Р Е Ш
Е Н И Е
ГР.
БЕРКОВИЦА, 01.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 22 юли……..…..…………………………………… през две
хиляди и двадесета година…………..……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св. Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова……….…………………………….гр.дело 144 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск за установяване право на собственост с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Предявен е иск от Р.С.Д., по който са конституирани като ответници М.В.М., А.В.М. и В.П.М..
Ищецът твърди, че владее и стопанисва
необезпокояван от никого поземлен имот с идентификатор 03928.209.84, находящ се
в град Берковица, местност Сарановец по КК
и КР, одобрении със заповед РД-18-84/ 09.09.2008 г., последно изменение
със заповед 18-2584/ 01.04.2016 г. на началник на СГКК- Монтана, с площ
В срока по чл.131 ГПК ответникът М.В.М. взема становище по предявения иск, като поддържа, че същият е недопустим.
Твърди, че по никакъв начин не налице идентичност по местност, площ и граници
на описания в исковата молба имот и представените скици за процесния такъв.
Оспорва същия и моли съда да го отхвърли изцяло като неоснователен.
Ответниците А.В.М. и В.П.М. не вземат становище по предявения иск в
предоставения срок по чл.131 ГПК.
В хода на съдебното дирене съдът даде
допълнителна възможност на страните и са събрани писмени и гласни
доказателства, както е изслушано и заключение по назначена съдебно – техническа
експертиза.
От доказателствата се установи следното
:
Ответниците са наследници на Мара
(Марийка) Ранчова Гелова, б.ж. на град Берковица, поч.на 09.04.1965 година.
С влязло в сила на 04.04.1993 година
решение 100-401/01.03.1993 година на наследниците на последната е възстановено
правото на собственост върху лозе с площ от 1.000 дка, находящо се в землището
на град Берковица в местността Калето при съседи Ангел Маков, Ана Иванова,
Таска Атанасова и н-ци на Камен Митов (т.3 от решението).
На 15.02.2000 година наследниците на
Гелова сключили с ищеца предварителен договор за продажба на лозе с площ от
около 1.000 дка, находящо се в местността Калето в землището на град Берковица
при съседи път, Р. пешев, Георги Х. и Светослав Ангелов Д.. Окончателния
договор следвало да се сключи „след уреждане на имота в Поземлената комисия в
Берковица”.
Със заповед РД – 15-156/04.04.2019
година, влязла в сила на 23.05.2019 година на основание § 4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ
и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ на Кмета на Община Берковица на основание влязъл в
сила план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед 142 от 20.03.2004
година и решението на ОСЗГ на наследниците на Марийка Гелова е възстановено
правото на собственост върху новообразуван имот 03928.209.84 – лозе с площ от
1622 кв.метра, находящо се в местността Сарановец в землището на град
Берковица.
Вещото лице дава заключение, че
процесният имот, посочен в местността Калето и имота, посочен в решението на
ОСЗ от 1993 година са част от имота, предмет на цитираната заповед –
03928.209.84 в местността Сарановец.
Разпитаните по делото свидетели
установяват, че са съседи на процесния имот; че местността се нарича Сарановец;
че собствените си имоти закупили, тъй като им били предоставени по
постановление, както и че процесният имот се обработва и ползва от ищеца и
неговия баща (също с имот в съседство) повече от 10 години.
При така установените факти съдът
намира предявения иск за основателен.
Правото на собственост може да бъде
придобито чрез сделка, по давност или по друг начин, посочен в закона. В
конкретния случай се претендира правото на собственост да е придобито на
основание продължително, явно и необезпокоявано владение. Когато предмет на
правото на собственост е земеделска земя, подлежаща на реституция по реда на
ЗСПЗЗ следва да бъде съобразена забраната, въведена с чл.5, ал. 2 ЗВСОНИ. Владението, установено след 22.11.1997 г. би
могло да доведе до придобиване на собствеността върху земеделския имот по
давност, само ако към датата на установяване на това владение имотът вече е бил
възстановен на бившите му собственици /т.е. само ако е приключила предвидената
в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността/. В конкретния случай процесния имот попада в територия по
§ 4ПЗР ЗСПЗЗ. Съдебната практика е последователна, че решенията на поземлените
комисии, с които се възстановява собствеността върху земи в терени по § 4 имат
конститутивно действие, ако са постановени преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ,
обн. ДВ бр.60/30.07.1999 година, когато е въведена ал.7 на § 4. Именно с това
изменение е предвидено, че за земи в тези терени, решението за възстановяване
на собствеността се издава от Кмета на общината. Това изменение на закона не
погасява правата, които вече са придобити на основание постановеното вече
решение, стига в него имотът да е индивидуализиран по граници и
местонахождение. Когато в решението(постановено преди 1999 година) имотът не е
точно индивидуализиран, приема се, че придобивната давност започва да тече от
влизане в сила на плана на новообразуваните имоти (Р 288 от 18.03.2014 по
гр.д.2058/2013, I г.о. ВКС). По отношение на вече възстановени имоти разпоредбата
на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ разпростира действието си само до 21.11.1997 година. След
тази дата няма пречка такъв имот да бъде придобит по давност (Р 161 от
23.01.2019 година по гр.д.4894/2017, I г.о. на ВКС).
В конкретния случай безспорно се
установи, че правото на собственост е възстановено на ответниците с решение,
постановено от ПК на 01.03.1993 година. В решението имотът е индивидуализиран с
площ, местност и граници. По плана на новообразуваните имоти, попада в ПИ с
идентификатор 03928.209.84, целият с площ от 1 622 кв.метра;
индивидуализиран е от вещото лице, съобразило и топографския план на местността
от 1991 година и е нанесен като оцветен в оранжево на скица, приложение 3 към
заключението (л.72 от делото). Няма спор и по отношение на факта, че този имот
от 2000 година до момента се ползва явно и необезпокоявано от ищеца в
производството.
Съобразявайки горното, съдът намира
предявения иск за основателен като правото на собственост на ищеца следва да
бъде установено в размерите, посочени в заключението на вещото лице, като
приложената към него скица, оцветена в оранжево, приподписана от съда, следва
да се счита неразделна част от решението (Р 116 от 08.07.2016 година по
гр.д.5941/2015 I г.о на ВКС).
При такъв разбор на доказателствата съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.М. с ЕГН **********,***,
А.В.М. с ЕГН **********,*** 4 В.П.М. с ЕГН **********о*** ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на Р.С.Д. с ЕГН **********,*** върху
част от 1.000 дка от поземлен имот с идентификатор 03928.209.84, находящ се в
град Берковица, местност Сарановец по КК
и КР, целият с площ
ОСЪЖДА
М.В.М. с ЕГН **********,***, А.В.М.
с ЕГН **********,*** 4 В.П.М. с ЕГН **********о*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.С.Д. с
ЕГН **********,*** направените в производството разноски в
размер на 428.50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :