РЕШЕНИЕ

№2133

гр. Перник, 07.01.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №04963 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

               Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,  като се моли да бъде признато за установено по отношение на  Т.Б.Т., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите, както следва : 528,55 лева /петстотин двадесет и осем лева и 55 стотинки/- представляваща главница по договор за кредит; 62,45 лева /шестдесет и два лева и 45 стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 25.02.2016 г. до 17.11.2016 г.; 25,98 лева /двадесет и пет лева и 98 стотинки/, представляващи такса за оценка на досие: за периода от 25.02.2016 г. до 17.11.2016 г.; 100,28 лева /сто лева и 28 стотинки/ за периода от 25.02.2016 г. до 17.11.2016 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; 230,58 лева /двеста и тридесет лева и 58 стотинки/, представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 25.02.2016 г. до 17.11.2016 г; 84,40 лева /осемдесет и четири лева и 40 стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 26.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото и в заповедното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.  

           Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,    като в срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор, като не е и изразено становище по така предявените искове.  

           Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.

            Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че  на 01.07.2017г. е бил сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №*********/5.01.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Т.Б.Т. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

            На 01.03.2018 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №*********/05.01.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Т.Б.Т., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.  

            „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният представител на „Изи Асет Мениджмънт” АД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№ *********/********* от 07.03.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за станалата продажба на вземамия на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също така е изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ООД, в качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт” АД /пълномощник на „Файненшъл България“ ЕООД/, за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Двете писма са изпратени едновременно до длъжника. Писмото с Изх.№ *********/********* от 07.03.2018 г. е получено лично от ответника на 15.03.2018 г. На 12.08.2019 г. ищцовото дружество изпрати повторно писмо до ответника, съдържащо Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и Уведомително писмо Изх.№ *********/*********, и двете с дата 12.08.2019 г. Видно от обратна разписка към товарителница № ********, писмото отново се върна в цялост с отбелязване, че на посочения адрес няма такова лице.  

               На 05.01.2016 г. Т.Б.Т. в качеството на Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит №********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД, като подписвайки Договорните разпоредби, ответника е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, ответника е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговота свободна воля.

                При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 600,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят е потвърдил, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 81,96 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 681,96 лв., които се заплащат на 45,00 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 15,15 лв. Последната погасителна вноска е била с падеж: 17.11.2016 г. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 30,00 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие е разделена на 45,00 броя равни вноски, всяка в размер на 0,67 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

                  Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил, че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на Кредитиполучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у дома“, която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 115,70 лв. и е разделена на 45,00 броя равни вноски, всяка в размер на 2,57 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която е в размер на 269,97 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 45,00 броя равни вноски, всяка в размер на 6,01лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.  

             Съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“, която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.

               Видно от заключението на вещото лице В.П., по изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че размерът на непогасените задължения от Т.Б.Т.,  по Договор за потребителски кредит №*********/05.01.2016 след датата на цесията в счетоводната система на ищеца главница, договорна лихва и такси, дължими от кредитополучателя по договора  е 1032.24 лв., от които: обезщетение за забава - за периода от 26.02.2016 - 02.04.2019 г. - 84.40 лв., договорна лихва за периода от 25.02.2016 до17.11.2016 г.- 62.45лв., главница, 528.55 лв., такса “оценка на досие” - за периода от 25.02.2016 - 17.11.2016 г. - 25.98 лв. такса услуга “кредит у дома” -  25.02.2016 - 17.11.2016 г.,- 330.86 лв. На 01.03.2018 г. “Изи Асет Мениджмънт”АД е начислило лихви за просрочие от момента на допускане на забавата до момента на прехвърляне на задължението /цесия/ лихва в размер на 25.40 лв., а разликата е начислена от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД в размер на 59.00 лв. /законна лихва/, общ размер на лихва за забава 84.40 лв. Вещото лице сочи, че законната лихва за забава, която кредитополучателя дължи, в следствие на забавено плащане по цитирания Договор за потребителски кредит за периода от 02.04.2019г.  /датата на ЗИЗИ/ до 29.08.2019 г. /датата на исковата молба/ е в размер на 21.44 лв. за 146 дни просрочие върху главница в размер на 528.55 лв., при основен лихвен процент 10 %.               

  Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС; Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009 г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника за прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като в този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, и обемът й се определя според това, което упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като фактическо действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина и формата, по който следва да бъде извършено уведомлението, то уведомление за прехвърляне на вземания, подписано от цесионера, но не в качеството му на цесионер, а на пълномощник на цедента и същевременно получено от длъжника в рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърлянето вземане, е допустимо и следва да се зачетат правните последици, които произтичат от достигането му до длъжника. Изходящото от цедента /в т.ч. чрез пълномощник/ уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК, включително и в рамките на производство по иск с правно основание по чл. 422 ГПК, с оглед приетото по т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2016 г., по т. д . № 4/ 2014 г., на ОСТГК на ВКС.

   На следващо място следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника от цедента за цесията има значение единствено за редовността на извършеното плащане от страна на длъжника на стария кредитор спрямо новия кредитор, но не и за редовността на прехвърлените права. Преди да бъде уведомен за цесията, длъжникът може валидно да погаси задължението си чрез плащане на стария кредитор.

              При така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай е налице валидно съобщаване на цесията, същата е произвела действие, считано от датата на получаване на исковата молба с доказателствата към нея, сред които са уведомлението за прехвърляне на вземания, както и пълномощното, по силата на което ищецът е упълномощен в качеството на пълномощник на цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания по сключения Рамков договор.

              Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковите претенции се явяват частично основателни. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за заем за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Както бе посочено съдът приема, че цедентът е бил изправна страна по договора за заем като е предоставил на ответника заетата сума от 600.00 лева, поради което исковете за главница се явяват основателни и доказани но не за целия размер.   

            Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г, на ВКС, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредитодателя изрично не е заявила, че упражнява, правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. - кредитополучател”. Това разрешение е принципно и следва да намери приложение не само към банките, но и към небанковите кредитни институции, каквато институция е и ищцовото дружество. Предвид липсата на доказателства ответника да е бил уведомен от заемодателя, че обявява, целия кредит за предсрочно изискуем, което и волеизявление да е достигнало до ответника, съдът счита , че цитираната клауза не е породила своето действие, и вземанията на кредитора не са станали предсрочно изискуеми. Същото е от значение относно размера на претендираната законна лихва, доколкото към настоящия момент всички вноски са с настъпил падеж.  

    Настоящия състав намира, че предвидените такси за услугите „кредит у дома“ са уговорени в противоречие с норма от императивен порядък - чл. 10а от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От една страна се твърди, че 30% от таксата са разходи, свързани с предоставяне на заемната сума по адрес, а от друга страна се твърди, че сумата по кредита е получена при подписване на договора. На следващо място, в частта относно „събиране на вноските“ разходът е с хипотетичен характер, тъй като е свързан с текущата платежоспособност на кредитополучателя. Тези такси се кумулират към погасителните вноски, което води до извод за скрито оскъпяване на кредита, т. е. по същество е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.

Претендираните такси имат за цел оскъпяване на кредита с разходи, които реално дори не са извършени и няма да се извършат, което противоречи на добрите нрави, доколкото води до нееквивалентност на престациите. Следва да бъде съобразно на следващо място и обстоятелството, че предварително уговореният размер на двете такси е почти 2/3 от заемната сума и многократно надвишава размера на възнаградителната лихва, което е в очевидно противоречие с добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестно кредитиране - чл. 26 ал.1 ЗЗД, доколкото генерира само допълнителен пасив за получателя на услугата.

Услугата „кредит у дома“ не би могла да се отнесе към допълнителните услуги по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, които са свързани с договора за потребителски и за които кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни. Това следва от съществената характеристика на услугата „кредит у дома“ - извършване на действия по предоставяне на заетата сума, които съставляват усвояване на кредита, респ. извършване на действия по събиране на заетата сума, които съставляват управление на кредита, доколкото чрез тях се осигурява съдействие на длъжника за изпълнение на основното му задължение по договора.

Претендираната сума от 25.98 лева - такса за оценка на досие противоречи също на императивната разпоредба на чл. 10а от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, което е пряко свързано с предоставянето на кредит. Оценката на досие е действие по проверка платежоспособността на кредитора и предхожда сключване на договора. Таза дейност на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването на дълга. С оглед гореизложеното и тази договорна клауза за заплащането на сумата за такса за оценка на досие се явява нищожна, на основание чл. 21, ал.2 ЗПК. Същата е нищожна поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК.

             Предвид всичко изложено, съдът намира, че иска за главница се явява основателен за сумата от 528.55 лева, както и исковете за договорна и законна лихва, а останалите се явяват неоснователни, поради нищожност на така сключените клаузи.   

             По разноските за настоящето производство:

             С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца   направените по делото разноски,  както и на основание ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, ответника следва да бъде осъден да заплати на дружеството и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на 196.29 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции. Следва да бъде посочено, че в настоящето производство съдът определя 100.00 лева юристконсултско възнаграждение в полза на ищеца.             

           С оглед изложеното Пернишкият районен съд  :

 

 

Р Е Ш И :            

          

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Б.Т., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,  сумите, както следва : 528,55 лева /петстотин двадесет и осем лева и 55 стотинки/- представляваща главница по договор за кредит №********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД, сключен на 05.01.2016г., 62,45 лева /шестдесет и два лева и 45 стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 25.02.2016г. до 17.11.2016г., 84,40 лева /осемдесет и четири лева и 40 стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 26.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата, като исковете за сумата от 25,98 лева /двадесет и пет лева и 98 стотинки/, представляващи такса за оценка на досие: за периода от 25.02.2016 г. до 17.11.2016 г.; 100,28 лева /сто лева и 28 стотинки/ за периода от 25.02.2016 г. до 17.11.2016 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; 230,58 лева /двеста и тридесет лева и 58 стотинки/, представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 25.02.2016 г. до 17.11.2016 г; ОТХВЪРЛЯ исковете, като   неоснователни поради нощожност но договорните клаузи.

            ОСЪЖДА  Т.Б.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, направените по делото разноски,  както и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на   196.29 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.             

            След влизане на решението в сила, частно гражданско дело№ *****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

              Вярно с оригинала:С.Г.                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: