Решение по дело №20590/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2486
Дата: 6 юли 2022 г.
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20215330120590
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2486
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330120590 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно осн. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Т. М. П. от гр. П., моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да
й заплати сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие нанесени й от
ответника на ******** г. юмручни удари по тялото й, както и сумата 500 лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи
се в публично унижаване на честта и достойнството на ищцата, следствие многократното й
наричане с епитета „*******“ от ответника на ******** г., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на уврежданията – ******** г., по изложените в исковата молба и
в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът Г. М. К. от гр. П. признава исковете по основание, но ги оспорва по размер и
моли съдът да присъди обезщетенията в намален размер, съобразно общият принцип на
справедливост, по изложените в писмено становище съображения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във
връзка с наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства-
включително и тези, съдържащи се в приложените наказателни дела и досъдебно
производство, показанията на разпитания по делото свидетел И. Н. (живял с ищцата на
съпружески начала към момента на извършване на деянията от ответника, като с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията му като подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства) и предвид изложеното от ответника в
1
писменото му становище, с което признава исковете по основание, се установява, че с
влязло в сила на 22.10.2019 г. Решение № 806/23.04.2019 г., постановено по АНД №
6349/2018 г. по описа на ПРС – V н. състав, ответникът е бил признат за виновен за това, че
на ******** г. в гр. П. по хулигански подбуди е причинил на ищцата лека телесна повреда,
изразяваща се в две кръвонасядания по гърдите – в лява и дясна гръдни половини, довело до
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, като е бил освободен от
наказателна отговорност и му е била наложено административно наказание глоба в размер
на 1 000 лева, а освен това, при възникналия пътен инцидент, във връзка с който са били
нанесени ударите от ответника срещу ищцата, той я нарекъл многократно „********“ в
присъствието на множество други лица.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и показанията на
свидетеля Н., и предвид признанието на исковете по основание от ответника, действително
следствие причинената й лека телесна повреда Т.П. в продължение на повече от две седмици
не е могла да спи нормално следствие изпитваните болки в гръдната й област в легнало
положение и единствената поза, която й позволява да спи, е била по гръб, а в будно
състояние е изпитвала тежест в гърдите и болка при всяко вдишване, освен това са били
силно затруднени движенията на горната половина от тялото й, а оттам – и цялата й
двигателна активност, предвид характера на нанесената й лека телесна повреда, освен това
при най-малък допир на засегнатата област от тялото й болката се е усилвала почти до
нетърпима и следствие на всичко това ищцата не е можела да извършва обичайните си
ежедневни дейности или ги е извършвала с голямо затруднение, съпроводено и с физическо
страдание, а също така следствие побоя Т.П. е изпаднала в стресово състояние, което
постоянно я е карало да се оглежда и да очаква нападение, щом излизала от дома си, както и
да се притеснява, щом доближавала до някой непознат на улицата и й е отнело няколко
месеца да преодолее неприятния спомен за инцидента, през което време можела да спи
единствено след прием на медикаменти, предписани й от психиатър, а по време на
досъдебното производство и производството пред съда по наказателните дела, водени срещу
ответника, се е налагало да се среща лице в лице с Г.К., при което отново се завръщали
спомените за преживяното от нея и съпътстващия ги страх.
Следствие на неколкократното наричане на ищцата с епитета „*******“, тя се е почуствала
унизена, били са засегнати честта и достойнството й – още повече, че тази обида е била
изречена многократно на публично място и в присъствието на множество хора, сред които и
полицейски служители и човекът, с когото ищцата по това време е живяла на съпружески
начала – свидетелят И. Н.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че претенциите на ищцата за
репариране на причинените й от извършените от ответника действия неимуществени вреди -
доколкото са налице елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно –
причинена вреда от виновно противоправно поведение и причинно-следствена връзка между
деянието и вредите, се явяват доказани по основание, а – предвид характера и степента на
уврежданията, възрастта на ищцата (близо ** години), обстоятелството, че действията на
ответника са били извършени на публично място и в присъствието на множество хора, и
2
изхождайки преди всичко от общественото разбиране за справедливост, съдът намира, че
обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер, поради което и
следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва от датата на увреждането – ********
г.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски
за производството по делото в размер общо на 610 лева – платени държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. К., ЕГН **********, от гр. ****************, ДА ЗАПЛАТИ НА Т. М. П.,
ЕГН **********, от гр. П.**************************, със съдебен адрес гр. П. А.М.,
СУМАТА 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие нанесени й от
ответника на ******** г. юмручни удари по тялото й; СУМАТА 500 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в публично
унижаване на честта и достойнството й следствие многократното й наричане с епитета
„*********“ от ответника на ******** г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
ДВЕТЕ ГЛАВНИЦИ, НАЧИНАЯ ОТ ******** г., ДО окончателното им изплащане, КАКТО
И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 610 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3