№ 790
гр. Варна, 16.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100500848 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. 2 от ГПК
Въззивникът С. Н. Й., редовно призована, не се явява. Представлява се
от адв. Д. И., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемата страна Р. К. М., редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. П. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. Н. Й. срещу Решение №
275 от 31.01.2023г. по гр.д. № 13542/2021г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с
което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения от Р. К. М. с ЕГН
********** отрицателен установителен иск е прието за установено в
отношенията между страните, че въззивницата не е собственик на поземлен
имот с идентификатор 10135.2568.83, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски", „Св. Св. Константин и Елена", с площ от 1183 кв.м. и при
граници: ПИ с идентификатори №№ 10135.2568.258; 10135.2568.195;
10135.2568.82; 10135.2568.89; 10135.2568.85 и 10135.2568.86, като на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 12, т. I, рег. № 1143, дело 53/2017г. на нотариус В. П., с
район на действие този на ВРС, рег. № 205 на НК.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост,
евентуално за неправилност на решението, като постановено при съществено
нарушение на материалния закон, както и на процесуални правила и
необоснованост. Оплакванията са обосновани с доводи, че решението е
постановено по предявен иск от лице без правен интерес поради недоказано в
хода на делото притежание на правото на собственост на ищцата основано на
сделка, реституция и наследство. Представеният по делото НА № 2/1964г.,
обективиращ придобивната за наследодателя сделка е оспорен като нищожен
поради нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл. 576 вр.
чл. 580, т. 6 от ГПК и конкретно липса на положен от нотариуса подпис в
акта. Оспорено също е и възстановяване на собствеността по реда на
Разпореждане № 15 на МС от 24.07.1991г. /ДВ, бр. 65 от 09.08.1991г./. Чрез
експертно заключение, прието и неоспорено по делото е установено, че върху
вписания в СВп НА не е положен подпис на нотариус като този порок не
може да се санира от факта, че НА е вписан и се съхранява в СВп, гр. Варна.
Представеният от ищеца подписан екземпляр от нотариус на този акт,
представлява заверен от процесуалния представител на ищеца препис, който е
оспорен по реда на чл. 183 от ГПК, а по делото липсва представен оригинал
или официално заверен препис от същия. Ето защо този препис заверен от
страната е следвало да бъде изключен от доказателствата по делото и като не
е сторил това, а е изградил правните си изводи на оспорения препис, ВРС е
допуснал процесуално нарушение. Нищожността на акта, обуславя
нищожност и на обективираната в него сделка на основание чл. 26, ал. 2 от
ЗЗД, която не е породила вещен ефект и имотът не е бил придобит от
2
наследодателя на ищеца. Като е приел обратното ВРС е допуснал нарушение
на материалния закон. Недоказана на следващо място е и реституцията на
собствеността, доколкото възстановяване на имотите, отчуждени с
Разпореждане № 93 от 10.05.1973г. на МСРБ се извършва по реда на
Разпореждане № 15 на МС от 24.07.1991г. /ДВ, бр. 65/1991г./. Съгласно
последното, условие за възстановяване на собствеността е собствениците на
отчуждени имоти да върнат полученото обезщетение и заплатят направените
след отчуждаването подобрения и насаждения, определено със заповед на
Председателя на ИК на ОНС в 6-месечен срок от влизането й в сила. Със
Заповед № 580/28.04.1992г. на Кмета на община Варна, сумата, която ищецът
е следвало да заплати на община Варна е 2499 лв. Факта на плащане на сумата
в срок е оспорен, а в тази връзка и настъпилият в полза на ищеца
реституционен ефект. Първоинстанционният съд не е обсъдил тези
възражения. Истинността, както и относимостта на представената разписка за
сумата от 3444.14 лв. към процедурата по възстановяване по реда на
Разпореждане № 15 на МС от 24.07.1991г. са оспорени, като съдът не се е
произнесъл по истинността на оспорения документ, нито е обсъдил
оспорването в последната част. Позовала се е и на обстоятелството, че
съставянето на КНА не удостоверява предаване на фактическа власт върху
имота и неправилност на извода на ВРС за установената от ищцата такава
върху имота към този момент. Неправилно на следващо място съдът не е
кредитирал събраните по делото гласни доказателства, ангажирани от
ответницата. Поради всичко изложено отправила искане с извод за
недоказано право на собственост на ищцата и доказано право на ответницата
решението да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск да се остави без разглеждане, респ. да се отхвърли като
неоснователен.
В отговор на жалбата Р. К. М. оспорва доводите в нея с други,
обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Поддържа
съображения, че по делото е установено наличие на правен интерес -
придобити от ищцата вещни права върху имота, а евентуално наличие на
фактическо състояние - упражнявано владение от 1992г. до предявяване на
иска. От представените по делото писмени доказателства се установява
безспорно, че наследодателят К.Б.Б. е бил собственик на имота, поради което
именно от него през 1974г. е отчужден имота за нуждите на обществения
отдих и туризъм. Дори и да се приеме, че фактическият състав на
реституцията не е бил завършен, то наличието на Заповед № 580/28.04.1992г.
и Заповед № 715/25.05.1992г. на Кмета на община Варна, както и на КНА №
114/1993г. установяват едно сигурно фактическо състояние, а от
свидетелските показания се установява и упражнявано от ищцата владение
повече от 10 години. От друга страна по делото не е доказано придобито от
ответницата вещно право на твърдяното основание - явно и трайно владение,
поради което правилно в решението си ВРС е уважил предявения иск.
3
Отправя искане решението да се потвърди.
АДВ. И.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. Г.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада.
Копието на документа, което сме представили към исковата молба, е
получено от доверителката ми от архива в рамките на производството по
възстановяване на собствеността и екземплярът, с който разполагаме, е все
така нечетлив. Не разполагаме с четливо копие, което да е подписано от
нотариус на нотариален акт № 2/1964г. на екземпляра, който е приложен на л.
6 от делото, поради което не можем да представим такъв. Това, което мога да
представя, е в същия вид.
АДВ. И.: Представям списък с разноски.
АДВ. Г.: Представям списък с разноски.
С оглед изявлението на процесуалните представители на страните и по
представените от същите списъци на разноски и доказателства за
реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
АДВ. И.: Нямам възражения за прекомерност. Нямам доказателствени
искания.
АДВ. Г.: Нямам възражения за прекомерност, нямам доказателствени
искания.
4
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. И.: Моля да уважите изцяло подадената въззивна жалба и да
отмените решението на първоинстанционния съд, като неправилно и
незаконосъобразно.
На първо място, считаме, че решението на първоинстанционния съд е
недопустимо, тъй като е постановено по искове, предявени от лице без правен
интерес. Ищецът не е установил придобиване на имота по силата на
представения НА № 2/1964г. Видно и от днешните изявления на ищеца, в
настоящия случай въззиваема страна, настоящия нотариален акт, вписан в
Служба по вписванията не е подписан от нотариус, което прави нищожно
нотариалното удостоверяване на основание чл. 576, вр. чл. 580, т.6 ГПК. От
друга страна, обективираният в този нотариален акт договор за покупко-
продажба е нищожен поради липса на предписаната от закона форма. На
следващо място, ищците се позовават на възстановяване на собственост по
реда на Разпореждане № 15/1991г. на Министерски съвет. Възстановяването
по силата на това разпореждане изисква собствениците на отчуждени имоти
да върнат полученото обезщетение и да заплатят направените в имота
подобрения и насаждения.
Видно от представената по делото служебна бележка, същата е
представена като плащане по заповедта на кмета за възстановяване на имота,
но плащането е извършено шест месеца преди издаване на заповедта и е на
стойност, различна от тази, която е посочена в заповедта. В този смисъл
липсват доказателства, че изобщо е извършено възстановяване на имота.
Съгласно т.6 от цитираното Разпореждане на Министерски съвет
собствениците се въвеждат във владение на имотите си след заплащане на
определената цена. Такава не е представена, въпреки че ищецът беше
5
задължен да представи доказателства в тази връзка. Съставянето на
констативен нотариален акт за собственост не може да удостовери предаване
на фактическата власт върху имота, за което има трайна практика,
включително и представена по делото- 2280/20г. на ВКС, касаещо същият
имот от други ищци. По отношение на давността съдът не кредитира
показанията на свидетелите на ответника, като прие, че не сме доказали, че
съпругът на доверителката ми е владял имота. Нашиете твърдения от самото
начало и искането за разпит на свидетели беше да установим, че моята
доверителка ,а не нейния съпруг е владял имота повече от десет години, за
което е съставен КНА.
С оглед горното и изложените във въззивната жалба основания моля да
решите делото, като отмените решението на ВРС и вместо него постановите
друго, с което да отхвърлите предявените искове.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
АДВ. Г.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба. Считаме, че
същата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно
и законосъобразно, поради което моля да бъде потвърдено в цялост.
Подробни съображения сме изложили в отговора на въззивна жалба.
В хода на събиране на доказателства пред първоинстанционния съд, в
съответствие със стандартите, считам, че посрещнахме изискванията,
заложени в ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС относно наличието на интерес
от завеждането и воденето на отрицателен установителен иск. Разпитахме
свидетели, представихме документи в тази връзка. По отношение на
доказателствената тежест, разпределена в тежест на ответника, понастоящем
въззивник, считам, че същият не успя да ангажира достатъчно убедителни
доказателства в подкрепа на тезата си, че е придобил процесния имот въз
основа на упражнявано давностно владение в определен период от време.
По отношение на аргументите, изложени в днешно с.з., моля да ми бъде
дадена възможност в кратък срок да представя писмени бележки.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
6
СЪДЪТ на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК ОПРЕДЕЛЯ на
процесуалния представител на въззиваемата страна едноседмичен срок от
днес, в който да изложи подробни съображения по същество на спора в
писмени бележки, които да представят по делото.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:46 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7