РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Горна Оряховица, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20214120101631 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.265 от ЗЗД във вр.
чл.258 и сл. от ЗЗД и иск по чл.86 от ЗЗД.
Ищцата М. М. М. с ЕГН ..., с адрес : град Г.О., ул..., чрез пълномощник – адв. Д. Г. от
ВТАК, твърди в исковата си молба, че на 15.07.2016 г. ищцата и ответникът П.П. договарят
устно той да изработи входна врата на първи етаж от жилищна сграда, находяща се на
адреса на ищцата; уточняват проекта и срок за изработка - 14 /четиринадесет/ календарни
дни. Заявява, че изпълнителят П. Й. П. е получил възнаграждение в размер на 500 лв за
закупуване на дъбов материал и изработка. Допълва, че става въпрос за изработка на
масивна входна врата от дъбов материал за жилището й в гр. Г.О. ул..., като договорката е
постигната устно в дома на ищцата на 15.07.2016 г.; разговорът е проведен между майстор
дърводелец и клиент, който заплаща веднага сумата от 500 лева за изработка на въпросната
врата за 14 /четиринадесет/ работни дни. Сочи, че след получаването на упоменатата сума
„майстор" П.П. взема размерите за вратата и с получените пари от ищцата М. заявява, че ще
купи дървен материал. В допълнителна молба уточнява, че става въпрос за изработка на
масивна входна врата от дървен материал - дъб, цвят „палисандър", стандартен размер - 2.00
м. височина, 0.85 см. широчина, просвет и дебелина на изработваната от него врата в размер
на 4 см.
Сочи, че след изтичане на определеният срок е проведен телефонен разговор с
изпълнителя и е установено, че П. е при дъщеря си в гр. Пловдив, а сумата е използвал за
1
изработка на зъбна протеза и лечение при зъболекар. П. обяснил, че не е започвал
изработката на вратата, защото процедурата за изработка на вратата е забавена и е
необходимо минимум половин месец, за да осигури средства и изпълни поръчката. Ищцата
твърди, че е анулирала поръчката и изискала ответникът да върне сумата в едноседмичен
срок, но той категорично отказал да върне парите и заявил, че не е възможно да спази срока
и ще изработи вратата след 15 работни дни. Заявява, че ответникът пристигнал в края на
месец Август 2016 г., като срокът не бил спазен, а отклонението от поръчката и
недостатъците /размер, модел и дървен материал/ било толкова съществено, че изработената
врата станала негодна за нейното договорно и съществено предназначение. Твърди, че
вратата е била напълно негодна и не отговаряла на пожеланата от ищцата М. входна врата, а
това се е случило пред свидетели в дома й в гр. Г.О. ул..., където работели по други
строителни дейности. Твърди, че отклонението от уговорения модел и размер са както
следва: П. е донесъл незавършена врата с размери около 1.75 см. на 75 см. и с дебелина на
вратата около 3 см. На ищцата й направило впечатление и отклонението от договорения
дървен материал - вместо изработка от дъб, цвят „палисандър", ответникът донесъл врата от
чамов материал. В присъствието на свидетелите, които са работили в къщата, ищцата е
направила възражение за негодно изпълнение за работата, което тя е заявила пред
ответника. Счита, че е налице пълно неизпълнение за изработката на договорената вещ,
поради което претендира връщане на сумата в размер на 500.00 лв., която е получена от
ответника, заедно със законна лихва от датата на предявяване на иска. Сочи, че съгласно
чл.262,ал.2 и чл.265 от ЗЗД е уведомила ответника, че има право на обезщетение по общите
правила и изискала да й върне получената сума, а П. предложи да коригира отклоненията,
което звучало абсурдно. Счита, че П. дължи връщане на сумата в размер на 500 лева и
лихвата за забава в размер на 246.83 лв., която започва да тече от 30.07.2016 г. до
31.05.2021г.
Моли съда да осъди ответника на основание чл.262,ал.2 ЗЗД и чл.265 ЗЗД да й изплати
сумата от 500.00 лв. - главница по договор за изработка, заедно със законна лихва от датата
на предявяване на иска; лихва за времето от 15.07.2016г. до 31.05.2021г. в размер на 246.83
лв.; 300 лв. адвокатско възнаграждение в заповедно производство и 500 лв. - в гражданско
производство. Претендира присъдената сума да бъде преведена по посочената банкова
сметка на Цеца И.а М. - майка на ищцата.
В съдебно заседание, ищцата, лично и чрез процесуалния си представител – адвокат Д. Г.
от ВТАК, поддържа исковата молба. Излага подробни съображения. Моли съда да уважи
предявените искове и да й присъди разноски.
Ответникът П. Й. П. с ЕГН **********, с адрес : гр. Г.О. ул..., депозира писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощник - адв. Н.И. от ВТАК. Ответникът оспорва всички
твърдения, изложени в исковата молба. Оспорва обстоятелството, че през 2016г. между него
и ищцата е сключван устен договор за изработка, с предмет и параметри, описани в исковата
молба. Оспорва, че е бил неизправна страна по договорки между ответника и ищцата, че е
изпадал в забава или е престирал некачествено. Оспорва твърдението, че е получавал
2
парични средства от ищцата, които е разходвал за зъбни протези или други лични нужди.
Оспорва искането, че дължи връщане на посочените суми в исковата молба. Възразява, че
претенциите на ищцата са погасени по давност. Моли съда да осъди ищеца да му заплати
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител - адвокат Н.И. от
ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да отхвърли
предявения иск изцяло ведно със законните последици.
Съдът, след като съобрази становището на ищеца, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от показанията на свидетеля Г.П. /познат на страните/, той правил ремонт на М. на
жилището преди около 4-5 години. Свидетелят твърди, че трябвало да се монтира врата на
входа на етажа, за да се обърне и шпаклова стаята. Свидетелят П.установява, че ответникът
идвал там, за да вземе мерки; разбрали се каква ще е вратата - да е дървена, дъбова или
букова; ответникът вземал мерки. Свидетелят сочи, че за 10-15 дни трябвало да стане
вратата, за да може да завършат етажа. Видно от показанията на св. П., ищцата и ответникът
се разбрали вратата да се изработи, достави и монтира, както и се разбрали това да струва
500 лв. Свидетелят бил там, на 3-4 метра от страните, и видял, че М. брои парите и му ги
дала, а ответникът взел парите, били 500 лв. Свидетелят посочва, че с М. ходили да търсят
ответника, защото закъснявал с вратата, но не го намерили; търсили го при жена му в
магазина за строителни материали. Свидетелят пояснява, че от жената на ответника
купували строителни материали и тя знае за тази врата, идвала е в къщата дори с него, като
тя е предложила съпруга си за дърводелец при закупуване на материалите. Свидетелят сочи,
че М. искала ответникът да й върне парите, защото той не си свършил работата.
Видно от показанията на свидетеля Д. М. /майка на ищцата/, двете с М. живеят на ул. .. в
Г.О. Свидетелката е виждала ответника във връзка със споразумението за входната врата,
която трябвало да е по-широка. Свидетелката твърди, че на 15.07.2016г. дошъл майстор да
вземе размери, за да може да се направи вратата; той казал, че няма средства, за да изработи
вратата от дъб; когато той дошъл и взел размерите, казал, че няма пари да купи материал и
М. му дала 500 лв. Видно от показанията на св. М., после М. чула от жена му, че той отишъл
в Пловдив да си направи протеза, но нямал пари да направи вратата; като съберял пари, щял
да я направи. Свидетелката установява, че на 1 август М. му казала, че иска да направи
вратата за 2 седмици, иначе ще го даде на съд, а той казал, че не може за 2 седмици да
събере парите. Свидетелката твърди, че стигнали до споразумение, че ответникът ще
направи друга врата, но до днес врата не е сложена и си зее така. Видно от показанията на
св. Д. М., пари не са виждали от него, все нямал средства да купи материалите и до сега
врата не е сложена.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.П. и Д.М., както с оглед непосредственото
възприемане на фактите, които установяват във връзка със сключването и изпълнението на
процесния договор и липсата на противоречия помежду им, така и с оглед
3
неопровергаването им с никакви други годни доказателства по настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.265 във вр. чл.258 и сл.
от ЗЗД е допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен по изложените по-долу
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да заплати възнаграждение. От приетите по делото писмени доказателства се
установява по безспорен и несъмнен начин, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на сключен на 15.07.2016г. между ищцата - като
възложител и ответника – като изпълнител, договор за изработка, с предмет : изработване на
масивна входна врата от дъбов материал за жилището на ищцата М.М., намиращо се на
адрес : гр. Г.О., ул... срещу възнаграждение в размер от 500 лв. Съдът счита, че приетите по
делото гласни доказателства - показанията на свидетелите П. и М., удостоверяват по
несъмнен начин твърдените от ищцата факти, че е налице валидно сключен между страните
договор за изработка, предметът и всички останали условия на този договор, както и че в
изпълнение на задълженията си по този договор ищцата М. - възложител е предала на
ответника П. - изпълнител паричната сума от 500 лв., представляваща пълния размер на
договореното възнаграждение, включващо закупуване на необходимите материали,
изработване на договорената входна врата и монтирането й на входа на жилището на
ищцата. При така установените в случая факти относно възникване на валидни договорни
отношения между ответника и ищцата, съдът приема, че действително за П.П. е възникнало
договорно задължение да изпълни процесната поръчка, като изработи поръчаната входна
врата във вида, количеството, качеството и в срока, уговорени между страните по делото. В
тази връзка, свидетелят П. установява по категоричен начин фактите, че докато той
извършвал други ремонтни дейности в жилището на ищцата преди около 4-5 години,
ответникът идвал там, за да вземе мерки и двамата с М. се разбрали каква ще е вратата - да е
дървена, дъбова или букова; ответникът вземал мерки и вратата трябвало да стане за 10-15
дни. Свидетелят П. установява пред съда и фактите, че ищцата и ответникът се разбрали
вратата да се изработи, достави и монтира, като това да струва 500 лв. От своя страна, св. Д.
М. установява по делото фактите, че на 15.07.2016г. дошъл майстор да вземе размери, за да
може да се направи вратата; когато той дошъл и взел размерите, казал, че няма пари да купи
материал и Мая му дала 500 лв. При така установените факти, съдът приема за
неоснователни, необосновани и недоказани възраженията на ответната страна, че между
страните не е сключван договор за изработка с условията и параметрите, визирани в
исковата молба и уточненията към нея, както и че за ответника не е възникнало задължение
да изпълни възложената му от ищцата поръчка.
Наред с изложеното, настоящият съдебен състав намира за установени по делото и
4
фактите, че в случая е налице неизпълнение от страна на ответника на задължението му да
изработи възложената му от ищцата входна врата във вида количеството, качеството, цената
и срока, уговорени между тях. Тези факти се установяват по несъмнен начин от показанията
на свидетелите П. и М., които съдът кредитира и в тази им част, като неоспорени с други
годни доказателства и удостоверяващи в своята съвкупност и логическа последователност,
че след сключване на договора за доставка от 15.07.2016г. ищецът не е започнал изпълнение
на възложената му поръчка и в уговорения 14-дневен срок за изработване на поръчаното
/30.07.2016г./ не е изработил и не е доставил договорената входна врата, за изработването на
която е получил уговореното възнаграждение в размер на 500 лв. Наред с изложеното по-
горе, по делото не са ангажирани никакви годни писмени или гласни доказателства, които
да удостоверяват изработване от ответника на поръчаното от ищцата, доставяне, монтиране
на изработена входна врата и приемане на изработеното от ищцата М., въпреки възложената
върху ответната страна доказателствена тежест досежно тези факти.
На следващо място, съдът приема за доказани в случая и твърденията на ищцовата страна,
че след изтичане на двуседмичния срок за изпълнение ищцата е предприела действия по
разваляне на процесния договор, като е потърсила ответника П. и е заявила на същия, че
претендира връщане на паричната сума от 500 лв. поради несвършена работа от изпълнителя
/св. П./, а след като П. заявил, че не разполага с такава парична сума, страните се съгласили
същият да предприеме изпълнение на поръчаното в нов двуседмичен срок, считано от
01.08.2021г., след което М. ще си потърси правата по съдебен ред /св. Д. М./.
Съобразно разпоредбата на чл.264,ал.1 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Съгласно установената
съдебна практика и правна доктрина, в същината си приемането на извършената работа
обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху
изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие -
признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на
одобряването му. В тази връзка, съдът намира за основателни и почиващи на приетите
гласни доказателства твърденията на ищцовата страна, че в случая ответникът макар и да е
предприел изпълнение на поръчаното, отново не е спазил предоставения му от ищцата нов
двуседмичен срок, а в изработката на поръчаното е допуснал такова отклонение от
поръчката, което е направило невъзможно изпълнението на същата съгласно нейното
договорно и обикновено предназначение. Въз основа на показанията на св. П. съдът приема
за установено по делото, че след изтичане на предоставения му от ищцата втори
двуседмичен срок ответникът П. отишъл в дома й с някаква имитация на врата, нещо, което
приличало на врата, но нямало нищо общо с размерите, и вратата не станала. В този смисъл
са и показанията на св. Д. М., която удостоверява пред съда, че минало много време, а
когато ответникът докарал вратата, тя не съответствала - била от талашит, нямала
необходимия размер, не отговаряла нито отстрани, нито на височина. От показанията на
свидетелите П. и М. се установяват и твърдените в исковата молба, че след като ответникът
5
занесъл описаната по-горе врата, ищцата незабавно е предявила пред него възражения за
отклонение от поръчаното, като му направила забележка, че вратата не е в уговорения
размер и че е от талашит, че не иска тази врата, която не можела да се уплътнява или
донажда, но П. не приел това. Не на последно място, свидетелката М. установява фактите,
че страните се споразумели, че ответникът ще направи друга врата, но до днес такава врата
не е сложена и си зее така, като пари не са виждали от П., а от своя страна св. П.
потвърждава пред съда, че когато приключил ремонтните дейности в жилището на ищцата,
входна врата още не била сложена от ответника П.. При така установената фактическа
обстановка, съдът приема за обосновани и доказани твърденията на ищцовата страна, че в
случая са налице предпоставките на чл.265,ал.2 от ЗЗД, като предвид своевременно
направените от възложителя М.М. възражения за такова отклонение от поръчката и за
наличието на такива недостатъци на изработената от ответника-изпълнител входна врата
/различен от по вид и качество от договорения материал, по-малки размери,
несъответстващи на мястото, на което вратата трябва да бъде поставена, и пр./, които са
толкова съществени, че правят работата негодна за нейното договорно и обикновено
предназначение /масивна, стабилна входна врата, която да защитава жилището от външни
посегателства и набези/, поръчващият е разполагал с правото да развали договора в срока по
чл.265,ал.3 във вр. ал.2 от ЗЗД или да поиска обезщетение за неизпълнение по реда на
чл.79,ал.1,предл. последно от ЗЗД. Имайки предвид, че по делото не са приети безспорни
доказателства, които да удостоверяват едностранното разваляне на договора за изработка от
страна на ищцата, която няколкократно е предоставила възможност на ответника да
изработи възложената му входна врата в договорените между тях вид, количество и
качество, но изпълнение от негова страна не е настъпило в период около пет години, то в
случая категорично се обосновава извод, че за кредитора е отпаднал интереса от изпълнение
на работата, по смисъла на чл.79,ал.2 от ЗЗД. Поради това, съдът приема, че ответникът
дължи заплащане на претендираната от ищцата сума в размер от 500 лв., представляваща
обезщетение вместо изпълнение в размера на сумата, предоставена от възложителя на
изпълнителя при сключването на договора за изработка.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане от ответника на ищеца на мораторна лихва върху
обезщетението от 500 лв., се явява допустим, а разгледан по същество – същият е частично
основателен по отношение претендирания от ищцата период и размер.
Съдът намира, че въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства се
установява по безспорен начин наличието на изискуемо парично задължение в полза на
ищцата от ответника в размер на сумата 500 лв., както и виновна забава за плащането на
това вземане. Поради това и според разпоредбата на чл.86,ал.1 от ЗЗД, ответникът П. дължи
в полза на ищцата М. обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
С писмения отговор на исковата молба, ответната страна предявява възражение за
погасяване на претендираните от ищцата парични вземания поради изтичане на давност,
което съдът намира за неоснователно по отношение на претендираната главница. В чл.110
6
от ЗЗД е предвидена петгодишна давност, с изтичането на която се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл.114,ал.1 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 - ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Настоящият съдебен състав приема, че погасителната
давност по отношение на претендираната главница от 500 лв. в процесния случай е
петгодишна съгласно чл.110 от ЗЗД и започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо, съобразно разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД, т.е. след изтичане на
първоначално предоставения двуседмичен срок на ответника за изработване на поръчаното
– 30.07.2016г., като давността изтича на 30.07.2021г.
Съгласно чл.116,б.”б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск или на
възражение или на искане за почване на помирително производство. Погасителната давност
се прекъсва на основание чл.116,б.”б” от ЗЗД от датата, на която е предявено по съдебен ред
процесното вземане. По аргумент от чл.115,ал.1,б.”ж” от ЗЗД, давността не тече, докато трае
съдебния процес. В случая, въз основа на приетите писмени доказателства по делото се
установява, че 5-годишната давност е прекъсната с подаването на заявление вх. №
4960/31.05.2021г., с което ищцата М.М. е предявила искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника П. Й. П.,
претендирайки присъждане на вземанията, предмет и на настоящото съдебно производство
/500 лв. – главница и 246,83 лв. – мораторна лихва за периода от 30.07.2018г. до
31.05.2021г., като е образувано ч.гр.дело № 1054/2021г. по описа на ГОРС, съдът е уважил
претенцията и е издал Заповед за изпълнение № 720/02.07.2021г. (,обезсилена впоследствие
поради непредставяне на писмени доказателства от заявителя за предявяване на иск по реда
чл.415,ал.1 от ГПК, въпреки дадените му от съда указания в тази насока след постъпване на
възражение от длъжника по делото).
С оглед разпоредбата на чл.117,ал.1 от ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече
нова давност. Поради това и с оглед гореизложените мотиви, следва да се приеме за
установено по делото, че към момента на предявяване на настоящите осъдителни искове –
19.08.2021г., 5-годишната давност е била прекъсната на 31.05.2021г., а новата 5-годишна не
е започнала да тече поради неприключването на ч.г.дело № 1054/2021г. по описа на ГОРС с
влязъл в сила съдебен акт към този момент. При тези факти, настоящият съдебен състав
приема, че към датата на предявяване на настоящата искова молба не е изтекъл изискуемия
петгодишен срок по чл.110 от ЗЗД, поради което вземането за главница от 500 лв. не е
погасено по давност.
Съдът намира, че възражението се явява частично основателно по отношение на
претендираната от ищцата лихва за забава за периода от 30.07.2016г. до 31.05.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.110,б.„в” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за лихви и за периодични плащания, каквото е и претендираното от
ищцата парично вземане за законната лихва за забава за горепосочения период от време.
Видно от данните по делото, в случая заявлението за издаване на заповед е подадено от
7
М.М. в съда с вх. № 4960/31.05.2021г., към която дата е изтекъл изискуемия тригодишен
срок по чл.110,б.„в” от ЗЗД, поради което вземането, представляващо законната лихва за
забава върху сумата от 500 лв. за периода от 30.07.2016г. до 31.05.2018г. за общата сума от
93,20 лв. е погасено по давност. Поради това, съдът счита, че искът за присъждане в полза
на ищцата на дължимата законна лихва върху неплатената от ответника главница /500 лв./ за
сумата от 93,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода 30.07.2016г.-31.05.2018г.
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По изложените дотук съображения, съдът приема, че искът по чл.79,ал.1 във вр. чл.258 и
сл. от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответникът П.П.
бъде осъден да заплати на ищцата М.М. исковата сума от 500 лева, представляваща
главница – обезщетение вместо изпълнение по договор за изработка от 15.07.2016г., заедно
със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 19.08.2021г. до
окончателното й изплащане. С оглед изложеното по-горе, предявеният иск по чл.86,ал.1 от
ЗЗД се явява частично основателен и следва да бъде уважен в размер от 152,24 лв. за
периода от 01.06.2018г. до 31.05.2021г., определен от съда по реда на чл.162 от ГПК.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК се явява основателна
претенцията на ищцата за присъждане на направените в настоящото съдебно производство
разноски за платена държавна такса /100 лв./ и разноски за платено адвокатско
възнаграждение /500 лв./, които следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно на
уважената част от исковете, а именно в общ размер от 522 лв. Съдът намира, че претенцията
на ищцата за присъждане на сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
1054/2021г. по описа на ГОРС, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като
такава, имайки служебно известните на съда факти, че Заповед за изпълнение на парично
задължение № 720/02.07.2021г., издадена по посоченото заповедно производство по реда на
чл.410 от ГПК, е обезсилена изцяло, вкл. в частта за разноските, с Разпореждане №
2515/02.09.2021г., влязло в законна сила на 16.09.2022г., поради непредставяне на писмени
доказателства от заявителя за предявяване на установителен иск по реда чл.415,ал.1 от ГПК
в предоставения му за това срок до 19.08.2022г.
Наред с изложеното, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане в
негова полза на сторените по настоящото дело разноски за платено адвокатско
възнаграждение /300 лв./, съразмерно на отхвърлената част от исковете, поради което
същите следва да бъдат възложени в тежест на ищцата в размер от 36 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Й. П. с ЕГН **********, с адрес : гр. Г.О., ул. .., ДА ЗАПЛАТИ на М. М.
М. с ЕГН ..., с адрес : град Г.О. ул..., СУМА в размер от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща обезщетение вместо изпълнение на възложена поръчка за изработка на
входна врата по договор за изработка от 15.07.2016г., заедно със законната лихва върху
8
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.08.2021г., до
окончателното й изплащане, както и СУМА в размер от 152,24 лв. /сто петдесет и два
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата,
считано за периода от 01.06.2018г. до 31.05.2021г., по банкова сметка .., с титуляр Д. И.а М..
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, предявен от М. М. М. с ЕГН .., с
адрес : град Г.О. ул... чрез пълномощник – адв. Д. Г. от ВТАК, против П. Й. П. с ЕГН
**********, с адрес : гр. Г.О., ул... за присъждане на мораторна лихва в размер от 93,20 лв.
/деветдесет и три лева и двадесет стотинки/ върху главницата от 500 лв., считано за периода
от 30.07.2016г. до 31.05.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН в тази негова част поради
погасяването му по давност.
ОСЪЖДА П. Й. П. с ЕГН **********, с адрес : гр. Г.О. ул.. ДА ЗАПЛАТИ на М. М. М.
с ЕГН ..., с адрес : град Г.О. ул..., СУМА в 522,00 лв. /петстотин двадесет и два лева/,
представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса и за платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.78,ал.1 от ГПК, предявено от ищцата М. М.
М., чрез пълномощника й – адв. Д. Г. от ВТАК, за осъждане на ответника П. Й. П. с ЕГН
********** да й заплати направените в заповедното производство по ч.гр.дело №
1054/2021г. по описа на ГОРС разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за платено
адвокатско възнаграждение /300 лв./, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА М. М. М. с ЕГН **********, с адрес : град Горна Оряховица, ул. „Козлодуй“
№ 70, ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. П. с ЕГН **********, с адрес : гр. Горна Оряховица, ул.
„Марин Дринов“ № 4, СУМА в 36,00 лв. /тридесет и шест лева/, представляваща
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването
му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9