№ 2298
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110201505 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, против електронен
фиш серия К № 6381723, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакувания
електронен фиш и се прави искане за отмяната му. Поддържа се, че жалбоподателят не е
собственик на автомобила и че не си спомня в посочените ден и час да се е движил по
описания път. Като процесуално нарушение изтъква, че в електронния фиш не бил посочен
типът техническо средство, осъществило заснемането. Оспорва да е знаел за електронния
фиш, обуславящ повторността.
За проведеното на 02.05.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 09.03.2022 г. в сила влязло решение № 1064/30.12.2021 г., постановено по НАХД №
5340/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърден електронен фиш Серия К
№ 4998143, издаден от ОДМВР Бургас срещу И. С. И. за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Съобразно последния, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на И. е наложена глоба в размер
на 50 /петдесет/ лв.
Към 23.09.2022 г. лек автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на жалбоподателя
1
И. С. И..
На 23.09.2022 г. в 10:12 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София, по
бул. „***“, с посока на движение от бул. „***“ към „***“. Преминавайки до № 330 на бул.
„***“, скоростта на движение на автомобила била 92 км/ч. /съгласно приспаднат толеранс -
3 км/ч. от отчетената скорост/, при разрешена скорост за движение в рамките на населеното
място до 50 км/ч.
Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол CORDON M2, № MD1193, разположено в участъка.
Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018 г.,
със срок на валидност на одобрението десет години. Към 23.09.2022 г. техническото
средство било преминало последваща проверка за изправност на 15.03.2022 г. На
процесните време и място било позиционирано от екип на ОПП СДВР.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на И., в качеството на собственик на автомобила, било наложено
административно наказание глоба в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв. на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП - за извършено в условията на повторност
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост в
населено място с 42 км/ч. В електронния фиш било изрично посочено, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/4998143.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства, както следва: веществени -
приложен снимков материал към електронния фиш, и писмени - справка относно
собствеността върху лек автомобил „***” с ДК № ***; електронен фиш Серия К № 4998143;
препис от решение № 1064/30.12.2021 г., постановено по НАХД № 5340/2021 г. по описа на
Районен съд Бургас, ведно със справка изх. № 3068/17.03.2023 г.; справка рег. № 769000-
7440/21.03.2023 г. от ОДМВР Бургас; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; протокол за
проверка № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.; протокол-извлечение относно вписан тип средство
за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за използване
на АТСС рег. № 4332р-56601/26.09.2022 г.; ежедневна форма на отчет; справка-картон на
водач.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата
обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Писмените доказателства, и конкретно протокол рег. № 4332р-56601/26.09.2022 г.,
носи безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на
позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по
отношение на факта, че в процесния участък не е имало поставен знак за контрол на
движението, въвеждащ максимално допустима скорост на движение, различна от
общоважимата за границите на населено място до 50 км/ч. Посредством заверените копия от
протокол за проверка № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. и протокол-извлечение относно вписан
тип средство за измерване се изяснява, че техническото средство-мобилна система, с което е
констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания.
Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен инструктаж на
полицейските служители са спазени, видно от протокола за използване на автоматизирано
техническо средство и от ежедневната форма на отчет.
От приложения електронен фиш Серия К № 4998143, ведно с приобщените
доказателства относно момента на влизането му в сила, и от справка-картон на водач, се
установява, че цитираният електронен фиш е влязъл в сила на 09.03.2022 г., като е издаден
от ОДМВР Бургас срещу И. С. И. за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,
позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и
измерената скорост на движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че
собственик на МПС е И. С. И.. Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба
- чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5
ЗДвП глоба в размер на 1 200 лв. Посочено е също, че нарушението е извършено в
условията на повторност - в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4998143. Законът
не въвежда изискване в електронния фиш да е посочен типът техническо средство,
осъществило заснемането, предвид което липсата на съответно посочване не представлява
процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването
му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на
извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно
давността срокове.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния
фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/ч под 100 км/ч., което е отчетено от
административнонаказващия орган в полза на водача.
С оглед горните съображения съдът прецени, че при издаването на атакувания
електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални
основания за отмяната на санкционния акт. Релевираните в жалбата съображения в
3
съответната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 23.09.2022 г. в 10:12 ч. лек
автомобил „***“, ДК № *** бил управляван по бул. „***“, с посока от бул. „***“ към „***“,
като преминавайки до № 330 на бул. „***“, се движил със скорост от 92 км/ч. /след
приспаднатия толеранс/, при ограничение на скоростта в границите на населено място до 50
км/ч. При това от обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране
скоростта на движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава
максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50
км/ч. Констатираното в случая превишение на скоростта е с 42 км/ч., доколкото лекият
автомобил се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 92
км/ч. /след приспаднатия толеранс/.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на МПС е
жалбоподателят. Следователно именно последният е административнонаказателно
отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, като отговорността му е
обективна, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14-дневен срок от връчването
на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало автомобила. Възраженията в
обратна насока са неоснователни.
Нарушението е осъществено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от
ДР на ЗДвП, съгласно който „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 ЗдвП- в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място с над 40 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на
600 лв., а според чл. 182, ал. 4 ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 -
5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.
Наложената в случая глоба е в съответния абсолютен размер от 1 200 /хиляда и двеста/ лв.,
при което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната част.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Наведените в жалбата възражения са неоснователни и не следва да бъдат
споделени. Електронният фиш следва да бъде потвърден, а депозираната жалба - оставена
без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото е основателно и искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С
оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, претенцията следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6381723, издаден от СДВР срещу И. С.
И., ЕГН ********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в
условията на повторност в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5