РЕШЕНИЕ
№ 8749
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Р. М. М.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110164677 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Oбразувано e по депозирана от О. А., гражданин на [държава], родена на
********** г., със съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], искова молба, с
която срещу [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено
място], [улица], е предявен установителен иск с правно основание чл.422, aл. 1 ГПК,
вр.чл. 7, пар. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за сумата от 400 евро главница,
представляваща обезщетение за закъснял полет № [номер] за 03.06.2018 г. по
направление летище [населено място-1], Република България - летище [населено
място-2], В., [държава], ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК (31.05.2021г.) до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.06.2021 г.
по ч.гр.д. № 30672/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав.
Ищецът твърди, че сключила с ответното дружество договор за въздушен превоз
на пътници за полет с № [номер] по направление летище [населено място-1],
Република България - летище [населено място-2], В., [държава]. Сочи, че излитането по
разписание е следвало да се осъществи в 22:30 часа на 03.06.2018 г., но реално
самолетът е излетял в 02:06 часа на 04.06.2018 г., поради това е пристигнала в крайния
пункт с повече от три часа закъснение. Твърди, че се е явила своевременно на гишето
за регистрация на летище [населено място-1] преди излитане на полета, съгласно
потвърдена регистрация. Твърди реално полетът да е забавен при излитане и
пристигнал в крайния пункт със закъснение от над три часа. Твърди, че вследствие на
това в нейна полза е възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл.7, т.1,
б.“б“ от Регламент /ЕС/ 261/2004г. в размер на 400 евро, тъй като разстоянието между
двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е над 1 534 км. Посочва,
че е предявила извънсъдебно претенция към ответника за заплащане на обезщетение,
1
вземането е било признато, но плащане не е било извършено.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е заявил становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск по
подробно изложени в отговора съображения. Възразява, че адв. В. не разполага с
представителна власт за завеждане на производството, доколкото липсвали
доказателства за съществуване на [фирма], а ищецът не притежава активна
процесуална легитимация за завеждане на иска. Възразява, че правото на принудително
изпълнение на вземането е погасено с изтичане на двугодишен давностен срок, считано
от датата на осъществяване на полета. Оспорва явяване на пътника навреме за
регистрация. Възразява, че не е налице извънсъдебно признание на исковете,
доколкото представената по делото кореспонденция не е водена със служители на
ответното дружество.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
На първо място съдът намира, че следва да се произнесе по отвода за
недопустимост на производството, релевиран от ответника с отговора на исковата
молба.
В тази връзка следва да се посочи, че ответникът освен процесуалната
легитимация на ищцата в производството по същество оспорва наличието на
представителна власт в полза на процесуалния представител на страната /адв. В./. С
това оспорване ответникът релевира възражение именно за липса на представителна
власт у пълномощника да извършва процесуални действия от името и за сметка на
ищеца.
Съгласно възприетото с т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, задължително за съобразяване от настоящата
инстанция становище, когато се сключва договор чрез представител, последният
формира и изразява воля, т. е. - прави волеизявление, изразява съгласие от името на
представлявания, и съобразно чл. 36, ал. 2 ЗЗД правните последици от договора
настъпват направо за представлявания. Поради това, липсата на представителна власт
засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и
представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата
на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на
мнимо представлявания. Установената с нея висяща недействителност само временно
препятства директното настъпване на правните последици от договора в неговия
патримониум, като нормата му предоставя потестативното право да потвърди
договора. Ако той го потвърди, правните последици са същите, каквито биха били при
наличие на надлежно учредена представителна власт още при сключването на
договора. Потвърждаването на договора съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД
означава и че мнимо представляваният се отказва от възможността да се позове
(включително и пред съда) на недействителността, която е установена единствено в
негов интерес. Ако мнимо представляваният откаже да потвърди договора, той
окончателно отклонява произтичащите от него права и задължения от своята правна
сфера и същевременно се позовава на установената в негов интерес недействителност.
Следователно, единствено мнимо представляваният разполага с правото както да
потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се
позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Другата страна по договора, която
не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. - правен интерес да се позове
2
на недействителността; още по-малко, такъв правен интерес е налице за трети за
договора лица.
При съобразяване на горното, съдът приема, че ответникът в настоящото
производство не е легитимиран да се позовава на липса на представителна власт у
пълномощника на ищцата.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че от страна на ищеца са ангажирани
доказателства за актуалното състояние на чуждестранното юридическо лице, които са
представени в указания от съда срок. По делото е представено пълномощно от ищцата,
с което тя е упълномощила чуждестранното дружество да действа от нейно име и за
нейна сметка в извънсъдебни и съдебни производства по претенция, породена от полет
[номер], опериран от ответника, с конкретно посочени права, вкл. и право да
преупълномощава адвокати за иницииране на съдебни производства. Представено е и
пълномощно, с което ищцата, чрез пълномощника си [фирма]. упълномощава
конкретно посочени адвокати, между които и адв. В. да я представляват пред всички
съдилища в РБ във връзка със завеждане на всякакъв вид искове и т. н. По делото е
представена и т. нар. Дружествена информация относно чуждестранното дружество
фирма. Ето защо освен заявено от страна без легитимация да релевира същото е и
напълно неоснователно.
По основателността на предявения иск съдът намира следното:
По предявения иск в тежест на ищцовата страна е да докаже валидно възникнало
между страните облигационно отношение във връзка с договор за въздушен превоз, по
който ответникът се е задължил на 03.06.2018 г. да изпълни полет с номер [номер] по
направление летище [населено място-1], Република България - летище [населено
място-2], В., [държава], че кацането на полета е било извършено след повече от три
часа от предвиденото по разписание, че е изправна страна по договора, в това число че
се е явила на гишето за регистрация до четиридесет и пет минути преди обявения час
на излитане, както и размер на претендираното обезщетение. В тежест на ответника е
да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в уговореното време до
уговореното място, точно изпълнение в темпорално отношение/, съответно да докаже
възраженията си, включително плащане на обезщетението и твърдените обстоятелства,
обосноваващи неприложимост на Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Не е спорно между страните разстоянието между точките на излитане и кацане.
В Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при
които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за
причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези
- при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка от
тях задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по
различен начин. Регламентът не съдържа дефиниция за „закъснение на полет, но
„полет“ по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от
въздушен превозвач, който определя своя маршрут (Решение на СЕС от 10 юли 2008 г.
по дело Emirates Airlines, C-173/07). По отправено преюдициално запитване относно
приложението на Регламент /ЕО/ 261 /2004 г. съдът на ЕО се е произнася с решение от
19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК дава
задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия към
настоящия спор регламент. Съобразно разясненията в посоченото решение, членове 5,
6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. трябва да се прилагат в смисъла, че пътниците на
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
3
прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от
регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на
или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по
разписание.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства и конкретно от
представена в превод бордна карта, издадена на името на ищцата, даваща право на
притежателя ѝ да се качи на борда на самолета, осъществяващ полета, че ищцата е била
пътник на полета от [населено място-1] до [населено място-2], насрочен за дата
03.06.2018 г. в 22,30 ч. Ето защо и съдът приема, че страните са били обвързани от
облигационно правоотношение, породено от договор за въздушен превоз за полет
[номер] по направление Летище [населено място-1], България - Летище В., [населено
място-2], [държава].
По делото няма възражения, нито доказателства неявяването на пътници и
конкретно неявяването на ищцата навреме за полета и изпълнението на всички
контролни и регистрационни процедури да е довело до отмяна на резервацията или до
закъснението изпълнението на полета по разписание, поради което следва да се
приеме, че тя се е представила навреме на гишето за регистрация.
Като писмено доказателство по делото е прието електронно писмо, изпратено от
операторът на летище [населено място-1], от съдържанието на което се установява, че
определеният за изпълнение по разписание на 03.06.2018 г. в 22:30 ч. местно време
полет с № [номер] e излетял на 04.06.2018 г. в 02:06 ч.
От представената по делото електронна кореспонденция, разменена между
страните, се установява, че ищцата заедно с неучастващи по делото лица, са предявили
извънсъдебно претенция за изплащане на обезщетение поради закъснелия полет от
[населено място-1] до [населено място-2] до ответника.
Между страните не е спорно, че процесното обезщетение не е изплатено на
ищеца извънсъдебно.
Предвид изложеното съдът приема, че в конкретния случай времето на
пристигане на ищеца в крайния пункт е със закъснение от повече от три часа след
плануваното по разписание от въздушния превозвач, предвид което и същият има
правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. в размерите,
предвидени съгласно регламента, като между страните не е спорен фактът, че
разстоянието на процесния полет, измерено по метода на дъгата на големия кръг е над
1 500 км.
Съдът намира за неоснователни всички наведени в отговора на исковата молба
от ответника възражения. Противно на възражението на ответника, съдът намира, че
самолетният билет не е задължителен документ при регистрация за полет и качване на
борда на въздухоплавателното средство, а легитимиращият документ, който дава това
право, е именно бордната карта, която се издава или след онлайн чекиране или на
самото летище, след като пътникът е преминал проверката на документите за
самоличност, извършвана от летищните власти, и заедно с издадената му бордна карта
може да премине към следващия етап от задължителните проверки, а именно тези за
сигурност.
Ответникът не твърди и не доказва наличието на извънредно обстоятелство по
смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, съгласно който опериращ
въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже,
4
че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
На основание гореизложеното съдът приема, че е налице неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, за което той дължи обезщетение в
размер, определен в чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила
за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети /Регламент 261/2004/.
Предявеният иск е изцяло основателен и доказан.
По възражението за погасяване на вземането по давност:
Съгласно чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с
ДВ бр. 16/23.02.2021 г.), правото на иск срещу превозвача по международните
превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен
срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в
местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да
пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на
нормата, която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации,
давност" обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим
единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство,
каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на
обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Доводи за обратното не
могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на
закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.
Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно
действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135
ЗГВ.
Поради това приложение следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД.
Доколкото отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004
има договорен характер – предвидените в регламента обезщетения са за вреди от
неточното изпълнение на задълженията по договора от страна на въздушния
превозвач, приложима е разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД, съгласно която вземанията
за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Съобразно правилото на чл. 114 ЗЗД, давностният срок е
започнал да тече от 04.06.2018 г., когато полетът е изпълнен. Искът е предявен на
31.05.2021 г. (чл. 422, ал. 1 ГПК), преди изтичане на тригодишния давностен срок,
поради което възражението е неоснователно.
Тук е мястото да се посочи, че в дадения на заявителя, по чието искане е била
издадена заповед за изпълнение, срок за предявяване на иск след подаване на
възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника, ищецът е депозирал искова молба,
с която е предявен иск за обезщетение за закъснял полет на основание чл. 7 от
Регламента в размер на 400 евро. Ищецът не е предявил иск за вземането си за лихва за
забава в размер на 230,81 лева за периода 04.06.2018 г. – 30.04.2021 г. Ето защо и
заповедта в тази част подлежи на обезсилване по арг. от чл. 415, ал. 5 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца, като съобразно
5
представените доказателства съдът приема за реално сторени разноските за заплатени
държавни такси в размер на 28,20 лева.
За заповедното производство право на разноски имат и двете страни /предвид
частичното обезсилване на заповедта за изпълнение/. Следващите се на заявителя
разноски са в размер на сумата от 250,96 лева /държавна такса и адвокатско
възнаграждение според размера на уваженото вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение/. Длъжникът не е претендирал разноски за заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7,
параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета
от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети
/Регламент /Е0/ 261/2004/, че [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [населено място], [улица], дължи на О. А., гражданин на [държава], родена
на ********** г., със съдебен адрес: [населено място], [улица], [адрес], сумата от 400
евро, представляваща обезщетение за закъснял полет [номер] по направление Летище
[населено място-1], България - Летище В., [населено място-2], [държава], планиран за
03.06.2018 г. с час на излитане 22:30 часа местно време, пристигнал в крайната
дестинация с повече от три часа закъснение, ведно със законната лихва от предявяване
на иска /31.05.2021 г./ до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 3574 по чл. 410 ГПК от 29.06.2021 г. по ч. гр. д. № 30672/2021 г. по
описа на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма-О], ЕИК [ЕИК], седалище и
адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на О. А., гражданин на
[държава], родена на ********** г., със съдебен адрес: [населено място], [улица],
[адрес], сумата от 28,20 лева - разноски в исковото производство и сумата от 250,96
лева - разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6