МОТИВИ към присъда № 7/15.01.2014
г. по НОХД № 662/2012 г. на СлРС
РП-Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите И.Т.И.
и Х.Д.Х. за престъпление по чл. 293 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.26
ал.1 от НК за двамата подсъдими.
В с.з. представителят на РП-Сливен
поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по
безспорен начин. Пледира за налагане на наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно - на подс. И. „Лишаване от
свобода” за срок от 10 месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от
три години на основание чл. 66 ал.1 от НК и на подс. Х. моли за наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 10
м. с изпитателен срок от три години.
В с.з. подсъдимите, редовно призовани, се
явяват, не се признават за виновни . Дават подробни обяснения по предявеното им
обвинение.
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс.Х. е осъждан
три пъти за престъпления от общ характер, както следва:
1. С Присъда
25.05.2005г на Районен съд -С.З. по № НОХД 1155/2003/2003Г, в сила от
10.06.2005г е признат за виновен по чл.210, ал.1 т.5, вр. с чл..209 ал.1 , вр.
с чл.54 НК и му е наложено Наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ДВЕ ГОД. И
ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание: чл..66 ал.1
от НК, отлага изпълнението на наказанието за
срок от пет години.
2. Със Споразумение
от 17.05.2006г на Районен съд- С.З., по НОХД № 478/2006г., в сила от
17.05.2006г, е признат за виновен по чл.227б, ал.1, вр. с чл.54 от НК и осъден
на „ГЛОБА" в размер на 500 лв.
3. Със Споразумение
от 30.04.2010 на Районен съд-Нова Загора по НОХД №241/2010г. в сила от
30.04.2010г. е признат за виновен по чл.343б, ал.1 от НК и при условията на
чл.55 НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ: Задължителна регистрация за срок от
осем месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи
за срок от осем месеца.На основание чл.343г, вр. с чл.37, т.7 от НК,му е
наложено наказание „Лишава не от право да управлява МПС за срок от шест месеца”.
Подс. И. и подс. Х. били в приятелски
отношения помежду си.
Подсъдимия И.Т.И. и
лицата Е.Т.И. и Б.Г.Т. са в родствени отношения.
Последната е майка на първите двама и управител на „………." ЕООД.
Дружеството стопанисвало помещение намиращо се на бул."……" №…… в град
С.З. , в което организирали заложна къща.
Подсъдимият И.И. бил
вписан като адвокат в АК -град Х. и в периода 2005г.-2010г. използвал офиса на
заложната къща и като свой офис за юридически консултации .
Подсъдимия познавал свидетелите Т. Т. и Л.С. и
имал финансови отношения с тях във връзка
с предоставени им от него парични заеми.
Подс. И.И. познавал
св. Т. , тъй като до 2002 година свидетеля бил служител в ОЗ „
Следствени арести" в град С.З.,където подсъдимия И. бил Началник и често давал на Т. различни малки суми пари на заем.Познавал и
св. Л.С. и св. М.В. – нейна дъщеря . Повод за познанството му със свидетелката С.
бил подс. Х. , който работил при С. и живеел с нея на семейни
начала . Подс. Х. запознал С. с И.
,тъй като тя имала нужда от
парични средства , които получила от подс. И. във вид на заеми .
В периода
2005 г.
– 2007г. подс. И. и св. Т. имали парични взаимоотношения по повод на различни
суми пари , който И. по молба на Т. му давал в заем . Отношенията им били
уреждани чрез подписване на записи на заповед от страна на свидетеля и съпругата му – св. Т. ,
в полза на различни
лица, включително запис на заповед от 11.08.2005г.,запис на заповед от 02.02.2007г. , подписани от св. Т. и запис на заповед от 27.01.2005г., подписана от неговата съпруга – св. Т..
Поради неуредени финансови задължения между
тях св. Т. и подс. И. на 25.09.2006г. С.
Й./ лице, посочено в запис на заповед подписана от Т. и в чиято полза последния се е задължил / ,
чрез подс. И.И. като адвокат депозирала
молба в РС-С.З. с искане за издаване на изпълнителен лист на основание
чл.237, б."е" ГПК против св.Т.С.Т..
Въз основа на подадената молба било образувано ЧГД №1806/2006г, по описа на
РС-Стара Загора, а на 02.10.2006г бил
издаден изпълнителен лист, с който св.Т.Т. бил осъден да заплати на С. Й. сумата от 12 ООО лева, ведно със
законната лихва и направените по делото разноски . По делото била
представена Запис на заповед от 11.08.2005г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист
Й. подала молба до ЧСИ К.А. за образуване на изпълнително дело. Същият
образувал и.д.№470/2006г., по което предприел изпълнителни действия за събиране
на вземането.
На 15.08.2007г. Е.И./
лице, посочено в запис на заповед подписана от Т. и в чиято полза последния се е задължила/ чрез подс. И.И. като адвокат депозирал молба в РС-Стара Загора с
искане за издаване на изпълнителен лист
на основание чл.237, б."е" ГПК
против св.М.К.Т., за сумата от 5000лв. Въз основа на подадената молба
било образувано ЧГД №2017/2007г, по описа на РС-Стара Загора и на 13.09.2007г бил издаден изпълнителен лист, с
който св.М.К.Т. била осъдена да заплати на
Е.И. сумата от 5000лв, ведно със законната лихва и направените по делото
разноски. По делото била представена Запис на заповед от 27.01.2005г. Въз
основа на издадения изпълнителен лист И.
подал молба до ЧСИ К.А. за образуване на изпълнително дело. Същия образувал
и.д.№1121/2007г., по което предприел изпълнителни действия за събиране на
вземането.
На 18.12.2008г. Е. И. /лице,
посочено в запис на заповед подписана от Т. и в чиято полза последния се е задължил/ , подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и било образувано
ЧГД №3252/2008г, по описа на РС-Стара Загора. На 23.12.2008 РС-Стара Загора
издал заповед за изпълнение №3616/2008г и изпълнителен лист, с който св.Т.Т.
бил осъден да заплати на подс.Е. И. сумата от 3500лв, ведно със законната лихва
и направените по делото разноски като
основание за това била представена по делото Запис на заповед от 02.02.2007г.
На 29.01.2009г св.Т.Т. подал писмено
възражение срещу Заповедта за изпълнение като в
едномесечен срок Е.И. предявил
иск срещу св. Т. Т. с цена на иска 3500лв.
и било образувано гр.дело
№1073/2009г, по описа на РС-Стара Загора.
Междувременно в хода на изпълнителните производства свидетелите Т.Т. и М.Т. от една
страна и Е. И.
като взискател по изп.д.№1121/2007г и изп.д.№31/2009г и С. Й. от друга постигнали извънсъдебно
споразумение / изготвено на 02.11.2009г./, с което взискателите се считат
за удовлетворени и приемат, че задължението на Т. по изп.дело се редуцира общо
в размер на 8800лв, от които 8000лв се плащат на 02.11.2009г, а остатъка от
800лв на разсрочено плащане по 150лв.
2.
През м.април 2006г св.С. получила
от подс. И. заем ,който
обезпечила с договор за залог върху движими вещи. Впоследсвие С. задължила свои служители , между които към този момент бил и подс. Х. , неговата майка и една от
служителките си да подпишат запис на заповеди за различни суми
за да обезпечи вземанията си към подс. И.. В
края на м.май-началото на м.юни 2007г . за взетите от нея суми се
задължила дъщеря й М.В., която подписала запис на заповед , а св. С. върнала предходните записи на
лицата , които са ги подписали.
След известно време за да удовлетвори
вземанията си подсъдимият И. И. действайки като пълномощник на Б. Т. / лице, посочено в
запис на заповед подписан от св. В.
и в чиято полза последната се е задължила
/започнал да подготвя документите за подаване на заявление до РС град
Стара Загора за издаване на изпълнителен лист въз основа на Запис на заповед с
дата на издаване 01.08.2006г, носещ подписите на св. М.В., че се задължава
срещу представянето на запис на заповед, без предявяване за заплащане и без
протест да заплати на 01.08.2008г. сумата от 38000лв в брой на Б.Г.Т..
На 25.03.2009г.Б.Т.
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и било
образувано ЧГД №1395/2009г, по описа на РС-Стара Загора. На 26.03.2009 РС-Стара
Загора издал заповед за изпълнение №953/2009г и изпълнителен лист, с който св.М.В.В.
била осъдена да заплати на Б.Г.Т. сумата от 15000лв, представляваща
съдебно предявената част от запис на заповед издаден на 01.08.2006г за сумата
38 000лв.
През пролетта на
2009г св.С. получила призовка за доброволно изпълнение по изп.д.№330/2009г, по
описа на ЧСИ К.А., адресирана до длъжника М.В.В.. Св.С. потърсила И., но той й
отговорил, че дъщеря й М. се е сдобила с апартамент и ако не му върне парите ще
насочи вземането си към него. Св.С.
спряла плащанията си и в началото на м. февруари 2010г получила призовка за
принудително изпълнение адресирана до длъжника М.В.В.. Принудителното
изпълнение било насочено към апартамента на последната. Св.С. заплатила сумата
от 300лв на 05.02.1010г, а по-късно сумата от 600лв, за които суми и били
издадени фискални бонове от „………." ЕООД гр.Стара Загора .
На 28.01.2009г. с
вх. № 49682009г. свидетелката М.Т. подала молба до РП- Сливен против подс. И. ,
в която твърдяла,че тя и съпруга й са измамени от него ,която станала повод на 10.09.2009г.,
с постановление на РП-Стара Загора, срещу подс.И.Т.И. и лицата Е.Т.И. и С.А.Й. да
бъде образувано досъдебно производство
№ЗМ-301/2009г. по описа на ОД на МВР-Стара Загора, за престъпление по чл.210,
ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209 ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1
от НК.
В хода на разследването по досъдебно
производство № ЗМ-301/2009 г. били привлечени в качеството на обвиняем лицата -
И.Т.И. за извършено престъпление по чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с
ал.1 от НК , затова ,че на 27.01.2005г. в гр. Стара Загора съставил частен
документ запис на заповед , като попълнил лист носещ подписа на издателя М.Т.
със съдържание ,което не съответствува на волята й ,че дължи сума в размер на
5000 лв . в полза на Е.И. , затова ,че
на 11. 08.2005г. в гр. Стара Загора Стара
съставил частен документ запис на заповед , като попълнил лист носещ
подписа на издателя Т. Т. със съдържание
,което не съответствува на волята му ,че дължи сума в размер на 12000 лв . в
полза на Е.И. –престъпление по чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК , затова ,че на 02.02.2007г. в гр.
Стара Загора съставил частен документ запис на заповед , като попълнил лист
носещ подписа на издателя Т. Т. със
съдържание ,което не съответствува гр. Стара Загора Стара съставил частен документ запис на заповед ,
като попълнил лист носещ подписа на издателя Т.
Т. със съдържание ,което не съответствува на волята му ,че дължи сума в
размер на 12000 лв . в полза на Е.И. –престъпление по чл.315, ал.1, вр. с
чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК а на
волята му ,че дължи сума в размер на 3500
лв . в полза на Е.И. - престъпление по чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2,
вр. с ал.1 от НК , затова ,че на 01.08.2006г в гр. Стара Загора Стара съставил частен документ запис на заповед ,
като попълнил лист носещ подписа на издателя М.В. със съдържание ,което не
съответствува на волята й ,че дължи сума в размер на 38000 лв . в полза на б.Т. –престъпление по чл.315, ал.1, вр. с чл.309,
ал.2, вр. с ал.1 от НК .
В хода на
разследването по това производство като обвиняеми и впоследствие и подсъдими
били привлечени и лицата Е.Т.И.- негов
брат , С. А.Й. – служител в търговското
дружество и Б.Г.Т. – майка на И.И. и Е.И. , за извършени от тях престъпления по
чл. чл. 316, вр. с чл.309, ал.2, във вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК,
затова ,че в различни периоди от време , всеки един от тях съзнателно се е
ползувал пред РС – Стара Загора от посочените по - горе записи на заповед като РП – Ст. Загора е приела ,че същите
представляват частни документи с невярно съдържание и за
съставянето им от тия лица не може да се търси наказателна
отговорност.
В хода на
досъдебното производство № ЗМ-301/2009г, по описа на ОД на МВР-Стара
Загора, като свидетели били разпитани лицата Т.С.Т., М.К.Т., Л.Й.С. и М.В.В.,
които дали подробни и изчерпателни показания. Всеки един от тях заявил ,че не дължи посочените в записите на
заповед парични суми както и,че са се подписали на празни бланки. Свидетелите заявили ,че заведените спрямо
тях изпълнителни дела и претендираните с тях суми не отговарят на истината
. Свидетелят Т.С.Т. бил разпитан в
качеството на свидетел по досъдебно производство № ЗМ-301/2009г от разследващ
полицай при ОД на МВР-Стара Загора на 18.09.2009г и на 15.02.2010г, а съпругата
му М.К.Т. на 15.02.2010г. Св.Л.С. и св. М.В. били разпитани в
качеството им на свидетели по горепосоченото ЗМ пред прокурор в РП- Ст. Загора.
Междувременно
докато посоченото досъдебно и в
последствие съдебно производство било висящо , а именно на 01.03.2011г. , въз основа на съобщение до органите на досъдебното
производство от същите свидетели посочени по - горе - Т. Т.
, М.Т. , Л.С. и М.В. за извършено спрямо тях престъпление било
образувано досъдебно производство № ЗМ 65/11 г. срещу НИ по чл.
293 , ал. 1 в вр. чл. 26 , ал. 1 от НК .
В разпитите проведени в хода на това
производство посочените свидетели заявили ,че подс. И. , а св. С. и В. и подс. Х. са ги подбуждали към
лъжесвидетелстване в качеството им на свидетели в хода на досъдебно
производство № ЗМ 301 / 2009г. убеждавайки ги да се явят на разпит и да отрекат
дадените първоначални показания . Св. Т. и св. Т. заявили ,че на неустановена дата в началото на месец март 2010г. са били подбуждани от подс. И. към
престъпление по чл. 290 , ал. 1 от НК , а именно пред надлежен орган на властта -
разследващ полицай при ОД на МВР-гр. Стара Загора, като свидетели по досъдебно
производство №301/2009г, по описа на ОД на МВР-гр.Ст.Загора, устно и писмено да потвърдят неистина като дадат показания, че дължат на И. И. сочените суми по записи на заповед от 27.01.2005г и от
02.02.2007 г. в полза на Е.Т.И. и от 11.08.2005 г. в полза на Снежа А.Й. .
Св. Л.С. твърдяла ,че на неустановена
дата през месец март 2010 г.
е била подбудена от подс. И. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а
именно: пред надлежен орган на властта - пред прокурор от РП-Ст.Загора, като
свидетел по досъдебно производство 301/2009г. по описа на ОД на МВР -
гр.Ст.Загора, устно и писмено съзнателно да потвърди неистина като даде показания, че е взела от Б.Г.Т. -
майката на И. в заем сумата от 38 000 лева и че именно в нейна полза
дъщеря й М.В.В. е издала запис на заповед от 01.08.2006 г. за горната сума. В същото производство св. М.В. твърдяла ,че на
01.07.2010 г. е била подбудена от подсъдимия
И. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно пред надлежен орган
на властта-пред прокурор от РП-Ст.Загора, като свидетел по досъдебно
производство 301/2009г. по описа на О Д на МВР гр.Ст.Загора, устно и писмено съзнателно
да потвърди неистина като даде
показания, че познава Б.Г.Т. -майката на И. и че е взела от нея в заем сумата
от 38 000 лева по запис на заповед от 01.08.2006г .
Св. В. е заявила и това
,че на 02.07.2010 г. е била подбудена към престъпление по чл.290 ал.1 от НК от подс. Х.
,по указание на подс. И. , а именно пред надлежен орган на властта- прокурор от РП-Ст.Загора, като свидетел по
досъдебно производство 301/2009г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора, устно и
писмено съзнателно да потвърди неистина като даде показания , че познава Б.Г.Т. - майката на И. и че е взела
от нея в заем сумата от 38 000 лева по запис на заповед от 01.08.2006 г. Св. С. от своя страна е твърдяла ,че на 28.07.2010 г.е била подбудена към престъпление по чл.290 ал.1 от НК от подс. Х. , по
указания на подс. И. , а именно пред надлежен орган на властта - пред прокурор
от РП-Ст.Загора, като свидетел по досъдебно производство 301/2009г. по описа на
ОД на МВР гр.Ст.Загора, устно и писмено съзнателно да потвърди неистина като
даде показания, че дъщеря й М.В.В. познава Б.Г.Т. -
майката на И., и че е взела от нея в заем сумата от 38 000 лева по запис
на заповед от 01.08.2006 г.
Досъдебно произвоство № 301 / 2009г. е било
внесено с обвинителен акт за разглеждане от РС-Стара Загора и е образувано НОХД
№ 328/2011 г.по описа на съда Производството по посоченото НОХД- ло е
приключило с постановяване на Присъда № 53/12г. на РС – Ст. Загора , с която
подсъдимите са ОПРАВДАНИ по повдигнатите им обвинения ,като съдът е приел,че
всяка една от приложените по делото записи на заповед , между който и посочените в настоящото
производство Записи на заповед от 27.01.2005г с издател М.Т. за сумата от
5000лв. ,Запис на заповед от
02.02.2007г.в полза на Е.И. с издател Т.
Т. за сумата от 3500лв , Запис на заповед от 11.08.2005г. в полза на С.
Й. с издател Т. Т. за сумата от 12000лв
и Запис на заповед от 01.08.2006г. в
полза на Б.Т. и издадена от М.В. за сумата от 38 000 лв. са редовни,
съставени по надлежния ред и подписани
от издателите им . Постановената от РС
– Стара Загора оправдателна присъда е протестирана от РП- Стара Загора и
потвърдена от ОС – Стара Загора с Решение № 155/19.03.2012г. като към
настоящия момент е влязла в
законна сила .
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и по отделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът постанови оправдателния си
съдебен акт , поради липса на достатъчно достоверни свидетелски показания , въз
основа на които да приеме за безспорно установени всяко едно от повдигнатите
спрямо двамата подсъдими обвинения. В конкретния казус са налице множество
напълно противоречиви и взаимно изключващи се гласни доказателства , които ведно с наличието на редовни от външна
страна записи на заповед разубеждават
съдът досежно виновността на подсъдимите и наличието на извършено от всеки един
от тях престъпление.
Снетите в хода на съдебното
производство свидетелски показания условно следва да се групират в две групи ,
като разгледани в детайли изложените в тях
факти и обстоятелства взаимно се
изключват . В тази връзка съдът не може за им даде вяра ,което от своя страна
води до невъзможност да се постанови друг освен оправдателен съдебен акт.
На първо място съдът следва да
обсъди свидетелските показания на лицата подписали записите на заповед ,а
именно св. Т. , св.Т. , св.С. и св. В.
като разгледа същите в контекста на твърденията им ,че са били подтикване към
лъжесвидетелствуване. С оглед постигане на яснота на изложението , съдът следва
да отбележи ,че предвид предмета на производство не
следва да обследва въпроса относно
обстоятелствата около подписването на записите на заповед , дали те са били
попълнени или не и с какво съдържание.Какъв е бил размер на задълженията по тях
и в чия полза за били подписани . Настоящия казус касае наличието или липсата
на подбудителство към лъжесвидетелствуване , което престъпление е против
правосъдието и касае задължението на всеки гражданин на РБ да дава верни
показания пред органите на разследването и съда. В
подкрепа на извод за липса на необходимост от
обследване на посочените по горе обстоятелства във връзка с наличните по
делото записи на заповед е и факта , че относно
тия обстоятелства е налице влязъл в сила съдебен акт постановен от РС .- Стара
Загора , който макар да не обвързва настоящия съдебен състав е наличен в
правния мир и разгледан в контекста на събраните и в настоящото съдебно
следствие доказателства подкрепя извода на съда за недоказаност на повдигнатите
спрямо подс. И. и подс. Х. обвинения.Въпроса обследван и решен с този акт на
съда се явява преюдициален спрямо настоящия казус и за съдът буди недоумение
факта на внасяне за разглеждане на настоящия ОА в хода на висящността на посоченото
по – горе производство .
Съдът не кредитира показанията на св. Т. и св. Т./ включително дадените от
тях показания пред съдия / , тъй като същите са противоречиви както помежду си
така и на част от другите гласни доказателства. Тези свидетели твърдят ,че са
били подбуждани към лъжесвидетелствуване от И.
но описаните от тях факти и обстоятелства в тази връзка са противоречиви
. Св. Т. е категоричен ,че се е състоял
разговор между него , И. съпругата му ,
в който подсъдимия го е убеждавал той и съпругата му да оттеглят молбата
станала причина за образуване на досъдебно производство № 310 / 2009г. по описа
на ОД на МВР- Ст. Загора . В същото време твърди ,че освен това го е убеждавал
включително с обещания за допълнителни облаги и работа да промени вече дадените
по същото производство показания . Тези две твърдения обаче ,освен ,че не са
подкрепени от други доказателства съдът счита и за несъответни на житейката
логика.На първо място в правния мир не съществува процедура по оттегляне
на подадена до разследващите органи молба съдържаща твърдения за извършено престъпление ,тъй
като след като органите бъдат сезирани
те са длъжни да събират доказателства относно изнесените в молбата / сигнал /
доказателства . Това им задължение съществува независимо от волята на сезиралия
ги гражданин и неговите първоначални или последващи твърдения . На второ място
това обстоятелство безспорно е известно на подсъдимия , в
качеството му на лице с юридическо образование и напълно обезсмисля
твърдението на св. Т. и св. Т. за
подбудителство в тази насока . Горното разколебава съдът относно достоверността и на
твърдението ,че подс. И. ги е подбуждал към лъжесвидетелствуване
като заявят , че дължат на И. И. сочените суми по записи на заповед от 27.01.2005г и от
02.02.2007 г. в полза на Е.Т.И. и от 11.08.2005 г. в полза на С. А.Й. . Разгледани помежду им показанията на
двамата свидетели си противоречат помежду си и досежно изнесените факти във
връзка с наличието или не на задължения към И. , размера и начина на подписване
на записите на заповед . Разпита на св. Т.
разгледан в контекста на останалите събрани по делото доказателства налага и
извод ,че същата не е запозната със всички задължения поети от съпруга и както
към подс. И. така и към други лица , някой от които разпитани в настоящото
производство.На следващо място показанията на посочените двама свидетели
противоречат и на показанията на св. Д. – адвокат , пред които свидетелите
твърдят ,че са били заведени от И. и той лично е разговарял със „следователя „
по делото за да уговори час за повторния им разпит . Този свидетел съдът счита
за непредубеден от изхода на делото ,поради което кредитира напълно показанията
му , а последните изцяло изключват твърденията на св. Т. и Т. Св. Д. е категоричен ,че двамата са били
спокойни , заявили са пред него ,че желаят да дадат нови показания защото при
първоначалните не са казали истината , а не че трябва да лъжат . Този свидетел
за разлика от св. Т. и св.Т. е категоричен ,че не И. ги е довел , а те са дошли
сами след което е дошъл и И. докато свидетелите твърдят обратното . Свидетеля Д. , който е единственото лице говорило с тях и
със И. във връзка с даване на допълнителни показания и в деня , в който свидетелите твърдят ,че са били подбуждани към
лъжесвидетелствуване е категоричен ,че пред него двамата свидетели са признали ,че са
дали неверни показания срещу И.. Заявява ,че са изказали желание да се явят
повторно на разпит и да кажат истината
както и ,че са направили това за да си отмъстят за заведените изпълнителни дела. Категоричен е и ,че дължимата сума , за която
страните са спорели не е била в размер на 300 лв. , а в много по голям размер ,
което се потвърждава и от изготвеното между И. и Т. съдебно споразумение за уреждане
на финансовите им взаимоотношения , в което Т. са се споразумели да възстановят
сумата от 8000 лв.Това обстоятелство само по
себе си доказва наличието на такова задължение и изключва твърденията на
двамата свидетели за наличен заем от 300 лв . и злоупотреба от страна на И. при
подписване на записите на заповед .
Съдът изключва показанията на св. Т.
и Т. и предвид обстоятелството,че те противоречат и на показанията на св. Н. . По
делото е проведена и очна ставка ,в която Н. категорично заявява ,че Т. му
дължи сумата от 12 000 лв. -
обстоятелство, което св. Т. отрича
категорично но по делото са налице и други доказателства в тази насока . Това обстоятелство съдът приема като допълнителна индиция за недостоверността
на показанията на св. Т. .
Съдът не кредитира показанията на св. С. и В. като счита същите за
противоречащи взаимно и на останалия събран по делото доказателствен материал. Счита
,че двете свидетелки са заинтересувани от изхода на делото , а св. В. като
дъщеря на св. С. и длъжник на И.. е заинтересувана да поддържа твърденията на
майка си .
Св. С. е категорична ,че през месец
март 2010г. е разговаряла с И. и той я е убеждавал да заяви пред прокурор в РП-
Стара Загора,че му дължи сумата от 38000 . Св.В. също е категорична ,че на
01.07.2010г. е била подбуждана от И. да твърди ,че сумата посочена в записа на
заповед е реална и е взета от майка му . Нейните показания в тази насока са идентични на показанията на дъщеря й , но
предвид липсата на други доказателства за това и наличието на множество
противоречиви доказателства относно наличието или липсата на такива задължения
съдът счита, че не следва да им дава вяра .
По делото е налице разпит на
множество свидетели , който са категорични ,че св. С. е правила опит да не
издължи заемите си към И. като ги е убеждавала и те да твърдят ,че не са
подписали записи на заповед и не дължат посочените в тях суми. Това
допълнително мотивира съдът да изключи
показанията й от доказателствения материал.Налице са и показания досежно
големия размер на задлъжнялостта на тази свидетелка както към подсъдимия така и
към Държавата и други граждани , което допълнително мотивира съдът да изключи
показанията й като недостоверни .Не на последно място следва да се отбележи и
факта на използуването на СРС , в момента на твърдяното
убеждаване на В. от страна на подс. Х. , въпреки което липсват изготвени ВДС-
си. Това обстоятелство освен ,че лишава делото от безспорни доказателства относно обвинението
на подс. Х. налага и извода за липса на такова поведение от негова страна ,тъй
като при наличие на достатъчно информация събрана по този ред и ползваща
обвинението същата би следвало да бъде оформена като ВДС и приложена по делото
.
Съдът не кредитира показанията на св.
П.П. ,тъй като същия е бил в приятелски и интимни отношения със св. С. и като
такъв го счита за заинтересуван .На второ място неговите показания са объркани
и несъответни включително на твърденията на С. . Този свидетел говори затова
,че И. е искал от нея да „отиде в РП и да оттегли документите „, а по делото
липсват каквито и да е твърдения в тази насока . Този свидетел заявява ,че подс. И. е
разговарял с него за да убеди С. да оттегли показанията си но в
подкрепа на това му твърдение липсват други доказателства .
Съдът не кредитира показанията на
св. С. Й. и св. П.П.,тъй като тези свидетели също са предубедени и съдът счита ,че показанията им
не отразяват безпристрастно обективната истина по делото . Св. Й. е бивша служителка в заложната къща
където е развивал дейност и подс. И. , а св. П. негов кум . В хода на съдебното
следствие се установи ,че Й. е в крайно изострени отношения с бившия си
работодател като между тях са налице неуредени финансови отношения ,поради
което съдът ги изключи от доказателствения материал , още повече ,че тази
свидетелка не може да допринесе за доказване на повдигнатите обвинения
доколкото не е била запозната със случващото се като заявява „ не съм чувала да
е била натискана да дава показания” .Св. Й. в последствие е участвувала заедно със св. С. в сдружение създадено с цел
противодействие на дейността развивана от подс. И. като в този период от време
е била в приятелски отношения със св. С. . По делото са налице доказателства /
св.показания на св. Ш. , че тази свидетелка лично е разговаряла с Ш. и го е
убеждавала да заяви ,че е вземал заем от И. и е подписал запис на заповед без
посочена сума – обстоятелство ,което допълнително мотивира съдът да приема ,че
свидетелката е непредубедена .
Съдът изключи от доказателствения материал и показанията на св. П.
доколкото същия като кум на подсъдимия е в родствени отношения с него . П. е
работил и до настоящия момент се ползува като доверен човек от страна на
подсъдимия ,поради което съдът счита същия за предубеден и заинтересуван от
изхода на делото . Това е
заявено категорично от свидетеля в съдебно заседание и мотивира съдът да
изключи показанията му от доказателствения материал.
Съдът не кредитира и показанията на
св. Н.Д. , тъй като същата е била в доскорошни приятелски и интимни отношения със
свидетелката С.. Към настоящия момент свидетелката признава ,че отношенията им
са влошени и това се дължи на скорошната им
раздяла .
Съдът кредитира показанията на св. М.Т. , която е била бивш служител на С.
и по нейни указания в определен период от време е била длъжник по запис на
заповед но показанията и не допринасят
за доказване на повдигнатите обвинения спрямо подс. И. ,тъй като не съдържат
информация в тази насока .
Съдът кредитира показанията на св. Б.Д. като отчита и обстоятелството ,че същия макар
длъжник на И. е категоричен в твърденията си ,че И. е бил коректен във
взаимоотношенията им . Този свидетел обаче изнася и още един факт , а именно
,че св. С.
го е потърсила за разговор , в който е започнала да го убеждава да се яви свидетел в същото досъдебно производство / ЗМ № 301 / 2009г. / и да заяви
,че не дължи на И. посочените в записа на заповед подписан от него суми . Заявила е ,че тя ползва тази „схема „ и заедно с други
лица няма да върне задълженията си към И. . Показанията на този свидетел
допълнително мотивират съдът да изключи тия на С. още повече, че подобна
информация се съдържа и в показанията на св. Д. К. .Показанията на св. К. съдът
също кредитира като приема ,че същия е незаинетерсуван от изхода на делото и
показанията му са съответни на останалия събран по делото доказателствен
материал . Този свидетел е категоричен ,че лично св. С. е говорила с него като
му е заявила „ …че са направили една схема да не плащат пари на И. „ и го е убеждавала
да свидетелствува като твърди ,че не е вземал посочените в запис на заповед
пари .
Съдът кредитира показанията на св. Б.
,който като бивш служител на С. е
категоричен ,че последната е дължала различни суми пари на И. както и ,че лично
е чул последния да й заявява „ Ти имаш да ми връщаш 40 000 лв. как ще ти
ставам съдружник „ в отговор на отправена от нейна страна покана за съдружие. Този
свидетел е категоричен ,че знае за
задължението на св. С. към подс. И. като
посочва,че се касае за дълг в размер около
40 000 лв. както и ,че
последната е заявила лично пред него „ Той ще има да взема , аз ще имам да
давам , времето лекува „ . Показанията на посочените по – горе свидетели макар
да не съдържат данни относно наличие или липса на подбудителство към
лъжесвидетелствуване допринасят за разколебаването на съда досежно истинността
на показанията на св. С. както относно задължението и към И. така и
относно обстоятелствата във връзка с повдигнатите обвинения по чл. 293,ал.1 от НК .
Съдът дава вяра на
показанията на св. С.С. доколкото същата е незаинтересувана от изхода на
делото и показанията и допринасят за установяване на обстоятелството ,че св. Т.
е признал пред нея за задължения към И. в размер на 6000- 7000 евро .
Съдът кредитира показанията на св. Ш. , който в
унисон с посочените по- горе свидетели заявява,че е бил подтикван от св.
С. Й. да се яви по досъдебното производство № 301 /2009г. и да заяви ,че е подписал запис на
заповед и е взел пари от И. без тя да е
била попълнена . Тия му показания съдът прие като допълнителен
мотив и , въз основа на тях изключи показанията на св. Й. от доказателствения
материал по делото .
Съдът кредитира показанията на св. С.Д. ,която
е категорична ,че лично С. е признала пред нея за задължението си от 38000 лв.
и за това ,че няма да върне парите с помощта на образувано дело.Нейните
показания не съдържат информация пряко свързана с повдигнатите обвинения но
съдът счита,че допринасят за налагане на безспорния извод за недостоверност на
твърденията на св. С. .
Съдът кредитира показанията на св. И.Н. ,
който е бивш колега на св. Т. и като такъв свидетелствува за финансовите задължения на този свидетел към него и други лица . Съдът няма основание
да се съмнява в незаинтересуваността на този свидетел и дава вяра на показанията
му като счита ,че макар да не съдържат информация пряко свързана с повдигнатите
обвинения допринасят за налагане на безспорния извод за
недостоверност на твърденията на св. Т. . Тези показания ,ведно с показанията
на св. Н. оборват по несъмнен начин твърденията на Т. за липса на задължения към различни лица
и за липса на финансови проблеми довели до вземане на крупни
суми пари от подс. И. .
Съдът кредитира показанията на св. Н. , като счита същата
за незаинтересувана от изхода на делото . Това е единствения незаинтересуван от
изхода на делото свидетел ,който твърди ,че
е станала неволен свидетел на
скандал между С. и подс. Х. състоял се пред нейния магазин както и ,че е чула подс. Х. да заявява,че С. трябва
да промени показанията си и да върне бонусите дадени на С. от И. . Дори да се
приеме ,че тия показания са достоверни те не са достатъчни за да се постанови
осъдителен акт, тъй като от една страна са недостатъчни за обосноваване на
обективната и субективна страна на всяко едно от повдигнатите спрямо
подсъдимите обвинения , а от друга за настоящия съдебен състав остана
недоказано , кое от твърденията е безспорно вярно. Дължими ли са всички
посочени в записите на заповеди суми / доколкото като документи записите са
редовни / или не , тъй като при утвърдителен отговор на този въпрос /доколкото
по делото липсват достатъчно доказателства и в двете насоки/ поведението на
подсъдимия не би следвало да се квалифицира като подбудителство към лъжесвидетелствуване,
а напротив като подбуда да се каже истината при вече дадени неверни показания
.
Съдът прие за
достоверни обясненията на подсъдимите И. и подс. Х. досежно
повдигнатите обвинения като счита,че показанията им са съответни на събрания по
делото доказателствен материал и взаимно се допълват .
Всеки един от тях отрича да е осъществил повдигнатото спрямо него обвинение,
като подс. И. е категоричен ,че всички посочени суми са дължими Подсъдимия не отрича ,че е говорил
със св. Т. и св. Т. но заявява,че не той , а те са били инициатори на срещата
им . Заявява ,че не той ги е принуждавал да променят показанията си , а
напротив те са искали срещата за да му признаят ,че при разпита си са заявили
неистина ,че не дължат и сега искат повторен за да кажат истината. Неговите
обяснения се потвърждават напълно от показанията на св. Д. , който е
категоричен ,че дошлите при него св. Т. и св. Т. са искали именно това
, а не са били притискани от подс. И. да лъжесвидетелствуват.
Кредитира обясненията на подс. Х.
доколкото същия отрича,да е принуждавал В. да лъжесвидетелствува . Този
подсъдим също не отрича ,че е имало среща между него и св. В. в МПС но е
категоричен ,че на тази среща не е говорил за показания , а за това ,че майката
на св. В. трябва да върне парите на И. .
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини
към доказателствата по делото и всички писмени материали като при приложи по съответния процесуален
ред . Дава вяра на писмените доказателства приложени по делото .
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
ПО
ОБВИНЕНИЕТО НА ПОДС. И.:
Въз основа на приетата фактическа обстановка и кредитирани доказателства
,съдът прие,че с деянието си подс. И.
не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на 293 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2,
във вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода м.март 2010г. - 01 юли 2010 г. в гр. С.З. сам и в
съучастие, като извършител с Х.Д.Х., в условията на продължавано престъпление ,
а именно :
- на неустановена
дата в началото на м.март 2010
г. е подбуждал Т.С.Т. и М.К.Т., към престъпление по
чл.290 ал.1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта - разследващ полицай
при ОД на МВР-гр. Стара Загора, като свидетели по досъдебно производство
№301/2009г, по описа на ОД на МВР-гр.Ст.Загора, устно и писмено съзнателно да
потвърдят неистина - да дадат показания, че дължат на И. И. сочената от него
сума по записи на заповед от 27.01.2005г и от 02.02.2007 г. в полза на Е.Т.И. и
от 11.08.2005 г. в полза на С. А.Й., а не действително предоставената им от
негова в заем сума от 300лв.
- на 01.07.2010 г. подбуждал М.В.В. към
престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта-пред
прокурор от РП-Ст.Загора, като свидетел по досъдебно производство 301/2009г. по
описа на О Д на МВР гр.Ст.Загора, устно и писмено съзнателно да потвърди
неистина- да даде показания, че познава Б.Г.Т. -майката на И. и че е взела от
нея в заем сумата от 38 000 лева по запис на заповед от 01.08.2006г в
полза на Т., без в действителност това да отговаря на истината,
- на неустановена дата през м.март 2010 г. подбуждал Л.Й.С. към
престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно: пред надлежен орган на властта -
пред прокурор от РП-Ст.Загора, като свидетел по досъдебно производство
301/2009г. по описа на ОД на МВР - гр.Ст.Загора, устно и писмено съзнателно да
потвърди неистина - да даде показания, че е взела от Б.Г.Т. - майката на И. в
заем сумата от 38 000 лева и че именно в нейна полза дъщеря й М.В.В. е издала
запис на заповед от 01.08.2006 г. за горната сума, без в действителност това да
отговаря на истината и го оправда по повдигнатото му обвинение .
За съставомерността на деянието
предмет на настоящото производство е необходимо
да се установи по безспорен и категоричен начин, че през инкириминирания
период от време подсъдимия И. е подбудил св. Т., св. Т., св. С. и св. В. към извършване
на престъпление по чл. 290 от НК . Лъжесвидетелствуването е налице когато деецът като свидетел устно или писмено
съзнателно потвърди неистина или затай истина пред съд или друг надлежен органи
на властта За съставомерността на
повдигнатото обвинение е необходимо освен да се докажа налииена подбуждане към
това престъпление , което по смисъла на чл. 20,ал.3 от нк представлява умишлено склоняване към
престъпление ,това подбудителство да не
е успяло , т. е лицето ,което е подбуждано да не е извършило престъплението по
чл. 290 от НК , т.е да не е лъжесвидетелствувало.
В конкретния случай ,съдът счита ,че липсват достатъчно безспорни доказателства
, въз основа на които да приеме за безспорно
доказано ,че на посочените дати подс. И. е осъществил състава на повдигнатото
му обвинение. По делото са налице множество гласни доказателства , но въпреки
големият им обем , те не съдържат достатъчно информация , въз основа на
която обвинението да се докаже по безпорен и категоричен начин .
В настоящия казус е налице един съществен момент, чието доказване следва да
наложи извода за наличие или липса на престъпление по чл.
293, ал. 1 в вр. чл. 20 , ал. 1 от НК извършено от подс. И. , а именно налице ли е извършено от негова страна подбудителство към лъжесвидетелствуване спрямо лицата Т. , Т. , С. и В. . Съдът вече отбеляза ,че безспорни доказателства в тази насока липсват . С
изключение на твърденията на лицата задължени по посочените записи на заповед
,липсват други свидетели ,които да установят с показанията си ,че подс. И. ги е
подбуждал към лъжесвидетелствуване.Напротив налице са множество доказателства
,че с действията си посочените свидетели
целят да избегнат заплащането на
дължими към подсъдимия суми .В хода на делото се събраха и множество
доказателства относно финансовите взаимоотношения между подс. И. и посочените свидетели , но настоящия състав
счита ,че тяхното наличие не води до извода за доказаност на обвиненията спрямо
двамата подсъдими доколкото предмета на настоящото
производство е извършено „престъпление против
правосъдието” и не
касае нито редовността на посочените записи на заповед ,нито тяхната основателност. Въпреки това съдът следва да
отбележи ,че и в тази насока делото е непопълнено с достатъчно безспорни
доказателства , тъй като наличните свидетелски показания са
противоречиви помежду си и не допринасят за формиране на безспорно убеждение , че
сочените суми са действително дължими от
свидетелите .
ПО ОБВИНЕНИЕТО НА ПОДС. Х. :
Съдът счита ,че с деянието си подс. Х.
не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на 293 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2,
във вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като през периода 02.07.2010г.- 28.07.2010г. в гр.С. З. в съучастие,
като извършител с И.Т.И., в условията на продължавано престъпление е подбуждал
на 02.07.2010 г. М.В.В. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно пред
надлежен орган на властта- пред прокурор от РП-Ст.Загора, като свидетел по
досъдебно производство 301/2009г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора, устно и
писмено съзнателно да потвърди неистина- да даде показания, че познава Б.Г.Т. -
майката на И. и че е взела от нея в заем сумата от 38 000 лева по запис на
заповед от 01.08.2006 г. в полза на Т., без в действителност това да отговаря
на истината и на 28.07.2010 г. подбуждал Л.Й.С. към престъпление по чл.290 ал.1
от НК, а именно пред надлежен орган на властта - пред прокурор от РП-Ст.Загора,
като свидетел по досъдебно производство 301/2009г. по описа на ОД на МВР
гр.Ст.Загора, устно и писмено съзнателно да потвърди неистина - да даде
показания, че дъщеря й М.В.В. познава Б.Г.Т. - майката на И., и че е взела от
нея в заем сумата от 38 000 лева по запис на заповед от 01.08.2006 г. в
полза на Т., без в действителност това да отговаря на истината, поради което го
оправда по повдигнатото му обвинение поради следните съображения:
Съдът счита ,че обвинението остана недоказано
поради липса на каквито и да е доказателства
, изключае твърденията на св. С. и дъщеря й ,който съдът изключи от
доказателствения материал като противоречащи на останалия доказателствен
материал.Не се установи на посочената в обвинителния акт дата , а именно
02.07.2010г. подс. Х. да е убеждавал св. В. да извърши престъпление по чл. 290
от НК Не се установи ,че на , тази дата е бил изпратен за среща от подс. И. както и,че по време на срещата е убеждавал
св. В. да лъжесвидетелствува. По делото
не се установи и второто включено в съвкупността на повдигнатото обвинение
спрямо подс. Х. деяние , а именно ,че на 28.07.2010г. е подбуждал св. С. към
лъжесвидетелствуване . По делото липсват такива доказателства . Налице са
доказателства ,че на тази дата е извършено плащане на задълженията на св. С.
към ЕVN
, но липсват такива
за подбудителство , а още по – малко доказателства,че подс. Х. я е убеждавал да
заяви пред орган на властта като свидетел ,че дъщеря й М.В. познава Б.Т. и че е
взела от нея в заем сумата от 38 000 лв. по запис на заповед от
01.08.2006г.
Въз основа на това съдът прие,че
повдигнатите спрямо подс. И. и подс. Х.
обвинения са недоказани по безспорен и
категоричен начин , а постановяването на осъдителна присъда би било в
противоречие с разпоредбата на чл. 303 , ал. 1 и сл. от НПК . Същата би почивала на предположения , а съдът
следва да признае подсъдимите за виновни когато обвинението е доказано по несъмнен
начин .
Ръководен от гореизложеното
съдът, постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: