Решение по дело №53/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 95
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20205510200053
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък,09.04.2020г.

                  

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                           

                                                          председател: Михаил Михайлов,   

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №53/ 2020г. по описа на същия съд и за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №19-0284-002595/ 05.122019г., издадено от началник РУ към ОДМВР-Стара Загора,РУ-Казанлък,с което на С.Ц.Ц.,на основание чл.53 от ЗАНН и чл.104б,т.1 от Закона за движението по пътищата, са били наложени административно наказание- глоба в размер на 3000/три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Въззивникът останал недоволен от това и моли съда да отмени наказателното постановление. В жалбата си сочи аргументи в подкрепа на становището си. Негов процесуален представител в с.з. поддържа жалбата.    

                   Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. Изпраща писмено становище.   

                   При издаването на горното наказателно постановление началник РУ към ОДМВР-Стара Загора,РУ-Казанлък, приел, че  С.Ц.Ц. на 21.08.2019г. в 23.10 часа на общински път №SZR1025, по бул.„К. А. Б.“* в посока юг-север, управлявайки лек автомобил „Воксхол Вектра“ с рег.№ *****, собственост на Ц. С. Ц. с ЕГН ********** ***, е участвал в нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за обществено ползване.      

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.104б,т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от съставилия го полицейски служител, от свидетел на нарушението, както и от жалбоподателя, на когото е бил връчен препис от него. Последният не е възразил срещу констатациите в АУАН към момента на неговото съставяне и връчване, както и в тридневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. 

Административно-наказващият орган, след като е проверил акта с оглед неговите законосъобразност и правилност, преценил е събраните доказателства и е установил, че нарушителя С.Ц.Ц. е извършил деянието виновно, е издал обжалваното НП. В него е възпроизвел фактическата обстановка, описана в акта. Приел е и че е нарушен чл.104б,т.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на нарушителя срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58,ал.1 от ЗАНН.

                   При така установените факти съдът прави следните фактически и правни изводи:   

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок по алинея 2 от този текст, от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.  

Чл.53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че нарушител е извършил виновно деяние, да издава наказателно постановление. В член 57 от ЗАНН изчерпателно са изброени необходимите реквизити на наказателното постановление, за да бъде то законосъобразно. В конкретния случай наказващият орган е съобразил изцяло формата на наказателното постановление с изискуемата такава от цитираната нормативна разпоредба. В обжалваното наказателно постановление №19-0284-002595/ 05.12.2019г., издадено от началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, точно са записани името и длъжността на лицето, което го е изготвило, датата на издаването и номера на постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава то и имената, длъжността и местоработата на актосъставителя, името на нарушителя и индивидуализиращите го признаци, точния му адрес, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено то, обстоятелствата, при които е осъществено, както и на доказателствата, които го потвърждават, законната разпоредба, която е била нарушена виновно, както и вида и размера на наказанието.

В с.з. актосъставителят изцяло потвърди описаната от него в АУАН фактическа обстановка и настоящият съд кредитира показанията му,като последователни,непротиворечиви и логични. Няма установени обстоятелства, сочещи предубеденост у този свидетел, както и други основания за подлагане на критика на казаното от него. В този контекст и имайки предвид факта, че актосъставителя е очевидец на извършване на нарушението,   съдът приема за доказано обвинението, че на процесните дата и място С.Ц.Ц. е управлявал МПС, участвайки в нерегламентирано състезание и поради това намира, че разглеждайки правния спор по същество, следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.    

При осъществяване на функцията си служебно да следи за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не установи такива и поради това намира за неоснователно становището на процесуалния представител на жалбоподателя за наличието на подобни.

Съобразно това настоящият съдебен състав намира твърдението на въззивника в жалбата му, че актосъставителя и свидетеля по акта и нарушението не са му дали да прочете какво е било написано в акта и той не бил разбрал какво деяние му е било вменено да е извършил, за голословно, тъй като същото не е подкрепено с доказателства, а и същия е положил подписа си в потвърждение на фактите и обстоятелствата, описани в АУАН.

Съдът намира за неубедително изявлението на адвокат П., че не било описано за какво състезание става въпрос, тъй като то представлява опит да черпи права за доверителя си Ц. от собственото му неправомерно поведение. Именно поради липсата на правила, относно състезанието, в което е участвал нарушителя, същото е било квалифицирано от актосъставителя К.К. като нерегламентирано.

Изразената позиция от страна на процесуалния представител на жалбоподателя не представлява нищо друго, освен т.нар. превратно тълкуване на факти и обстоятелства. Защитната теза, изградена от адвокат П., всъщност е една конструкция от голословни твърдения, неподкрепени с никакви доказателства.  

Имайки предвид изложеното дотук и невъзможността размерите на наложените административни наказания да бъдат намалени,  като наложени за нарушение, осъществено за първи път от въззивника, съдът намира, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Според състава на съда правилно АНО е приложил материалния закон, приемайки, че въззивника Ц. е допуснал нарушение на чл.104б,ал.1 от Закона за движението по пътищата.    

              В случая не са налице и предпоставки за приложение на член 28 от ЗАНН. Тази разпоредба е императивна и въвежда задължително поведение за водачите на МПС. От друга страна- съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност и счита, че прилагането на чл.28 от ЗАНН, няма да съответства на личната и генералната превенция и за да е налице маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното деяние, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В хода на производството обаче не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение. Напротив- бе установено, че жалбоподателят е бил преследван от полицейските органи, тъй като се е опитал да осуети проверката им, напускайки общинския  път, по който е участвал в нерегламентирано автомобилно състезание.

              По отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита, че са налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За да бъде наказателното постановление правилно, то наказанието, отразено в него, трябва да бъде основано на материално-правна норма, като се вземат предвид всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по налагане на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на чл.27 от ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на административното наказание. Относно наказанията,наложени на жалбоподателя,с обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че изцяло е спазено нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и определянето им е основано на точно посочени разпоредби на закона.  Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна на признаците на състав на административно нарушение по чл.104б, т.1 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е било квалифицирано от АНО. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не се изисква настъпване на допълнителни вредни последици. Настъпването и липсата на такива последици подлежат на последваща преценка при индивидуализацията на наказанието и не са определящи сами по себе си за съставомерността на деянието. Нарушението е било извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер, т.е. знаел е, че не следва да участва в нерегламентирано състезание, управлявайки МПС, но въпреки това го е сторил.

         В обобщение изводите на наказващия орган за наличието на визираното в санкционния акт деяние са обосновани и достигнати в съответствие с ангажираните доказателствени източници.

Потвърждаването на НП в някоя от частите му прави основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, като съобразно чл. 37 от ЗПП във вр. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в размер на 100 лв., съобразно размера на действително свършената работа от юрисконсулт по делото, конкретно изразяване само на становище.

         Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът

                                               Р   Е   Ш   И :

 

              ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0284-002595/ 05.12.2019г., издадено от началник сектор към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на С.Ц. Ц.***, с ЕГН **********, са наложени административно наказание- глоба в размер на 3000/три хиляди двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. 

             

              ОСЪЖДА жалбоподателя С.Ц.Ц.***, с ЕГН **********, да заплати  по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора, ЕИК **********- BG30UNCR 76303100115626 направените по делото разноски в размер на 100 лева.

 

              Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                              

                                                                           Районен съдия: