Р Е Ш Е Н И Е № 170
Гр. Сливен, 17.11.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Христо
Куков
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 155 по описа
за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 761 по описа на Районен
съд -Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 260015/21.08.2020
г. по АНД № 761/2020 г. на Районен съд Сливен
е потвърдено Наказателно постановление № F515889/29.11.2019
г. на Директор офис Сливен при ТД на НАП
Бургас, с което на Едноличен търговец Г.Н.К.с фирма „Г. – Консулт – Г. К.“, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Л. “ № …, офис № …, Булстат …………….. за нарушение по
чл. 5 ал. 4 т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, във вр.
с чл. 3 ал. 1 т. 2 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица и на основание чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател ЕТ „Г. – Консулт – Г. К.“, която чрез упълномощен
представител го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална
незаконосъобразност на съдебния акт. Счита, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като съдът е приел неправилно, че
тримесечният срок е спазен. Счита, ,че този срок е започнал да тече на
25.02.2019 г. и е изтекъл на 25.05.2019 г. Моли касационната инстанция да
констатира това съществено процесуално нарушение и отмени първоинстанционния
съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище
поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от гл. юрк. Ж. Д., която оспорва жалбата и моли съда да остави в
сила обжалваното решение на Районен съд Сливен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна,
а решението на Районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на явилите
се страни и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната
жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е видно, че:
Инспектор по приходите при ТД на НАП установил, че Едноличен търговец Г.Н.К.с
фирма „Г. – Консулт – Г. К.“ в
качеството на осигурител по смисъла на чл. 5 ал. 1 от КСО не е подала в ТД на
НАП Бургас декларация обр. 1 – „Данни за осигуреното
лице“ в законоустановения срок по чл. 3 ал. 1 т. 2 б.
„а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., а именно: до 25-то число на месеца, за
който се отнасят данните; Декларация обр. 1 за м. 01.2019
г. била подадена на 27.09.2019 г., като не бил спазен законоустановения
срок за подаването ѝ – до 25.02.2019 г. Нарушението било установено при
подаване на декларацията на 27.09.2019 г., обработена с Протокол №
203581907358217/27.09.2019 г.. За така установеното длъжностното лице съставило
Акт за установяване на административно нарушение № F515889/14.10.2019
г., в който квалифицирало същото като такова по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, във вр. с чл. 3 ал. 1 т. 2 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Въз основа на съставения акт, на 29.11.2019 г. Директорът на ТД на НАП
Бургас, офис Сливен издал Наказателно постановление № F515889, с което на
Едноличен търговец Г.Н.К.с фирма „Г. –
Консулт – Г. К.“, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Л. “ № …,
офис № ….., Булстат ………………. за нарушение по чл. 5 ал. 4 т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване, във вр. с чл. 3 ал. 1 т. 2 б.
„а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и
на основание чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
За да потвърди
Наказателното постановление, мотивите на Районния съд са следните:
Първоинстанционният съд, след извършен
анализ на относимите норми е приел, че при съставяне на АУАН и издаване
на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, както и че деянието е установено и доказано по безспорен начин и санкцията
не е наложена при нарушение на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. При такива мотиви съдът е
потвърдил наказателното постановление.
Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя изводите на Районен съд Сливен при следните
съображения:
В процесния случай установеното и санкционирано
административно нарушение е бездействие, изразяващо се в неподаване на
декларация обр. 1 за месец декември 2017 г. по чл. 5
ал. 4 т. 1 от КСО в законоустановения срок по чл. 3
ал. 1 т. 1 б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, а именно – до 25.02.2019
г. Съгласно чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично
представят в НАП данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за
фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване. Сроковете за подаване на цитираните декларации са
регламентирани в Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица. Нормата на чл. 3 ал. 3 т. 1 б. „а” от цитираната Наредба разпорежда
декларация обр. 1 да се подава от работодателите,
осигурителите и техните клонове до 25 - то число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните в декларацията. В процесния
случай е установено по безспорен начин, че касационният жалбоподател ЕТ „Г. – Консулт – Г. К.“ като осигурител не е подала
декларация образец № 1, съдържаща данни за осигурителните вноски на осигурено
лице за м. януари 2019 г. в законоустановения срок – до
25.02.2019 г. С бездействието си същата е ангажирала своята административнонаказателна
отговорност по чл. 355 ал. 1 от КСО, съгласно която норма, който наруши
разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните
актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок
декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо
се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица
в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Нормата на
чл. 5 ал. 4 от КСО, възприета като нарушена и от наказващия орган и цитирана по
– горе вменява задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите за подаване на
определени посочени по вид данни пред съответния компетентен публичен орган.
Следователно, неизпълнението на това задължение само по себе си е предпоставка
за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на виновното лице, доколкото това бездействие е прогласено за противоправно деяние с характер на административно
нарушение в санкционната разпоредба на чл. 355 ал. 1 от КСО. В случая
бездействието, изразяващо се в неизпълнение на императивна материалноправна
норма е продължило седем месеца година, предвид което не са налице основания за
квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на закона. Освен
това, в тази връзка следва да се има предвид и особения характер и значимост на
охраняваните с горните норми обществени отношения, изхождайки от предвидения от
законодателя размер на санкциите. Това налага извод, че административната
санкция е наложена при безспорно установено и доказано административно деяние,
като видът и размерът на наказанието са съответни на степента и тежестта на
нарушението.
Като неоснователно
се преценява от настоящата касационна инстанция твърдението на жалбоподателя за
допуснато от наказващия орган нарушение по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Съгласно
разпоредбата, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и
валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии,
Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови
инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за
прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти,
Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014
г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за
отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви
2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014
г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други
предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и
част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на
нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две
години. На първо място, според законодателното решение, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая
нарушителят е открит при подаване на декларацията, т.е. през м. септември 2019
г., от друга страна нарушението е извършено през м. февруари, а АУАН е съставен
на 14.10.2019 г. Следователно, при съставяне на акта не е изтекла една година
от извършване на нарушението. Още повече, че (видно от чл. 34 ал. 1 от ЗАНН),
този срок за нарушения по част трета от КСО е регламентиран на две години от
извършване на нарушението, а към датата на съставяне на акта, този срок не е
изтекъл. Изложените от Районния съд в тази насока изводи са правилни и
съответни на приложимите процесуални и санкционни норми.
Ето защо се преценяват като неоснователни
изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение.
В атакуваното
Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на събраните по делото
доказателства и относимите норми, е направил обоснован
извод за законосъобразност на Наказателно постановление № F515889/29.11.2019
г. на Директор офис Сливен при ТД на НАП
Бургас, с което на Едноличен търговец Г.Н.К.с фирма „Г. – Консулт – Г. К.“, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Л. “ № …, офис № …, Булстат ………… за нарушение по
чл. 5 ал. 4 т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, във вр.
с чл. 3 ал. 1 т. 2 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица и на основание чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения,
сочени в жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и
обосновано следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
делото, основателна се явява претенцията на ответния орган за присъждане на
разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева, съобразно чл. 63
ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 78 ал.
8 от ГПК и се възложи в тежест на касационния жалбоподател.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260015/21.08.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 761/2020
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Едноличен
търговец Г.Н.К.с фирма „Г. – Консулт – Г.
К.“, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Л. “ № …, офис № …..,
Булстат ……………… да заплати на ТД на НАП – Бургас разноски в размер на 100,00
(сто) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.