№ 279
гр. Смолян, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500333 по описа за 2022 година
И за да се произнесе,взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 във вр. с 435 ,ал.2 от ГПК.
Образувано по жалба вх.№11236 от 05.10.2022година, подадена от Община
гр.Доспат,представлявана от кмета Е.Р., длъжник в изпълнителния процес,депозирана чрез
пълномощника адв.Н.Т., срещу действие по изпълнително дело № 339/2022 година по
описа на ЧСИ Соня Димитрова, рег.№917 и район на действие Смолянския окръжен съд,
обективирано в Постановление за отказ за намаляване на адвокатски хонорар по изп. д. №
339/2022 година по описа на ЧСИ Соня Димитрова, per № 917 при КЧСИ.
С въззивната жалба е направено оплакване, от което се прави извод за
незаконосъобразност на атакувания акт на съдия изпълнителя. Твърди се, че горепосоченото
изпълнително дело не представлява фактическа и правна сложност, като освен това следва
да се вземе под внимание и материалния интерес -910 лв. неолихвяеми вземания, както и
това, че в срока за доброволно изпълнение Община Доспат е заплатила всички суми по
покана за доброволно изпълнение, за което прилага и банково бордеро. Съгласно чл. 10, ал.
1 и ал. 2 НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на изп. дело възнаграждението е 200 лв. Съгласно т. 3 от ТР
№ 6/06.11.2013г. на ВКС по тълкувателно дело №6/2012г., ОСГТК възражението за
прекомерност на възнаграждението се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото.
Позовава се на практика обективирана в Решение от 10.10.2018г. по в.гр. д.
№12195/2018г. по описа на Софийски градски съд.
Моли да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение, съобразено с
фактическата и правна сложност на изпълнителното производство и поисканите
изпълнителни действия. Претендира присъждане на направените разноски.
Постъпили са в срок писмени възражения от адвокат И. Г., пълномощник на В. С. Д. ,
1
с които се поддържа неоснователност на жалбата. Направен е довод, че нормативният акт,
който определя размера на адвокатските възнаграждения е НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от нея, за
образуване на изпълнително дело минималния размер на адвокатския хонорар е 200 лв., а
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000 лв. се дължат 200 лв. При така действащата нормативна уредба
договорения адвокатски хонорар в размер на 400 лева, разделен на 200 лева за образуване на
изпълнително дело и 200 лева за извършване на изпълнителни действия е напълно съобразен
с минималните размери на адвокатските възнаграждения, а договарянето му под тази сума
ще бъде в нарушение на чл. 1 от същата тази наредба. Относно позоваване на
жалбоподателя на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК счита,че не е съобразено, че според върховните съдии е допустимо да
бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение, но само до предвидения
в Наредба № 1 минимален размер. В случая договореният и платен адвокатски хонорар е
напълно съобразен с определения от наредбата минимален размер и намаляването под него
е недопустимо. Счита също така, че следва да се има в предвид, че т. 3 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е постановено по време
на действието на § 2. (изм. и доп. – д.в., бр. 28 от 2014 г.) от наредбата, който предвижда
забрана за намаляване размера на адвокатското възнаграждение под двукратния размер на
възнагражденията, посочени Наредба № 1, но тази разпоредба е обявена за нищожна с
Решение № 14820 на ВАС на РБ, бр. 10 от 2016 г., в сила от 5.02.2016 и понастоящем тази
точка от тълкувателното решение е загубила своето правно значение.
Поддържа се неоснователност на оплакването,че фактическата и правна сложност
на изпълнителното дело не е голяма, тъй като след образуване на изпълнителното дело се
установява, че длъжникът Община Доспат е учредила особен залог в полза на търговска
банка, което прави събирането на вземаното изключително трудно, тъй като е налице
кредитор с привилегия, който се удовлетворява предпочтително от взискателя. Твърди
също,че това е причината с допълнителна молба да се поиска извършването на специфични
действия за удовлетворяване на взискателя - налагане на запор на всички вземания на
община Доспат, в качеството й на длъжник или взискател по изпълнителна дела образувани
при частен съдебен изпълнител Соня Димитрова - рег.№ 917 на КЧСИ. Твърди още, че това
е второ изпълнително действие поискано от ЧСИ след запора на банковите сметки и най -
вероятно ще е необходимо да бъдат поискани и възбрани на недвижими имоти, запори на
МПС и др. изпълнителни способи. Направен е довод,че не е вярно плащане от длъжника в
срока на доброволно изпълнение община Доспат, тъй като постъпилите суми от
запорирана сметка на община Доспат след направено разпределение от ЧСИ ще бъде
постановено връщане по сметка на заложния кредитор, който има това право на
предпочтително удовлетворение по силата на учредения особен залог. Категорично заявява,
че до настоящия момент взискателят не е получил суми от длъжника, а с оглед учредения
особен залог ще следва да се предприемат още много изпълнителни действия, докато бъдат
удовлетворени вземанията на привилегированите кредитори и доверителят ми да събере
дължимите му се суми. Предлага се окръжният съд да потвърди действията на ЧСИ Соня
Димитрова, обективирани в постановление за отказ за намаляване на адвокатски хонорар по
изп.д. № 339/2022г. на ЧСИ Соня Димитрова, както и претендира присъждане направените
разноските в настоящето производство. Позовава се на практика на ОС обективирана в
Решение № 54 от 16.03.2022 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 59/2022 г.) 06.10.2022год.
ЧСИ е представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл.436, ал.3 ГПК, като
счита жалбата за неоснователна. Предлага жалба с вх. № 11236/05.10.2022г. 339/2022 г. от
описа на кантората на ЧСИ Соня Димитрова, per. № 917 като неоснователна съдът да я
остави без уважение и потвърди постановление от 29.09.2022 г.
2
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, писмените
възражения на взискателя и мотивите на ЧСИ съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна - длъжник в изпълнителното
производство, срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК, поради
което е процесуално допустима исъдът пристъпи към разглеждане нейната основателност.
Изпълнително дело № 339/2022г. е образувано по молба на В. С. Д., чрез
пълномощник адвокат И. Г. въз основа на представен изпълнителен лист от 08.09.2022г.,
издаден въз основа на Решение №212 от 12.08.2022г. постановено по административно дело
№164 от 2022г. по описа на Административен съд Смолян срещу Община Доспат за
събиране на сумата в размер на 910.00 лева направени разноски по делото.
С молбата за образуване изпълнително дело от 20.09.2022година, взискателят чрез
пълномощника си адв.М. Г. е поискал едновременно с поканата за доброволно изпълнение
да бъдат наложени запори на банковите сметки на длъжника. Претендират се и направените
разноски по изпълнителното дело.
Към молбата е представено адвокатско пълномощно за направени разноски за
ползвана адвокатска помощ по изпълнителното дело – сума в размер на 400.00 лв. заплатен
адвокатски хонорар, конкретизиран за образуване изпълнително дело - сума в размер на 200
лева и сумата 200 лева за извършване действия по удовлетворяване взискателя.
В поканата за доброволно изпълнение, получена от длъжника видно от приложената
на л.20 известие за доставяне на 26.09.2022 година съдия изпълнителят уведомява
длъжникът, че към 23.09.2022година задължението му по изпълнителното дело възлиза на
сумата 1 552.26 лева, от които 910 лева присъдени разноски по административното дело
описано по-горе, на 400.00 лв.заплатен адвокатски хонорар - сумата 200 лева за образуване
изпълнително дело и сумата 200 лева за извършване действия по удовлетворяване
взискателя, както и сумата 275.26 лева такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ.
На 29.09.2022година с нова молба по имейл взискателят чрез пълномощника си е
поискал от ЧСИ да наложи запори на всички вземания на длъжника Община Доспат, в
качеството й на длъжник и взискател по изпълнителни дела образувани при ЧСИ Соня
Димитрова.
На 28.09.2022година е издадено запорно съобщение на ЧСИ върху вземанията на
Община Доспат, получено от длъжника на 29.09.2022година(л.27) видно от отбелязваното
върху известието за доставяне.
На 29.09.2022година е постъпило възражение от Община Доспат,чрез пълномощника
адв. Н.Т. срещу Постановлението за разноски инкорпорирано в покана за доброволно
изпълнение, идентично по съдържание с оплакванията въззивната жалба и на същата дата
ЧСИ е постановил отказ да намали направените разноски за ползвана адвокатска помощ от
взискателя, получен от длъжника на 29.09.2022година съгласно приложеното известие за
доставяне и на 05.10.2022година е депозирана настоящата жалба, инициирала
производството пред Окръжния съд.
При така установените факти жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В случая взискателят в изпълнителното производство е представляван от адвокат,
чиято представителна власт е надлежно установена по делото. При това положение
възнаграждението му следва да бъде преценено и с оглед минималните размери, визирани в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2004 г. - съгласно
чл. 10 от тази наредба. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 6/2012г., ОСГТК възражение за прекомерност на възнаграждението се
свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото.Преценката е винаги конкретна и се извършва от съда с оглед
3
данните по делото, в който смисъл е и посоченото Тълкувателно решение.
В случая в хода на изпълнителното производство за образуване на изпълнително
дело №339/2022г. на адвоката на взискателя е заплатено възнаграждение в размер на 200
лева, което възнаграждение е минималното такова определено съгласно чл.10т.1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Освен адвокатски хонорар за образуване изпълнително дело на адвоката на
взискателя се дължи отделно възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страна по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на вземането, които разноски се претендират с молбата от
20.09.2022година и се оспорва приемането им от ЧСИ.
С обжалваното Постановление от 09.02.2022г. ЧСИ е отказал да намали адвокатското
възнаграждение в размер на 370 лева,като е приел, че е съобразен с минималните размери на
адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004г. При така установеното
от фактическа страна възизвният съд счита, че жалбата е неоснователна. Изпълнителното
дело е образувано на 11.01.2022г., а длъжникът с платежно нареждане от 13.01.2022г. е
превел директно на взискателя дължимата по изпълнителния лист сума, с което е станал
причина за завеждане на делото, тъй като плащането е направено след образуване на
изпълнителното дело, а не преди, както неоснователно се твърди в жалбата. С молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил и изпълнителния способ-запор на
банкови сметки на длъжника, каквито същински изпълнителни действия са предприети от
ЧСИ с налагането на запори върху банкови сметки на длъжника в „Българо-американска
кредитна банка“ АД и в „Общинска банка“ АД. Длъжникът е уведомил ЧСИ, че е извършил
плащане на 20.01.2022г. след налагането на запорите на 17.01.2022г. Следователно правилно
ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, тъй
като същото не надвишава размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.10,т.1 от Наредбата дължимото
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а съгласно
чл.10,т.2 от същата Наредба за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000 лева дължимото възнаграждение е 200 лева, а за вземания над 1000 лева-
1/2 от съответното възнаграждение по чл.7,ал.2,т.2-7. В случая претендираната за събиране
сума по изпълнителния лист е 1560 лева ,поради което дължимата за нея сума за
процесуално представителство по чл.10,т.2 от Наредбата е 170 лева плюс 200 лева за
образуване на изпълнителното дело или общо 370 лева, като е претендирана от взискателя
за адвокатско възнаграждение и е призната от ЧСИ за събиране сума 200 лева, близка към
минималния размер.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че сумата по чл.10,т.2 от Наредбата
за процесуално представителство не се дължи, тъй като не са извършвани принудителни
действия с цел удовлетворяване на взискателя, понеже длъжникът е платил доброволно
дължимата сума с посоченото платежно нареждане. Към момента на образуване на
изпълнителното дело длъжникът все още не е бил платил дължимата по изпълнителния лист
сума. В молбата за образуване на изпълнителното дело и впоследствие взискателят е
посочил какви принудителни изпълнителни действия иска да бъдат извършени от ЧСИ -
налагане на запори върху банкови сметки на длъжника, както и запор върху вземането на
длъжника в качеството му на длъжник и взискател по изпълнителни дела образувани при
ЧСИ Соня Димитрова, освен това с оглед учреденият от Общината особен залог и предвид
предпочтителното удовлетворяване на заложния кредитор не е ясно какви суми и дали
изобщо взискателят ще получи преведените с платежното нареждане суми, което пък
обосновава и последващи процесуални действия за удовлетворяване вземането на
взискателя по изпълнителното дело, поради което е дължимо и възнаграждението за
4
процесуално представителство в размер на 200 лева. Като е достигнал до същия извод ЧСИ
Соня Димитрова е постановила законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора,тъй като са своевременно поискани и надлежно
документирани заплатените разноски от взискателя за ползвана от него адвокатска помощ в
размер на сумата 200 лева следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.437 ал.4 ГПК Смолянският
окръжен съд в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Соня Димитрова, обективирани в
Постановление за отказ за намаляване на адвокатски хонорар от 29.09.2022г. по изп.д.№
339/2022г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег .№ 917 и район на действие-Окръжен
съд –Смолян, като законосъобразно постановени.
ОСЪЖДА Община Доспат, БУЛСТАТ ********* да заплати на В. С. Д., с ЕГН
**********направените разноски за ползвана адвокатска помощ пред настоящето
производство в размер на сумата 200(двеста) лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5