Р Е Ш Е Н И Е  № 418

 

гр.Пловдив,09.03.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на девети март,през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                            ВИОЛЕТА ГЪДЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдията Изева гр .д.№ 2362 по описа на ПОС за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производство по реда на чл.435, ал.2, предл.последно от ГПК.

Образувано по жалба на А.Б.П. *** чрез пълномощника й адв.Л.П. против постановление от 14.01.14г.на ЧСИ Т.Луков,рег.№ 820 на КЧСИ,район на действие-ПОС по изп.д.№ 367/13г.,с което са приети разноски във връзка с изпълнителното производство на взискателите М.Н.С. и Д.С.С. от по 1000лв.(общо 2000лв.) за процесуално представителство.

Жалбоподателката-длъжник в изпълнителното производство, моли разпореждането да се отмени, като на осн.чл.78, ал.5 от ГПК иска намаляване  размера на разноските до този, посочен в чл.10,ал.1 от Наредба № 1/04г.за МРАВ или при условията на евентуалност-до размера, посочен в чл.10, т.3 от цитираната наредба. Излага съображения, че въвода в имота не е извършен, тъй като тя не упражнява фактическата власт върху него; трети лица заявявали свои права върху него, а също и че дори в някакъв момент този въвод да бъде извършен, то размерът на разноските е прекомерен предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

От взискателите в изпълнителното производство становище е изразил Д.С.С. чрез пълномощника си адв. М.М. в писмено възражение, като счита жалбата за неоснователна. Другият взискател-М.С. не е взел становище по жалбата.

Становището на съдия-изпълнителя, изложено в приложените по реда на чл.436 от ГПК мотиви е ,че жалбата е допустима,но неоснователна.

ПОС,след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и с оглед  определение № 2341/09.12.14г.на ПАС по гр.д.№ 1428/14г., задължително за настоящата инстанция,е процесуално допустима.

По отношение на нейната основателност следва да се има предвид следното:

           Видно от приложеното изп.д., същото е образувано по молба на взискателите М.Н.С. и Д.С.С. по представен изп.лист от 13.12.13г.на Районен съд-Пловдив, с който е осъдена А.Б.П. *** да предаде на М. и Д. С. собствеността и владението на подробно описания в изпълнителния лист недвижим имот, находящ се на адм.адрес гр.Пловдив,ул.”****

С молбата за образуване на изп.д. е представено и удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, която е в размер на 64 670,90лв. С постановление от 20.12.13г.е насрочен въвод във владение на 11.02.14г.и е изпратена ПДИ до длъжника.

На 27.01.14г.,преди въвода във владение,по изп.д. е постъпила молба от трети лица-М.  и Б.П. -родители на  длъжницата, с искане за неизвършване на въвода, като се позовават на хипотезата на чл.523, ал.2 от ГПК. Представена е обезпечителна заповед от 10.02.14 г. за спиране на производството по изп.д..С разпореждане на ЧСИ от 21.02.14г.изпълнителното производство е спряно.

Предвид изложеното дотук съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

Неприложима е, както иска жалбоподателката, единствено разпоредбата на чл.10,т.1 от НМРАВ, доколкото посочената в нея сума от 100 лв. е само за образуване на изпълнително д., а в случая  в самите договори за правна защита и съдействие е записано,че са  за образуване и водене на изп.д., което включва разпоредбата както на чл.10,т.1,така и на чл.10,т.3 от НМРАВ. Още повече от самото изп.д. е видно,че освен молбата за образуването му, пълномощникът на взискателите е извършвал и други действия.

Доколкото  данъчната оценка на процесния имот е в размер на 64 670,90 лв., то  адв. възнаграждение за един взискател съобразно чл.10, т.3 от Наредбата,е 871,71лв., към които следва да се добавят и 100 лв. по чл.10, т.1 от Наредбата за образуване на изп.д..,или в размер на 971,71лв. Платената от взискателите сума -1000 лв. за всеки от тях,е близка до този минимален размер на адв.възнаграждение съобразно Наредбата и не следва да се намалява, доколкото  по изп.д. действително са налице искания и действия на трети лица във връзка с въвода, които  усложняват изпълнителното производство. Факта, че в момента  въвода не е извършен се дължи на спирането на  изп.д., но  не означава, че няма да бъде осъществен в някакъв бъдещ момент при възобновяване на производството.

Няма и законова пречка всеки от взискателите да упълномощи един и същи адвокат, като  всеки от  взискателите договори самостоятелно адв.възнаграждение за представителството му. Налице са  данни, че  възнаграждението е платено, както е отбелязано в самите договори за правна защита.

Предвид горното настоящата инстанция намира за неоснователна жалбата на  А.П. и като такава същата следва да се остави без уважение,а атакуваното постановление следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление  от 14.01.14г.,на ЧСИ Т.Луков,рег.№ 820 на КЧСИ,район на действие-ПОС по изп.д.№ 367/13г., с което са приети разноски във връзка с изпълнителното производство на взискателите М.Н.С. и Д.С.С. от по 1000лв.(общо 2000лв.)за процесуално представителство.

 Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: