№ 487
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 2022500***491 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 217 от 08.06.2022г., постановено по т.д. № 695 по описа за
2021г. на ОС Пловдив, с което е осъден П. И. Б. ЕГН ********** от с. С., обл. П., ул. С. № 7
да заплати на Г. със седалище и адрес на управление гр. С. ***, бул. Г.И. № 2, ет.4 сумата от
261 349.84 лв., представляваща изплатено от Г. обезщетение на пострадалата при ПТП
С.Р.Т. по щета № *** от 08.06.2016г., присъдено с влязло в сила решение № 11439/2016г. по
описа на СГС, по което дело ответника е бил трето лице – помагач, ведно със законната
лихва, считано от 24.09.2021г. до окончателното й заплащане, както и да заплати сумата от
10 813.99 лв., направени разноски в производството.
Решението е обжалвано от ответника П. И. Б. ЕГН ********** с адрес
гр. П., ул. Б. № 16, ет.8, ап. 24, представляван от адв. В. Т. с твърдения за
неправилност, поради нарушения на материалния и процесуален закон, а
искането отправено до въззивния съд е обжалваното решение да бъде
отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от Г., БУЛСТАТ *** със седалище
и адрес на управление гр. С. ***, бул. Г.И. № 2, ет.4, представлявани от адв.
Ст. М., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е съдебно
решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Г., БУЛСТАТ *** със
седалище и адрес на управление гр. С. ***, бул. Г.И. № 2, ет.4 срещу П. И. Б. ЕГН
********** от с. С., обл. П., ул. С. № 7 с правно основание чл. 288, ал.13 КЗ /отм., ДВ,
бр.102 от 29.12.2015г./. Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се свеждат
до следното: ищецът е заплатил по щета № *** от 08.06.2016г. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 253 080.84 лв. на С.Р.Т., пострадала като пътник при
ПТП, настъпило на 30.08.2015г. по влязло в сила решение по гр.д. № 11439/2016г. на СГС,
1 с-в, по което дело ответникът е участвал като трето лице помагач на страната на Г.. Сочи,
че виновен за станалото на 30.08.2015г. ПТП е ответника, който като неправоспособен водач
и алкохолно повлиян, управлявайки мотоциклет „Я.“ с ДКН ***, с несъобразена с пътните
условия скорост, по път ** км. 44 +280 в участъка между с. Г.И.о и с. Т., обл. П. е загубил
контрол върху управлението на мотоциклета и се ударил в предпазната мантинела, при
което пострадала пътничката С.Р.Т.. Увредената, при съобразяване факта, че водача е бил
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ сезирала Г., по който
повод е образувана щета № *** от 08.06.2016г., по която сезирания орган взел решение да
откаже да изплати обезщетение. След несъгласие на заявителя, ищеца сочи, че е образувано
гр.д. № 11439/2016г. по описа на СГС – 1 с-в, по което Г. е осъден да заплати С.Р.Т.
обезщетение в размер на 200 000 лв., а след снабдяване с изпълнителен лист е образувано
изп.д. № 837/2017г. по описа на ЧСИ с рег. № **, по което ищеца е заплатил на 18.12.2017г.
сумата от 253 080.84 лв., от които 202 120 лв. главница, 25 882.59 лв. законна лихва и
25 078.25 лв. съдебни разноски и такси по изпълнението, а с платежни нареждания от
12.12.2017г. и от 26.04.2018г. са заплатени дължими суми за държавни такси към СГС в общ
размер на 8269 лв.. Като твърди, че е отправил регресна покана към длъжника да му
възстанови изплатеното, но въпреки това плащане не е последвало, настоява съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 261 349.84 лв.,
представляваща изплатено от Г. по щета № *** от 08.06.2016г. и присъдено с решение,
постановено по гр.д. № 11439/2016г. по описа на СГС обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане.
Ответникът – П. И. Б. ЕГН ********** от гр. П., ул. Б. № 16, ет.8, ап. 24
е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че предявеният иск е с
правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 558, ал.7 от КЗ, а за Г. не е възникнало
задължение за заплащане на обезщетение, тъй като пострадалата е знаела, че
пътува в МПС, което не е застраховано, както и че е управлявано от лице,
употребило алкохол. Позовава се на чл. 557, ал.3, т.2 КЗ и твърди, че Г. не е
следвало да извършва плащане, а ответника, въпреки, че е участвал в
производството пред СГС като трето лице помагач може да установява
наличието на обстоятелства, които изключват дължимостта на плащането,
извършено от Г.. Най – сетне сочи, че не е налице и хипотезата на чл. 45 ЗЗД,
тъй като не е причинил виновно вреда, чието поправяне да дължи.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която
ищеца оспорва наведените от ответника възражения за недължимост на
извършеното от него плащане. Като твърди, че е налице влязло в сила
решение, с което, след като е прието, че поведението на П. Б. е
противоправно, управлявал е МПС без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, механизмът на ПТП, настъпилите вреди и
2
причинната връзка между тях и станалото ПТП, без Б. да е навел възражения,
досежно липсата на основания за изплащане на обезщетение, въпреки, че е
участвал като трето лице помагач на страната на Г., счита същите за
преклудирани.
В постъпилия допълнителен отговор от ответника се оспорва
допълнителната искова молба. Оспорва правото на Г. да получи от него
платеното обезщетение, ведно с лихви и разноски, като твърди, че не е
причинил виновно на ищеца никакви вреди. Подържа заявеното, че С.Т. е
знаела, че гражданската му отговорност като водач не е застрахована, както и
че е употребил алкохол и въпреки това се е качила да пътува в мотоциклета.
Заявява, че няма пречка в настоящото производство да се установи, че не са
налице основания за извършеното от Г. плащане.
Настоящия въззивен състав, след като извърши проверка по реда на чл.
270 ГПК и съобрази наведените възражения от жалбоподателя, счете, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя ответник, че предявеният
иск неправилно е квалифициран като такъв с правно основание чл. 288, ал.13
КЗ /отм., ДВ, бр.102 от 29.12.2015г./, вместо по приложимия според Б. закон, а
именно КЗ обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г.. В конкретният случай
приложимият закон е този действал към датата на деликта, а ПТП е станало
на 30.08.2015г., което обстоятелство не е спорно между страните, а се
установява и от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 48, а и от одобреното от ПРС споразумение по НОХД № 3074/2016г.. Без
значение за правната квалификация на иска, респ. за приложимия закон при
разрешаване на повдигнатия спор е кога е извършено плащането от Г., тъй
като същото е последица от деликта, а целта му е обезщетяване на вредите от
настъпилото непозволено увреждане. В този смисъл вж. Решение № 24 от
30.03.2022г., постановено по т.д. № 255/2021г. на ВКС, ТК, І т.отд. Всъщност,
дори и да се споделят възраженията на ответника, за което нормативно
признати основания липсват, то същите не биха обосновали недопустимост на
обжалвания съдебен акт, а единствено неприцизна квалификация.
Няма спор между страните, че за станалото на 30.08.2015г. ПТП, при
което е причинена по непредпазливост средна телесна повреда на С.Р.Т.
виновен е П. И. Б., който при управление на МПС – мотоциклет „Я.“ с рег. №
*** е нарушил правилата за движение, вкл. и това, че е управлявал същото
без свидетелство за правоуправление, а тези факти се установяват и от
одобреното от съда споразумение по НОХД № 3074/2016г. по описа на ПРС –
VІІІ н.с..
С.Т., пострадала при станалото на 30.08.2015г. ПТП е сезирала Г. с
искане за заплащане на обезщетение за причиненото й увреждане, по което е
образувана щета № *** от 08.06.2016г. и по която сезирания орган е
постановил отказ за изплащане на поисканото обезщетение.
С решение № 7085 от 25.10.2017г., постановено по гр.д. № 11439/2016г.
по описа на СГС – І отд., І-ви състав Г. е осъден да заплати С.Т. сумата от
200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
от 2120 лв., имуществени вреди, вследствие настъпилото увреждане при ПТП
на 30.08.2015г., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2016г., като в
3
тежест на Г. са възложени за заплащане и разноски за определено по реда на
чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 5530 лв. и разноски в
размер на сумата от 8269 лв. на основание чл. 78, ал.6 ГПК. В производството
по гр.д. № 11439/2016г. пред СГС П. Б. е конституиран като трето лице
помагач на страната на Г.. Въз основа на решението по това дело са издадени
изпълнителни листове за присъдените в полза на С.Р.Т. суми и в полза на адв.
М.Д. за определеното й адвокатско възнаграждение и е образувано
изпълнително производство за принудителното им събиране в хода, на което
видно от приложената справка – л.46 Г. е заплатил сумата от 261 349.84 лв.,
формирана от сбора присъдените с решението обезщетения, лихви, съдебни
разноски и разноски, направени в изпълнителното производство.
С регресна покана изх. № ГФ-РП – 250 от 02.04.2021г. Г. е уведомил П.
И. Б., че на основание чл. 288, ал.1 КЗ е заплатил на С.Т. сума в размер на
261 349.84 лв., представляваща дължимо обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие станалото на 30.08.2015г. ПТП по вина на Б. и му е дал
едномесечен срок за превод на сумата по посочена банкова сметка.
При тези установени от фактическа страна данни, въззивният съд счита,
че е налице хипотезата на чл. 288, ал.13 от КЗ /отм./. С изплащане на
дължимото се на увредената С.Т. обезщетение Г. е встъпил в правата на
увреденото лице до размера на платеното. Правата на увреденото лице от
своя страна се определят по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД. Казаното
означава, че от значение за отговорността на ответника е размера на
действително причинените вреди, в т.ч. и разходите за определяне и
изплащане на обезщетението – чл. 288, ал.8 КЗ /отм./. Без никакво значение за
отговорността на ответника са изложените от него правоизключващи
възражения, касаещи знанието на увреденото лице за това, че Б. не е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на станалото
ПТП, тъй като съгласно действащия към датата на деликта закон това
обстоятелство не е предвидено като освобождаващо от отговорност Г.. След
като приложимият закон не определя това обстоятелство като относимо към
разрешаване на спора, то безпредметно е обсъждането на събраните гласни
доказателства, посредством които се цели установяването му, поради което и
възраженията на жалбоподателя в тази насока са изцяло неоснователни.
Предвид приетото, че приложимия закон не предвижда хипотеза
аналогична на тази в обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г. КЗ и конкретно чл. 557,
ал.3 КЗ за лишени от практическо значение, съдът намира възраженията на
жалбоподателя, че неправилно е прието от решаващия първоинстанционен
съд, че подобни възражения ответника е следвало да релевира в
производството пред СГС, където е бил конституиран като трето лице
помагач. Само за пълнота ще се посочи, че въззивният съд споделя изцяло
приетото от решаващия първоинстанционен съд, че след като Б. е участвал в
производството, образувано пред СГС по иск на увредената за заплащане на
обезщетение от Г., то същия е обвързан от мотивите на постановеното
решение – чл.223, ал.2 ГПК и всички установени по това дело факти, вкл. и
наличие фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са задължителни за него. Следва да
4
се посочи, че решението, постановено по гр.д. № 11439/2016г. по описа на
СГС – І отд., І-ви състав е формирало сила на пресъдено нещо по отношение
на насрещната страна – С.Т. и третото лице помагач, което означава, че за Б.
не е налице възможност да оспорва съществуването на съдебно признатото с
това решение право, а именно дължимостта на обезщетение на увредената от
Гаранционния фонд.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че иска е основателен и е
следвало да бъде уважен. До същия правен извод е достигнал и решаващия
първоинстанционен съд, поради което и постановеното от него решение като
съобразено с материалния и процесуален закон следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 217 от 08.06.2022г., постановено по т.д.
№ 695 по описа за 2021г. на ОС Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5