РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15483 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от М.Р.Г. срещу „В.К.” ООД кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 599,56 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на документи и сумата от 399,62 лв., представляваща неустойка за
непредоставено обезпечение в 3-дневен срок, начислени по Договор за паричен
заем Viva Standard 14 №
5526218/11.05.2019 г.
Твърди се
в исковата молба, че ищецът е наследник на Лиляна Петрова Г., починала на
22.08.2020 г. Ищецът сочи, че наследодателката му
сключила на 11.05.2019 г. Договор за паричен заем Viva
Standard 14 № 5526218/11.05.2019 г., по силата на който
ответното дружество ѝ предоставило в заем сумата от 1000 лв. за срок от
52 седмици, платим на 26 броя вноски, с размер на погасителната вноска от 47,03
лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40,32%. В договора за паричен заем
била предвидена и такса в размер на 599,56 лв. за експресно разглеждане на документи
за отпускането на заема, която е добавена към погасителната вноска и така
нейният размер ставал на 79,09 лв. Предвидено било в договора и заплащането на
неустойка в размер на 399,62 лв., в случай че не бъде предоставено обезпечение
в 3-дневен срок. Излага, че неустойката била разсрочена на равни части към
всяка погасителна вноска и така заемателят вместо да
заплаща погасителни вноски от 47,03 лв. дължал по 85,46 лв. Заемната сума била
отпусната на Л. П. Г. с разходен касов ордер на 11.05.2019 г. Навеждат се
доводи за нищожност на уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка, поради
противоречието ѝ с добрите нрави. Поддържа се, че клаузите на чл. 4 от
договора са неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1, вр.
чл. 143 ЗЗП. Твърди, че процесният договор за заем е
сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от ответника
договорни клаузи и Лиляна Петрова Г. не е имала възможност да влияе върху
съдържанието му. Сочи, че клаузите за неустойка при липса на обезпечение
заобикалят закона, тъй като въвеждат допълнителни разходи, надхвърлящи
значително допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа, че клаузата по договора в чл. 1, ал. 3, в която е уговорено, че заемателят дължи плащане на такса за експресно разглеждане
в размер на 599,56 лв. е нищожна, поради нейната неравноправност, съгласно чл.
144, т. 9 ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, както и заобикаляне
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че освен това по договора била
заплатена и сумата от 10 лв., представляваща такса кандидатстване. Обосновава
правния си интерес от предявяването на исковете с обстоятелството, че е
наследник на заемателя Л.П. Г.. При тези съображения
моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни
разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът „В.К.” ООД е депозирал писмен отговор, в който се
оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Поддържа се, че процесният договор за паричен заем отговаря на изискванията
на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Още
преди подписването на договора на заемателката бил
предоставен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора
съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит, с които същата се
съгласила и подписала същия. Ответникът счита, че с факта на изплащането на
задълженията по договора от нейна страна, чрез рефинансирането му с друг заем
отново от дружеството ответник, тя се е съгласила с дължимостта
на неустойката за неизпълнение на договорно задължение, както и с таксата за
експресно разглеждане на документи. Твърди, че всички клаузи на договора са
инкорпорирани в самия него и същият не е сключен при общи условия. Навежда
доводи за валидност на уговорените в договора клаузи за неустойка за
непредоставяне на обезпечение и такса за експресно разглеждане на документи.
Поддържа, че процесната неустойка е начислена вследствие
на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител
или банкова гаранция, и има обезщетителна функция.
Сочи, че според разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит, като неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение има точно такъв характер и не следва да участва при формирането на
ГПР. Излага, че услугата експресно разглеждане на документи е доброволна
услуга, предхождаща одобряването на отпускане на кредит и усвояването му.
Искането за ползване на посочената услуга създавало за заемодателя допълнително
задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни
ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлявала цената на
предоставяната от кредитора услуга и поради това той бил свободен да определи
какъв да е нейният размер. Стойността ѝ също не следвало да се прибавя
при изчисляване на ГПР по договора. При тези съображения моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
Ответникът
предявява насрещни кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, за заплащане на сумата от 802,80 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница и сумата от 138,60 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 08.10.2020 г. до 05.02.2021 г.,
дължими по Договор за паричен заем № 5603895 от 11.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 04.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди
се, че наследодателката на ответника Л.Г. и „В.К.“
ООД сключили Договор за паричен заем „Standard 30” № 5603895 от 11.04.2020 г., по силата на който същата усвоила заемна
сума в размер на 1200 лв. Заемната сума била отпусната при фиксиран лихвен процент
от 40,32%, ГПР 49,50 лв. и общ размер на плащанията – 2428,28 лв., от която
сума 1200 лв. е главница, 881,40 лв. – такса експресно разглеждане и 347,40 лв.
– договорна лихва. Заемателката следвало да заплати
всички задължения по договора на 15 равни месечни вноски, всяка в размер на
161,92 лв. На основание чл. 4 от договора и поради непредоставяне на
допълнително обезпечение на договора на заемателката
била начислена неустойка в общ размер от 587,70 лв., която също била
разпределена на равни части по всяка вноска, като по този начин месечната
вноска по заема възлизала на 201,10 лв. Съгласно чл. 2 от процесния
договор за заем страните се съгласили да се рефинансира текущия заем на заемателката по Договор за паричен заем № 5526218 от
11.05.2019 г., което задължение към датата на подписване на договора било в
размер на 94,12 лв. и представлява: 24,79 лв. – остатък от главница по вноска №
25 с падеж 25.04.2020 г. за периода 12.04.2020 г. – 25.04.2020 г., погасена
предсрочно на 11.04.2020 г., 23,06 лв. – такса експресно разглеждане на
документи по вноска № 26 с падеж 09.05.2020 г., погасена предсрочно на
11.04.2020 г. и 46,27 лв. – главница по вноска № 26 с падеж 09.05.2020 г. за
периода 26.04.2020 г. – 08.05.2020 г., погасена предсрочно на 11.04.2020 г. Твърди
се, че заемодателят е направил отстъпка на заемателката
от начислената неустойка за неизпълнение на договорно задължение и същата е
получила в брой на 11.04.2020 г. сума в размер на 1105,88 лв. Излага се, че до
смъртта си заемателката е извършвала редовни плащания
по процесния договор за заем, дори преди падежа на
погасителните вноски. Към настоящия момент от нея били изплатени общо 606 лв.,
с които са погасени 194,92 лв. за главница, 114,56 лв. за договорна лихва,
118,28 лв. за неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 178,24 лв. за
такса за експресно разглеждане. Заявява се, че с насрещната искова молба и с
оглед смъртта на заемателката, заемодателят прави
прихващане на платените суми за неустойка и такса експресно разглеждане на
документи като същите ще бъдат счетени за платени по задължението за главница и
договорна лихва по процесния договор за заем. Така с
платената от заемателката сума от 606 лв. са погасени
208,80 лв. – договорна лихва за периода 11.05.2020 г. – 08.10.2020 г. и 397,20
лв. – главница от първата до петата погасителна вноска и част от шестата
погасителна вноска. Навежда се довод, че съгласно чл. 9, ал. 3 от договора при
забава за изпълнение на просрочени задължения по договора с повече от 90 дни
заемодателят може да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение по
договора. В конкретния случай заемателката била в
забава на четвъртата погасителна вноска с падеж 09.08.2020 г. като на
22.08.2020 г. същата починала. Поддържа се, че наследникът М.Р.Г. с депозирането
на исковата молба е приел наследството на своята наследодателка
и заемателка по процесния
договор, чрез извършване на действия, съгласно чл. 49 ЗН. Сочи се, че той не
извършил никакви плащания в периода 23.08.2020 – 04.02.2021 г. (датата на
депозиране на насрещния иск) и са изминали повече от 90 дни от падежа на
дължимата вноска. Пояснява се, че дори и да се приеме, че с оглед направеното
прихващане забавата на длъжника е от шеста погасителна вноска с падеж
08.10.2020 г., погасена частично, ответникът по насрещния иск е в забава за
плащане на дължимите вноски, считано от 09.10.2020 г. и към 04.02.2020 г. също
са изминали уговорените в чл. 9, ал. 3 от договора 90 дни на забава. С оглед
изложеното с настоящата насрещна искова молба заемодателят обявява вземанията
си по процесния договор за заем за предсрочно
изискуеми. В този смисъл моли за уважаване на предявените насрещни искове и
присъждане на сторените разноски.
Постъпил
е отговор по насрещната искова молба от ответника по нея М.Р.Г., с който
изразява становище за неоснователност на предявените искове и моли да бъдат
изцяло отхвърлени. Излага доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, поради некоректното посочване на ГПР в договора. Поддържа, че на
основание чл. 22 ЗПК договорът за заем е изцяло недействителен и в този случай
се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, което с оглед заплатената
сума от 606 лв. възлиза на 594 лв. Оспорва изцяло дължимостта
на сумата от 138,60 лв., представляваща договорна лихва. Навежда довод, че при
подписване на договора на заемателката не е бил
представен погасителен план, а приложеният от ищеца е под формата на справка,
която е едностранно изготвена и не съдържа неин подпис.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства и заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По предявените установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
В тежест
на ищеца по главния иск е да докаже
твърдението си, че е
наследник на Л.П. Г., починала на 22.08.2020 г., наличието на облигационно
правоотношение между нея и ответника към датата на смъртта ѝ, възникнало
въз основа на сключен Договор за паричен заем Viva Standard 14 № 5526218/11.05.2019 г., по силата на който ответникът е материалноправно легитимиран да получи процесните
суми.
В тежест на ответника е да установи наличието на валидно уговорена
клауза на договора, предвиждаща задължение за заемателя
да предостави обезпечение на заемодателя, отговарящо на конкретни изисквания и
уговорка, че при неизпълнение на това задължение заемателят
дължи еднократна неустойка, както и валидно уговорена клауза на договора, според
която заемателят дължи такса за експресно
разглеждане, и изпълнението на заемодателя на насрещното му задължение да
предостави услугата, за която таксата се дължи. Ответникът следва да докаже и
че е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, индивидуалното договаряне на условията
по договора, както и договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси)
в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
Изяснено е по делото, че ищецът М.Р.Г. е наследник на Л.П. Г., починала
на 22.08.2020 г., видно от приложеното Удостоверение за наследници от 25.08.2020
г., издадено от Община Варна.
Установява
се от представения по делото Договор за паричен заем Viva
Standard 14 № 5526218/11.05.2019 г., представляващ
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, че между „В.к.“ ООД и наследодателката на ищеца Л.П. Г. е възникнало валидно облигационно правоотношение, по
силата на което кредитополучателят е получил от кредитора сумата от 1000 лв.,
със задължение да я върне при условията на договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
договора с подписването му кредитополучателят удостоверява, че е получил от кредитора
заемната сума, като договорът има силата на разписка за предаването, респ.
получаването на сумата. Според уговорените в чл. 2, ал. 1, т. 4 от договора
дати на плащане, крайният срок за връщане на кредита е 09.05.2020 г.
Съгласно чл.
2, ал. 1 от договора за кредит, уговореният размер на погасителната вноска е 70,09
лв., фиксираният годишен лихвен процент е 40,32%, а годишния процент на
разходите по заема е 49,37%, като заемът следва да бъде издължен на 26 броя
равни вноски, включващи главница, лихва и такса за експресно разглеждане.
Наред с
лихвата, посочена по-горе, потребителят се е задължил да заплати и такса,
начислена за договорено с кредитополучателя при подаване на заявление за
отпускане на заема ползване на платена допълнителна услуга за приоритетно
разглеждане на кандидатурата му, т.н. „такса за експресно разглеждане“, която е
била посочена като фиксиран размер в договора – 599,56 лв. и оповестена като
разход в ГПР, съответно стойността ѝ е била включена в уговорената
месечна вноска – чл. 2, ал. 1, т. 1 от договора.
Допълнително
в чл. 4, ал. 2 от договора е уговорена компенсаторна неустойка като фиксирано по размер
обезщетение от 399,62 лв. за неизпълнение на специално поето задължение
за предоставяне на поръчителство или банкова гаранция. Това вземане не е
оповестено като предварителен сигурен разход, но също е начислявано текущо като
добавка към размера на основната месечна погасителна вноска.
Настоящият
съдебен състав намира, че уговарянето на тези допълнителни основания на
задължения противоречат на императивни норми, ограничаващи свободата на договаряне
на кредитна услуга.
Договореното
като неустойка вземане несъмнено следва да се квалифицира като уговорена
отнапред компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника,
които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена
договорена престация. Посочената неустойка не
обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването ѝ не
е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на
кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Наред с
изложеното, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и
утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на
задълженията по кредита, като във всяка от месечните вноски е включена част от
нея – т.е. води до оскъпяване на кредита. Уговорката по естеството си позволява
на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер двукратно
надвишаващ възнаградителната лихва, без това
оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията
на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско
кредитиране, регламентирани в чл. 19 ЗПК. Представянето като неустойка за
неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели
отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като
основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената
сделка. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана
в Решение № 468 от 8.03.2021 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр.
д. № 3671/2020 г.
Изложеното
налага извод, че разглежданата клауза от договора противоречи, както на закона
(ЗПК), така и на принципа за справедливост и целта на уговорената неустойка
излиза извън присъщите ѝ по закон функции, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Подобна е и
функцията на таксата за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен
заем. Кредиторът е посочил тази такса предварително в тарифата си във варианти,
определяеми според обема на кредитирането и периода на ползване, а не според
времетраенето на евентуалното експресно допълнително проучване на риска, както
следва да бъде, ако действително се касаеше за допълнителна услуга, а не за
допълнителна цена, събирана от доставчика без да предлага реално ново благо на
своя клиент. Така уговорената такса не съответства на изискването на чл. 10а,
ал. 3, вр. ал. 1 ЗПК.
При така изложените правни съображения съдът намира
разглежданите клаузи от договора за кредит за заплащането от кредитополучателя на
сумата от 599,56 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на
документи и сумата от 399,62 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, за нищожни, поради
противоречие с посочените разпоредби на ЗПК. Следователно, предявените установителни искове за недължимост
на тези вземания от наследника на кредитополучателя следва да бъдат уважени
като основателни.
По предявените насрещни
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК:
Възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за потребителски
кредит - Договор за паричен заем №
5603895 от 11.04.2020 г., по силата
на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата
на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне
получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита; 3) настъпването на обективните предоспоставки в договора при които
за кредитора възниква правото да обяви
предсрочната изискуемост на кредита и достигането
на това негово
волеизявление до кредитополучателя и 4) приемането на
наследството на починалия кредитополучател от страна на ответника. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца, както и размера на всяко от претендираните вземания.
Видно от представения Договор
за паричен заем Standart 30 №
5603895 от 11.04.2020 г. между Лиляна Петрова Г. и „В.К.“ ООД е сключен договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, съгласно който кредиторът е
предоставил в заем на кредитополучателя сумата от 1200 лв., а последният се е
задължил да го върне на 15 равни вноски по 161,92 лв., включващи главница,
лихва и такса за експресно разглеждане. В чл. 3, ал. 1, т. 4 от договора са
посочени конкретните дати на плащане на всяка от погасителните вноски. Уговорката за връщане на получен
кредит на месечни вноски с непроменлив размер и падежи изключва необходимост и от съставяне на
нарочен погасителен план. Лихвеният процент е фиксиран, затова и няма основание
да се изисква
оповестяване на план, в който да
се уточнява последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти (чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК), тъй като само при уговорена
променливост на възнаграждението на кредитора размерът му би варирал
в различните моменти от изпълнението на договора. В
този смисъл възражението на ответника по насрещния иск за недействителност на
договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК е неоснователно.
Според чл. 2, ал. 1 от
договора за кредит страните по него са се съгласили да се рефинансира текущ
заем на кредитополучателя по Договор за паричен заем с КИД 5526218 от
11.05.2019 г., като се погаси задължението му в размер на 94,12 лв. и след
извършеното прихващане (ал. 2 на същата разпоредба) остатъкът от заемната сума
по процесния договор се изплаща на кредитополучателя.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора с подписването му кредитополучателят
удостоверява, че е получил от кредитора заемната сума, като договорът има
силата на разписка за предаването, респ. получаването на сумата.
Договорът за паричен заем от
11.05.2019 г. също съдържа обсъжданите по-горе нищожни клаузи с идентично
съдържание като посоченото в Договор за паричен заем от 11.05.2019 г. относно
задължението за такса за експресно разглеждане на документи и неустойка за
непредоставено обезпечение в 3-дневен срок – чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от
договора. Настоящият съдебен състав обаче приема, че само
вземанията на кредитора, произтичащи от уговорките за такса за експресно
разглеждане и за неустойка за недадено обезпечение не следва да обвързват
длъжника като противоречащи на императивни правила на специален закон (чл. 26,
ал. 4 вр. ал. 1 ЗЗД), без изключването им от
съдържането на сделката да накърнява същественото ѝ съдържание като
възмездно кредитиране на потребител от специализирана финансова институция.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от
договора за кредит при забава на плащане на задълженията на заемателя
по договора с повече от 90 дни, заемодателят може да обяви за предсрочно
изискуемо цялото задължение.
Изяснено е по делото, че са
преустановени плащанията по кредита след 08.07.2020 г., с оглед факта на
настъпилата смърт на кредитополучателя, така към датата на предявяване на
насрещната искова молба – 05.02.2021 г. вече са били налице обективните
предпоставки, уговорени в договора, при които за кредитора възниква правото да обяви предсрочната
изискуемост на кредита.
Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения, дадени в т. 18
от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.
Според константната практика на ВКС, обективирана в Решение №
139/05.11.2014 г. по т.д.
№ 57/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д.
№362/2015 г. на ВКС, II т.о. и др., съобщаването на длъжника от
страна на банката на нейното изявление за упражняване на правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем, може да се обективира в самата искова молба
и поражда правни последици с връчването на препис от
нея на ответника
по иска.
Следователно, в настоящата
хипотеза на предявен осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на ищеца, че упражнява
правото си да направи целия
дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора предпоставки, връчването на препис
от исковата молба представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник.
От представените писмени
доказателства – 3 бр. приходни касови ордери и заключението по назначената и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
кредитополучателят е заплатил по кредита общо сумата от 606 лв., като
последното направено плащане е от 08.07.2020 г. Съобразно изричните изявления
на ищеца по насрещния иск, че с тази сума се погасяват задълженията на
кредитополучателя за главница и лихва по кредита, както и предвид приетите по
делото писмени доказателства, вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че останалото незаплатено задължение
на кредитополучателя за главница е 802,80 лв., а за лихва – 138,60 лв.
Настоящата съдебна инстанция
приема, че с извършените процесуални действия по подаване на исковата молба от
наследника на кредитополучателя по процесния договор
за кредит, категорично се налага изводът, че същият е приел наследството на
починалия кредитополучател с конклудентни действия по
смисъла на чл. 49 ЗН. С депозираната на 22.02.2021 г. молба от М.Р.Г. изрично е
отправил искане за осъждане на „В.К.“ ООД да му заплати сумите от 599,56 лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи и 399,62 лв.,
представляваща неустойка за непредоставено обезпечение в 3-дневен срок по
Договор за паричен заем Viva Standart 14 №
5526218/11.05.2019 г., като недължимо платени от неговия наследодател Лиляна
Петрова Г., с което безспорно демонстирира намерението
си да приеме наследството и която претенция той не би имал право да отправи,
освен в качеството на наследник на кредитополучателя. ( С Определение №
264007/28.04.2021 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без
уважение искането на М.Р.Г. за изменение на предявените искове на основание чл.
214, ал. 1 ГПК).
С оглед изложените обстоятелства
и направените правни изводи, съдът намира за основателни предявените насрещни
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което следва да
бъдат уважени изцяло.
При този
изход на спора съобразно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважаване на
предявените от всяка страна искове, всяка от тях има право на съдебни разноски,
за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно за М.Р.Г. в размер на сумата
от 450 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса, депозит за ССчЕ и адвокатско възнаграждение, като „В.К.“ ООД е сторило
съдебни разноски в същия размер. Настоящият съдебен състав преценява
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответното дружество за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждене
за неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото
и кумулативно обективно съединените искове, същото се явява към минималния
размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед обстоятелството, че и двете
страни са направили разноски в еднакъв размер, съдът намира, че следва да бъде
извършена компенсация и да не се присъждат такива.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В.К.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, че М.Р.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, че не дължи сумата от 599,56 лв. (петстотин деветдесет и девет лева и петдесет и шест
стотинки), представляваща такса за експресно разглеждане на документи и сумата
от 399,62 лв. (триста деветдесет и
девет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща неустойка за
непредоставено обезпечение в 3-дневен срок, начислени по Договор за паричен
заем Viva Standard 14 №
5526218/11.05.2019 г., сключен между Л.П.Г.
и „В.К.“ ООД, в качеството му на наследник на Л. П. Г., починала на 22.08.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „В.К.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 802,80 лв. (осемстотин и два лева и
осемдесет стотинки), представляваща предсрочно изискуема главница и сумата от 138,60 лв. (сто тридесет и осем лева и
шестдесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 08.10.2020 г.
до 05.02.2021 г., дължими по Договор за паричен заем № 5603895 от 11.04.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 04.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: