практика
на ВКС еднозначно е обосновано становището, че фактурите отразяват възникналата между
страните облигационна връзка и осчетоводяването им, включването им в дневника за
покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Последното е включително и когато същата не съдържа всички изискуеми по ЗСч
реквизити.
В конкретния случай, от приложените по делото писмени доказателства от ищеца-
препис от Дневник за продажбите и уведомление за приемане на справка-декларация по
ЗДДС за м. април 2020 г., че фактурата е включена в дневника за продажбите през м. април
2020 г. на ищеца и е подадена със справка-декларация в ТД на НАП. Също така, както беше
посочено вече, се констатира, че за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. ответникът не е
декларирал получената услуга по процесната фактура в дневника за покупки и в справка-
декларация по ЗДДС и не е ползвал данъчен кредит.
С оглед предходното, макар от доказателствената съвкупност да се установява
наличието на договор за изработка между страните, то в случая ответникът оспорва ищецът
да е предоставил обективираните във фактурата услуги и приемането на възложената работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа. Следователно приемането на извършената работа е не само право,
но и задължение на възложителя. Приемането на работата обхваща както едно фактическо
действие- реално получаване фактическата власт върху изработеното, така и правно
действие- одобрение на изработеното, т. е. признание, че то действително съответства на
възложеното с договора /в този смисъл е решение № 231/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009
г., II т. о. на ВКС /. Приемане на възложената работа е налице, както когато възложителят е
направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато
такова одобрение е изразено с конклудентни действия.
В настоящия случай, по делото се събраха безспорни доказателства относно
извършените от ищцовото дружество услуги, описани в процесната фактура. От събраните
свидетелски показания по делегация чрез разпита на П. М. се установява, че последният е
оставил автомобила за ремонт до базата на ищеца, като по процесното МПС е имало „поне
десет неща да се правят по него“. Когато работата била изпълнена, свидетелят е отишъл да
приеме автомобила. Установява се също, че за отремонтиране на процесния автомобил е
била съставена фактура и приемо-предавателен протокол, които са били подписани от П. М.,
като същите е следвало да бъдат изпратени по факс в гр. София до офис на ответника. От
свидетелските показания се потвърждава, че П. М. е лицето, подписало процесната фактура,
тъй като същият след запознаване с подписаната фактура посочва, че положеният подпис е
негов. Констатира се, че работата е била приета без възражения относно срока и качеството
на извършените ремонтни дейности.
С оглед изложеното следва да се уважи исковата претенция за главница в пълен
размер.
По отношение на претенцията за мораторна лихва:
Падежът на задължението по фактурата е определен на 29.05.2020 г., следователно
при неплащане от 30.05.2020 г. ответникът е в забава. Съобразно чл. 162 ГПК и с помощта
на съответен софтуерен продукт размерът на лихвата за процесния посочен от ищеца период
съответства на сумата от 75,19 лв., поради което и искът за лихва е изцяло основателен до
6
размера на тази сума и за горницата до 77,65 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски имат има единствено ищецът.
По отношение на искането на ищеца за присъждане на сумата от 165,96 лв.,
представляваща разходи за явяване на процесуален представител в открито съдебно
заседание на 25.04.2023 г., съдът счита, че същото следва да се остави без уважение поради
следните съображения. Съгласно Определение № 50321 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3024/2021 г., IV г. о., ГК, разходите за пътуване на адвоката не представлява
съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на осн. чл. 78 ГПК.
В исковото производство ищецът е сторил следните разноски- сумата от 75 лв.,
представляваща платена държавна такса, сумата от 300 лв., представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение, за което е приложено „Потвърждение за плащане“ от 05.08.2021
г., и сумата от 100 лв., представляваща депозит за разпит на свидетел по делегация. В
заповедното производство ищецът е сторил разноски общо в размер на 325 лв., от които 25
лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, видно от „Потвърждение за
плащане“ от 08.04.2021 г.
С оглед изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски общо в размер на 800
лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ответникът „...“ ЕООД, ЕИК ..., представляван от
П.Д.М., с адрес г..., дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ..., представляванo от Д.Н.П., със седалище
и адрес на управление ..., сумата от 825,22 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за извършен ремонт на автомобил с ДК номер СВ0438РМ с включени
резервни части и консумативи, ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на
вземането, и лихва за забава в размер на 77,65 лв. за периода от 30.05.2020 г. до 22.04.2021
г.
ОСЪЖДА ответникът „...“ ЕООД, ЕИК ..., представляван от П.Д.М., с адрес г..., да
заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ..., представляванo от Д.Н.П., със седалище и адрес на
управление ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в общ размер на 800 лв.,
които разноски са направени в исковото и заповедното производство под формата на
заплатена държавна такса, адвокатско възнаргаждение и депозит за разпит на свидетел по
делегация.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7