Определение по дело №73/2019 на Апелативен съд - Варна

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№                                                  2019 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на двадесет и втори февруари                                   година 2019

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 73 по описа  на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от Д.Н.Л. с ЕГН **********, от гр.Варна против определение № 517/03.12.2018г. на Шуменския окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д. № 408/18г., с което е оставено без разглеждане възражението й  с вх. № 2875/31.05.2018г. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 508/10.05.2014г. по  ч. гр. д. № 234/2014г. на РС – Велики Преслав,  издадена по реда на чл.417 от ГПК и производството по  в.ч.гр.д. № 408/2018г. на Шуменския окръжен съд е прекратено. По съображения, че липсват доказателства заповедта за изпълнение да е била приложена към ПДИ, както и че узнаването за изпълнителното дело не е равнозначно на узнаване на заповедта за изпълнение и връчването й, моли съда да отмени обжалваното определение и да приеме подаденото от нея възражение.

          В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          Производството  пред Шуменския окръжен съд  е образувано по подадено възражение с правно основание чл.423 ГПК от Д.Н.Л., действаща чрез пълномощника си адв. В. Ж. *** -  длъжник по ч. гр. д. № 234/2014г. на РС – Велики Преслав, в което се релевират твърдения, че същата е била лишена от възможността да подаде възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради ненадлежно връчване на издадената срещу й заповед за изпълнение. Във връзка с предприети действия по принудително изпълнение срещу нея, едва на 30.04.2018г. узнала за издадената срещу нея заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради което моли на осн.чл.423 ал.1 т.1 ГПК съдът да приеме и разгледа възражението й като единствен и извънреден способ за защита.

          Видно от доказателствата по делото, на 10.07.2014г. на частната жалбоподателка е била връчена покана за доброволно изпълнение, чрез нейната сестра Стоянка Н. Стоянова, в която е посочено, че с изпълнителен лист от 10.05.2014г. на РС Велики Преслав, издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение  по чл.417 ГПК  по ч.гр.д. № 234/14г. на РС Велики Преслав, тя е осъдена да заплати на взискателя  ОББ, АД посочените в поканата суми.

          Окръжният съд е оставил без разглеждане депозираното възражение, като е приел, че от момента на получаване на поканата от 10.07.2014г. молителката е узнала за заповедта за изпълнение и от този момент за нея тече едномесечният срок за подаване на възражение по чл.423 ГПК.

          Настоящият състав споделя горния правен извод по следните съображения :

           Посоченият в чл. 423 ал. 1 ГПК едномесечен срок е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно, защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред окръжен съд срещу издадената заповед за изпълнение, така производството по направено след този срок възражение е недопустимо. Този срок започва да тече от момента на узнаване за издадената заповед за изпълнение. Моментът на узнаването е фактически въпрос и като такъв подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. В свое определение № 649/7.10.15г. по ч.гр.д. № 4341/15г., ВКС, ІV г.о. приема, че когато страната във възражението си се позовава на ненадлежно връчване на заповедта, съдът следва ясно да разграничава обстоятелствата по узнаването на заповедта, касаещи допустимостта на възражението, от обстоятелствата по връчването, касаещи неговата основателност и при преценката за спазването на едномесечния срок да изхожда само от първата група факти, което в настоящия случай окръжният съд е сторил. В случая, видно от приложената по делото покана за  доброволно изпълнение още с връчването й жалбоподателката е узнала за първи път, че срещу нея има издадена заповед за незабавно изпълнение, както и съда и номера на делото, по които тя е издадена. Ето защо от този момент – 10.07.2014г. за нея започва да тече  едномесечният преклузивен срок за подаване на възражението по чл. 423 ГПК

          Като е достигнал до същия правен извод, Шуменският окръжен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е  Л  И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 517/03.12.2018г. на Шуменския окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д. № 408/18г., с което е оставено без разглеждане възражението на Д.Н.Л. с ЕГН **********, от гр.Варна с вх. № 2875/31.05.2018г. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 508/10.05.2014г. по  ч. гр. д. № 234/2014г. на РС – Велики Преслав,  издадена по реда на чл.417 от ГПК и производството по  в.ч.гр.д. № 408/2018г. на Шуменския окръжен съд е прекратено.

          Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :