Р Е Ш Е Н И Е
гр. Враца,
03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на осемнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. Маркова
и като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.№439/2020 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.С.П.,***, срещу Наказателно
постановление (НП) №26-0000180/17.03.2020 г., издадено от началник ОО АА Враца,
с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, за нарушение по чл.18, т.3 Наредба
№33/03.11.1999 г. на МТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000,00 лв.
В
жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е
извършено описаното в него нарушение. При това се моли за отмяна на санкционния
акт.
В
с.з. жалбоподателят и въззиваемата страна не се представляват и не вземат становище
по жалбата.
Пред
първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. Т.
Г..
Врачански
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На
06.03.2020 г., около 14:40 часа, на път I-1 /Е-79/, местност Железен мост, км. 140+112 в посока гр.
Монтана, жалбоподателят управлявал товарен автомобил МАН кат N3 с рег. №**** и извършвал превоз на товар в Р
България от гр. София до гр. Видин. Същият бил спрян за проверка от св. Т. Г. ***,
който в хода на проверката установил, че жалбоподателят не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. При това той състави АУАН 264472, с
който жалбоподателят е обвинен в нарушение по чл.18, т.3 Наредба №33/03.11.1999
г. на МТ. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично,
като същият не е вписал възражения.
Въз
основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното
деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.18, т.3 Наредба №33/03.11.1999
г. на МТ, на 17.03.2020 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от разпитания свидетел Т. Г., както и от
писмените материали по делото. От показанията на свидетеля се установява, че е
извършил проверка и е съставил АУАН за това, че жалбоподателят е без валидно
удостоверение за психологическа годност. Установява се и това къде е извършена
проверката, както и обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът кредитира
показанията на свидетелите в цялост.
Съдът
кредитира и останалите писмени доказателства. Доколкото обаче същите са
непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, настоящата
инстанция няма да ги анализира по-прецизно.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата
е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен
срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради
което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки
жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН,
независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата
инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и
чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити.
Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното
нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и
точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е
нарушен. Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява
правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира
защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки
материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото
по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на
06.03.2020 г. жалбоподателят е управлявал товарен автомобил МАН кат N3 с рег. №**** и е извършвал превоз на товар в Р
България от гр. София до гр. Видин, без да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. При това от обективна страна той е извършил нарушение
по чл.18, т.3 Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ, съгласно която разпоредба „Водачът на автомобил за обществен превоз на
пътници трябва да отговаря на следните изисквания: 3. да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата“.
Нарушението е и субективно
съставомерно. Жалбоподателят е знаел, че при извършването на превоз е длъжен да има валидно
удостоверение за психологическа годност. Съзнавал е също, че при неизпълнението
на това си задължение, нарушава обществествените
отношения, регламентиращи условията при които се извършва превоз, но въпреки
това е извършил нарушението.
Правилно
е и приложението на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП. Съгласно тази норма „Водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:
1. глоба 2000 лв. - при първо нарушение“. Именно
в такъв размер е наложената на жалбоподателя санкция и с оглед абсолютния
размер, в който законодателя е предвидил същата, правилата на чл.27 ЗАНН не
могат да намерят приложение. Не намира приложение и нормата на чл.28 ЗАНН, тъй
като липсват каквито и да е доказателства за наличието на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи случая като
такъв с по-ниска обществена опасност от останалите такива случаи. При това
разглеждания случай не може да се приеме, че е маловажен.
С
оглед изложеното, след като при извършената служебна проверка не се
констатираха допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон,
ВрРС приема, че атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000180/17.03.2020 г.,
издадено от началник ОО АА Враца, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП,
за нарушение по чл.18, т.3 Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ, на Е.С.П.,***, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: