Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 20.06.2025 г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в,  в публичното заседание на тридесет и първи май през 2022 г. в състав:

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                      ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА

                                            ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА

при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 7413 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

  С решение № 74095 от 17.03.2020 г. /с дата от ЕИСС 21.04.2020 г./ СРС, 156 с-в, по гр.д.№ 59710/2019 г. е отхвърлил предявените от Н. фонд „К.“ искове срещу „Р.с.1.“ ЕООД /с предишно наименование „Пинкс“ ООД/ за заплащане на основание чл.92, ал.1 ЗЗД на сумата от 24 453,00 лв., представляващи неустойка по чл.14 от договор № 115-18/04.12.2017 г. за неизпълнение на задължението за отчитане на разходи съобразно уговореното в договора и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 889,00 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата неустойка за периода 19.12.2017 г.-20.12.2018 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Н. фонд „К.“ с оплакване, че същото е неправилно.Във въззивната жалба въззивникът възпроизвежда съдържанието на исковата молба и прави искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на исковете.Претендира разноски.

          Ответникът по въззивната жалба- срещу „Р.с.1.“ ЕООД не взема становище по нея.

            Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание  чл.33, ал.4 ЗЗРК и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищeцът- Н. фонд „К.“ твърди, че е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата и е създаден със Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/.Фондът подпомага развитието на културата като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата.Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и по ред, определен от министъра на културата.Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № Н-5 от 27.06.207 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Н. фонд „К.“ въз основа на протокола с решение на експертна комисия по оценка на проектите УС с решение определя спечелилите конкурса проекти и размера на средствата от фонда по всеки от тях.Средствата се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл.31, ал.3 ЗЗРК.Твърди, че след проведен конкурс на Н. фонд „К.“ на основание чл.33, ал.3 ЗЗРК вр. чл.29 от Правилника за устройство и дейността на Н. фонд „К.“ и дейността на УС, заповед № НФК-42/04.12.2017 г. на изп.директор на фонда и решение от заседание на УС на НФ „Култура“ от 04.12.2017 г. е сключен договор № 115-18/04.12.2018 г. с „Пинкс“ ООД за предоставяне на целева субсидия по Програма „Културна програма на българското председателство на Европейския съюз“ в размер на 40 000 лв. за реализация на проект „Вместо Ренесанс: Българското Възраждане в изкуството-от иконата до светския портрет“, който следва да се осъществи съгласно проектната документация и решение на експертната комисия и УС.Субсидията е следвало да се изплати по предвидения в условията на програмата начин: авансово плащане-при сключване на договора-20%, междинно плащане-50% до края на м.01.2018 г. и 30%-до 3 дни след приключване на проекта /събитието/.Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си за изплащане на сумите.Съгласно условията на програмата и сключения договор инициативите и събитията, включени в проектите, следва да се реализират в рамките на Българското председателство-в периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., а всички разходи след 30.06.2018 г. ще се считат за недопустими и няма да бъдат финансирани от НФ „Култура“.Съгласно чл.13, ал.1 от Наредбата лицата, получили средства отчитат и доказват целесъобразността на разходваните средства пред фонда.Съгласно условията на програмата и чл.10 от договора отчитане разходването на предоставените средства се изготвя и представя финансов отчет до 30.09.2018 г.В случай, че разходите за реализирането на проекта по разходооправдателни документи са по-малки от отпунатото целево финансово подпомагане, бенефициентът е длъжен да върне разликата по банкова сметка *** „Култура“ в срок от 7 работни дни след представянето на финансовия отчет.Съгласно т.5.4.3., подт.3 от програмата разходите се считат възникнали при фактуриране, изплащане и реално изпълнение на това задължение.Твърди, че до 30.06.2018 г. следва да е налице кумулативно изпълнение на всички изисквания-фактуриране, изплащане и реално изпълнение на доставката.В срок до 30.09.2018 г. ответникът е представил отчетни документи, като след покана към отчета са добавени допълнителни разплащателни документи.Ищецът твърди, че разходите по фактура № **********/04.05.2018 г., издадена от „Музонпрес“ ООД за сумата от 24 453,00 лв., по която е платено по банков път на 27.09.2018 г. и на 28.09.2018 г., са недопустими и следва да се възстановят.На основание чл.33, ал.4 ЗЗРК и чл.14 от договора ответникът дължи лихва, равно на основния лихвен процент на БНБ, увеличен  10 пункта.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 24 453,00 лв., както и 2 889 лв.-лихва за забава за периода 19.12.2017 г.-20.12.2018 г. със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Със заповед № НФК-42/04.12.2017 г. на основание Правилата за устройството и дейността на НФ „Култура“ и решение от заседанието на ЕС на фонда от 04.12.2017 г. /представен по делото/ изп.директор на НФ „Култура“ е наредил да се сключат договори и да се изплатят суми на спечелилите кандидати от конкурса „Културна програма за българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г.“, като за „Пинкс“ ООД е определена сума от 40 000 лв. за проект: „Вместо Ренесанс: Българското Възраждане в изкуството-от иконата до светския портрет“.

По делото е представен договор № 115-18/04.12.2018 г., по силата на който Н. фонд „К.“ се е задължил да предостави на „Пинкс“ ООД сумата от 40 000 лв., представляваща целево финансово подпомагане по програма „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ за реализация на проект: „Вместо Ренесанс: Българското Възраждане в изкуството-от иконата до светския портрет“.В чл.3, ал.2 страните са уговорили преводът на сумата да се извърши по следния начин: авансово плащане-при сключване на договора в размер на 20% от размера на договорените средства; 50%-до края на м. януари 2018 г. и 30%-до 3 дни след приключване на проекта/събитието.В чл.10 страните са договорили, че „Пинкс“ ООД е длъжен да предостави на НФ „Култура“ пълни данни за реализацията на проекта в срок до 30.09.2018 г.Съгласно чл.14 от договора при непредставяне на документи, че получените по този договор средства са разходвани по предназначение, те се възстановяват в пълен размер заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта.

Съгласно т.5.4.1., т.3 от условията на програмата разходите се считат за възникнали при фактуриране, изплащане и реално изпълнение на доставките или услугите.

Представена е фактура № **********/04.05.2018 г. за сумата от 29 468,40 лв., издадена от „Пинкс“ ООД с получател „Музоон прес“ ЕООД за сума в размер на 29 468,40 лв. с посочена услуга-каталог по проект „Вместо Ренесанс“.

Представени са потвърждения за плащане на сумите от 15 000 лв. от 27.09.2018 г. и 14 468,40 лв. от 28.09.2018 г. с наредител „Пинкс“ ООД и получател „Музоон прес“ ЕООД.

Видно от съдържателен и финансов отчет по проект „Вместо Ренесанс: Българското Възраждане в изкуството-от иконата до светския портрет“, финансиран по програма „Културна програма за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г.“ на НФ „Култура“, в който фигурира и фактура № **********/04.05.2018 г. с посочена отпусната сума от ищеца в размер на 24 453 лв., разходвани суми 24 557 лв. и 5 144 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да отхвърли иска за главница за неустойка за неотчетени разходи първоинстанционният съд е приел, че с представянето на финансовия отчет ответникът е направил извънсъдебно признание за получаване на уговорените суми.Съдът се е позовал на представеното в административната преписка писмо, в което ищецът е признал, че проектът е осъществен и каталогът е издаден и разграбен за няколко дни, което не е оспорено и представлява извънсъдебно признание на факта, че договорната престация е изпълнена и ищецът се е ползвал от нея.По отношение на акцесорния иск за мораторна лихва съдът е приел, че ответникът не е изпаднал в забава.

От събраните доказателства се установи, че ищецът е предоставил на ответното дружество сумата от 40 000 лв., представляваща целево финансово подпомагане по програма „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ за реализация на проект: „Вместо Ренесанс: Българското Възраждане в изкуството-от иконата до светския портрет“.Установи се също, че работата е приета, но по процесната фактура ответникът е извършил плащания след срока по чл.5.4.1., т.2а . вр. чл.5.4.1.т.3 от условията на програмата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на предявения иск за главница, тъй като ищецът претендира възстановяване на предоставената по договора субсидия, а не обезщетение за неизпълнение.Съдът обаче се е произнесъл по изложените в исковата молба обстоятелства, не са налице основания за обезсилване на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.второ ГПК въззивната инстанция е обвързана от посоченото в нея.

Подадената въззивна жалба е бланкетна и не съдържа мотивирано изложение на пороци на първоинстанционното решение.В нея е възпроизведено съдържанието на исковата молба и не са изложени никакви конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение.

При подадена бланкетна въззивна жалба  въззивната инстанция следва да се произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и по правилното или неправилното приложение на императивните материалноправни норми.

В настоящия случай не са налице пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Същото е постановено от компетентен орган в предписаната от закона форма, като съдът се е произнесъл по предмета, с който е бил сезиран и в обема на търсената защита.При неговото постановяване не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

Разноски не се претендират от въззиваемата страна.

            Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 74095 от 17.03.2020 г. /с дата от ЕИСС 21.04.2020 г./ на СРС, 156 с-в, по гр.д.№ 59710/2019 г. при правилна правна квалификация на иска за главница по чл.33, ал.4 от ЗЗРК.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.