№ 117
гр. К., 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510102919 по описа за 2021 година
Гражданско дело № 2919/2021 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по
предявен иск от адв. П.К., САК, като пълномощник на С.А.С.., ЕГН
**********, действащ със съгласието на баща си А.С.А., ЕГН **********,
срещу ЗАД „******: ******“ АД, гр. С. с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл.
432 КЗ и цена на иска: 25 000 лева, частичен иск от 30 000 лева за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от ******* г.
Процесуалният представител на ищеца сочи, че в резултат на ПТП били
причинени телесни увреждания на С.А.С.., на 16 години.
Сочи, че на ***** г., около 21:25 часа по път ******, км. 1+100, между с. А. и
*** се е движил л.а. „*****“ с рег. № *****, управляван от З.Ф. С., който
нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал движещите се по
пътя велосипедисти С.С.С. и С.А.С.. и каруца, управлявана от Я. А.Я..
Вследствие на катастрофата били причинени телесни увреждания на С.С..
Във връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано ДП №
***/2021 г. |по описа на РУ - К., пр.пр. ****/ 2021 г. по описа на ОП - С.З..
Причина за настъпване на произшествието били допуснатите от водачката на
лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за нея били налице определени, фиксирани в закон
задължения за спазване правилата за движение по пътищата.
Сочи, че за увреждащия л.а. „*******“ с рег. № *****, управляван от З.Ф. С.,
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п. *******/ ******
г., със срок на валидност една година, считано от ****** г. до ****** г. със
„ЗАД ******: ******“ АД, гр. С..
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение пред „ЗАД ******: ******“ АД,
гр. С. и представил всички документи, с които разполага. С писмо с обр. р. от
******* г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. По случая
била образувана щета от ***** г. Към настоящия момент ответникът не бил
1
изплатил обезщетение.
Сочи, че при процесното ПТП С.А.С.. получил следните травматични
увреждания: Контузио капитис; Комоцио церебри и други.
След инцидента на ***** г. пострадалият бил настанен по спешност
Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р ********“, гр. К. с нараняване в
областта на главата, след загуба на съзнание и без спомен от случилото се.
Направени му били параклинични и образни изследвания, както и
консултативни прегледи, в резултат на които било установено, че са налице
охлузни рани в дясно торакс, както и болки в шията и гърба. Вследствие на
констатираните увреждания пострадалият бил подложен на консерватично
лечение и му била назначена медикаментозна терапия. На ******** г. бил
изписан с окончателната диагноза Контузио капитис; Комоцио церебри и с
указания за ХДР в дома.
Твърди, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, С.А.С..
търпял болки и страдания. Вследствие на травмата на главата, имал
главоболие и световъртеж. Пострадалият не можел дълго време да чете, гледа
телевизия и да ползва компютър. За продължителен период от време бил
лишен от обичайния си динамичен и изпълнен с игри начин на живот, както и
от контактите с приятелите си, тъй като изпитвал неудобство и не се чувствал
добре. Освен физическите болки, изживял и силен стрес. Към настоящия
момент С.С. продължавал да изпитва болки в наранените области, имал
нарушения на съня, бил напрегнат и не бил в състояние да се натоварва
психически и физически.
Сочи, че вредите на ищеца били в резултат на виновното поведение на водача
на увреждащия автомобил З.Ф. С., а за причинените от него вреди отговарял
ответникът по делото „ЗАД ******: ******“ АД, гр. С..
Моли съда да осъди ответника „ЗАД *****: ******“ АД, гр. С. да заплати на
С.А.С.. обезщетение в размер на 10 000 лв., частичен иск от 30 000,00 лв, за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното
ПТП.
Претендира законната лихва върху сумата, считано от ******* г. до
окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, моли съда да счита настоящата
молба за списък на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество.
Оспорва исковата молба от С.С. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от претьрпени телесни увреждания като неоснователна
и недоказана. Моли съда да постанови сьдебно решение, с което да отхвърли
изцяло исковата претенция. Водачът на л.а. ******* с рег. № ***** - з. С., бил
мъж, а не жена, както неправилно се твърдяло в исковата молба,
действително е бил застрахован при дружеството по Гражданска отговорност,
но водачът нямал никаква вина за ПТП, не бил осъществил виновно и
противоправно поведение, не нарушил ЗДвП. Вина за ПТП имали изцяло
пострадалото лице и неговите родители.
Сочи, че ако евентуално, исковата претенция се докаже частично
основателна, то размерът на претендираните обезщетения, дружеството, като
застраховател по Гражданска отговорност на единия от участниците в ПТП,
счита, че не съответства на неговия конкретен принос в причинените вреди и
не отговаряло на релевантните критерии, изпълващи със съдържание
2
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. При евентуално
установяване на вина на застрахования водач на лекия автомобил, моли на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД да намали размера на обезщетението за
неимуществени вреди, претендирано от ищеца, най-малко с 90 % поради
изключителен превес в съпричиняването на вредоносния резултат от
пострадалия С.С., който се движил в нарушение на издадена заповед на кмета
на този пътен участък с което е допринесьл за ПТП и причинените вреди.
Твърди съпричиняване в ПТП и във вредите и от страна на родителите на
непълнолетното дете, които са допуснали неговото необезопасено движение.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
към момента на процесното ПТП по отношение на лекия автомобил *******.
Не възразява това обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно и
ненуждаещо се от доказване.
Оспорва изцяло претенцията по основание и размер както по отношение на
претендираната главница, така и по отношение на лихвата за забава. Счита, че
присъждане на обезщетение в претендирания размер би се превърнало в
източник на неоснователно обогатяване за ищеца и ще противоречи на
правилата на морала и добрите нрави, тъй като пострадалото лице искало да
черпи права от собственото си противоправно поведение. Касаело се за
случайно деяние за водача на МПС по смисъла на чл. 15 НК, за непредвидимо
и технически непредотвратимо за водача на лекия автомобил събитие, тъй
като той не е могъл да възприеме велосипедиста като опасност за движението.
Пътният участьк не е бил осветен. Велосипедистът се движил в тъмното без
светлоотразителна жилетка и се дърпал захванат за каруца, която от своя
страна също не е имала светлоотразители, а отделно от това се е движила в
нарушение на общинска наредба. Липсвало противоправност в действията на
водача на лекия автомобил, защото не е могьл и не бил длъжен да предвиди
появата на велосипедиста на пътното платно в тъмното. ПТП настъпило в
тъмната част от деня (около 21,25 часа), на неосветен участък, по
междуселски път. Велосипедистът се движил с тъмни дрехи, без
светлоотразителна жилетка и без светлоотразител отзад и без фар отпред на
колелото, което било в нарушение на ЗДвП.
Поведението на ищеца било с изключителен принос във вредата, защото е
могъл и бил длъжен да съобрази обективни обстоятелства, които са
допринесли за ПТП. Водачът на лекия автомобил се движил със съобразена
скорост за пътния участък с пуснати светлини, но за него деянието било
технически непредотвратимо, защото велосипедистът попаднал в опасната му
зона, поради което не е имал време за реакция и избягване на инцидента.
Действията на водача по време на ироизшествието били правомерни и той не
бил длъжен да предвижда неправомерното поведение на другия участник в
движението. При всички случаи водачът на автомобила не бил длъжен да
допуска възникване на подобна критична ситуация, нито ЗДвП го задължава
да предугажда внезапна поява на пътното платно на роми в каруца и дърпащ
се за нея велосипедист, движещ се в тъмното на осевата линия на пътното
платно. С това си поведение пострадалият улеснил механизма на увреждането
и предизвикал сам вредите. Той бил преди всичко длъжен да спазва такова
поведение като велосипедист, че да осигури на всеки участник в движението
възможност да го забележи и заобиколи безпрепятствено.
Пострадалият бил длъжен съгласно ЗДвП да се движи най-близо до дясната
граница на 1 платното за движение, което той не е спазил. Вместо това се
3
дърпал за каруцата - недопустимо и опасно поведение в нарушение на ЗДвП,
Пострадалият не е ползвал каска, а липсата на това предпазно средство
улеснило механизма на увреждане, което обстоятелство имало
съпричинителен характер.
Пострадалият се появил изненадващо в опасната зона за спиране на лекия
автомобил и водачът не могьл да предотврати настъпването на вредоносните
последици, защото велосипедистът е попаднал в зоната, осветена от фаровете
на автомобила, твърде късно, когато водачът на автомобила вече не е имал
време за реакция. Нямало причинна връзка между действията на водача на
лекия автомобил и вредоносния резултат, липсвала противоправност в
действията му, поради което не можело да се търси отговорност от
Застрахователя.
Конкретно нарушените от пострадалия разпоредби били следните:
Съгласно чл. 79, т. 3 и т. 4 от ЗДвП велосипедистът е длъжен да има
изправни: устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на
устройство за излъчване на червена светлина отзад; бели или жълти
светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.
Съгласно чл. 80. ЗДвП водачът на велосипед бил длъжен: да ползва
светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места,
през тъмната част на денонощието и при намалена видимост; да се движи
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Ищецът нарушил също чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която водачите на ППС
били длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост.
Оспорва механизма на процесното ПТП, описан в исковата молба.
Описанието на механизма не кореспондирало на истината.
Оспорва вината и противоправноетта на водача на лекия автомобил з. С. в
качеството му на страна по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и водач на лек автомобил
*****, за който твърди, че не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, и
не е извършил деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и вредите.
Оспорва търпените болки и страдания от ищеца.
Оспорва твърдението, че пострадалият не можел дълго време да чете, гледа
телевизия и ползва компютьр.
Оспорва размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди
като необосновано завишена и не съответстваща на критериите за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и на икономическата конюктура в
страната към момента на причиняването на вредата.
Твърди, че движението на каруцата било в нарушение на Наредба за
регистрация, регистър, контрол и организация на движението на ППС теглени
от животшека тяга, теглени на територията на община ПБ., която Наредба
била приета на основание чл.21, ал .2 от ЗМСМА с Решение № 151 от
Протокол № 9 /30.04.2020 год. на Общински съвет ПБ.. Чл. 47 от Наредбата
забранява изобщо движението на пътните превозни средства с животинска
тяга по следните общински пътища: /1-6, К. - К. / - А.; /1-6, К. - К. / - Т.. ПТП
станало именно на този общински път, като твърди, че движението на
каруцата е в причинна връзка с ПТП, тъй като пострадалият велосипедист се
4
държал за каруцата и бил теглен от нея.
Противопоставя се на искането за представяне на застрахователната полица в
оригинал, тъй като не оспорва валидността на възникналото застрахователно
правоотношение по отношение на лек автомобил *****.
В съдебно заседание ищецът и процесуалният му представител заявяват, че
поддържат исковата молба и изложените в нея доводи, оспорват отговора на
ответника.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си
представител оспорва исковете по изложените в отговора съображения, не
оспорва ПТП-то, не оспорва, че има валидно застрахователно
правоотношение. Поддържа искането си за назначаване на САТЕ.
В проведеното открито съдебно заседание на 07.03.2022 г. съдът е увеличил
размера на предявения иск от 10 000,00 лева на 25 000,00 лева, частичен
от 30 000,00 лева , ведно със законната лихва върху сумата, след направеното
искане от ищеца на осн. чл. 214 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че на ***** г.,
около 21:25 часа по път ******, км. 1+100, между с. А. и *** е реализирано
ПТП между л.а. „*****“ с рег. № *****, управляван от З.Ф. С., велосипедисти
С.С.С., С.А.С.. и каруца, управлявана от Я. А.Я..
От представените материали по пр.пр. № ****/2021 г. по описа на ОП СЗ се
установява, че водачът З.Ф. С. е нарушил правилата за движение по Закон за
движение по пътищата, като по този начин е причинил процесното ПТП, при
което е пострадал С.С..
Спорни по делото са вината на водача з. С. и получените от пострадалият
С.С. увреждания, както и търпените от него болки и страдания.
Нанесените на ищеца телесни увреждания в следствие на ПТП – то се
установяват от събраните писмени доказателства – Епикриза ИЗ № ***** г.
от МБАЛ „Д-р ********“, гр. К. и медицинска документация от досъдебно
производство, в които са отразени следните увреждания – контузио капитис и
комоцио церебри, за кратко изгубил съзнание и нямал спомен за случилото
се. Данни за ретроградна амнезия.
Разпитаният по делото свидетел А.А.Я., братовчед на С.С., съобщава за
пътния инцидент, че са тръгнали от с. М. за с. А., движили са се, каруцата
била първа, след нея С., С., той и В. бил след тях. Между каруцата и тях
имало разстояние, движили са се близко. Времето не било тъмно, а светло.
Можел да види каруцата, където се е движила. Чул шум, след което видял, че
блъснали С. и С.. Настъпил банкета, излезнал на пътя. Помогнал на С., бил в
безсъзнание, отварял само очите си, не говорил около 10-15 минути. На С.
помогнал В.. Линейка дошла и качили само С.. Движили са се в дясно, около
3 метра разстояние. С. бил най – отпред, не се е държал за каруцата. Не са
имали жилетки, на каруцата също. Той бил облечен с анцуг, а С. с черни
дънки, на горе – не помни. С. останал на асфалта като го ударили, лежал по
гръб. Не го е разпознал като отворил очи. Линейката дошла след 10-15 мин.
Друг човек закарал С.. За полиция няма спомен, отишъл е да помага на С.. С.
не се е качил сам в линейката, качили са го. Когато станал ударът каруцата
станала на две, на парчета.
Разпитаният по делото свидетел А.С.А., баща на пострадалия, твърди, че
5
видял С. в болницата в К.. Не осъзнавал, не можел да говори, не го познал,
майка си също, 5 дни бил в болница. Повръщал, оплаквал се месец, месец и
половина след това. На слънце не можел да стои. Имал леген, където
повръщал. Като се прибрал се оплаквал от главата и лявата страна. Изписали
го от болницата и купували лекарства. Сега пак не можел да стои на слънце.
Свидетелят твърди, че е отишъл в болницата в 10 часа. Обадили са му се
момчетата, които били катастрофирали – А. и Я., казали, че детето му било
блъснато. Незнае дали А. имал българско име, бил в К. в държавната болница.
Бил 5 дни там, ходили да го виждат, не са ги пускали горе, само първия ден го
видели, после не са ги пускали при него. Синът му не бил грамотен, не
пишел, не четял, не ползвал компютър, не разбирал от телефони. Сега бил
добре, но на слънцето не можел да стои. Виело му се свят, искал да стои под
сянка. Преди не е имал такъв проблем. В болницата не можел да говори,
останали до към 11 часа там, в 10 били там. Когато пристигнали останал при
него 10-20 мин. Когато го изписали му дали лекарства, движил се, не е бил с
придружител.
Съгласно заключението на съдебно – медицинската експертиза, изготвено от
в.л. д-р Т.С., неоспорено от страните, което съдът кредитира като ясно и
добросъвестно изготвено, е, че пострадалият С.С. е получил контузия на
главата, сътресение на мозъка; охлузвания на гръдния кош. Описаните
травматични увреждания са били от действието на твърди предмети и
отговаряли да са се получили от процесното ПТП. Травматичните
увреждания, включително и мозъчното сътресение, което било съпроводено
със загуба на спомен, но не е настъпила пълна загуба на съзнание, са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Пострадалият бил приет в хирургично отделение на МБАЛ гр. К.,
където му е било проведено медикаментозно лечение за период от два дни.
При правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване е
бил необходим период от около 20-25 дни. Към настоящия момент С.С. би
следвало да е напълно възстановен от получените травми. По делото липсват
медицински документи, от които да е видно, че са настъпили усложнения
или остатъчни явления от причинените телесни повреди. Настъпилите след
инцидента оплаквания са в пряка причинно следствена връзка с получените
травматични увреждания.
Съгласно заключението на допълнителната съдебно – медицинска експертиза,
изготвена от в.л. д-р Т.С., неоспорено от страните, което съдът кредитира
като пълно, ясно и добросъвестно изготвено, е, че полученото мозъчно
сътресение от С.С., вследствие на претърпяното ПТП, е съпроводено с пълна
загуба на съзнание, признак за разстройство на здравето, временно опасно за
живота, според показанията на св. Я. Я., А.Я., В. Ч. и Г.Г.. Според
показанията на св. Е. Р., А.П., В.Б. и И.Б., пострадалият е извършвал някакви
движения, бил е контактен и не е бил в състояние на безсъзнание. Мозъчно
сътресение без пълна загуба на съзнание е признак за временно разстройство,
неопасно за живота.
Съдът кредитира като взаимнодопълващи се, писмените доказателства,
заключенията на назначените по делото съдебно – медицинска експертиза,
допълнителна съдебно – медицинска експертиза и свидетелските показания.
Спорен по делото е и механизма на ПТП.
Механизмът на ПТП се установява от материалите по пр.пр. № ****/2021 г.
на ОП Ст.Загора, от назначената АТЕ, допълнителна АТЕ и разпита на
свидетеля очевидец А.Я..
6
От изготвеното заключение на вещо лице инж. Х.Х., допълнителното такова
на вещо лице инж. Х.Х. и разпита на свидетеля очевидец А.Я. се установява,
че на ***** г. около 21:55 ч. По път IV – *****, км. 1+100, между с. А. и *** е
настъпило ПТП между л.а. „*****” с рег. № *****, управляван от з. С. и
велосипед „*****, управляван от С.С.. ПТП е настъпило извън населено
място, на прав равнинен участък, на суха настилка, без дупки и неравности.
Лекият автомобил, управляван от з. С. се е движил в посока юг – север на юг
от с. А. към *** в своята лента за движение. Велосипедистът С.С. се е
движил пред лекия автомобил в същата посока. Мястото на сблъсъка – МУ 2
се намира на 13.50 м. северно и на 1.50 м. западно от точка 0. Осветеният
участък пред автомобила при движение на къси светлини е около 62.50 м.,
следователно толкова метра велосипедистът и конската каруца е следвало да
попаднат в полезрението на водача на лекия автомобил. Осветеният участък
пред автомобила при движение на дълги светлини е около 150.00 м.,
следователно от толкова метра е следвало да попаднат в полезрението на
водача на лекия автомобил. Велосипедистът не е бил със светлоотразителна
жилетка преди и след сблъсъка, бил е облечен с тъмни дрехи, на които е
имало ленти с надписи. Велосипедът не е бил оборудван със
светлоотразителни елементи и осветителни тела. Велосипедът и
велосипедистът са станали видими за водача на лекия автомобил след
осветяване от фаровете на л.а., след като са попаднали в осветената зона пред
л.а. Скоростта на движение на велосипеда, управляван от С.С. е около 13.50
км/ч. Минималната скорост на движение в момента на удара на л.а. е равна на
74.88 км/ч. Велосипедистът С.С., се е движил в колоната като 2-ро ППС и не
е бил теглен от конската каруца. Дължината на опасната зона за спиране на
лекия автомобил при движение със скорост 78.88 км/ч е равна на 52.45 м. При
движение на лекия автомобил на къси и дълги светлини, велосипедът,
управляван от С.С. не попада в опасната зона на спиране на автомобила.
Скоростта на движение на лекия автомобил преди и по време на удара е била
еднаква, това се дължало на това, че водачът з. С. не е възприел движещите
се ППС, а ги е възприел при ударите. Задействал е спирачната система в
момента на ударите, тоест със закъснение. Водачът е имал видимост към
пострадалите, имал е техническа възможност да ги възприеме като опасност
за настъпване на ПТП. От техническа гледна точка при липсата на
светлоотразители, фар на велосипеда и светлоотразителна жилетка на
велосипедистът, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност
да го възприеме като опасност за настъпване на ПТП, като при движение и
осветяване на пътното платно на къси светлини под 62.50 м. и на дълги
светлини под 150.00 м., водачът при адекватни действия от негова страна, е
имал възможност да не допусне ПТП. От техническа гледна точка след
преминаването на границата – под 62.50 м. и под 150.00 м., водачът при
адекватни действия от негова страна, е имал възможност да възприеме
движещите се пред него велосипедисти и да предотврати настъпване на ПТП
при конкретна пътна обстановка. От техническа гледна точка основната
причина за настъпване на ПТП е, че водачът не е възприел на пътното платно
движещите се ППС.
Съдът кредитира като пълни, точни и ясни заключенията.
По делото е спорно и дали има съпричиняване от страна на пострадалия.
От така изяснения механизъм на настъпване на ПТП- приетите по делото
материали по ДП, заключенията на АТЕ и разпита на свидетеля А.Я. по
делото, се установи, че от техническа гледна точка водачът на л.а. „*******“
7
с рег. № *****, управляван от З.Ф. С. е имал възможност да не допусне
настъпването на ПТП, като възприеме по – рано движещите се ППС – та и
задейства спирачната система. Следва да се отбележи, че ВЛ е дало отговор
за предотвратимост на ПТП от страна на водача на л.а. с ищеца по делото. За
пълнота съдът намира, че следва да анализира и поясни, че ищеца се е
движил като второ ППС след каруцата, вляво от него се е движил другия
пострадал С. С.ов, а след тях са се движили св. А. Я. и В. А. Ч., които са били
в колона един след друг и на разстояние спрямо широчината на пътното
платно един от друг. В конкретния случай, безспорно по делото е установено,
че водача на л.а. з. С. не е реагирал и не е задействал спирачната система на
автомобила, като последователно е застигнал движещите се велосипедисти Я.
и Ч. с които удар не е реализирал, след което е застигнал и блъснал
преднодвижещите се велосипедисти, пострадалият С. и пострадалият С. и
третия удар реализирал с каруцата. Велосипедистът С.С. е нямал възможност
да предотврати настъпването на ПТП, а водачът на л.а. з. С. е имал
възможност да забележи своевременно движещите с в колона велосипедисти
и да не допусне ПТП, още повече, че е реализирал три последователни удара
с преднодвижещите се ППС, а е имал обективна възможност и е бил длъжен
да реагира на опасност още при приближаването и застигането на двамата
велосипедисти с които не е реализирал удар св. Я. и Ч., които са се движили
последни в колоната. Или най общо казано, водачът на л.а. „*****” с рег. №
*****, з. С. за да не реагира въобще на възникналата опасност за движението-
движещите се пред него колона от ППС, очевидно не е наблюдавал и не е
следил пътната обстановка, което е и основната причина за настъпилото
ПТП.
Във връзка с наведеното съпричиняване на пострадалия ищец, направено с
отговора на исковата молба от страна на ответното дружество ЗАД”******:
******”АД, съдът приема, че действително е налице такова, но то е в
незначителен принос, изразяващо се в управлението на необорудван съгласно
изискванията на ЗДвП велосипед. Не се установиха никакви нарушения от
страна на пострадалия, никакво негово действие или бездействие, с което да е
допринесъл за настъпване на ПТП и причинените наранявания. Предвид
конкретиката на случая и посочените за установени по-горе причини за
настъпване на процесното ПТП, СЪДЪТ приема за доказано съпричиняване
на резултата в размер на 10 %, като по делото не се доказа възможност на
пострадалия да предотврати настъпване на ПТП със свои конкретни действия
или бездействия.
По делото не е спорно, че за увреждащия л.а „*******“ с рег. № *****,
управляван от водача з. С., е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, з.п. № *******, със ЗАД „******: ******“ АД, гр. С., със срок
на валидност една година, считано от ****** г. до ****** г.
Страните, видно от приложената по делото разменена между тях
кореспонденция и от изявленията им в исковата молба и отговора, не спорят и
относно това, че пострадалият е отправил претенция за заплащане на
причинените вследствие на ПТП – то вреди към застрахователя (ответник по
делото), която е получена от последния. Няма спор, че застрахователят не се е
произнесъл по претенцията на ищеца.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
8
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове: частичен иск с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и иск с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
От приетите по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на
***** г. около 21:55 ч. По път IV – *****, км. 1+100, между с. А. и *** е
настъпило ПТП между л.а. „*****” с рег. № *****, управляван от з. С. и
велосипед „*****, управляван от С.С.. ПТП е настъпило извън населено
място, на прав равнинен участък, на суха настилка, без дупки и неравности.
Лекият автомобил, управляван от з. С. се е движил в посока юг – север на юг
от с. А. към *** в своята лента за движение. Противоправното поведение на
водача С. се потвърждава и приложените материали по ДП № ***/2021 г. на
РУ К., затова че е нарушил правилата за движение по Закон за движение по
пътищата, престъпление по чл. 342, ал. 1 от НК, като по този начин е
причинил процесното ПТП, при което е пострадал С.С..
Съдът приема, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
от заключението на СМЕ се доказва по безспорен начин, че в резултат на
ПТП на пострадалия С.С. е причинена телесна увреда. След инцидента е
получил контузия на главата; сътресение на мозъка; охлузвания на гръдния
кош в дясно; мозъчно сътресение със загуба на съзнание, временно опасно за
живота. В допълнителното си заключение по допуснатата допълнителна
съдебно-медицинска екскпертиза ВЛ д-р С. квалифицира медикобиологични
признак на загубата на съзнание, като се позовава на свидетелските показания
на две групи свидетели, като според едните- св. Я. Я., А.Я., В. Ч. и Г.Г.
мозъчното сътресение било съпроводено с пълна загуба на съзнание, а според
второта група-св. Е. Р., А.Ш., В.Б. и И.Б., пострадалият С. бил извършвал
някакви движения, бил контактен и не бил в състояние на безсъзнание.
Съдът кредитира изцяло, като добросъвестни, последователни и логични
свидетелските показания и на двете групи свидетели, относно състоянието,
бил ли е в пълно безсъзнателно състояние или не, пострадалия С., към
момента на ПТП. Съдът обаче дава вяра на първата група свидетели, тъй като
те са били преки свидетели на ПТП и към настъпването му са били на
местопроизшествието, докато втора група свидетели са пристигнали след
реализирането на ПТП и техните възприятия касаят по-късен момент.
Съдът приема, че е налице безсъзнателно състояние и въз основа на приетото
писмено доказателство, анализирано и от вещото лице д-р С.- Епикриза ИЗ
***** на името на С. С.ов в която е описана загуба на съзнание и данни за
ретроградна амнезия.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за липса на причинна
връзка между увредата на ищеца и ПТП – то, което се опровергава от
заключението на вещото лице по СМЕ, според което същата отговаря да е
причинена в следствие процесното ПТП. В този смисъл данни се съдържат и
в медицинските документи, приети като писмени доказателства по делото и в
изслушаните свидетелски показания.
9
Неоснователно е и възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия в посоченият от ответника процент, тъй
като твърдението му не намира опора в събраните по делото доказателства.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с
чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява
доказан по своето основание. По делото се установи също така, че
пострадалият е изпълнила задължението си по чл. 380 КЗ, да предяви
претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ.
Що се касае за размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ ***/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията
/ПТП/, от техния вид, характер и времетраене. Гореописаните увреждания са
причинили на пострадалия болки и страдания, както и психически стрес, като
към момента не се установяват остатъчни явления от причинените травми.
Преди инцидента е бил в много добро здравословно състояние, активно дете,
и като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи, съдът приема за справедлив размер, сумата от 20 000 лева. След като
отчете приетото съпричиняване от 10 %, то следва да уважи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 18 000 лева, като разликата до
пълния предявен размер следва да се отхвърли.
Съдът с оглед обсъдените по – горе обстоятелства прие, че сума в размер на
18 000лв. е напълно справедлив и би обезщетила ищеца в пълен обем.
Определяне на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира за
несправедливо, предвид преживените от пострадалия болки и страдания,
вследствие телесната увреда.
По претенцията за лихви:
Процесното ПТП е настъпило на ***** г. По делото е приложена обратна
разписка, за доказване датата на уведомяване на застрахователя от
пострадалия, връчена на ******* г. Ищецът претендира лихви от ******* г.
до окончателното изплащане, като твърди, че това е датата, на която
застрахователят е получил претенцията за изплащане на обезщетение.
Съдът намира, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е
уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. По делото е доказано
уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие от ищеца по делото на
******* г., поради което съдът приема, че това е началната дата на
дължимост на лихви.
10
Несъстоятелни са възраженията на ответника за недължимост на лихви.
Пострадалият може да представи всички документи на които основава
претенцията си и с които разполага, за документи налични в различни
институции, като полиция и органите по разследване, страните имат равни
възможности за събиране на документи. Поради това съдът намира, че следва
на основание чл. 429, ал.3 КЗ да присъди законната лихва от ******* г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 18 000 лева, част от 25 000 лева, частичен иск от
сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в следствие ПТП от ***** г., с прието съпричиняване на
резултата от страна на пострадалото лице в размер на 10%, ведно със
законната лихва от ******* г. до окончателното изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати разноските за процесуално представителство на
ищеца за един адвокат. Видно от представения по делото договор за правна
помощ, същото е оказано безплатно на ищеца, на основание чл. 38 ЗА.
Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед това
правило и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. П.К., САК, сумата от 1284,00 лева за адвокатско
възнаграждение, заедно с ДДС.
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от
последния по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер
на 502,04 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и разноски за
съдебно-автотехническа експретиза. Следва да заплати и сумата в размер на
220,00 лева за заплатените от бюджета на съдебната власт съдебно-
медицински експретизи.
Ответникът също следва да заплати сумата в размер на 564,00 лева за
заплатените от бюджета на съдебната власт съдебно-медицински експретизи.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси
по ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 720,00 лева,
представляваща дължима държавна такса за производството, от заплащането
на която е бил освободен ищецът на основание чл. 83, ал.1, т.2 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД”******: ******”АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „*******“ № 1, да заплати на С.А.С.., ЕГН
**********, действащ със съгласието на баща си А.С.А., ЕГН **********,
адрес: с. М., общ. К., ул. „*****“ ***, обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка
с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинени на ***** г. неимуществени вреди, вследствие
11
ПТП, настъпило в град К., причинено от водачът З.Ф. С., ЕГН **********,
при управление на моторно превозно средство - л.а „*******“ с рег. № *****
по отношение, на който автомобил е била сключена и е действала към датата
на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател ЗАД „******: ******”АД, а именно:
сумата в размер на 18 000 лева ( от 25 000 лева, частичен иск от общо сумата
от 30 000 лева) за неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от ******* г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди за разликата
над 18 000 лева до пълния предявен иск в размер 25 000 лева, частичен иск от
30 000 лв. като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА ЗАД „******:
******”АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„*******“ № 1, да заплати на адв. П.К., САК, сумата от 1284,00 лева с
включено ДДС за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство.
ОСЪЖДА С.А.С.., ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си
А.С.А., ЕГН **********, адрес: с. М., общ. К., ул. „*****“ *** да заплати на
ЗАД ”******: ******”АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „*******“ № 1, разноски по делото на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в размер на 502,04 лева
ОСЪЖДА С.А.С.., ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си
А.С.А., ЕГН **********, адрес: с. М., общ. К., ул. „*****“ *** да заплати в
полза на Държавата, по Бюджета на съдебната власт сумата от 220,00 лева
разноски за изготвените заключения на съдебно-медицинските експеритзи.
ОСЪЖДА „******: ******”АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „*******“ № 1 да заплати в полза на Държавата, по
Бюджета на съдебната власт, сумата от 1284,00 лева, дължима държавна такса
за разглеждане на исковете по делото и разноски за изготвените заключения
на съдебно-медицинските експеритзи.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – СЗ в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12