Р Е Ш Е Н И Е № 260175
гр. Пловдив, 10.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 37 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Ищцата Л.Т.С., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, офис *, чрез адв. Л.М. и адв. Х.М., е предявила срещу
ответника ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, обективно
кумулативно съединени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди
в размер съответно на 6 679,47 лв. и на 80 000 лв., ведно със
законните последици.
Твърди, че 27.07.2020 г. около 10,30 ч. в гр. П.,
на пешеходна пътека на ул. ***** пред „*****“, при управление на лек автомобил
„Рено Меган Сценик“, peг.№ *****, водачът Н.Х.Б.,
ЕГН **********, е нарушил правилата за движение и е причинил ПТП, като при
извършване маневра на заден ход не се е убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен, и е ударил намиращата се зад него и преминаваща по
пешеходната пътека пешеходка Л.С..
За ПТП е съставен Констативен
протокол № *****г. от МВР – Пловдив, Сектор „ПП“, от който е видно, че за лекия
автомобил „Рено Сценик“, peг.№ *****, има сключена застраховка с
ответника ЗД „Бул Инс“ АД с полица № *****, валидна до 14.11.2020 г.
Вследствие на удара при ПТП ищцата получила
счупване на лявата бедрена кост в горната част - в областта на тазобедрената
става; контузия на главата с охлузване в ляво слепоочно; контузии на лява
раменна и лява лакетна стави; оток и кръвонасядане на дясната подбедрица,
като била откарана в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. На 28.07.2020 г. ѝ била извършена
операция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация
- бедро, с извършване на кръвна репозиция и поставяне
на метална остеосинтеза, заплатена от ищцата. С оглед
тежкото ѝ състояние и характера на причинените увреждания, била настанена
в „Хоспис Милосърдие“ ЕООД за период от 3 месеца,
където за нея са полагали комплексни специализирани медицински грижи за активно
лечение, възстановяване и рехабилитация.
Поради силните болки са извършени
контролни прегледи и рентгенография, при която е установено, че като последица
от нанесената фрактура ищцата е получила стопяване на костта, съгласно
заключение от 03.11.2020 г. и амбулаторен лист № *****г.
Ето защо, вследствие на процесното
ПТП ищцата претъпяла неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, в
резултат на получените травматични увреждания, описани по-горе, които вреди са
в пряка и непосредствена връзка с настъпилото на 27.07.2020 г. ПТП,
предизвикано от водача Н.Х.Б.. Ищцата изпитвала страх и безпокойство от хода на
възстановителния процес, поради напредналата си възраст и реалната опасност от
настъпване на продължителни или трайни увреждания. Изпитала страх, безпокойство
и безсъние от невъзможността да се придвижва и да се обслужва сама за
продължителен период от време, а необходимостта от полагане на грижи за нея от
страна на близките ѝ допълнително я е обременило и я е травмирало
психически.
На ответното дружество е изпратена
покана за изплащане на застрахователно обезщетение, получена на 03.09.2020 г.,
а на 25.09.2020 г. е отправено последващо писмо
относно претендиране на допълнително направени от ищцата разноски. След размяна
на кореспонденция и документи, с писмо с изх.№ *****г. ответникът уведомил
ищцата, че не е налице основание за удовлетворяване на претенцията ѝ,
поради недоказаност на същата.
Ето защо, ищцата счита, че
ответникът ѝ дължи претендираното от нея застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в
размер на общо 6 679,47 лв., подробно конкретизирани по дати, видове и
размери; обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата
на получаване на поканата, до пълното изплащане на обезщетението, както и
направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки
излага в исковата молба, в уточняващите молби и в писмени бележки по съществото
на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства
и експертиза.
Ответникът ЗД „Бул Инс”
АД - София, ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез адв. М.Г., е подал отговор
и молба, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и
по размер.
Оспорва механизма на ПТП, като
счита, че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП, с изключение на Констативен
протокол за ПТП № *****г., който не се ползва с материална доказателствена сила
в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото няма данни длъжностното
лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Липсват данни и за нарушаване
на разпоредбите на ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил - Н. Х. Б. и не
може да бъде направен извод кой от участниците е действал противоправно,
поради което не може да се приложи презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва
да е причинена вреда, тъй като до настоящия момент не са представени
доказателства, които да я установяват по безспорен начин, а данните в
представените медицински документи описват телесни увреждания на ищцата,
свързани с инцидента, както и разходни документи за закупуване на медицински
консумативи, медикаменти и услуги, свързани с травмата.
При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 52 от ЗЗД
следва да се вземе предвид травмата (средна телесна повреда); как е протекло възстановяването
и срока на възстановяване; възможно ли е пълно възстановяване; извършеното
лечение и създало ли е то остатъчни, неблагоприятни за здравето усложнения и
остатъчни проблеми - неудобства и страдания; необходими ли са допълнителни
операции, рехабилитации, … и др.; прогнозите за бъдещи усложнения, както и
трудностите и лишенията, които е изживяла пострадалата, като за всичко това е
необходимо ищцата да представи доказателства.
Оспорва
наличието и на пряка причинна връзка между ПТП и всички твърдени увреждания от
ищцата Л.Т.С., като твърди, че именно тя е виновна за настъпилото ПТП, тъй като
е започнала пресичане на пътното платно в момент, в който това не е било
безопасно, тъй като лекия автомобил вече е бил започнал своето движение, и по
този начин самата ищца се е поставила в опасност и не се е погрижила за
собственото си здраве.
Оспорва
исковете и по размер, като счита, че обезщетението от 80 000 лева е прекомерно
спрямо реално установеното с медицински доказателства телесно увреждане на
ищцата. Претенцията ѝ не отговаря на принципа за справедливост и на
икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, като е завишена
многократно, спрямо действителната вреда, макар човешките страдания да са
неоценими са пари. Ако в хода на процеса се докаже основателността на
предявения иск, справедливо обезщетение би била сумата от 40 000 - 45 000 лева.
Претенцията
за лихви за периода от датата на поканата на 03.09.2020 г. е неоснователна и не
е съобразена с разпоредбите на чл. 380 и чл. 497 от КЗ. Последната е специална
спрямо разпоредбата на цитираната в исковата молба разпоредба на чл. 429 от КЗ,
тъй като чл. 497 от КЗ се отнася за застраховка ГО на автомобилистите, от
каквато ищцата сочи да черпи права срещу застрахователя, а разпоредбата на чл.
429 от КЗ касае обща застраховка ГО и въвежда общи правила за този вид
застраховка.
Заявява,
че в дружеството не е постъпвало уведомление за ПТП от водача на лекия
автомобил „Рено”, peг.№ ***** - Н.Б., поради
което застрахователят не може да е в забава по отношение задължение, за което
не знае, че съществува. Уведомление е направено от страна на ищцата по делото
на 03.09.2020г. и това е началната дата от узнаване за събитието, от който
момент за доверителя ми започва да тече 3-месечния срок за произнасяне по
претенцията. Едва след неговото изтичане би могло да е налице забава и
задължение за лихва.
Оспорва
и предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, като оспорва
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и направените разходи за
лечение.
Оспорваме
и акцесорния иск за лихва за забава върху
обезщетението на имуществени вреди, считано от 03.09.2020 г., тъй като голяма
част от разходите, видно от уточнителната молба, са
направени след тази дата и няма как за тях лихва за забава да тече от
03.09.2020 г.
Прави
и евентуално възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна
на ищцата Л.С. като пешеходец на вредоносния резултат, тъй като тя е предприела
пресичане на пътното платно, като не се е съобразила с потеглилия автомобил и
така е поставила себе си и останалите участници в движението в превишен риск.
Пострадалата е нарушила разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
като конкретното ѝ виновно и противоправно
поведение е създало предпоставка за ПТП и настъпване на вредоносните последици
от него.
Съображения в тези насоки излага в отговора и
в допълнителна молба. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства.
Ищцата е подала Допълнителна искова молба, в
която заявява, че възраженията на ответното дружество са неоснователни и не
следва да се уважават.
Твърди, че представеният констативен протокол е
официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена
сила съгласно чл. 179 от ГПК относно възприетите от съставителя му факти за
участниците в произшествието и възприетите увреждания на същите, поради което с
него се установява механизма на ПТП и лицата, участвали в него. В тази връзка
са представени и Протокол за оглед на местопроизшествие, и фото албум.
Твърди, че е представила и необходимата
медицинска документация, от която се установяват претърпените от нея вреди. Процесното ПТП е настъпило единствено, поради неспазване на
правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил – Н.Б., който е
нарушил разпоредбите на чл. 20, чл. 40, чл. 116 и чл. 119 от ЗДвП, а
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, е изцяло неоснователно.
Възразява и относно всички останали доводи,
наведени от ответника в отговора му, в т.ч. и относно началната дата, от която
се дължи обезщетение за забава.
Ответникът е подал Допълнителен отговор, в който
заявява, че поддържа изцяло оспорването на предявените искове, както и всички
оспорвания и възражения, направени в отговора, като излага отново аналогични
съображения за това.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От събраните по делото писмени
доказателства, в т.ч. приложеното н.о.х.д.№ 2339/2021 г., ПРС, 7 н.с., се
установява, че с влязло в сила на 08.04.2021 г. протоколно определение по н.о.х.д.№
2330/2021 г., ПРС 7 н.с., е одобрено от съда споразумение, с което Н.Х.Б., ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че на 27.07.2020 г. около
10,30 ч. в гр. П., на ул. *****, при управление на лек автомобил „Рено Сценик“, рег.№ *****, е нарушил правилата за движение по
чл. 40, ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил на Л.Т.С., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лявата бедрена кост в областта на тазобедрената става и е причинено
трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник, като деянието е
извършено на пешеходна пътека и съставлява престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. посл., б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1,
б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което на
водача е наложено съответно наказание.
От приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза с вещо лице инж. В.Г.С., която
съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от
страните, се установява, че най-вероятен
от техническа гледна точка, е следният механизъм на процесното ПТП: водачът
Н.Х.Б. е управлявал лекия автомобил „Рено Сценик“ по
ул. ***** в гр. П. в посока от север на юг. През това време пешеходката Л.Т.С.
е била на западния тротоар, откъдето е предприела пресичане на платното за
движение в посока от запад на изток, от дясно на ляво зад автомобила, на
пешеходна пътека. Когато пешеходката Л.Т.С. е била на платното зад автомобила,
водачът на последния е потеглил на заден ход в посока от юг на север и така е
настъпил удар в задната част на лекия автомобил „Рено Сценик“,
а след удара пешеходката Л.С.
е паднала зад автомобила. След потеглянето на автомобила на заден ход от 0
км./ч., той е ускорил и непосредствено преди задействане на спирачната му
система скоростта му е била около 10 км./ч. Ако водачът на автомобила се бе
движил с каквато и да е скорост напред, а не назад, то поради липса на
създадена конфликтна точка, удар не би настъпил.
От графичното представяне на пътната
ситуация се установява, че водачът на лекия автомобил „Рено Сценик“
е потеглил, когато пешеходката Л.С. е била на платното за движение, като е
възможно тя да е била извън обхвата на огледалата за обратно виждане, но е
възможно и пешеходката да е попадала в обхвата на огледалата за обратно виждане
в зависимост от настройката им на конкретния автомобил. Възприемане на пътната
обстановка зад автомобила от водача е възможно да бъде възприета и чрез
директен визуален контакт - без да се ползват огледалата за обратно виждане,
като достатъчно условие за директно визуално възприемане е водачът да отправи
погледа си по направление на автомобила. Следователно при всички случай водачът
на автомобила се е движел без правилно да наблюдава и възприема цялото
пространство зад автомобила и така сам се е поставил в невъзможност да избегне
ПТП.
Основно причина за настъпилото ПТП
от техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил „Рено
Сценик“ - Н.Б., е потеглил и се е движил на заден
ход, без да възприеме движещата се зад автомобила пешеходка Л.С., която е
пресичала платното за движение.
По делото е приета и съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.С.П. – *****в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
– Пловдив, която съдът възприема като компетентна, безпристрастна и неоспорена
от страните. От нея и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебното
заседание на 10.02.2022 г., както и от представената мед. документация (л. 10 –
41; л. 74 - 82) на ищцата, се установява, че в резултат на процесното ПТП на 27.07.2020
г. Л.С. е получила при падането счупване на лява бедрена кост в горната част; контузия на
главата и рана в лява темпорална част; контузия на лява раменна и лакътна става и гърдите в ляво; контузия и хематом на дясна
подбедрица. Счупването на лявата бедрена кост в
горната част ( пертрохантерна фрактура) е довело до
трайно затруднение в движението на ляв долен крайник по смисъла на чл. 129 от НК и представлява средна телесна повреда. Лекувано е оперативно и е причинило
на ищцата продължителни болки и страдания, както и затруднения в тоалета и
обслужването. Болката в лява тазобедрена става е от най-високата 10-та степен. Контузията на дясна подбедрица и подкожният хематом са предизвикани от
директния удар на бронята на автомобила. Другите травми на пострадалата са получени по
индиректен механизъм, при падане върху тъп и твърд предмет, каквото е пътното
платно.
На ищцата е било извършено
кръвно наместване на фрактурата с метална остеосинтеза
на 28.07.2020 г. Следоперативно е приемала антибиотици, аналгетици,
лекарства за разреждане на кръвта, вливане на водно-солеви
разтвори, плазма и Ер-маса. Ежедневно е правена превръзка на оперативната рана.
Провеждала е рехабилитация и е изписана на 06.08.2020 с указания за домашно лечение - продължаване на антитромботичната терапия за 30 дни, три месеца да не
стъпва на левия крак, приемане на аналгетици при
болка.
В мед. документация на ищцата по делото няма данни за усложнения
на оперативното лечение (кръвотечение от раната, инфектиране, тромбоемболия). Възстановяването след такова счупване е
около една година, като е необходимо да се провежда рехабилитация на оперирания
крак.
Травматичните
увреждания на пострадалата Л.С. са довели до пълна промяна в нейния начин на
живот - след травмата при ПТП е лекувана оперативно, имала е силни болки и
страдания, спазвала е постелен режим, не е могла да
ходи, била е затруднена в тоалет и обслужване, преживяла е стресова реакция. В
следоперативния период е трябвало да ходи с помощни средства, без да стъпва на
левия крак. При нейната възраст и придружаващи заболявания, видни в ЕР на ТЕЛК,
това е било много трудно.
Между ПТП на 27.07.2020 г.
и установените увреждания, болки и страдания на пострадалата Л.С. съществува
пряка причинно-следствена връзка.
Към момента на експертизата ищцата ходи с помощни средства - една
патерица. Обиколката на лявото й бедро е с 5 см. по-малка от дясното, т.е.
мускулатурата все още не е възстановена. Флексията в лява тазобедрена става е
до 80 градуса, а ротацията е невъзможна. Не може да се твърди за стопяване на шийката
на лява тазобедрена става, тъй като тя не е била счупена при падането. В случая е имало пертрохантерна
фрактура, като на рентгеновата снимка и при прегледа се установява изместване
на поставения динамичен винт странично. Това създава болки и неудобство на
пострадалата при сядане. Причината за това изместване е остеопорозата,
която е намалила плътността на бедрената глава, в която е бил завит динамичният
винт на остеосинтезата. По тази причина винтът не
може да бъде задържан на поставеното място и е мигрирал странично.
По делото са разпитани свидетелите Н.Х.Б. и М.Г. С., показанията на които съдът кредитира
като логични, последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на втората свидетелка, предвид близката й родствена връзка с
ищцата и възможната й заинтересованост от изхода на спора.
От показанията на свид.
Б. се установява, че „Произшествието се
случи на *****. Отивах на лекар, а там имаше общински места за паркиране и аз
исках да паркирам. Имаше кола, която излизаше от едно паркомясто,
и аз дадох на заден ход, за да освободя място на колата да излезе, за да мога
аз да паркирам на нейното място.
В този момент на пешеходната пътека зад мен съм ударил пострадалата Л.С..
Преди маневрата „ход назад“ погледнах в огледалото за задно виждане, но нямаше
никой. Не видях ищцата и за това потеглих назад. Около 10 км./ч. предполагам,
че е била скоростта ми. Преди да потегля назад, бях спрял и изчаквах
паркираната кола да излезе и да освободи паркомястото…
блъснах жената на пешеходната пътека, когато се изтеглях назад. …Не съм видял
жената, която е минавала зад мен по пешеходната пътека. Вероятно е била в
някаква мъртва точка, когато аз погледнах назад, защото не я видях.
Аз бях спрял върху половината от пешеходната пътека, когато съм блъснал
жената. След като я ударих, бях спрял и бях на половината на самата пешеходна
пътека. Имам парктроник, но той изобщо не подаде
сигнал, защото бях изключил от скорост. В този момент явно съм спирал и затова парктроникът не се е задействал. Чух удар и слезнах веднага от колата. Видях, че зад колата има паднала
жена на земята и от главата й течеше много кръв. Тя не мърдаше и аз много се
притесних. Беше явно в безсъзнание. …държах главата на пострадалата, за да не
лежи на земята.
Произшествието стана през деня. Беше слънчево, беше сухо, имаше много добра
видимост. Имаше пешеходна пътека. Няма кръстовище. …Зад мен в момента на
произшествието не е имало други хора или обекти, които да препятстват
видимостта ми. В момента, в който спрях, след като бях дал на заден ход, чух в
същия момент удар и спрях веднага. Пешеходната пътека е много малка. При удара
ищцата се намираше точно в средата на пътеката, защото точно там бях спрял.
Беше паднала точно в средата спрямо моята кола.
Мисля, че ударих ищцата със средата на задната част на колата“.
От показанията на свид.
С. – ***на ищцата, се установява, че „Миналата година на 27.07 около 09:30 часа сутринта ***се обади по телефона
и ми каза, че я е блъснала кола и е счупен крака й. Каза ми, че това е станало
на *****.
Отидохме със ***в Хирургиите на Пещерско шосе. … ***беше в много тежко
състояние, плачеше от болка. Притесних се много, защото видях, че носилката е в
кръв, която тече от главата й. Оказа се, че има рана и на главата, явно от
удара при падането. Лекарите ни обясниха, че ***има счупване на бедрената кост
в тазовата област и трябва да се оперира, но тъй като имахме познати лекари в
Окръжна болница, решихме да я преместим там.
Приеха я там. ….***охкаше непрекъснато от болки, беше в тежко състояние и
най-много ме притесняваше тази рана на главата, която дълго време кървеше. На
другия ден оперираха ***. ***остана 10-на дни след операцията в болница.
Нуждаеше се непрекъснато от грижи, трябваше няколко човека, за да я повдигнем,
трябваше да се сменят памперсите, подлогата. Тъй като тя е едра жена, аз сама
не можех да я вдигам и ни посъветваха да я пратим в хоспис,
докато се възстанови. Ортопедът, който я оперира, ни каза, че 3 месеца не
трябва да стъпва на оперирания крак. От самото падане беше получила и множество
натъртвания, и не можеше дори да си вдигне ръцете от болки от тези натъртвания.
Три месеца ***беше в хоспис „Милосърдие“, където
се грижеха за нея, докато се възстановява. Правиха й раздвижване и още в самото
начало платихме за физиотерапевт, за да не закърнеят мускулите и за да се
възстанови по-бързо, но въпреки това тя повечето време в денонощието прекарваше
в легнало положение, а и още в болницата получи декубитални
рани от залежаването. И до момента болките в оперирания крак не са преминали.
Има поставен пирон в костта, който не е изваден до момента.
Когато изписваха *** от хосписа, тя беше с проходилка, но щадеше крака и не стъпваше на него.
Заведохме ***на контролна рентгенография и се установи, че има стопяване на
костта. Докторът ни обясни, че поради високо енергийната травма се е получило
стопяване на костта. Виждаше се на снимката как пирона стърчи от самата кост, а
и до момента пиронът се напипва с ръце, просто стърчи от кожата. …
В момента ***се движи из вкъщи, но с помощта на проходилка
и на патерица. ***живее сама, но ние всеки ден ходим при нея, за да й помагаме
в домакинството… И до момента ***използва тоалетен стол, тъй като не може да
седне и да се изправи на тоалетната чиния, поради болките в оперирания крак. ***вече
година и няколко месеца е един затворник вкъщи, който не може да излезе навън.
Преди беше много дейна, сама живееше и се справяше с ежедневието, пътуваше
често до ***, където има роднини, а сега се чувства много подтисната от това,
че е затворник. Стана изнервена, плачлива. Притеснява се, че и нас ни натоварва
със *** ми. Загуби ежедневните си контакти с приятелки, с които се виждаше
всеки ден. Излизаше да пазарува, да се вижда с тях, дори помагаше на нас -
готвеше, когато аз нямах възможност, а сега не може дори и себе си да гледа,
тъй като с едната ръка трябва да се държи някъде, за да може с другата да
направи нещо“.
Няма спор по делото, че за управлявания от водача Н.Б. лек автомобил „Рено Сценик“,
peг.№ *****, има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗД „Бул Инс“ АД, обективирана в полица № *****, със срок на валидност 15.11.2019
г. - 14.11.2020 г.
Ищцата е отправила на 03.09.2020
г. претенциите си за изплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди пред ответника ЗД „Бул Инс"
АД, като след размяна на
кореспонденция и документи, с писмо с изх.№ *****г. застрахователят отказал
плащане.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди от деликт срещу
ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са процесуално допустими, като е започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалата и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
виновния водач и е изтекъл 3-месечния рекламационен
срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно
уреждане на отношенията.
Разгледан по същество искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи се
установи, че
по повод на процесното ПТП на 27.07.2020 г. в гр. П. е налице част от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК, одобреното от съда на 08.04.2021 г. споразумение по н.о.х.д.№
2339/2021 г., ПРС, 7 н.с., което има значението на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В резултат на неправомерното поведение от страна
на прекия причинител на деликта - водача на лекия автомобил „Рено Сценик“,
рег.№ ***** – Н.Х.Б., ЕГН **********, на ищцата Л.Т.С.,
ЕГН **********, са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени силни и интензивни психически
и физически болки и страдания и продължителен дискомфорт,
вследствие на понесената средна телесна повреда – пертрохантерна фрактура (счупване) на лява бедрена кост в областта на тазобедрената става, наложило провеждане на оперативно
лечение - открито наместване с вътрешна фиксация и неколкократна рехабилитация, което счупване е довело до
трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник на пострадалата за
повече от 3 месеца. Ищцата е получила също контузия на главата и
рана в лява темпорална част; контузия на лява раменна
и лакътна става и гърдите в ляво; контузия и хематом на
дясна подбедрица, които са й причинили разстройство на здравето му извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като описаните вреди,
претърпени от пострадалата Л.С., са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, съгласно неоспорените
експертизи.
Тъй като за управлявания от виновния водач Н.Б. лек автомобил „Рено Сценик“,
рег.№ *****, има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите с ответника ЗД “Бул Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица № *****, със срок на валидност 15.11.2019
г. - 14.11.2020 г., е налице хипотезата на чл. 432,
ал. 1 от КЗ, съгласно която увреденото
лице /ищцата/,
спрямо когото застрахованият
причинител на вредата е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално обусловена и произтича от деликтната
отговорност на застрахования
- пряк причинител на увреждането, като увреденото лице има право да
избере срещу
кого от тях
да насочи
претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, която предвижда специална допълнителна
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя
на ГО на виновния водач – изтичането на 3-месечен рекламационен
срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане
на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ
изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на виновния
водач, каквато в случая е налице, като няма данни за
изплатено от застрахователя обезщетение на пострадалата ищца.
Според СМЕ е налице пряка причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и претендираните от ищцата имуществени и неимуществени
вреди – извършените мед. разходи и претърпените психически и физически болки и
страдания, вследствие на причинените й телесни увреди.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността, характера и интензитета на понесените от ищцата Л.С. силни и интензивни психически и физически болки и страдания в продължителен период от време, в резултат на понесените травматични
увреждания – счупване на лява бедрена кост в областта на тазобедрената става; контузия на лява раменна
и лакътна става и на гърдите вляво; контузия и хематом на
дясна подбедрица, причинени при процесното ПТП на 27.07.2020
г., и
съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира,
че сумата от общо 60 000 лв. би репарирала претърпените от нея неимуществени вреди, като до пълния предявен
размер от общо 80 000 лв. искът се явява прекомерно завишен и неоснователен,
поради което следва да се отхвърли.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид обстоятелствата,
че на пострадалата ищца е било причинено затрудняване
движението на ляв долен крайник за период от около 3 месеца, като е изпитвала
значителни болки и страдания; нуждаела се е от чужда помощ и грижи в
ежедневието си; провежданото домашно лечение е било покой на засегнатия крайник
и последваща рехабилитация, както и прием на болкоуспокояващи
и антикоагуланти, а почти 2 години след ПТП
пострадалата все още се придвижва с помощно средство; мускулатурата на
оперирания долен ляв крайник все още не е възстановена; флексията в лява
тазобедрена става е до 80 градуса, а ротацията е невъзможна, т.е. ищцата не е напълно възстановена от причинените при ПТП травми, което е
обичайно за известен период от време, както и с оглед на възрастта й, съгласно
СМЕ.
Установеното
странично мигриране на поставения динамичен винт, което създава болки и неудобство на
пострадалата при сядане, е в резултат на остеопороза,
която е намалила плътността на бедрената глава, в която е бил завит динамичният
винт на остеосинтезата, и няма връзка с процесното
ПТП, а се дължи на придружаващото заболяване на ищцата (остеопороза).
Във връзка с процесното ПТП ищцата е претърпяла и имуществени вреди в
размер на общо 6 679,47 лв. за
закупуване на феморален пирон, лекарства, санитарни
материали, такси за хоспис и рехабилитация, които
също следва да бъдат възмездени.
Тъй като главните искове по чл. 432,
ал. 1 от КЗ за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди се явяват основателни и доказани, то и акцесорната претенция за лихви се явява основателна и
следва да се уважи, като се присъди обезщетение за забава по чл.
86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в размер на законната
лихва върху присъдените главници, считано от изтичане на 03.12.2020 г. на 3-месечния срок за произнасяне на
застрахователя, до окончателното плащане.
Ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по
съдебното производство на основание чл. 78, ал. 1, вр.
чл. 80 от ГПК в размер на общо 7 923,20 лв., но съразмерно с уважената
част от иска или общо 6 095 лв.
Ищцата следва да заплати на ответника
на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК направените
от него разноски по съдебното производство в размер на общо 3 860 лв., но съразмерно
с отхвърлената част от иска или общо 891 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс”
АД - София, ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез адв. М.Г., да заплати на Л.Т.С., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, офис *, чрез адв. Л.М. и адв. Х.М., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и
сл. от ЗЗД общо сумата 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силни и продължителни психически и физически болки и страдания, причинени при ПТП на 27.07.2020 г. в гр. П., за което водачът на лек автомобил „Рено Сценик“,
рег.№ ***** – Н.Х.Б., ЕГН **********,
е осъден с влязло в сила на 08.04.2021 г. протоколно определение по н.о.х.д.№
2330/2021 г., ПРС 7 н.с.; общо сумата 6 679 лв. (шест хиляди шестстотин
седемдесет и девет лева) – обезщетение за имуществени вреди от същото деяние,
представляващи заплатени разходи за
лекарства, за санитарни материали, такси за хоспис и
за рехабилитация, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.12.2020
г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1, вр. 80 от ГПК да заплати сумата 6 095 лв. (шест хиляди деветдесет и пет лева) – такси и разноски по
съдебното производство, съразмерно с уважената част от иска, като до пълния
предявен размер от 80 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на
неимуществени вреди като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.Т.С., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, офис
*, чрез адв. Л.М. и адв. Х.М., да заплати на ЗД „Бул Инс”
АД - София, ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез адв. М.Г., на основание чл.
78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК сумата 891 лв. (осемстотин деветдесет и един лева) – разноски
по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/