Р Е Ш Е Н И Е
№ III-300, 24.08.2020 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав
в открито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Кремена Лазарова
Членове: Йорданка Майска
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета
Граматикова, като разгледа докладваното
от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1401 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №48 от 13.02.2020 г. по г.д. №1131/2019 г. на РС-Несебър Х.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. Н., ул. „Н.” № *, е осъден на
основание чл. 143 от СК, да заплаща на малолетното дете С.Х.С., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д.Г.П., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ж. к. „С.” бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от дата на подаване на
исковата молба – 26.11.2019г., до настъпването на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлен иска за разликата
над уважения размер от 350 лв. на месец до пълния предявен размер от 800 лв. на
месец.
С решението Х.Н.С., ЕГН **********
е осъден на основание чл. 149 от СК да заплати на малолетното дете С.Х.С., чрез
неговата майка и законен представител Д.Г.П. сумата от 4058 лв., представляваща
общ размер на дължимата издръжка за минало време за периода от 25.11.2018г. – 25.11.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба -26.11.2019г.,
до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 4058 лв. до пълния предявен размер от 9600 лв.
Х.Н.С., е осъден и да
заплати на малолетното дете С.Х.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Д.Г.П., сумата от 177,18 лева, представляваща направени по
делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, както и на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Несебър държавна такса в размер на 666,32 лв., съобразно
присъдената издръжка.
Постъпила е въззивна
жалба от Х.Н.С., с която се обжалва Решение №48 от 13.02.2020
г. по гр.д. №1131/2019 г. на РС-Несебър
като незаконосъобразно, необосновано и
неправилно. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което
да се отхвърли иска за месечна издръжка
за разликата над 170 лева до определения от съда размер от 350 лева, както и
отхвърляне на иска за месечна издръжка за минало време за периода от 25.11.2018
г. до 25.11.2019 г. Твърди се, че съдът е обсъдил неправилно свидетелските
показания, като е извел фактически изводи, неосноваващи се на същите. Прави се
позоваване на чл. 142 и чл.143 от СК. Сочи се, че не са установени нуждите на
детето, обуславящи издръжка в размер на 350 лева. Оспорва се извода на съда, че
в детската градина детето се придружава от ресурсен учител, за което му се
заплаща 800 лева, като се цитират показанията на св. П. и Т.. Като недоказан се
определя и извода на съда, че детето посещава психолог два пъти седмично, арт
терапия един път седмично и два пъти седмично масажи. Оспорва се и приетото, че
бащата разполага с достатъчно възможности да осигурява месечна издръжка на
детето си в размер от 350 лева. Изразява се
и несъгласие с изложеното в първоинстанционното решение относно
показанията на св. С. и изявленията на майката на Д.П..
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна по жалбата Д.Г.П., с който се
оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска потвърждаване на
постановеното първоинстанционно решение като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Излагат се съображения, че поради здравословното състояние на
детето и неговото забавено психическо развитие, то се нуждае от високо квалифицирани грижи,
които са платени. Твърди се, че свидетелката П. подпомага майката в ежедневната
грижа за детето а дадените от нея показания са логични, подробни,
последователни, без вътрешни противоречия, поради което и правилно са
кредитирани от съда Обсъждат се показанията на свидетелите П. и Т.. Прави се позоваване на изготвения по делото социален доклад. Споделя се извода на съда, че
ответникът има възможност да предоставя издръжка в размер на 350 лв., както и че бащата не е плащал издръжка за минал период
Твърдят се новонастъпили факти
и обстоятелства. Сочи се, че детето е записано в
първи клас в ОУ „Антон Страшимиров“ в гр. Бургас и това предполага засилена
подготовка от специалист в месеците преди започване на учебната година. Излагат
се съображения, че ще са необходими целодневни грижи на ресурсен учител (или
специализирана гледачка). Твърди се, че досега детето е посещавало детска
градина с безплатно хранене през деня, а в училище и на занималия - менюто е
платено. Сочи се потенциално задълбочаване на изкривяване на гръбнака на детето
от стоенето на чин, което би наложило допълнителна рехабилитация. Твърди се, че
противоепидемичните мерки и социалната изолация са ограничили предлаганите от
ДМСГД безплатни услуги и са увеличили нуждата от допълнителни платени занимания
на детето.
В съдебно заседание
процесуалния представител на въззивника подържа депозираната жалба. Твърди, че
бащата няма възможност да заплаща издръжка в по-голям размер от 170 лева, тъй
като реалните му месечни доходи са 243 лева, от които трябва да остава и част
за покриване на лични разходи. Не се оспорва, че детето има големи нужди, но се
подържа, че въззивника не може да заплаща определената му от първоинстанционния
съд издръжка. Сочи се, че издръжката се определя както според нуждите на
детето, така и според възможностите на дължащия издръжка родител. Претендират
се разноски.
Процесуалния представител
на въззиваемата пледира за постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди
първоинстанционното решение. Сочи се, че
не са събрани доказателства, които да опровергаят изводите на първата
инстанция. Твърди се, че липсата на трудова ангажираност на ответника с дължи
единствено на неговото поведение, тъй като от решението на ТЕЛК с установява,
че лицето има възможност и няма противопоказания да упражнява трудова дейност.
Излагат се съображения, че пред първата инстанция са събрани доказателства, че
бащата осъществява търговска дейност и е в състояние да реализира доходи.
Поддържа се, че са установени нуждите на детето с оглед на неговото състояние.
Бургаският окръжен съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря
на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет на въззивно
обжалване е Решение №3518 от 11.12.2019 г. по гр.д. №4680/2019 г. на Районен
съд-Бургас.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е
допустимо и валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
Пред Районен съд- Несебър са предявени искове с правно
основание чл. 143 от СК и чл. 149 от СК.
Безспорно е и се установява от удостоверение за
раждане/л. 7 от делото на НРС/, че ищцата Д.Г.П. и ответника Х.Н.С. са родители
на малолетното дете С.Х.С..
Не се спори и, че детето С.Х.С. страда от описаните в
исковата молба заболявания, а именно „детска церебрална парализа – латентна квадрипареза”, атопичен дерматит,
изявен продължително време, сколиоза в торкалния и лумбалния отдел на
гръбначния стълб с ограничени функционални нарушения, паралитичен страбизъм,
като видно от експертно решение от 08.01.2018г. на УМБАЛ гр. Бургас /л. 8 от
делото на НТС) С.С. е освидетелствана от ТЕЛК със 78 % увреждане с чужда помощ,
със срок до 01.01.2021г. и водеща диагноза „детска церебрална парализа”. С
последващо решение на ТЕЛК от 03.05.2018г./л. 9 от делото на НРС/ С. била
освидетелствана с 94 % степен на увреждане с чужда помощ. От приложената на / л.
17-18 от делото на НРС/логопедична характеристика детето С.С. е с недоразвита
експресивна реч, разбира речта на възрастен и изпълнява прости инструкции.
По делото е изготвен
социален доклад/л. 96-97 от делото на НРС/ От него се установява, че от 15.03.2016г. по желание на майката детето е
насочване от ОЗД/ДСП Бургас за предоставяне на дългосрочна социална услуга –
„Дневна грижа” при Дом за медико-социални грижи гр. Бургас, където с детето
работят рехабилитатор, психолог, логопед. Детето провежда допълнително срещу
заплащане и курс по ерго-терапия. От доклада се установява, че продължаване
работата със специалистите е от изключителна важност за детето и в бъдеще време
– за продължаване развитието на самостоятелност, съответно с възрастта му.
Социалните работници провели среща с детето, при която то било във видимо добро
общо състояние и отговаряло на опростени въпроси. Впоследствие станало
напрегнато и по-активно, търсило и изисквало вниманието на майка си, не
пожелало да остане до края на срещата. Констатирано е, че детето заявява
желание и изисква незабавното му изпълнение, а в случай на отрицателен отговор
бързо се изнервя и става тревожно, като след това трудно може да бъде
успокоено. Дадено е заключение, че поради заболяванията на детето, то се нуждае
от интензивна рехабилитация, както и от закупуване на специални
рехабилитационни уреди и колани, специална козметика и прахове. Във връзка със
зрителните му проблеми са необходими специализирани прегледи и интервенции от
детски офталмолози.
Видно от Писмо с Изх.
№001-11-00-0141#1 на Агенция Социално подпомагане /л. 99 от делото на НРС/ е, че майката Д.П.
получава за С.Х.С. месечна помощ за деца с трайни увреждания по реда на чл. 8д
от ЗСПД в размер на 930 лева за периода от 01.10.2018 г. до 31.05.2021 г.
Видно от 2 бр.
фискални бонове / л. 110 от делото на НРС/
и извадка от ценоразпис /л. 107 от делото на НРС/ за заплащане на детска
храна за детето се заплащат по 90 лв. на месец
От приложения План за
подкрепа на дете или ученик със специални образователни потребности за
2019/2020 г. на ДГ „Звънче“ /л. 111-116 от делото на НРС/ се установява, че
детето е посещавало Детска градина „Звънче“, предоставена ѝ е
допълнителна подкрепа дейностите
ресурсно подпомагане – 4 часа седмично, психологическа подкрепа- 4 часа
седмично и зрителна рехабилитация -1 час седмично, като начина за провеждане е
както индивидуално, така и групово в детската градина.
Видно от писмо от
РЗОК Бургас, ведно с приложена към него справка / л. 144 – 145 от делото на НРС/ за периода 01.01.2019г.
– 31.12.2019г. детето С.С. посетило три пъти д-р Чепилева за консултации и
изследвания във връзка с детско здравеопазване.
Пред въззивния съд е
представена психологическа характеристика от 18.05.2020 г. на детето С.С./л 24
от делото на БОС/, видно от която профилът на развитие на детето е
дисхармоничен, наблюдават се затруднения в общата моторика, недобре изградени
са фината моторика и графомоторните умения. Има налична речева продукция, може
да участва в непродължителен диалог. Емоционалния фон на настроението е
предимно изравнен. Наблюдава се тревожност при силно или непознати битови шумове.
При индивидуалните сесии с психолог С. не желае да работи самостоятелно,
изчаква подкана и помощ. Отчита се непостоянна работоспособност и уморяемост. Когато
С. е в група показва ниско ниво на активност и контактът иницииран от нея е
минимален. Направен е извод, че включването ѝ в структурирани групови
занимания е възможно с подкрепа от страна на възрастни. Самообслужването се
осъществява частично, често с неободимост от подкрепа на възрастен.
Видно от разпечатка
от интернет страница на ДМСГД „Вяра, Надежда и Любов“ гр. Бургас/л. 28-29 от
делото на БОС/ възрастовата граница на
децата с увреждания, на които се предоставя консултация и подкрепа от дома е от
0 до 7 години.
Представено е
Заключение за работа с дете със специални образователни потребности, изготвено
от Д. Севова-ресурсен учител/л. 65-66 от
делото на БОС/, в което осен сходни изводи на тези в представената
психологическа характеристика е посочено, че за успешна интеграция на детето в
училищна среда в I- ви клас, редовна форма на обучение следва интензивно да се работи със
ресурсен учител, както и да бъде осигурен външен придружител с цел обслужване
на детето на елементарно ниво. Препоръчва се продължаване на индивидуалните
сеанси с логопед и психолог.
От Удостоверение от ДГ
„Звънче“/л. 74 от делото на БОС/ е видно, че за периода на учебната година
01.10.2019 г. -31.05.2020 г. на детето е осигурен ресурсен учител от РЦПППО-Бургас
4 часа седмично, а при посещението на детето в детската градина, то се
придружава от трето лице, осигурено от родител.
От Приложеното писмо
от РЦПППО-Бургас/ л. 75 от делото на БОС/ се установява, че дейностите в
центъра са държано делегирани и за тях такса от родителите не се заплаща.
Пред Несебърския
районен съд са разпитани двете баби на детето – И. С. и М. П. и св. Д.Т..
От показанията на св.
П. се установява, че детето посещава ДГ „Звънче“ както и дом „Вяра, Надежда и
Любов” в гр. Бургас, но при заложени минимални услуги. Често св. П. го води и
го взема с такси от различните процедури, които детето посещава. Два пъти в
седмицата малолетното дете ходи на логопед и за това се заплащат 15 лв. на посещение
Посочените посещения са извън предвидената работа с логопед в посещавания дом.
Един път седмично посещава ерго-терапия при цена от 20 лв. Два пъти седмично
посещава медицински център „д-р Стайков” поради наследствена „сколиоза”, където
се заплащат по 30 лв. на посещение. При здравословни проблеми детето посещава и
хомеопатични прегледи при цена на преглед от 50 лв. За очите детето е водено в
гр. София, като е направена препоръка да се проведат и две операции до
7-годишната му възраст. Поради заболяването „дерматит” на детето се закупуват
скъпи препарати, вкл. крем за след баня на стойност около 80 лв. От показанията
на свидетелката П. се установява, че детето се дразни от шум. Установява се, че
винаги присъствала когато ответникът посещавал детето, като последният я
посетил два пъти през лятото и един път след завеждане на делото. За коледния
концерт на децата в детската градина ответникът закупил чоропогащник, боди и
пантофки. Купувал и различни подаръци за детето – напр. футболни топки.
Свидетелката Т. също
има дете със специални потребности. Излага твърдения, че ресурсния учител в
детската градина е само за четири часа седмично, което недостатъчно и се наема специална
детегледачка, която струва 800 лева, като това е минимална сума и за по-малко
от 1000-1200 лева трудно се намира такъв специалист. Излага също като св. П.
показания за нуждата от допълнителни грижи за детето като масажи, ерго-терапия,
логопед, арттерапия. Сочи, че нейното дете вече е ученик на 10 години и плаща
не жена, която помага и придружава детето в училище, като ако това не бъде
осигурено самообслужването е невъзможно.
От показанията на св.
С. се потвърждава, че страните живели заедно в гр. Бургас до края на 2015г.,
като Х.С. полагал грижи за детето докато живеели съвместно. Помагал за извършен
ремонт в апартамента на родителите на майката (където живеели по това време)
като дал сумата от 10 000 лв. Установява се, че ответникът посещавал
детето си редовно, наред с това го водел на рехабилитация. Според свидетелката
през месец март 2019г. ответникът заплатил сумата от 200 лв. и било договорено,
че до момента издръжката е заплатена. На 14.12.2019г. ответникът занесъл на
детето пари за празниците, а за месеци ноември и декември 2019г. изпращал пари
за издръжка по пощата. От показанията на свидетелката се установява, че
ответникът имал офис в к. к. „Слънчев бряг”, но не успял да направи сделка за
продажба на недвижим имот. Практикувал хоби като рисувал картини, които
впоследствие продавал, но според свидетелката не продал почти нищо.
Свидетелката наблюдава подобрение в състоянието на детето от неговото раждане.
От приложената
справка от Търговския регистър/л. 19 от делото на НРС/ се установява, че бащата
Х.Н. С. е едноличен собственик и управител на „Ейч Ди Пропъртис“ ЕООД. Приложени са декларации по чл. 38, ал. 9 от
Закона за счетоводството/л. 61 и 62 от делото на НРС/, в които се декларира, че
през отчетните 2017 г. и 2018 г. дружеството н
осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството.
Приложен са
разпечатки на електрони документи /л. 20-22 и 27-32 от делото на НРС/както
следва: на интернет страници с адреси hdproperties.eu/ с публикувани обяви за продажба на недвижими
имоти , както и информация за Х.С. представен като основател на HD Properties, отговарящ за връзки с инвеститори и партньори и подпомагаш
административната работа при извършване на сделки/; страница в социалната мрежа
Фейсбук с наименование HD Недвижимость; л. 17 – л. 18; Страница в социалната
мрежа Фейсбук с наименование Hristo’s Art – Изкуството е вдъхновение. От приложена по делото
публикация в социалната мрежа Фейсбук /л. 122/ е видно, че от профила на HD
Недвижимость се излага информация за отворен нов офис на компанията в Слънчев
бряг в комплекс Съни Гардън.
От Решение
№1/26.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия Несебър/л.25-26 от делото на
НРС/ е видно, че Х. С. е бил член на секционна избирателна комисия при
провеждането на избори за общински съветници и за кметове на 27.10.2019 г.
От служебна бележка от 13.12.2019г. /л. 52 от
делото на НРС/ се установява, че за тази дейност е получил сумата от 80 лв.
От Нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот/ л. 42-43 от делото на НРС/
се установява, че на 14.03.2019 г. Х.С. е продал 3/30 идеални части от поземлен имот, като е получил сумата от 3000 лева.
От Разпореждане №********** от ТП на НОИ гр. Бургас/ л. 44 от делото на
НРС/ се установява, че Х. И. С. /л. 44 и 54 от делото на НРС/
получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 207.97 лева.
Вино от Заповед на Дирекция „Социално подпомагане“-
Поморие/л. 54 от делото на НРС/ С. получава месечна финансова подкрепа по чл.
70 от ЗХУ.
От
представената медицинска документация /л. 45-51 от делото на НРС/ се установява, че от 19.09.2013г.
ответникът е с трайно намалена работоспособност – първоначално 91 %,
впоследствие 80 % /решение на ТЕЛК от 26.11.2015г./, а към момента – 50 % до
01.11.2021г. /решение на ТЕЛК от 22.11.2018г./.
Представени са
ксерокскопия на листи от тефтер със записки „Парчки за С.“/л. 58-59 от делото
на НРС/ Представени
са касови бонове за извършени плащания /л. 63-64 от делото на НРС/.
Видно от два
броя служебни бележки от НОИ/ л. 102 и 103 от делото на НРС/ бащата Х.С. на два
пъти пред 2019 г е придобил доход съответно в размер от 108.11 лв. и 378.39
лева.
Видно от
справка от Общински театър Несебър /л. 147 от делото/ за 2019г. С. участвал в
театрални постановки, като за цялата година получил сумата от 800,02 лв. за
участията си.
Приложена е
разписка за прием на паричен превод/ л. 106 от делото на НРС/, видно от която
бащата Х.С. е превел на Д.П. сумата от 150 лева с основание „За Коледните
празници“
От
представената разпечатка от чат между майката и бащата на л. 117 от делото на
НРС се установява, че бащата Х.С. е продал една нарисувана от него картина.
От справка от
регистър Булстат/ л. 10 от делото на НРС/ е видно, че С. е регистриран като
посредник при продажба при дейност на застрахователни брокери и агенти, но при
състояние – неактивно.
Пред въззивния
съд е представена публикация от Фейсбук страница HD Недвижими имоти/л.25 от делото на БОС/ и разпечатка от интернет страница на
HD Properties /л. 26 от делото на БОС/,
съдържащи оферти за продажба на недвижими имоти.
Приложена е и
разпечатка от Фесйбук страница с име Х.С.- Kangen Water/ л. 27 от делото на БОС/.
Депозирана по
делото е годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на Х.Н.С. за 2019 г.
/л.56-63 от делото на БОС/, от която е видно, че декларираният доход за 2019 г.
е в размер на 1053 лева.
Приложен е
договор за заем/л. 64 от делото на БОС/, от който се установява, че бащата е получил в заем сумата от 4000 лева, със
срок за връщане -30.09.2021 г.
От служебна
бележка от Агенцията по заетостта/ л. 84 от делото на БОС/е видно, че
бащата Х.С. е регистриран на 05.08.2020 г. като безработен.
Видно от писмо
от Община Бургас №11-00-1/1 от 07.01.2020 г./л. 86 от делото на НРС/ майката Д.Г.П.
заплаща до края на 2019 г. месечна наемна цена за общинско жилище в размер от
63,80 лева, а от 01.01.2020 г. такава от 75,50 лева. Дължима е и такса битови
отпадъци от 3,50 лева съгласно Наредбата за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас.
От
представените извлечения от EasyPay
/л. 108-109 от
делото на НРС/ се установява, че майката заплаща и режийни разноски за това
жилище.
Представени са
фактури/л. 15-16 от делото на НРС/ за закупуване на триколка „Хепи“ за нуждите
на детето на стойност 1760,83 лева. Пред въззивната инстанция бащата твърди, че
този разход не е сторен от майката, а е била подпомогната от Адвокатска
колегия-Бургас, в която тя членува. Това обстоятелство не се оспорва от
майката.
Депозирана по
делото е годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на Д.Г.П. за 2019 г.
/л.46-55 от делото на БОС/, от която е видно, декларираният доход на майката е
в размер от 9792,32 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По отношение
иска с правно основание чл. 143 от СК:
Несбърският
районен съд е отделил като безспорни между страните обстоятелствата, че Д.П. и
ответникът са родители на малолетното дете, че детето живее със своята майка в
гр. Бургас, както и че същото страда от посочените в исковата молба
заболявания. Между страните не се спори, че са във фактически раздяла, считано
от 2015г., като този факт се потвърждава и от показанията на разпитаните по
делото свидетели.
С обжалваното
първоинстанционно решение съдът е приел, че за задоволяване на потребностите на
детето необходима месечна издръжка е в рамките на около 2000 лв. Съгласно Постановление
№ 5 от 16.XI.1970 г. на Пленума на ВС при определяне размера на издръжката
семейните добавки следва да се спадат от общата сума, необходима за издръжка на
децата, а остатъкът да се разпределя съобразно с възможностите на родителите,
защото тези добавки са предназначени именно за издръжка на децата, а не са
личен доход на родителите. Поради това правилно получаваната от майката месечна
помощ по чл. 8д от ЗСПД в размер на 930 лв. е извадена и е прието, че детето се
нуждае от издръжка в размер от около 1070 лв.
Решението би било несправедливо, когато определената
издръжка на непълнолетното дете не отговаря на нуждите му за осигуряване
условия на живот, необходими за неговото развитие, както и когато не са
съобразени възможностите и материалното състояние на всеки от родителите./в т.
см. Определение № 1353 от 21.12.2012 г. по гр. д. № 438/2012 г. на Върховен
касационен съд/
С обжалваното
решение НРС е осъдил бащата да заплаща месечна
издръжка в размер на 350 лева. Наведените оплаквания са единствено относно
размера, като се твърди, че неоснователно е прието, че майката заплаща сумата
от 800 лева месечно за ресурсен учител и неправилно е прието, че бащата
разполага с достатъчно възможности да осигури месечна издръжка в размер на 350
лева.
Оплакването по
отношение твърдяното неплащане на сумата за ресурсния учител, всъщност
представлява само по себе си оспорване на извода на съда, че на детето
необходима месечна издръжка е в рамките на около 2000 лв. Действително от представвените
Удостоверение от ДГ „Звънче“/л. 74 от делото на БОС/ и от Приложеното писмо от
РЦПППО-Бургас/ л. 75 от делото на БОС/ се установява, че детето е ползвало в детската градина ресурсен
учител за 4 часа седмично безплатно. Спорно е дали детето е ползва допълнително
и друг ресурсен учител в детската градина, заплащан от майката, като за това
обстоятелство не са събрани категорични доказателства. Безспорно обаче е
необходим допълнителен ресурсен учител за работа с детето и разходите за него,
не могат да бъдат изключени при изчисляване на необходимата месечна издръжка на
детето. Следва да се посочи, че С.С. е навършила 7 години и през месец
септември предстои да постъпи като ученичка в I-ви клас. Отглеждането, грижата и възпитанието за дете със специални
образователни потребности е предизвикателство, сериозна отговорност, отнема
много време, средства и усилия и следва да бъде адмирирано. Постъпването на
дете като ученик в първи клас е свързано с множество допълнителни разходи за
дрехи, ученически пособия и помагала, като това обстоятелство следва да бъда
отчитано от съда на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Видно от социалния доклад, представената психологическа характеристика и
заключението на ресурсния учител за детето са необходими множество допълнителни
мероприятия, които се заплащат, като те следва да бъдат особено интензивни с
оглед максимално възможното пълноценно участие на детето в образователния
процес и социалната му интеграция. Видно от показанията на св. Торталанова,
която също има дете със специални образователни потребности, осигуреният от
държавата ресурсен учител в училищата е за 2-3 часа седмично, което е
недостатъчно, като е необходимо допълнителен ресурсен учител, който да
подпомага детето постоянно. Това обстоятелство се установява и от Заключение за работа с дете със специални
образователни потребности, изготвено от Д. Севова-ресурсен учител/л. 65-66 от делото на БОС/. Ето защо настоящата
съдебна инстанция приема, че необходимата издръжка на детето надвишава сумата
от 2000 лева, като следва да се посочи, че всякакви допълнителни средства,
използвани по предназначение биха подобрили здравословното състояние на детето
и осигурили по-добра среда и комфорт.
Родителят е
този, който трябва да проявява настойчивост и да участва в грижите за детето,
включително и в неговата издръжка, което е негово законово задължение и морална
отговорност. Задължението на родителите да издържат децата си произтича от
основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за
общественополезна дейност. Наред с всички обстоятелства, обуславящи размера на
дължимата издръжка, относими към нуждите на лицето, на което се дължи издръжка,
разпоредбата на чл.142, ал.1 СК въвежда като критерий за определянето на
размера на дължимата издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Настоящият
състав споделя изводите на РС-Несебър относно определения размер за издръжка на
бащата. При определяне освен текущото
имуществено състояние на дължащия издръжка следва да се отчетат и неговата
квалификация. Очевидно бащата полага усилия за реализиране на доходи от
различни начинания- брокерство с недвижими имоти, продаване на картини. Същият
упражнява търговска дейност, като е учредил търговско дружество и очевидно
смята, че има необходимите знания, умения и потенциал да участва в търговския
оборот и при полагане на усилие да реализира доходи. Видно от представената
служебна бележка от Агенцията по заетостта/ л. 84 от делото на БОС/ е бащата С.
е регистриран на 05.08.2020 г. като безработен. Това обстоятелство му дава
възможност да се възползва от предлаганите му от Агенцията по заетостта
предложения за работа. Следва да се посочи и, че здравословното състояние на
бащата не му позволява да работи в йонизираща и канцерогенна среда, като това
означава, че фактически съшият може да работи почти всяка една работа. Размерът на минималната работна заплата в страната от 610 лв. е предвиден да покрие
основните разходи на възрастен човек, като при получаване на такъв доход С. би
продължил да получава и пенсия за инвалидност, като с този доход би могъл да
заплаща издръжка в размер на 350 лева.
По отношение
иска с правно основание чл. 149 от СК:
Настоящата
съдебна инстанция споделя изводите на районния съд, че за периода 25.11.2018г.
– 25.11.2019г. от страна на ответника се дължи заплащането на издръжка от по
350 лв. на месец за малолетното дете. Правилен е извода на съда, че
отбелязаните в тефтер от самия баща суми (като заплатени за детето) не могат да
докажат заплащането на издръжка за процесния период, тъй като отбелязванията в тефтер
представляват единствено съставен от него частен документ, който не носи
подписа на другата страна Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за
превратно тълкуване на показанията на св. С.. Свидетелството за изпращана по
пощата издръжка за месеците ноември и декември касае период, следващ
образуването на делото, а за времето от
01 до 25.11.2019г. това обстоятелство е отчетно от районния съд и е
прието, че ответникът е заплатил сумата от 142 лв. Изводите на районният съд, че
подаръците, които бащата е правил на детето (за което са налице свидетелски
показания) следва да се приемат за обичайни дарения от родител към дете и не
могат да намалят ежемесечното му задължение за плащане на издръжка, важат и за
процесния период 25.11.2018г. – 25.11.2019г., като този смисъл правилно са обсъдени и приети
показанията на св. С..
По тези съображения възраженията във въззивна жалба от
този състав се намират за неоснователни и тя следва да се остави без уважение,
а като взе предвид,
че направените от страна на настоящата инстанция крайни фактически и правни
изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, Бургаският окръжен съд намира, че то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва
да бъде уважено искането на ответницата по
въззивната жалба – Д. Г. П. и да ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
300 лева, представляващи възнаграждение за
един адвокат, платено при подписване на сключения между страните Договор за
правна защита и съдействие /л. 88 от делото на БОС/.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271,
изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №48 от 13.02.2020 г. по г.д.
№1131/2019 г. на Районен съд-Несебър.
ОСЪЖДА Х.Н.С., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Н., ул. „Н.”
№ *, да заплати на малолетното дете С.Х.С.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Г.П., ЕГН **********,
с адрес в гр. Б., ж. к. „С.” бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 300,00 лева /триста лева/, представляваща направени
разноски пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.