№ 1005
гр. Варна , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100500634 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по две жалби:
1.Въззивна жалба вх. № 521/03.02.2021г. от Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тролейна", № 48 срещу Решение №
3/14.01.2021г. по гр.д. № 11295/2020г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която съда ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М. Ц. Й., ЕГН **********, от ***, извършено на
основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед № 55/25.08.2020г., издадена от изпълнителния директор на
„Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Тролейна", № 48, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. Ц. Й., ЕГН **********, от ***, на заеманата преди уволнението
длъжност - „магазинер склад авточасти и РСО" в „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Тролейна", № 48 ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Й., ЕГН **********, от ***,
сумата от 3299.70 лева (три хиляди двеста деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки),
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за времето
от 26.08.2020г. - 14.12.2020г., формирано, както следва: 2885.95 лева - основно трудово
възнаграждение, 259.75 лева - допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит и 154.00 лева - за социални разходи за храна по чл. 82, т. 4 от КТД, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -11.09.2020г., до окончателното
1
изплащане на обезщетението.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете
да бъдат отхвърлени,като неоснователни. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд
противоречат на събрания по делото доказателствен материал, довело в последствие и до
необоснованост на постановения съдебен акт. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира
отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.
2. Въззивна жалба вх. № 618/09.02.2021г. от М. Ц. Й., ЕГН **********, чрез
процесуален представител срещу Решение № 3/14.01.2021г. по гр.д. № 11295/2020г. на ВРС, В
ЧАСТТА, С КОЯТО съда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззвиника против „Градски
транспорт" ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за сумата
над 3299.70 лева до предявения размер от 5618.00 лева и за периода от 15.12.2020г. до 25.02.2021г.
Въззивникът излага твърдения, че неправилно съда е приел, че обезщетение за
оставане без работа се дължи до дата на устните състезания пред първа инстанция , а не за
целия заявен шестмесечен период. Излагат се твърдения , че въпреки, че ищцата е
възстановена на работа,но т.к. решението е обжалвано, тя на практика не работи.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изложено становище за неоснователност на жалбата, като се претендира
отхвърлянето й и присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, редовно призован,чрез процесуален представител
„Градски транспорт" ЕАД, ЕИК ********* поддържа жалбата, претендира уважаването й,
поддържа отговора на депозираната от М.Й. жалба и претендира отхвърлянето й. Отправя
искане за отмяна на обжалваното решение,отхвърляне на предявените искове и присъждане
на сторените разноски. Депозира писмени бележки/не подписани/.
В съдебно заседание по същество, редовно призована, чрез процесуален
представител,М.Й. поддържа депозираната от нея жалба както и отговора на въззивната
жалба.Претендира потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, както и отмяната му в отхвърлителната част. Претендира присъждане на
разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
2
Производството пред ВРС е образувано по искове на М. Ц. Й., ЕГН ********** срещу
„Градски транспорт" ЕАД, ЕИК ********* гр.Варна , с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2
от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконосъобразно
уволнението, извършено със заповед № 55/25.08.2020г., издадена от изпълнителния директор на
„Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********, на работодателя, с която трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ и за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „магазинер склад авточасти и РСО" , както и
заплащане на обезщетение за оставането й без работа в размер на 5618.00 лева и за периода от
15.12.2020г. до 25.02.2021г.
В исковата молба ищеца твърди незаконосъобразност на уволнението поради
допуснати нарушения при издаването на уволнителната заповед, доколкото заповедта не е
подписана от изпълнителния директор на дружеството.Твърди, че е била в трудово
правоотношение с ответното дружество на основание трудов договор № 82054/26.10.2012г.,
като е изпълнявала длъжността „кондуктор". На 04.04.2019г. е претърпяла трудова
злополука, като с Експертно решение № 0535/10.02.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света
Анна-Варна" била трудоустроена. По повод това с допълнително споразумение №
5958/31.07.2020г. била преназначена на длъжност „магазинер склад авточасти и РСО".
Твърди, че на 25.08.2020г. и били връчени от г-н Ж. А. заповед, с която трудовото й
правоотношение е прекратено, на основание чл. 71, ал.1 КТ, което счита за
недзаконосъобразно доколкото е трудоустроена и работодателят не би могъл да се ползва от
правото да изпитва годността й.Не е спазена разпоредбата на чл. 333 КТ. Претендира отмяна
и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и присъждане на
обезщетение за оставане без работа за максималния шест месечен срок.Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът - „Градски транспорт" ЕАД, е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като неоснователни. Счита
, че процедурата по прекратяване на трудовия договор е законосъобразна , като заповедта е
подписана от лице, с надлежно учредена представителна власт,въз основа на дадено му
пълномощие. Поддържа, че уволнението е законно, тъй като работодателят в срока на
изпитване са е възползвал от правото си да прекрати правоотношението. Излага
съображения, че законът допуска сключването на допълнително споразумение със срок на
изпитване, когато е налице съществена промяна в трудовите функции на старата и новата
длъжност. Именно такава поддържа, че е налице, тъй като трудовите функции на
първоначално заеманата от ищцата длъжност са се свеждали до продажба на превозни
документи и е подчинена на ръководител търговска експлоатация, а трудовите функции на
длъжността по допълнителното споразумение са свързани с организиране, снабдяване,
съхранение, ползва и отчитане на резервни части, материали и инвентар и е подчинена на
началник склад резервни части. Поддържа, че при прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 71 КТ, закрилата по чл. 333 КТ е неприложима. Оспорва и
размера на претендираното обезщетение, като поддържа, че стойността за храна и ваучери
не е постоянен елемент от трудовото възнаграждение и е в зависимост от отработените дни.
3
Претендира отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното
от фактическа страна:
Безспорно между страните в настоящото производство и установено от представените по
дело писмени доказателства е, че между тях е съществувало трудово правоотношение -
сключен безсрочен трудов договор № 82054/26.10.212г. и допълнително споразумение №
4779/01.03.2019г. (л. 7), по силата на което ищецът е заемал длъжността „кондуктор" в
„Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********-гр.Варна.
Видно от експертно решение № 535 от заседание № 26/10.02.2020г. на ТЕЛК (л. 24),
ищцата е временно трудоустроена за една година. В решението е предложено Й. да бъде
трудоустроена за една година на работа не свързана с движение на превозно средство - автобус,
тролейбус.На основание горното решение, с писмо изх. № 951/2020 от 31.07.2020г. на
Изп.Директор на „Градски транспорт" ЕАД и на основание чл. 317, ал. 1 и ал. 2 КТ, на Й. е
предложено да заеме длъжността „магазинер склад авточасти и РСО" от списъка на длъжностите,
определени за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, като е посочено, че при
съгласие за преназначението ще бъде сключено допълнително споразумение от дата на подписване
на съгласието. Ищцата е дала такова на 31.07.2020г.,съгласно писмо (л. 20).
На 31.07.2020г. между страните е сключено допълнително споразумение № 5958/31.07.220г.
(л.8), с което Й. е преназначена на длъжност „магазинер склад авточасти и РСО". Със
споразумението е уговорен срок на изпитване до 30.01.2021г.
Със Заповед № 55 от 25.08.2020г. (л. 39) на упълномощено от изпълнителния директор на
4
„Градски транспорт" ЕАД лице (пълномощно с нотариална заверка на подписа, приложено на л.
53-54 от делото), трудовото правоотношение с ищцата е прекратено считано от 26.08.2020г., на
основание чл. 71, ал. 1 КТ. Заповедта е връчена на Й. на 25.08.2020г.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и длъжностни характеристики за
длъжността „кондуктор" (л.44-46) и „магазинер склад авточасти и РСО" и докладни във връзка с
работата на ищцата на длъжността „магазинер склад авточасти и РСО", както и разменена между
страните, Дирекция „Инспекция на труда" и Регионална здравна инспекция кореспонденция.
От заключението на приетата по дело ССчЕ, което съда кредитира се установява,че
основното месечно възнаграждение на ищцата е в размер на а 782 лева, допълнителното такова за
трудов стаж и професионален опит е 9%, или сумата от 70.38 лева. Стойността на ваучерите за
храна съгласно КТД за периода 26.08.2020г. до 25.02.2021г. е в размер на 1260 лева по чл. 82, т. 1
КТД и 368.43 лева по чл. 82, т. 4 КТД.
Във въззивното производство е приета справка НАП за актуалните трудови договори на
ищеца, от които е видно, че към дата на изготвянето й- 17.05.2021г. същата няма регистрирани
такива.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна
до следните правни изводи:
По въззивна жалба вх. № 521/03.02.2021г. от Градски транспорт" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тролейна", № 48.
Настоящия съдебен състав счита същата за неоснователна по следните съображения.
Видно от приетите по дело доказателства, процесната заповед е издадена от
компетентно лице в рамките на правомощията му/съгласно представеното пълномощно/.
Спорен е въпросът за материалната й законосъобразност, а от там и на извършеното с нея
прекратяване на трудовото правоотношение.Тежестта на доказване за наличието на
визираните в оспорената заповед предпоставки, е на работодателя.
В настоящата хипотеза прекратяването на трудовото правоотношение е на основание
чл. 71, ал. 1 от КТ - до изтичане на срока за изпитване , страната в чиято полза е уговорен
може да прекрати договора без предизвестие.
Спорно по делото е произвела ли е действие визираната в допълнително
споразумение от 31.07.2020г. клауза за срок за изпитвание предвид конкретиката на казуса, а
именно при трудово правоотношение с трудоустроен работник.
Настоящия състав споделя мотивите на ВРС, че същата е недействителна и не е
произвела действие в отношенията й между страните.
Когато работник/служител е трудоустроен, работодателя е длъжен да приложи
разпоредбата на чл.315, чл.317 от ГПК, както е сторено в настоящия случай. Клауза за срок
на изпитвание и то в допълнително споразумение в подобна хипотеза е недействителна,
5
доколкото същото представлява заобикаляне на закона за ползването на специалната
закрила на трудоустроени лица, както и заобикаляне на специалния ред за прекратяване на
трудовото правоотношение с тях по чл.325, ал.1,т.9 КТ. Същото се състои от два елемента,
които трябва да са налице кумулативно; невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или
поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние
на работника или служителя работа в предприятието/дружеството ответник/.
Невъзможността за изпълнение на работата в хипотезата „здравни противопоказания” е
медицински въпрос, произнасянето по който е в професионалната компетентност на
ТЕЛК,НЕЛК и е налице в случаите, при които работникът или служителя боледува от
болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние
на невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение.
Изводът за наличието на невъзможност на работника да изпълнява съответната работа може
да се направи само чрез извършване на съпоставка между здравословното му състояние и
условията, при които изпълнява възложената му работа, като преценката се извършва от
ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да се
посочи болестта, довела до инвалидност и наличието на съответните здравни
противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата
от работника или служителя длъжност. Същата не подлежи на проверка в срок на изпитване.
Приложените от работодателя докладни във връзка с качествата на М.Й. да изпълнява
възложената й длъжност „магазинер склад авточасти и РСО", са ирелевантни към основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, на което се е позовал ответника- чл.71 от КТ
доколкото същото за него е безвиновно и обективно – самото сключване на договор със срок
на изпитване и уговорен в полза на страната/работодателя/. Преценката за упражняване на
основанието не подлежи на контрол, тъй като е същата е предоставена на волята на
работодателя. Това е така, защото уговорката за срок на трудовия договор и уговорката на
срок за изпитване са различни и отделни клаузи. Договорът със срок за изпитване не е
срочен договор по см. на чл.68 от КТ. Той не се прекратява с изтичане на срока. Докато
същия тече съществуването на договора е несигурно /той не е окончателно сключен,
работникът не е окончателно приет – арг. от чл.71, ал.2 и чл.70, ал.1,изр.1 от КТ/, а зависи от
волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Ако не бъде прекратен до изтичане на
срока за изпитване, трудовия договор се счита за окончателно сключен, като срочен или за
неопределено време, на осн. чл.71, ал.2 от КТ. При липса на професионални качества за
изпълнение на подходящата работа, работодателят ще разполага с правото на уволни служителя по
чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и да установи тази липса, като на това основание трудоустроеният работник
се ползва и със закрилата по чл.333 КТ.
По изложените мотиви допълнителното споразумение № 5958/31.07.2020г. следва да
се счита сключено за неопределено време. В този смисъл уволнението е незаконно и
подлежи на отмяна.
6
Предвид основателността на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, то основателни са и
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ.
По делото е безспорно, а и ищеца при условията на пълно и главно доказване чрез
представените писмени доказателства/трудова книжка, регистрационната карта в Дирекция
„Бюро по труда", справки НАП/ е установил, че за периода от 26.08.2020г. до 14.12.2020г. -
датата на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания пред първа инстанция,
както и до изтичане на шестмесечния срок- 25.02.2021г., е претърпял вреди – останал е незает
по трудово правоотношение.
Размера на обезщетението е правилно определен от първоинстанционния съд на база
заключението на вещото лице по ССЕ, което съда кредитира. Възраженията на въззивника в тази
насока са неоснователи.
Правилно ВРС е приел , че сумите по чл. 82, т. 1 и 4 КТД са форма на социално
подпомагане и съставляват доход по смисъла на чл. 269, ал. 2 КТ /Решение № 254 от 02.08.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1086/2012г./ и ги е включил в размера на обезщетението,като е присъдил
обезщетение за времето от 26.08.2020г. до 14.12.2020г. в размер на 3299.70 лева/ 2885.95 лева -
основно трудово възнаграждение, 259.75 лева - допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит и 154 лева - за социални разходи по чл. 82, т. 4 от КТД /определени
съобразно диспозитивното начало по 2 лева на ден съобразно броя работни дни за горния период,
при липса на надлежно изменение на иска и съобразно установения от експерта размер на
социалния разход по чл. 82, т. 1 от КТД/.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а решението в обжалваната част потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По въззивна жалба вх. № 618/09.02.2021г. от М. Ц. Й., ЕГН **********, чрез
процесуален представител срещу Решение № 3/14.01.2021г. по гр.д. № 11295/2020г. на ВРС.
Съгласно формираните и изложени мотиви за доказаност на незаконността на
уволнението на посоченото от работодателя основание, за периода през който въззивницата
М.Й. не е била заета по трудово правоотношение, а именно - 26.08.2020г. до 25.02.2021г.,
както и за размер на дължимото й обезщетение – общо 5618.00 лева, въззивната жалба е
основателна и следва да се уважи, а решението в обжалваната част да бъде отменено.
На ищцата следва да се присъди обезщетение за периода 15.12.2020г. до 25.02.2021г. в
размер на 2318.30 лева/1915.90 лева - основно трудово възнаграждение, 187,97 лева -
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и 214.43 лева - за
социални разходи за храна по чл. 82, т. 4 от КТД/, върху което се дължи законна лихва от дата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Обезщетението за пълния шестмесечен срок в размер на 5618.00 лева е съобразено с
допуснатото в първоинстанционното производство на основание чл.214 от ГПК изменение на иска
и е формиран както следва: 4 801.85 лева основно месечно трудово възнаграждение,447.72 лева
допълнително възнаграждение трудов стаж и професионален опит и 368.43 лева - за социални
разходи по чл. 82, т. 4 от КТД. Съда счита, че посочения в жалбата общ размер от 6577.60лева е
техническа грешка и не е съобразен с допуснатото изменение на размера на иска.
7
Поради частичното съвпадане на изводите на двете инстанции решението следва да бъде
отменено и в частта за присъдените разноски.
Предвид изхода на спора на въззивника не се дължат разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Градски транспорт" ЕАД- Врана следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата 25.00 лева,
представляваща държавна такса за уважената въззивна жалба вх. № 618/09.02.2021г. от М. Ц.
Й., както и сумата от 324.72 лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважените
искове за първа инстанция /100 лв. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и 224.72
лева за уважената част от иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ/
На въззивника М.Й. следва да се присъдят разноски в размер на 1700.00 лева,
представляващо заплатено възнаграждение за един адвокат,съобразно представения списък
по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им, при липса на възражение по чл.78 ал.5
от ГПК от насрещната страна и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
За производството пред ВРС на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
общо 1223.00 лева, от които 610.00 лева по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и
613.00 лева по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като съда намира възражението на ответника по чл.78 ал.5 от ГПК за основателно съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и действителната правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като неправилно Решение № 3/14.01.2021г. по гр.д. № 11295/2020г. по
описа на ВРС, В ЧАСТТА, С КОЯТО съда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от М. Ц. Й., ЕГН
********** против „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради
незаконното уволнение за сумата над 3299.70 лева до предявения размер от 5618.00 лева и за
периода от 15.12.2020г. до 25.02.2021г.,както и в частта за присъдените разноски, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Тролейна", № 48 ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Й., ЕГН **********, от ***, сумата от
2318.30 лева /две хиляди триста и осемнадесет лева и тридесет ст./ представляваща
разликата над присъдения размер от 3299.70 лева до пълния претендиран от 5618.00 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за
времето от 15.12.2020г. до 25.02.2021г., формирано, както следва: 1915.90 лева - основно трудово
възнаграждение, 187,97 лева - допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит и 214.43 лева - за социални разходи за храна по чл. 82, т. 4 от КТД, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -11.09.2020г., до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
8
гр. Варна, ул. „Тролейна", № 48 ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Й., ЕГН **********, от ***, сумата от
общо 1223.00 /хиляда двеста двадесет и три /лева разноски в първоинстанционното
производство ;сумата от 1700.00 /хиляда и седемстотин/ лева , представляваща сторените в
производството пред ВОС разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Тролейна", № 48 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ВРС сумата от 324.72/триста двадесет и четири лева и седемдесет и две ст./ лева,
представляваща дължимата държавна такса върху уважените искове за първа инстанция /100 лв.
по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и 224.72 лева за уважената част от иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ; по сметка на ВОС, сумата от 25.00 лева
/двадесет и пет/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/14.01.2021г. по гр.д. № 11295/2020г. на ВРС, В
ЧАСТТА, с която съда ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М. Ц. Й.,
ЕГН **********, от ***, извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със Заповед № 55/25.08.2020г.,
издадена от изпълнителния директор на „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тролейна", № 48, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. Ц. Й., ЕГН **********, от ***, на заеманата преди уволнението
длъжност - „магазинер склад авточасти и РСО" в „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Тролейна", № 48 ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Й., ЕГН **********, от ***,
сумата от 3299.70/ ри хиляди двеста деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за времето
от 26.08.2020г. - 14.12.2020г., формирано, както следва: 2885.95 лева - основно трудово
възнаграждение, 259.75 лева - допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит и 154.00 лева - за социални разходи за храна по чл. 82, т. 4 от КТД, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -11.09.2020г., до окончателното
изплащане на обезщетението.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9