МОТИВИ: към присъда N 2/16.01.2019год.
по НОХД N 83/2018г. по описа на Поморийски Районен
съд.
Делото се разглежда за втори път,
след като ОС Бургас е отменил постановената
присъда №4/20.02.2017г. по НОХД
№165 по описа за 2016 с която е осъдил И.Б.К., ЕГН ********** и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Делото е образувано по постъпил обвинителен акт на прокурор при
Районна прокуратура - Поморие, против И.Б.К., роден на *** ***, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, таксиметров шофьор, ЕГН **********,
по повдигнато обвинение по чл.210, ал.1, т.2, вр. с
чл.209, ал.1, вр. с чл.20 ал.4, вр.
с чл.26 ал.1 НК, за това че за периода от 02.03.2015г. до 06.03.2015г., при
условията на продължавано престъпление, извършил следните деяния: На 02.03.2015г.,
около 15.30 часа, в гр.Поморие, в съучастие и след предварителен сговор с
неустановено лице, в качеството си на помагач, с цел да набави за себе си и за
другиго имотна облага, поддържал заблуждение у Т.Г.Д. ***, че синът му е тежко
пострадал от битов инцидент с газова бутилка и за лечението му са нужни парични
средства и с това причинил на Т.Г.Д. имотна вреда в размер на 3500 лева; на
06.03.2015г., около 14.30 часа, в с.Горица, община Поморие, след предварителен
сговор и в съучастие с неустановено лице, като помагач, с цел да набави за себе
си и за другиго имотна облага, поддържал заблуждение у П.В.К. ***, че ще получи
колет от Италия, изпратен специално за него, съдържащ лекарство и с това причинил
на П.В.К. имотна вреда в размер на 1450 лева, или причинената вреда общо в
размер на 4950 лева.
Като гр.ищец по делото е
конституиран пострадалия Т.Д. и същия е предявил гр.иск, съответно за сумата от 3500 / три хиляди и
петстотин/ лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Предявения иск е приет за разглеждане в настоящото производство. Гр.ищец моли съдът да уважи предявения иск.
Прокурорът в съдебно заседание
поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по
обвинителния акт. Пледира за налагане наказание една година лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено
за срок от три години.
Подсъдимият дава обяснения и не се
признава за виновен, като счита, че не той е извършил измамата, не е знаел, че
пренасяните пратки съдържат пари и моли
да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимият адв.
Р., моли подсъдимият да бъде оправдан, като сочи че липсва конкретика в
обвинителния акт и не е посочено какво е участието на подсъдимият, не е
доказано същия да е извършил деянието за което е обвинен на 02.03.2015г. и че е
опорочено извършеното разпознаването, тъй като разпита на пострадалия е извършен
формално, а дни преди разпознаването същия е заявил че не може да разпознае
дееца. Сочи, че подсъдимият не е знаел че пратките съдържат пари и 06.03.2015г.
от полицаите е разбрал, че пратката
съдържа пари, тъй като при задържането му и извършения обиск същия видял
съдържанието на пратката.
Съдът като съобрази поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И.К. извършвал
таксиметрова дейност с лек автомобил марка „Дачия Лоджи” с рег.№А,
като по повод тази си дейност публикувал обява в интернет и във „Ало
Бургас“, че предлага таксиметрови услуги с личния си автомобил. Един ден по
телефона с подсъдимият се свързал непознат мъж, който се представил с името Н.К. и казал на подсъдимия, че има фирма
за недвижими имоти с офиси в Плевен и Велико Търново и търси човек, който да пренася пратки, които ще получава от
предварително посочени лица. Подсъдимият К. се съгласил
да извършва тези услуги по поръчка на лицето представило се като Н.К. като двамата се уговорили парите за пренасянето на пратките да
се заплащат на подсъдимия предварително. Уговорката била, подсъдимият и
съучастника му да комуникират по телефона, като подсъдимият ползвал мобилен
телефонен номер, а съучастника му осъществявал връзка с подсъдимият ползвайки телефони с
различни номера, като неустановения съучастник следвало да съобщава на
подсъдимият адреса който следва да посети, а подсъдимият след като получи пратката
следвало да я остави на посочено от непознатия съучастник място, като вземе
съответна сума пари за себе си.
На
02.03.2015 г.
съучастника на подсъдимият К., се свързал със св.Д. ***, на домашния му телефон с номер, представил се като служител
на пожарната и му съобщил, че синът му е пострадал при пожар
избухнал в апартамента му, като имал изгаряния и е счупил двата си крака
след като е скочил от терасата, за да
се спаси от пожара. Също
така лицето представило се за пожарникар съобщило на св.Д. ,че за
лечението на сина му е необходимо
поставянето на златна шина, която била много
скъпа, като за потвърждение
на думите си го свързал
с друго лице също неустановено по делото, представило се като
д-р М., който потвърдил ,че за
поставянето на златната шина е необходима голяма сума и попитал свидетелят с колко пари разполага. Св.Д. се притеснил много и отговорил ,че има 3500 лв. и се
съгласил да заплати тази сума,
след което следвайки инструкциите на лицето представило се като д-р М., изброил серийните номера на всяка
от банкнотите. Лицето с което св.Д.
разговарял по телефона го
инструктирал да постави парите в плик и да ги
предаде човек, който ще дойде
пред дома му на улв
гр.Поморие, за да ги вземе. Неустановиния съучастник се свързал с подсъдимият и му
предал адреса, където да отиде и да вземе
пратката. Около 16.30ч. подсъдимият посетил адреса на който живеел св.Д., който като видял пред дома си непознато за него момче, излязъл от
къщата и му предал сумата от 3500лв., която сума предарително
увил в хартия и някаква дреха /пижама/ и я поставил в книжна чанта. Преди да предаде парите св.Д., попитал
подсъдимият който бил пред дома му, как се казва и същия му
отговорил, че се казва И., след което свидетелят му дал парите
и подсъдимият си тръгнал. Малко по-късно в дома на св.Д., дошъл синът му
и тогава свидетелят разбрал, че е измамен и отишъл в полицията, за да
съобщи за случая. Свидетеля Д. бил силно разстроен от случая и при разпита казал, че не може да опише лицето
на което е предало парите. След като взел парите от св.Д., подсъдимият следвайки указанията на съучаствника си тръгнал за гр.Плевен,
но по пътя
незпазнатото лице променило дадените указания и подсъдимия получил указания да кара
към с.Бутово в посока гр.Левски, където да остави
парите до паметник находящ се преди с.Бутово. В изпълнение
на дадените му указания, подсъдимият оставил парите в близост до пътен
знак, в началото на с.Бутово, след което си
тръгнал и се прибрал в гр.Бургас. По късно по телефона непознатото
лице уведомило подсъдимият, че е получил пратката.
На 06.03.2015г. съучастникът на
подсъдимият ползвайки предплатена карта позвънил на стационарния телефон на
свидетеля К. , който бил в дома си в с.Горица
,ул, попитал го как е и дали го е познал, а също и дали има близки
хора в чужбина. Св.К. се усъмнил и нарочно отвърнал, че синовете на брат му
са в Италия, като попитал лицето с което разговарял дали не се
казва Д.при което то потвърдило
,че е Д.След това непознатото лице казало на
свидетеля, че му изпраща колет
и до 10-15 мин. ще му се обади шофьора, който ще го
донесе за да му каже
как да го
получи и каква цена трябва да
плати. Малко по-късно на св.К. се обадило
друго непознато за него лице,
неустановено по делото, което му
казало, че за колета, който ще получи
трябва да заплати сумата 8000 лв. Св.К., казал, че не разполага с толкова пари, а може да
даде по-малка сума, която щял да събере от
съседи и познати. Тогава лицето с което свидетелят разговарял по телефона
му казало, да не ходи никъде
и в крайна сметка се разбрали свидетелят
да даде 4000 лв. Св.К. разбрал, че става въпрос
за телефонна измама и се обадил
по телефона в РУП Поморие, където съобщил за случая. Малко след обаждането в РУП Поморие в с.Горица пристигнали свидетелите Т., Д., Д. и Р. ***, като св.Д. влязъл
в дома на св.К., а останалите
останали да чакат в автомобил паркиран на улицата
в близост до дома на свидетеля. Свидетеля К. в присъствието на З.Д. ***, поставил сумата 1000 лв., с която разполагал, в бял плик с размери 23см/16см, върху който написал „За Д.К. 4000 лв.“ и плика запечатал с тиксо. Плика с парите поставил в черна найлонова торбичка, като отделно приготвил и сумата 450 лв., които според
указанията получени по телефона от
непознатото лице, с което разговарял, трябвало да предаде на
шофьора, при предаване на плика. След известно
време се появил таксиметров автомобил управляван от подсъдимия, който спрял зад
автомобила, в който изчаквали свидетелите Т., Д. и Р.
и тръгнал към къщата на св.К..
Докато вървял към дома
на свидетеля, подсъдимият през цялото време
разговарял с неустановеното лице по мобилния си телефон. Като стигнал дома
на св.К., подсъдимият позвънил
на звънеца и св.К. отворил
и му дал черна найлонова торбичка в която бил поставен
плика с парите, като отделно дал
на подсъдимия сумата 450 лв. След това подсъдимият се отправил към автомобила
си и в този момент бил задържан
от З.Д., към
който се присъединили и свидетелите Т., Д. и Р.. След като го задържали, свидетелите Т. и Р. се качили с него в таксиметровия автомобил и тръгнали в посока гр.Поморие, а свидетелите Д.
и Д. ги следвали със служебния автомобил.
Докато пътували с автомобила към РУП Поморие, подсъдимия разговарял по телефона с непознатото лице, като
получавал указания за посоката, която
да следва, за да предаде получената
пратка, но в един момент според
подсъдимия непознатото лице се усъмнило,
че нещо не
е наред и прекъснало разговора. Първоначално при
задържането на въпрос какво пренася подсъдимият отговорил
документи, но в разговорите си с полицейските служители докато пътували към Поморие, подсъдимият разказал за изпълнените
до момента поръчки, като
именно в тези разговори разказал за случаят, при който взел
пратка от гр.Поморие, посочил адреса от който я получил - гр.Поморие
ул. Цар Крум и по отношение на така получената пратка, подсъдимият казал, че е „оставил парите до табелата на с.Бутово“.
Така установената от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните
доказателства по делото – показания на свидетелите, очни ставки, протоколите
за разпознаване, протоколите за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед
на веществени доказателства, протокол за доброволно предаване, справки от
мобилни оператори съдържащи данни за трафика, заповед за задържане, протокол за
обиск, веществени доказателства.
Съдът счита за безспорно доказано,
че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.4 от НК, действайки като помагач, тъй като е улеснил
извършването на измамата, осъществена от неустановено по делото лице, което е
въздействало върху съзнанието на св. Д.
и св. К. чрез формиране у тях на неверни
представи мотивирали ги да се разпоредят с имуществото си. Подсъдимият е извършил две
деяния през кратък период от време /на
02.03.2015г. и на 06.03.2015г./ които осъществяват състава на едно и също
престъпление.
Според съда доказа се, че на 02.03.2015 г. подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.4 от НК
като същия като помагач чрез явяване
в дома на Д. и вземане на пратка с пари, умишлено улеснил неизвестния
извършител да подържа възбуденото заблуждение
у Т.Д., че синът му е тежко пострадал от битов инцидент с газова бутилка и за лечението му са
необходими парични средства и с това
причинил на Т.Д. имотна вреда в размер на 3500лв.
Твърденията на подсъдимият и
защитника му, че не е посетил дома на св.Д., а е посетил друг адрес не се доказаха в настоящото производство.
Безспорно е, че на 02.03.2019г.
подсъдимият е посетил гр.Поморие и това е видно от представените
разпечатки на провеждани телефонни
разговори. При проведеното в хода на досъдебното производство на 06.03.20165г. разпознаване
на лица, пострадалия Д., категорично е разпознал подсъдимият К., като лицето
на което е предал на 02.03. парите. При
провеждането на това следствено действие е бил съставен протокол за извършено
разпознаване на лица и приложен
фотоалбум. Разпознаването е проведено при спазване на правилата за
извършването му предвидени в НПК и не е опорочено. Преди извършване на разпознаването св.
Д. е разпитан като същия е посочил, че ще
разпознае лицето, по овала на лицето му, по ръста и телосложението, тъй като
бяхме „очи в очи с него“ беше младо момче, късо подстриган. Разпознаването
е проведено в присъствието на поемни
лица св. Д. Т. и св. Д.Д.. Във връзка с оспорването
на защита и твърдението, че полицейски служители били насочили св. Д. към К.,
казвайки му да посочи „най ниския“, като
едва при повторното разглеждане на делото
се навеждат такива нарушения, следва да се отбележи, първо че св. Д. който е бил многократно ангажиран като поемно лице, свидетелства,
че никога не се е случвало разпознаващия да бъде насочван по някакъв начин към
едно или друго лице и второ видно от
направените снимки които явно убягват от вниманието на подсъдимият и защитника
му, подсъдимият, не може да се определи като най ниския измежду лицата за
разпознаване, както се твърди от подсъдимият. Следва да се отбележи, че свидетелят
Д., не е казвал при пръвоначалния разпит на 02.03. ,
че не може да разпознае лицето, така както се твърди от защитата, а е казал че
е много разстроен и не може да го опиши, като разпита е бил непосредствено след
като свидетеля е разбрал, че е измамен. Съвсем
нормално е било в същия да е много разстроен, след като в рамките на няколко
часа е бил подложен на силен стрес, първо от получената информация, че синът му е в тежко състояние, а след това осъзнавайки
факта, че е измамен. Следва да се вземе
предвид и възрастта на свидетеля Д., който към датата на извършване на престъплението е бил на 79 години. Твърдението
на подсъдимият и показанията на св. К. –
баща на подсъдимият, че при предходното разглеждане на делото св.Д. не разпознал в съдебната зала подсъдимият, не
е води до извод, че подсъдимият И.К. не е посетел
дома на Д. и не е взел пратка с пари на 02.03.2015г. От проведеното
разпознаване на 06.03.2015г. до първото
с.з. – 19.08.2016г. са изминали година и
пет месеца и е нормално, като се има
предвид и възрастта на свидетеля
да не може в последствие да разпознае лицето
което е видяло за кратко при провеждане на разпознаването, но съвсем
скоро след контакта с подсъдимият. Разпознаването е проведено съобразно
разпоредбите на НПК и от него
категорично се установява, че
подсъдимият е получил от св.Д. сумата от 3500лв. Освен това самия
подсъдим е съдействал и е казал на
разследващите, че е взел друга пратка от
Поморие, посочил е адреса от
където е взел пратката гр. Поморие, ул.Цар Калоян и е казал къде е оставил
парите.
Защитата в подкрепа на
твърдението си, че подсъдимият не вземал пратка от Д., а от друго лице и не е посетил адреса на св.Д., сочи че от
представените разпечатки, се налага извод, че подсъдимият е бил на адрес който
е отдалечен от адреса на който се намира жилището на Д. ***. Не се спори, че свидетеля Д. ***. Не може да се очаква мобилния оператор да има клетки на всека
улица и да се проследява с точност местонахождението на лицата осъществяващи
телефонни разговори. Видно от разпечатките
на 02.03.2015г. И.К. е провел разговори с неустановеното лице и местонахождението му е било в гр.Поморие.
Като адрес на клетката е посочен гр. Поморие, ул. П.К Яворов, хотел Миньор,
като този адрес е посочен и в справката за провеждани разговори на
06.03.2015г., като тогава същия също не е бил на улица Яворов, а сградата на РУ
на МВР се намира на ул. Княз Борис I и е
доста отдалечена от хотел Миньор. Освен
това за дата 06.03. никъде в разпечатките не е посочена клетка в с. Гълъбец, а
са посечени такива в с.Бата и с. Страцин. Клетките на мобилния оператор са с широк
обхват и от това, че клетката на
оператора, не е на ул. Цар Калоян не следва извод, че подсъдимият не е
посетил адреса на св.Д.. Няма
доказателства някой да е казал на подсъдимият, адреса в гр. Поморие на който е
извършена измама на 02.03. Видно от протокола за разпит на 06.03.2015г. т.е.
непосредствено след като е бил задържан,
в присъствието на защитник, подсъдимият е
посочил улицата в гр.Поморие, а
именно Цар Крум, но не е можел да си спомни номера. По късно подсъдимият в обясненията които е дал на 21.05.2015г. е посочил, че не е разговарял с хората, само
веднъж са го питали за името и той е казал името си, като именно пострадалия Д.
сочи в показанията си, че е попитал
момчето на което е дал парите как се казва.
Съдът кредитира показанията на св. Р. и св.Т., пред които при пътуването
подсъдимият е казал, че при пренасяне на
предходната пратка е „оставил парите под табела преди с.Бутово“. Според съда подсъдимият К. не само, че е посетил дома на Д., но същия е бил наясно, че пратките които
пренася съдържат пари. В тази връзка твърденията му, че не знаел
че пренася пари, а пратките съдържали документи, съдът възприема като
защитна теза. Същия е бил наясно за престъпната дейност с която се занимава,
макар и да не е познавал съучастника си.
Според съда доказа се и че
на 06.03.2015
г. подсъдимият, също е осъществил състава на престъплението по чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.4 от НК
като същия като помагач чрез
явяване в дома на П.К. и вземане на
пратка с пари, умишлено улеснил неизвестния извършител да подържа възбуденото
заблуждение е П.К., че ще получи колет от Италия изпратен специално за него
съдържащ лекарства, но е необходимо да плати парични средства и с това причинил
на П.К. имотна вреда в размер на 1450лв.
Недоказани останаха твърденията
които се излагат за първи път при повторното разглеждане на делото, че при ареста
подсъдимият видял, че в торбата която взел от св. К. има пари,
но преди това не е знаел съдържанието на пратката, като така подсъдимият иска
да обясни казаното пред полицаите че е
„оставил парите“. От показанията на св. К. се установява, че той е поставил
парите в плик и е запечатал плика с тиксо. Видно от протокола за оглед на
веществени доказателства от 06.03.2015г. в кабинета на разследващия полицай е
бил разпечатан плика и вътре е установена сумата от 1000 лв. която е описана.
Това изключва възможността подсъдимият да е видял, че в торбата има пари и така
да е узнал, че пратката съдържа пари, още по абсурди са твърденията му, че след
задържането му полицаите, разкъсали торбата и той видял, че вътре има пари.
Напротив когато при проведена беседа при
пътуването е посочил къде е оставил парите, преди няколко дни взети
отново от Поморие, то това е било, така
тъй като същия е знаел, че пренасяните от него пратки съдържат пари. Свидетелят Д. участвал при задържането сочи, че той не е
видял какво има в торбата, а обиск на лицето е направен само за да се установи
дали в него има оръжие. В тази насока са и показанията на св. Т. и св. Р..
Показанията на тези трима свидетели се подкрепят и от другите доказателства –
показанията на св. К., протокола за оглед на в.доказателства, заповед за
задържане на лице, затова и съдът счита, че подсъдимият не е имал възможност да
види съдържанието на пратката която е
взел от св. К. и казано по време на беседата относно предходна пратка „че е оставил парите“ доказва, че същия е знаел какво съдържат пренасяните от него пратки.
Показанията на св.Д. са изолирани и не
се подкрепят от другите събрани доказателства. Извод, за наличие на престъпна
нагласа у дееца включваща съзнание, че подпомага извършителя на измама в
получаване на парична сума с която
пострадалите са се разпоредили, съдът извежда и от собственото му поведение при
задържането. Същия в обясненията които е дал на 21.05.2015г. през разследващия полицай, сочи,
че непосредствено след като взел пратката от св. К., по телефона му звъннал К.
за да пита дали е взел пратката и тъй като в този момент цивилните полицаи му
казали „долу на земята“, той веднага
затворил телефона, за да не чуе К.. В
случай, че същия е убеден, че пратките
съдържат документи, няма причина да бърза да затвори телефона, за да не разбере поръчителя
му че е задържан, а напротив в негов интерес е да го уведоми за станалото. Именно от това му поведение също може да се направи извод за неговата
съпричастност към извършеното
престъпление. Освен това не е възможно едно лице да не може да разграничи пратка съдържаща документи от пратка съдържаща
пари, които са увити и съответно представляват малък пакет. Отделно от това самия подсъдим е бил шофьор
на автобус и докато е работил като
шофьор се е случвала да носи пратки, но са му заплащали по 5, 10 лв. за едно
пликче и според съда договореното
заплащане в размер на 350-450лв. за доставка на документи, непрекъсната и
продължителна комуникация с непознатото лице при получаване на пратката, промяната на мястото където да бъде отнесена
пратката, мястото на оставяне на пратката
извън населено място, без контакт с лице, без посещения на офис също са
навели дееца на мисълта, че участва в престъпна схема.
Обясненията на подсъдимият, променяни
в хода на производството, стремежът му
да се представи за жертва се явяват защитна негова позиция и целят единствено
да осуетят ангажирането на наказателната му отговорност за конкретните деяния
Според съда подсъдимият е имал ясна
представа за престъпната дейност която
подпомага и е знаел, че пренасяните пакети съдържат парични средства.
Видно от представената справка за съдимост подсъдимият
не е осъждан. В показанията си св. С.В. свидетелства, че познава от дълги
години подсъдимият И. К. като добър човек, малко наивен и когато той споделил за работата която си е
намерил – да пренася пратки, никой не се усъмнил, че това е някаква измама.
Предвид на изложеното и възприетата от съда фактическа
обстановка, се налага правния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на
престъплението по чл. чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 20,
ал.4, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 02.03.2015г. до
06.03.2015г., при условията на продължавано престъпление, като помагач в съучастие
с неустановено лице – извършител, с цел
да набави за себе си и за другиго-неустановено по делото лице, имотна облага умишлено улеснил неизвестния
извършител да поддържа у Т.Д. и П.К. заблуждение чрез телефонни разговори и с
това да им причинят имотна вреда в общ размер на 4950лв., както следва:
на 02.03.2015 г. около 15.30
часа, в гр.Поморие, обл.Бургас, като помагач чрез
явяване в дома на Д. и вземане на пратка с пари, умишлено улеснил неизвестния
извършител да подържа възбуденото заблуждение
у Т.Д., че синът му е тежко пострадал от битов инцидент с газова бутилка и за лечението му са
необходими парични средства и с това
причинил на Т.Д. имотна вреда в размер на 3500лв.
на 06.03.2015г.
около 14.30 часа, в с.Горица, община Поморие,обл.Бургас,
като помагач чрез явяване в дома на П.К.
и вземане на пратка с пари, умишлено улеснил неизвестния извършител да
подържа възбуденото заблуждение е П.К., че ще получи колет от Италия изпратен
специално за него съдържащ лекарства, но е необходимо да плати парични средства
и с това причинил на П.К. имотна вреда в размер на 1450лв.
Налице е деяние изразило се във въвеждане от страна на неустановено лице
по делото в заблуждение на
свидетеля Д., че синът му е тежко
пострадал от битов инцидент с газова
бутилка и за лечението му са необходими
парични средства и на св. П.К., че ще получи колет от Италия изпратен
специално за него съдържащ лекарства, но е необходимо да плати парични средства. В следствие на така възникналите неверни представи в
съзнанието на пострадалите същите били мотивирани да извършат разпореждане с
парично средства и така възникнала вреда за св.Д. в размер на 3500лв., а за св.К.
1450лв.
От своя страна подсъдимият макар
да не е участвал във въвеждането в заблуждение с действията си е улеснил
извършването на измамата, като е посетил дома на пострадалите в указания ден,
взел е парите с цел да ги отнесе на указаното място, поради което извършеното
от него представлява помагачество по чл.20 ал.4 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина – пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал
обществено опасния характер на
престъплението, както и неговите обективни признаци в това число, че собственото му поведение улеснява
извършването на измамата, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и ги е желаел и се стремял се към тяхното настъпване. Налице е и
характерната за чл. 209, ал.1 от НК
престъпна користна цел която е имал подсъдимият да набави имотна облага
за себе си и лицето извършител на
измамата.
В обясненията си дадени пред съдът подсъдимият твърди, че не е
извършвал измама и не той е измамник, тъй като е приел да разнася пратки –
документи, не е провеждал разговор с хората, вземал пратката която
представлявала документи и я носел където му кажи представилия се по телефона
мъж като Н.К. твърди, че не е вземал
пари. Проследено поведението на
подсъдимият налага извода, че
същият е имал представа относно характера на престъпната дейност и е
действал като съучастник – помагач. Налице са косвени доказателства,
установяващи наличие на знание у
подсъдимият, че предадените му пратки са
парични средства предмет на престъпление по чл.209, ал.1 от НК – непрекъсната и
продължителна комуникация с непознатото лице при получаване на пратката, промяната на мястото където да бъде отнесена
пратката, мястото на оставяне на пратката
също са навели дееца на мисълта, че участва в престъпна схема.
Въпреки положените усилия от
разследващите органи мъжът с когото пострадалите са провели разговори и са въведени в заблуждение
и мотивирали да се разпоредят с парите не е установен, но това не възпрепятства
осъждането на подсъдимият К.. След като
е установен факта на извършване на престъпление, съществуването на негов
извършител както и са събрани доказателства установяващи съпричастността на
подсъдимият К., то същия следва да
отговаря за извършено престъпление по чл. 209, ал.1, във вр.
с чл.20,ал.4 от НК. Доказана е целта която е имал подсъдимият да набави имотна
облага за себе си и за съучастника си. С обясненията си подсъдимият се стреми,
да се представи като жертва на съучастника си, който не е чувал до този момент
за така наречените „телефонни измами” и само е приел едно предложение да
разнася пратки, но според съда обясненията му са защитна негова позиция, която
цели да бъде оправдан.
Безспорно е установена
причинената имотна вреда, на свидетеля Т.Г.Д. в размер на 3350лв.
Съдът счита, че не е налице
квалифициращ признак по чл. 210, ал.1 т.2 от НК. Липсват доказателства за
изрични предварителни договорки между подсъдимият и неустановения по делото
извършител. Подсъдимият И.К. е изпълнявал отредената му роля, като е следвал указанията на извършителя на деянието, давани поетапно съобразно местонахождението на
подсъдимият. Несъмнено двамата са действали в съучастие, подсъдимият И. К. като
помагач, но не и в условията на предварителен сговор поради което съдът оправда по това обвинение.
За престъплението по чл.209 от НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. При
преценка за вида и размера на
наказанието което следва да изтърпи подсъдимият К., съдът взе предвид високата
степен на обществена опасност на деянието, големия размер на причинените
имуществени вреди, огромния стрес причинен на пострадалите лица. Съдът взе
предвид и ниската степен на обществена опасност на дееца, предвид чистото му
съдебно минало, съдействието което е оказал на разследващите за установяване на
обективната истина, изразеното съжаление за извършеното. Отчетено е и
обстоятелството, че след инкриминираната дата до настоящия момент подсъдимият К.
не е осъждан, поради което съдът, счита, че настоящото деяние е изолирано. Съвкупната
преценка на посочените отегчаващи и смекчаващи вината не дават основание за
прилагане на чл.55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни нито
изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Съдът счита, че наказанието
следва да се определи при условията на чл.54 от НК при значителен превес на
смекчаващи вината обстоятелства и че справедливо е на подсъдимият да се наложи
наказание една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
общ режим.
Съдът счита, че за да се постигнат
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК
не е необходимо подсъдимият да изтърпи наложеното наказание.
Характеристичните данни на подсъдимият към момента на извършване на деянието са
положителни без осъждания и предвид наличието на формалните предпоставки
за приложение на чл.66 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за изпитателен сок от три години. В производството е предявен граждански иск от Т.Д..
Според съда са налице
предпоставките за възникване на деликтната
отговорност, а именно противоправно поведение
причинена вреда, наличие на причинна връзка между вредата и поведението на
дееца и наличие на вина.
Пострадалият Т.Г.Д. е предявил
иск за сумата от 3500 / три хиляди и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за нанесените имуществени вреди като безспорно се установи, че това
е сумата която Д. е предал на подсъдимият и съдът като взе предвид, че иска е доказан по основание и размер осъди
подсъдимият да заплати на Т.Д. сумата от
3500в.. представляваща имуществени щети от
престъплението, ведно със законната лихва от 02.03.2015г. – датата на
извършване на престъплението до
окончателното изплащане.
Съдът осъди подсъдимият да
заплати дължимата държавна такса върху
уважения граждански иск.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: