О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 242 Година 2018,07.02. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На седми февруари Година две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове:………………………………………
Съдебни
заседатели:..……………………………………...
Секретар
Прокурор
като
разгледа
докладваното
от съдията
гражданско дело номер 1864 по описа за 2017 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът от П.Р.Й. *** с посочен чрез адв. С.А. с адрес *** е поискал от съда да бъде освободен от изпълнението на задължението да заплати такса за производството по настоящото дело. Твърди, че не разполага с достатъчно средства за заплащането й. Представя, подписана от него декларация за имуществено състояние, заверени копия от епикриза,експертно решение копие от разпореждане на НОИ и консултация.
Молбата е с правно основание в чл.83,ал.2 от ГПК.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на молителя, данните по делото и представените доказателства и декларация намира следното:
По отношение на релевантните правни въпроси е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за доходите на лицето и на неговото семейство ,имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса. Материалното състояние на страната следва да бъде преценено към момента на поемане на фискалното задължение за заплащане на държавна такса.
В настоящия случай дължимата от ищеца държавна такса за настоящата първа инстанция е в общ размер от 865,97 ,от които 83,64 лв. дължими по претенцията по чл.19,ал.3 от ГПК и 782,33 лв.,дължими по претенцията по чл.92 от ЗЗД.Сумата от 83,64 лв. е определена по правилото на чл.71,ал.2 от ГПК,съгласно задължителната практика на ВКС ,според която при искове,при които цената на иска се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот е приложимо правилото на чл.71,ал.2 от ГПК независимо дали се касае до вещен или облигационен иск.При това положение сумата от 83,64 лв. се формира като 4% върху ¼ от данъчната оценка на имота,която е 8364,80 лв.,видно от приложеното удостоверение за това.Сумата от 782,33 лв. е посочено как точно е изчислена в съобразителната част на оразпореждане № 5580 от 13.12.2017 год.
Видно от писмените доказателства, приложени от ищеца, той е роден през 1943 год., следователно към настоящия момент е на 74-годишна възраст и е пенсионер,не е семеен,живее сам,няма данни да има деца,включително такива на които безусловно да дължи издръжка.
От данните от представената декларация се констатира,че ищецът не притежава право на собственост върху недвижими имоти,не притежава моторно превозно средство,не притежава дялове и акции в търговски дружества,не притежава парични влогове,не упражнява дейност като едноличен търговец,нито извършва услуги с личен труд,нито извършва селскостопанска дейност. Декларирано е получаване на месечен доход в размер на 350 лв. от пенсия,като не е декларирано получаване на доходи от наеми,заплати или друг източник.
От приложените доказателства за здравословното състояние на ищеца се установява,че той страда от множество заболявания ,част от които хронични,като ищецът е декларирал,че страда от заболяване,което налага допълнителни периодични разходи в размер на 70 лв.
Същевременно, видно от предварителния договор договорената продажна цена е в размер на 19104 евро,от които 10000 евро,са внесени в брой по банковата сметка на ответното дружество на 09.05.2016 год.Действително като вносител-предал парите в брой в банката,е посочено лице,различно от ищеца,но нито от исковата молба,нито от останалите доказателства по делото е видно тези пари да са собственост на вносителя Даниел Найденов,а не на ищеца.Напротив, изрично записаното на лист 2 от исковата молба/лист 3 от делото/,абзац втори явства,че плащането е извършено от ищеца : „Аз съм изправна страна по договора и съм внесъл поволината от продажната цена,съгласно представени банкови вносни бележки.“ От исковата молба също така е видно,че ищецът неколкократно заявява,че остатъка от 9104 евро,или около 17800 лв. е бил готов да внесе още на датата на съставяне на констативен протокол от нотариус,а е готов да внесе и сега.От приложеното пълномощно за адв.С.А. също така е видно,че на 05.02.2018 год. в брой ищецът й е заплатил сумата от 500 лв. ,договорено адвокатско възнаграждение.
При горната фактическа обстановка съдът намира,че искането за освобождаване от държавна такса не следва да бъде уважено.
Дължимата държавна такса по иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД от 83,64 лв. е напълно във възможностите на ищеца дори само спрямо месечната пенсия от 350 лв. намалена с разходите за лечение от 70 лв. ,ако са ежемесечни.Следователно тази такса ищецът е в състояние да заплати,тъй като разполага със средства за това.
Следва да се приеме,че е в състояние да заплати и таксата от 782,33 лв. по иска по чл.92 от ЗЗД ,тъй като очевидно разполага с доходи,при това в значителни размери,които не са намерили по някаква причина отражение в декларацията му за иммуществено състояние,тъй като през 2016 год. е заплатил 10000 евро вноска по предварителния договор,което прави около 19500 лв.,го..изразява готовност да заплати остатъка от 9104 евро,представляващи около 17800 лв. ,при положително за него решение,а сочи,че с тази сума е разполагал още през август 2016 год.,когато е бил съставен констативен протокол от нотариус.Приложил е и пълномощно,че е заплатил на 05.02.2018 год. сумата от 500 лв. в брой адвокатски хонорар.Следователно ищецът има възможност да поеме и тази сума от 782,33 лв.-държавна такса за иска по чл.92 от ЗЗД.
С оглед на горното съдът намира искането за неоснователно,поради което счита и мче следва да го остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.83,ал. 2 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ искането
на молителя-ищец П.Р.Й.
*** с посочен чрез адв. С.А. с адрес *** за освобождаването му
от задължението да заплати обща сума от 865,97
лв. по сметката за държавни такси на Окръжен
съд Бургас ,от които 83,64 лв., дължима държавна такса по претенцията
по чл.19,ал.3 от ГПК и 782,33 лв.,дължима държавна такса по претенцията по чл.92 от ЗЗД за разглеждане на предявените по настоящото
дело два иска.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на молителя-ищец чрез пълномощника му адв. С.А.
пред Бургаски апелативен съд.
Съдия: