Решение по дело №57/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 67
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Румяна Стоева Калошева Манкова
Дело: 20222000500057
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Бургас, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500057 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Н. С. Д. от
гр.Б., чрез пълномощника адв.С.К., против решение №575 от 29.11.2021г.,
постановено по гр.д.№870/2021г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е
отхвърлен искът и по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ против Прокуратурата на
Република България за сумата над присъдените 12 000 лв. до предявения
размер от 100 000 лв., в едно със законната лихва, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение в
наказателно производство, по което е оправдана.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната отхвърлителна част е
неправилно. Според въззивника, решаващият съд не е съобразил възрастта на
Д., която допълнително засилва страданието и, както и не е отчел
отражението на наказателното преследване върху професионалния и статус –
отлив на пациенти и негативни коментари, принудили я да напусне работа.
Заявено е още, че от значение са и опитите за злепоставянето и в публичното
пространство. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част
и уважаване на иска изцяло, в едно с лихви и разноски.
1
Прокуратурата на Република България не е подала отговор.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По съществото на спора, съдът намира следното:
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд, на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е осъдил Прокуратурата на Р България да заплати на Н.Д.
сумата от 12 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на водено против ищцата наказателно производство /лекарска
грешка/, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, в едно с лихви и
разноски. В останалата част до предявения размер от 100 000 лв. претенцията
е отхвърлена като неоснователна. Изложени са съображения, че за ищцата са
настъпили вредни последици от неимуществен характер от неоснователното
обвинение, поради което прокуратурата дължи обезщетение за непозволено
увреждане, като размерът е съобразен с продължителността на наказателното
производство, интензитета на процесуална принуда, конкретно доказаните
претърпените душевни болки и страдания в личен, професионален и
обществен план.
Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269
ГПК, настоящата инстанция намира за валидно, като произнесено от
надлежен състав на компетентния съд, в изискуемите от закона в чл.235, ал.4
и чл.236 ГПК форма и съдържание. Същото е допустимо, предвид надлежно
развилото се съдебно производство по допустима искова претенция.
По правилността на съдебния акт, в предвид посоченото във въззивната
жалба, съдът приема следното:
Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от дейност на
правозащитните органи, изразяваща се в обвинение в извършване на
престъпление по образувано наказателно производство, приключило с влязла
в сила оправдателна присъда и има правното си основание в чл.2, ал.1, т.3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
От фактическа страна е безспорно, че на 07.06.2010г. Д. е привлечена в
качеството на обвиняем за извършено на 02.02.2008г. престъпление по чл.123,
ал.1 НК – немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на
медицинска професия лекар, акушер-гинеколог в „Родилно отделение“ при
„МБАЛ-Бургас“ АД, като участник в гинекологична операция не извършила
2
адекватно оперативно лечение и по непредпазливост причинила смъртта на
П.Д. Спрямо Д. не е била взета мярка за неотклонение. По внесен
обвинителен акт е образувано НОХД № 127/2011г. на Окръжен съд – Бургас,
приключило с оправдателна присъда за въззивницата. По протест на
прокуратурата делото е разгледано в Апелативен съд – Бургас, който с
решение от 30.07.2015г. е потвърдил оправдателната присъда. Последвало е
отменително решение на ВКС по НОХД № 1426/2015г. с връщане на делото
за ново разглеждане и повторно потвърждаване на оправдателната присъда от
въззивната инстанция по ВНОХД №5/2016г. на БАС. Решението отново е
протестирано и по образуваното НОХД № 154/2017г. ВКС за втори път е
отменил потвърдителното решение и е върнал делото във въззивната фаза. За
пореден път въззивният съд по ВНОХД № 211/2017г. на Апелативен съд –
Пловдив е постановил потвърждаване на оправдателната присъда за Д., като
въззивното решение не е било протестирано и присъдата е влязла в сила на
03.01.2018г.
В исковата молба са предявени следните неимуществени вреди,
резултат на обвинението: страх от осъждане, стрес и психическо напрежение,
срам и неудобство при постоянни недобронамерени коментари сред близки,
на работното място, както и в медии, включително в телевизионно предаване
по БТВ, намаляване интересът към лекарската практика на Д., труден контрол
върху емоционалното и психическа състояние, необичайна раздразнителност,
състояние на постоянна тревожност, особено при получаване на призовки,
призоваване по телефона, извършване на поредното действие по разследване,
ограничени социални контакти, затваряне в себе си, прекъснато общуване с
приятели, безсъние и кошмарни сънища, наложило консултиране с психолог.
За установяване на предявените вреди пред първоинстанционния съд са
изслушани свидетелите Н. П.-Д., със специалност „Психология“ и Ж. К..
Първата заявява, че през 2008 г. от вестниците разбрала за починала при
операция родилка. През месец ноември 2008г. се срещнали с Д. в ресторант да
се почерпят за рождения ден. Клиентка в заведението минала край масата
им с реплика към Д., че „уморила жената“. Тогава въззивницата споделила за
проблема, поискала да си тръгнат и на улицата се разплакала, разтреперила
се, защото се страхувала да не бъде подведена под обвинение. Втори път през
2010г. свидетелката се чула с Д., тогава последната вече имала повдигнато
обвинение и споделила, че е много зле, пак се разплакала, пиела
3
успокоителни. Отказала да излязат, отказала да пътува в приятелската им
компания, защото я било срам. През 2015-2016г. се обадил синът и с молба да
повлияе на майка му. Започнали да работят като пациент с Д., която била в
депресия от непрекъснатите дела, с усещането за несправедливост без вина, а
тя била честен човек, вярвала в правосъдието и това водело до срив. Трудно
преживявала подигравките зад гърба и от сестрите в болницата, често
избухвала и съжалявала за конфликти с близките си, най-вече с децата и
внучката си. След приключване на делото, за подобряване на състоянието и
взели решение да напусне гинекологията, за да не се връщат старите травми
при изпадане в стресови ситуации при по-тежки операции. Преместила се в
„Онкология“ и нещата тръгнали по-спокойно. Скоро получила призовка и пак
се върнал стария страх.
Свидетелката К., приятелка на Д. от 30 години, заявява, че Н. я
потърсила през 2010г., когато била призована в съда. Помолила я да провери
написано изказване като защитна реч, тъй като се притеснявала да няма
неточности. Виждали се поне веднъж в седмицата, чували се всеки ден. След
това срещите им оредели, не отговаряла на обаждания. Променила се, плачела
без повод, станала неуверена, с плах поглед. Спряла да празнува рождените си
дни, уморявала се бързо. Децата и търсили съвет от свидетелката,
обезпокоени, че майка им не е добре, не можела да спи вечер.
При така установените фактически обстоятелства, съдът счита
предявения иск за неимуществени вреди за доказан по основание. Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. В случая, постановената от съда оправдателна присъда по
обвинението на проведения срещу ищеца наказателен процес обосновава
отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за причинени на
Н.Д. вреди от неоснователно обвинение, като са налице и останалите
законови условия за това, а именно – настъпили за лицето вреди и причинно-
следствена връзка между неоснователното обвинение и вредите.
4
Д. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в тревога, стрес,
страх от евентуално осъждане, цялостно психическо напрежение. Несъмнено,
повдигнатото обвинение е засегнало честта, достойнството и доброто име на
потърпевшата сред познати, колеги, пациенти предвид характера на
обвинението, както и цялостно в обществото като професионалист-лекар, при
отчитане и на медийното отразяване на случая. Предизвикало е разстройство
в работата и с компрометиране пред пациентите, изпитване на професионална
несигурност, довела до преместване на друга работа, както и преживяване на
дискомфорт в семейството, поради стрес, раздразнителност, депресия,
наложили консултации с психолог. Д. се е затворила в себе си, дистанцирала
се е от приятелския си кръг.
Така установените по делото неимуществени вреди от процесното
обвинение обосновават правото на Д. на обезщетение при условията на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Досежно размера на обезщетението следва да се съобразят от една
страна характерът на обвинението, което е за не тежко умишлено
престъпление, предвид предвиденото в чл.123, ал.1 НК /в редакцията към
02.02.2008г./ наказание до пет години „лишаване от свобода“. По отношение
на Д. не е била наложена мярка за неотклонение. От друга страна, периодът
от 7 години и 6 месеца /07.06.2010г.–03.01.2018г./, през който е било висящо
наказателното производство, се явява много продължителен, което сочи на
дълго продължила угроза от осъждане и многобройни участия в процесуални
действия при разследването и при проведените съдебни заседания. Следва да
се има предвид и конкретно установените описани по-горе претърпени от Д.
душевни болки и страдания, които са със значителен интензитет и свързани,
както с напрежение в семейната и приятелска среда, така и с професионално и
обществено дискредитиране, при медийно отразяване на случая. От значение
е и възрастта на въззивницата, търпяла описаните вреди в края на
професионалната си кариера в годините от 50 до 57г., което предполага по-
дълбоко преживяване на душевните страдания от процесния деликт. Освен
това, при определяне размера на обезщетението трябва да се съобрази и
икономическата обстановка в страната, с оглед избягване на неоснователно
обогатяване.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за
съответен с тежестта на вредите и справедлив, съобразно изискванията на
5
чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението от 20 000 лв.
Като е сума в по-нисък размер от 12 000 лв., окръжният съд е
постановил неправилно решение в съответната отхвърлителна част, в която
съдебният акт следва да бъде отменен, поради необоснованост и
незаконосъобразност, предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В отменената част
следва да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде уважен над
присъдените 12 000 лв. до сумата от 20 000 лв., т.е. с присъждане на
допълнително още 8 000 лв., в едно със законната лихва и последиците за
съдебните разноски.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 575 от 29.11.2021г., постановено по гр.д.№
870/2021г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на
Н. С. Д. от гр.Б. против Прокуратурата на Република България за сумата над
присъдените 12 000 лв. до сумата от 20 000 лв., в едно със законната лихва,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно
обвинение в наказателно производство, по което е оправдана, както и в частта
за съдебните разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. С. Д.
от гр.Б. сумата над присъдените от първата инстанция 12 000 лв. до 20 000
лв., или допълнително 8 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от неоснователно обвинение в наказателно
производство, по което е оправдана, ведно със законната лихва, считано от
03.01.2018г. до окончателното изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. С. Д.
от гр.Бургас сумата от 3 лв., съдебни разноски за заплатена държавна такса
пред двете инстанции, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат
С.К. от АК – Бургас, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от общо 2 260 лв.,
по 1 130 лв. за всяка инстанция, представляваща минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7