№ 12606
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-М.
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-М.
Гражданско дело № 20221110120065 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от малолетните деца В. Д. К., родена на 27.09.2010г. и Д. Д.
К., роден на 20.05.2009г., представлявани от тяхната майка и законен представител С. С. П.
срещу Д. Н. К. иск с правно основание чл.150 от СК за увеличение размера на присъдена
издръжка, дължаща се от родител на ненавършило пълнолетие дете.
В исковата молба се твърди, че ответникът Д. Н. К. - баща на двамата ищци, бил
осъден с влязло в сила решение да им заплаща месечна издръжка в размер на по 110 лв.
месечно. Излагат подробни доводи, че обстоятелствата, при които издръжката била
определена се изменили съществено - с нарастване на възрастта се увеличили и
потребностите на ищците и цените на стоките, услугите и консумативите, които ползвали.
Поискано е присъдената издръжка да бъде увеличена от 110 лева на 400 лева месечно,
считано от подаване на исковата молба в съда -14.04.2022г. до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска. С допълнителна молба от 18.07.2022г. е посочена банковата сметка, в
която да се превежда дължимата на ищците издръжка. Претендира разноски, за които
представя списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът е подал отговор по исковата молба, в който
признава исковата претенция за увеличаване на присъдената в полза на ищците издръжка до
размер на 200 лева месечно, респ. оспорва същата за разликата от 200 лева до пълния
предявен размер от 400 лева месечно. В отговора ответникът развива подробни съображения
за това, че е създал ново семейство към което има задължения, включително и задължения за
издръжка към още едно малолетно дете, родено след постановяване на решението, с което е
осъден да заплаща издръжка на ищеца. Твърди още, че е на нова работа по трудово
правоотношение като договорът му бил със срок на изпитване, който не бил изтекъл, което
го заплашвало по всяко време да остане без работа.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си пледира за уважаване на
исковата претенция до размера на по 200лева, респ. за отхвърляне на последната за
разликата до пълния й предявен размер от по 400 лева месечно.
1
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Ответникът е баща на непълнолетните деца - В. Д. К., родена на 27.09.2010г., видно от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0660/08.10.2010г. на
СО-Район „Подуене“ и Д. Д. К., роден на 20.05.2009г., видно от удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 0330/27.05.2009г. на СО-Район „Подуене“. С
протокол от 12.11.2013г. по гр. д. № 15494 /2013г. по описа на СРС, 84 състав, ответникът е
осъден да заплаща на двамата ищци по 110 лв. месечна издръжка, считано от 13.09.2013г. до
настъпване на причини за изменението или прекратяването на издръжката, заедно със
законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.
За успешно провеждане на иска по чл.150 от СК и да бъде изменен размера на
издръжка е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при които тя е присъдена.
Не всяко изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и
продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне и по което може
да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на
издържания или на възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са
налице предвидените в чл.150 от СК предпоставки по следните съображения:
От присъждането на издръжката на ищците до приключването на съдебното дирене по
делото е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на
размера на издръжката. През изминалия не малък период от време (девет години) ищците са
пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите им от средства за
съществуване и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такива),
които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. През учебната
2022/2023г. Д. К. е ученик в седми клас на 127 СУ „Иван Н.ич Денкоглу” гр. София, а
сестра му В. е ученичка в 6 клас на 7 СУ „Свети Седмочисленици” гр. София, а през 2013г.
са ходили на детска градина. По делото са ангажирани писмени доказателства за това, че
нуждите на децата са се променили и са нараснали разходите му, в това число и за
необходимо ортодонтско лечение на детето Д.. Отделно от това се установява, че детето Д.
ходело на частни уроци за кандидатстване в средно училище, на допълнителни курсове е
записана и сестра му В..
По делото се установи, че бащата - ответник по делото е в работоспособна възраст,
трудоспособен е, като по делото се установява, че месечният му облагаем доход за периода
период от една година назад е около 2700 лв. месечно, както и не са налице и не са налице
данни за прекъснато трудово правоотношение. Твърдението, че е на трудов договор със срок
на изпитване е ирелевантно за конкретния случай, защото дори и да му бъде прекратено
трудовото правоотношение като баща на три деца ответникът е длъжен да реализира
доходи, с които да ги издържа. Основното месечно трудово възнаграждение на майката на
детето, за период от една година назад възлиза на около 6000 лв., но в същото време по
делото е установено, че през последните години бащата не е плащал дори дължимата от него
издръжка в размер на 110 лв. и майката е поемала всички разходи за двете малолетни деца.
Установява се, че ответникът е баща на едно малолетно дете, родено след постановяване на
решението, с което живее съвместно, заедно с неговата майка. От представените по делото
писмени доказателства се установи, че доходите на ответника са достатъчни както за
осигуряване на издръжката на двете малолетни деца, заплаща по-висок размер издръжка на
ищците, а и за задоволяване на собствените си нужди.
Ирелевантно е твърдението на ответника, че майката е ограничавала контактите на
децата с ответника. личните отношения на родителите с техните деца са право на децата, а
не на родителя. Те са важни за цялостното развитие на детето като личност, която расте под
грижите и вниманието на двамата си родители. Съгласно константата съдебна практика
родителят е този, който трябва да проявява настойчивост и да участва в грижите за детето,
2
включително и чрез неговата издръжка, което е негово задължение и морална отговорност.
В този смисъл Решение № 58 от 16.04.2019г. по гр.д. № 2391/2018г. на ВКС 4 р. о.
Или, в конкретния случай се доказа, че към приключване на съдебното дирене ищците
са малолетни, както и че ответникът е техен рожден родител. От друга страна, от
присъждането, със съдебен акт от 12.11.2012г. по гр. д. № 15494 /2013г. по описа на СРС, 84
състав на дължимата се на децата В. и Данаил К.и месечна издръжка от 110 лева, до
приключването на съдебното дирене, е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката. През изминалия
период от около девет години са се увеличили потребностите на ищците от средства за
съществуване и образование, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на
издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от
което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971г. на ІІ
г.о. на ВС). По делото се доказаха и материалните възможности на бащата – ответник, като
съдът взе предвид и нововъзникналото алиментно задължение към още едно малолетно дете.
Предвид горното и като съобрази нуждите на ищците и възможностите на ответника,
съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, съдът приема, че ответникът може да заплаща на
ищците Д. Д. К. и В. Д. К. месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 14.03.2022 г.
– датата на исковата молба (съобразно искането в тази 4асока и с оглед на задължителните
указания по т. 21 от ППВС 5-70 г.). Исковата претенция за разликата до пълния предявен
размер от 400 лева за двете деца ищци е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане.
Съгласно чл. 242, ал.1, хип. І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете за нейното
изменение. Поради това, съдът е длъжен да допусне служебно предварително изпълнение,
дори и без искане на страните.
При този изход на спора ищците имат право на разноски съобразно уважената част от
иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а ответникът спрямо отхвърлената част на иска на
основание чл.78, ал.3 от ГПК. Ищците са доказали направени разноски в общ размер от
500лева, от които при този изход на спора му се следват разноски в размер на 370 лева.
Ответникът не е претендирал разноски в настоящото производство и такива не му се
присъждат.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса върху уважената част от иска следва да се възложи на ответника, като на основание
чл.83, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които
събират съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху
увеличения размер на издръжката в полза на съда в размер на 547 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената съгласно утвърдено споразумение с протокол от
12.11.2013г. по гр. д. № 15494 /2013г. по описа на СРС, 84 състав, в полза на Д. Д. К., ЕГН
**********, действащ чрез неговата майка и законен представител С. С. П., ЕГН
********** месечна издръжка от 110 лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК,
като:
3
ОСЪЖДА Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър”, бл.
55В, вх. Б, ет. 5, ап. 33 да заплаща на непълнолетното си дете Д. Д. К., ЕГН **********,
действащ чрез неговата майка и законен преставител С. С. П., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 300.00 лева, считано от 14.04.2022 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноскачрез банкова сметка на майката, разкрита в „Банка
Алианц България” АД с iban: BG50BUIN77501007858014, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част и до пълния предявен размер от 400.00 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената съгласно утвърдено споразумение с протокол от
12.11.2013г. по гр. д. № 15494 /2013г. по описа на СРС, 84 състав, в полза на В. Д. К., ЕГН
**********, действаща чрез нейната майка и законен представител С. С. П., ЕГН
********** месечна издръжка от 110 лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК,
като:
ОСЪЖДА Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър”, бл.
55В, вх. Б, ет. 5, ап. 33 да заплаща на непълнолетното си дете В. Д. К., ЕГН **********,
действащ чрез нейната майка и законен представител С. С. П., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 300.00 лева, считано от 14.04.2022 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноскачрез банкова сметка на майката, разкрита в „Банка
Алианц България” АД с iban: BG50BUIN77501007858014, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част и до пълния предявен размер от 400.00 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър”, бл.
55В, вх. Б, ет. 5, ап. 33, да заплати по сметка на СРС сумата от 547.00 лева – държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър”, бл.
55В, вх. Б, ет. 5, ап. 33, да заплати на Д. Д. К., ЕГН ********** и В. Д. К., ЕГН **********,
действаща чрез нейната майка и законен преставител С. С. П., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски съобразно уважената част на иска в размер на 350
лв., като отхвърля претеницията до пълния предявен размер от 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му настраните (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а в частта, в
която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването уу
настраните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а в частта, в която е
4
допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5