РЕШЕНИЕ
№ ……….гр. Варна, ………….2021година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Варна, XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова, разгледа
докладваното от съдия Наталия Дичева административно дело № 1160/2020г.
по описа на XXIII-ти състав на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145-178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 6, ал. 6
от Закона
за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти /ЗОСОИ/.
Образувано е по жалба от А.Д.Г., Д.А.Г.,
чрез адв. К. и Г.Г.Г., Б.Г.Г., Н.Г.Г., чрез адв. Х.Р., срещу Протокол от
03.07.2018 г., утвърден от Областен управител на Област Варна, с който е
одобрена от Областния управител на Област Варна изготвената експертна оценка от
К. Г.Г. от месец 05.2018 г., приета с
приемо-предавателен протокол от 04.06.2018 г. С изготвената експертна оценка се
установяват квотите на правоприемниците и се определя стойността на
обезщетението по т. 1 от Протокола.
В жалбата се изразява несъгласие срещу
начина на изготвяне на експертна оценка за определяне на стойността на
отчуждения одържавен имот, съгласно ЗОСОИ, като оспорващият счита, че
същата противоречи на материалния закон. Сочи се, че не е съобразена точната
площ на сградата, както и че същата е претърпяла основен ремонт през 1947 г.
Посочва, че не са били съобразени благоустрояванията в имота. Навежда доводи,
че когато се правят оценки на имоти, които са одържавени, следва да се направи
и оценка на земята, сградите и подобренията в имота – трайните насаждения.
Иска оспорения протокол досежно размера на
определеното обезщетение да бъде изменен, като бъде определена действителната стойност
на обезщетението. Процесуалните представител адвокат К. и адв.Х.Р., претендират
разноски по делото.
Ответникът - Областния управител на област
Варна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли за постановяване на решение съобразно представените писмени
доказателства. Навежда доводи, че в производството пред съда е била извършена
оценка на стойности, които не са били предмет на одобрената оценка от
административния орган. Твърди, че голяма част от експертните становища са с
такава степен на условност, че не могат да послужат за доказателствени
средства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е
възражение на претендираното адвокатско възнаграждение на жалбоподателите. Депозирани
са писмени бележки, в които излага подробни доводи за неоснователност на
жалбата.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд констатира:
Настоящото производство е във връзка с
Решение №6369/29.05.2020 г. по адм.д.№11408/2019 г. на Върховния
административен съд на РБ, 3-отделение, с което е отменено Решение
№582/20.03.2019 г., постановено по адм.д.№2296/2018 г. по описа на
Административен съд Варна, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Видно от Нотариален акт ****./л.63-64/ Н.Б.Г.
и Б. Т. Г., като рожден баща и законен представител за сметка на малолетните си
деца – А. и В. Б. Г. купува имота по т.2 от Нотариалния акт – лозе овощна
градина в землище в местността „Манастиря” от 5.986 декара.
От удостоверение за наследници № УГ01-593/21.01.2020
г. се установява, че наследник на А.Г. е неговата съпруга – А.Г. и дъщеря му Д.Г.,
и от удостоверение занаследници №4842/23.07.2010 г. се установява, че В. Б. Г.
е оставила наследници Б.Г. – син, Н.Г. – дъщеря, Г.Г.-И. – дъщеря, които са
законни наследници и са подали жалба срещу протокола на Областния управител на
Област Варна.
С молба вх. № РД-9100/17.11.1998 г. по
описа на Областна администрация на област с Административен център Варна, А.Б.Г.
и В. Б. Г./Г. са предявили искане за обезщетяване, съгласно ЗОСОИ.
С решение № РД-9100/581/23.10.2001 г. на
Областен управител на Област с административен център Варна е уважено искането
на А.Б.Г. и В. Б. Г./Г./, като бивши собственици да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за
одържавения им по чл.9 от ЗОЕГПНС недвижим имот, находящ се в местността „***”
№76, представляващ вила – полумасивна едноетажна сграда със застроено и
незастроено място от 5 900 кв.м., за което има съставен Акт за държавна
собственост №***/26.09.1950 г. Определен е начин на обезщетяване - право на
компенсаторни записи.
В производство по жалба срещу решението на
Областния управител било образувано адм.д.№76/2002 г. по описа на Окръжен съд
Варна/л.115-121/, който е отменил решението в частта относно обезщетяване чрез
компенсаторни записи за разликата от 4 836 кв.м. до 5 900 кв.м. и е
отхвърлил жалбата в останалата част. С решение №4143/25.04.2007 г., влязло в
законна сила на 25.04.2007 г., Върховният административен съд е оставил в сила
решението на Окръжен съд Варна/л.112-114/.
На 19.02.2015 г. Я.К., в качеството му на
пълномощник на А.Г. и Г.Г.-И. подава заявление вх. № РД-15-9400-215, с което иска
възлагане на оценка за определяне стойността на недмижим имот, описан в решение
№ РД-9100-581/23.10.2001г. на Областен управител с административен център Варна.
Със заповед № РД-15-7708-1 от 02.09.2015
г./л.152-155/ Областния управител на Област Варна възложил на К. Г.Г., вещо
лице в списъка на вещи лица по § 4 от ЗОСОИ да извърши оценка на уважената
претенция за обезщетяване, съгласно решение № РД-9100-581/23.10.2001 г. на
Областния управител на Област Варна.
През месец май 2018 г. е изготвена експертна оценка за
определяне стойността на одържавен имот, съгласно ЗОСОИ, като вещото лице е
определило действителна пазарна стойност в размер на 139 504 лв.
С Протокол от 03.07.2018 г. на Областен
управител на Област Варна е утвърдена експертната оценка, която е съобщена на
процесуалния представител на оспорващия на 12.07.2018 г.
Протоколът на Областния управител на
област с административен център Варна, с който е била утвърдена експертната
оценка на вещото лице е бил оспорен пред Административен съд Варна.
В хода на съдебното производство са
извършени следните процесуални действия:
Съдът е назначил служебно съдебно-оценителна
експертиза, по която вещото лице да изчисли стойността на обезщетението по реда
на §3а от ЗОСОИ, приложение
№ 1 към Закона за местните данъци и такси, считано от 1 януари 1998
г. Вещото лице в заключението е определило стойността на обезщетението в два
варианта. Разликата в първия вариант, при който стойността на обезщетението е в
размер на 158 650.38 лева, и втория вариант, при който стойността на
обезщетението е в размер на 172 227.42 лева, произтича от различните източници,
от които са били взети характеристики за имота – по първия вариант от Протокол
от 1947 г. и Заявление от Г. и Г., а по втория вариант от скица на страница 52.
Разликата идва също от различната площ на масивната сграда ЗП и РЗП, в първия
варинат е посочена, като 42 кв.м., а във втория варинат е ЗС и РЗП 73.67 кв.м.
Различни са и размерите на площите на незавършената сграда, в първия вариант ЗП
е 16 кв.м. и 32 кв.м. РЗП, а във втория вариант ЗП е 22.40 кв.м. и 52.32 кв.м.
РЗП. Заключението от съдебно-оценителната експертиза, изготвено от вещото лице Н.М.
не е оспорено от страните.
По искане на процесуалният представител на
жалбоподателя е назначена Агро-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж.
М.Н.И.. Вещото лице е установило, че описаните в Акт за държавна собственост от
26.09.1950 г., Нотариален акт от 1940 г., трайни насаждения не е посочена
възраст или година на засаждане. В Нотариалния акт от 1940 г. е отбелязано, че
в имота има лозе и овощна градина. Заключението на вещото лице е, че общата
стойност на трайните насаждения и лози е 3 626 лв.
С оглед оспорването на първоначалното
заключение на агро-техническата експертиза, по делото е допуснато изслушването
на допълнена агро-техническа експертиза, като вещото лице е приело, че към 1956
г. насажденията са били на възраст 20 г. В табличен вид са посочени разходи за
създаване и отглеждане до встъпване в плододаване по видове насаждения за
бр./дка. Вещото лице е посочило, че общата стойност на насажденията по вариант първи
е 4 766 лв. и че общата стойност на насажденията по вариант втори е
2 469 лв.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:
Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Подадена
е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред и от лица, легитимирани
да го направят в качеството им на неблагоприятно засегнати от него адресати, в
срока предвиден в чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган в съответствие с предоставените му по чл. 6,
ал. 6 от ЗОСОИ правомощия, при спазване на установената писмена форма и
процесуалните изисквания, но в нарушение на материално правните разпоредби на
закона.
Производството по ЗОСОИ представлява
сложен фактически състав и протича в две фази. Първата фаза е тази, в която се
решава кои са правоимащите лица, какво е одържавеното имущество и видът на
обезщетението. През втората фаза се определя стойността на одържавено имущество
и размерът на обезщетението съобразно наследствените квоти, посочени от
правоимащите с представени от тях нотариално заверени декларации.
В първата фаза на производството по ЗОСОИ правоимащите лица предявяват
правото си на обезщетение по реда на ЗОСОИ пред компетентния
административен орган. В рамките на това производство се извършва доказването
на правото на обезщетение и се индивидуализира неговия предмет. Актът, с който
приключва производството подлежи на обжалване, съгласно изричната разпоредба
на, ал. 6 на същата норма. В процесния случай е налице влязъл в сила акт
Решение от 23.10.2001 г. на Областния управител на Област с административен
център Варна. Решението е отменено с решение на Окръжен съд Варна по адм.д.№76/2002г., в частта относно обезщетяване чрез
компенсаторни записи за разликата от 4 836 кв.м. до 5 900 кв.м. и в
останалата част жалбата е отхвърлена. Решението на Окържен съд Варна е оставено
в сила с Решение №4143/25.04.2007г. на Върховния административен съд по
адм.д.№10515/2006 г., с които е приключила първата фаза. С този акт е признато
правото на обезщетение и предмета, обема на имуществото, за което ще се
определи обезщетението, както и неговия вид. С влизането в сила на акта, с
който приключва първата фаза на производството по ЗОСОИ административният орган е
обвързан от него. В процесния случай с решение № РД-9100/581/23.10.2001 г. на
Областен управител на област с административен център Варна и Решение №1078/04.08.2006г.
на Окръжен съд Варна по адм.д.№76/2002 г., оставено в сила с Решение
№4143/25.04.2007 г. на Върховния административен съд по адм.д.№10515/2006 г., е
уважено искането на А.Г. и В. Г./Г./ да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за одържавения, съгласно
Постановление на Министерски съвет №2118/Пр.50 от 14.07.1950 г. и Постановление
№29/29.01.1960 г., недвижим имот, находящ се в местността „***” №76,
представляващ вила – полумасивна едноетажна сграда със застроено и незастроено
място от 5 900 кв„м„/4 836 кв.м./, за което има съставен Акт за държавна
собственост №***/26.09.1950г. Определен е начин на обезщетяване - право на
компенсаторни записи.
Оценяваното с експертизата по чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ имущество трябва да
съответства на признатото със заповедта право. С експертизата се извършва
оценка на стойността на посоченото в акта имущество, за което е признато право
на обезщетение по ЗОСОИ и се определя
размера на това обезщетение съгласно наследствените квоти заявени от
заявителите. Недопустимо е във втората фаза по определяне на размера на
обезщетението да се оценяват имущества в по-малко или в повече от признатото
такова с влязъл в сила административен акт по първата фаза на производството. В
този смисъл е и съдебната практика - Решение № 14312 от 30.12.2015 г.
на ВАС по адм. д. № 2430/2001 г., III о.; Решение № 8115 от 17.06.2010 г. на
ВАС по адм. д. № 12916/2009 г., III о. Именно поради тази причина искането на
жалбоподателите в съдебно заседание проведено на 21.07.2020 г., че оценката за обезщетенията следва да включва и подобренията
в имота – трайните насаждения, не може да бъде уважено.
Производството по ЗОСОИ има за цел да определи и
обезщети тези правоимащи, на които собствеността не може да бъде възстановена
реално, защото са станали публична собственост на държавата и общините,
придобити са добросъвестно от трети лица или върху тях са извършени строежи или
други промени, които не позволяват реалното им връщане. Това производство
протича в две фази. Както се посочи по - горе в първата фаза правоимащите лица
предявяват правото си на обезщетение по реда на ЗОСОИ пред компетентния
административен орган. Изготвянето и утвърждаването на експертизата по чл. 6, ал. 4 и, ал. 5 от ЗОСОИ представлява втория етап от
процедурата по обезщетяване на правоимащите по ЗОСОИ, свързан с определянето
на конкретния размер на предоставеното обезщетение, респективно след извършване
на оценка на подлежащото на обезщетение имущество. Оценката е пряко свързана и
следва признатото право на обезщетение (в първата фаза). Във втора фаза на
производството се извършва оценка на имотите, подлежащи на обезщетение,
съобразно императивно установените критерии за оценка и в границите на вече
признатото, право на обезщетение с влязъл в сила административен акт, с който е
приключила първата фаза на производството по ЗОСОИ. В процесния случай на
оспорващият е признато право на обезщетение с компенсаторни записи, като никъде
не е посочено, че собствениците следва да бъдат обезщетени и за подобренията –
трайните насаждения.
Съобразно указанията на Върховния
административен съд по адм.д.№11408/2019 г., с които е отменил Решение №582/20.03.2019
г. на Административен съд Варна, по адм.д.№2296/2018 г., че в решението не се
съдържа отговор на възраженията и доводите на жалбоподателите, релевирани в
молбата им от 28.11.2018 г., настоящият състав на Административен съд Варна,
намира следното:
Твърдението, че оценката изготвена в
производството пред административния орган, следва да
съдържа аналог с други подобни оценки, за имоти в същата зона, които са
достъпни в масивите на отдел „МДТ” при Община Варна, е неоснователно. В ЗОСОИ е възприета и разписана
методика за определянето (изчисляването) на пазарна цена, която методика е
различна от общоприетото гражданско понятие за пазарна цена. Съгласно правилата
на ЗОСОИ - чл. 4, ал. 3, т. 1
стойността на имуществата, срещу които се дават акции, дялове, компенсаторни
записи или се определят идеални части в съсобственост, се определя по
действителната пазарна цена към деня на влизането на този закон в сила - 1997
г., като в т. 3 от посочената ал. 3 на чл. 4 е предвидено действителната
пазарна цена по букви "а" и "б" на т. 1 да се определя по
реда на § 3а, като получената стойност се
удвоява. Според § 3а от ПЗР на ЗОСОИ за висящите по този закон
производства действителната пазарна цена по чл. 4, ал. 3, т. 3 се определя съгласно отмененото
приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси, считано от 1 януари 1998
г., като именно това е специалният ред и методика, по който се определя
оценката. В тази връзка е невъзможно оценката да бъде определена по пазарна
цена в общоразбираемия граждански смисъл. Това е така, тъй като ЗОСОИ разписва
специални правила относно определянето на "пазарна цена". За производствата
по този закон са неприложими правилата за аналог на оценката с „други подобни
оценки за имоти в същата зона”. Съгласно §3а от ПЗР на ЗОСОИ в Приложение 1 от
01.01.1998 г., са определени всички показатели, от които да се определи
действителната пазарна цена по смисъла на ЗОСОИ на процесния имот и сградите в
него. Твърдението на жалбоподателите, че оценката следва да съдържа аналог с
други подобни оценки, за имоти в същата зона, които са достъпни в масивите на
отдел „МДТ”, е неприложимо в това производство.
Предвид гореизложените мотиви е
неоснователно позоваването от жалбоподателите в уточняващата молба на данъчно
съобщение от Община Варна от 24.03.1998г., в което земята е с данъчна стойност
97 272 500 лв. неденоминирани, които след деноминацията са
97 272 лв. В съобщението е посочена данъчната оценка на имота за
притежавата идеална част от В. Г.. Данъчната оценка, посочена в съобщението е
изчислена на база характеристиките на имота за нуждите на заплащане на данък за
недвижимите имоти и такса битови отпадъци по смисъла на ЗМДТ. Докато
определянето на пазарна стойност по чл.4, ал.3, т.3 от ЗОСОИ, се различава по
цел и метод на определяне от данъчната оценка на имота по ЗМДТ. Двата закона –
ЗМДТ и ЗОСОИ имат различно приложно поле и целят различни правни последици,
поради което не може да се приравнява данъчната оценка по ЗМДТ за сравнение за
определяне на пазарна стойност на процесния имот по реда на ЗОСОИ – за
определяне на стойност на обезщетението за одържавения имот на основание чл.9
от ЗОЕГПНС. Жалбоподателите неправилно сравняват данъчната оценка по ЗМДТ с
процедурата по ЗОСОИ.
Неоснователни са твърденията в
уточняващата молба от 28.11.2018 г., че от доказателствата по делото се
установява, че е била налице вертикална планировка, алеи с плочници,
инфраструктура, които не става ясно дали са били оценени в производството пред
административния орган. Съгласно чл.4, ал.3, т.3 от ЗОСОИ стойността на
имуществата, срещу които се дават акции, дялове, компенсаторни записи или се
определят идеални части в съсобественост, са земите по чл.2, ал.1, т.1 и
незастроените места в чертите на регулационните планове на населените места,
сгради и движими скъпоценности – злато, диаманти и др. Никъде в ЗОСОИ, не е
посочено, че следва бившите собственици да бъдат обезщетени за „вертикална
планировка” – алеи с плочници, инфраструктура, поради което неоснователно се
претендира да бъдат включени в определената оценка за обезщетение с
компенсаторни записи. Вярно е че от утвърдената от ответника експертна оценка
не става ясно дали са включени тези компоненти. Предвид факта, че според ЗОСОИ
не подлежат на обезщетение „вертикална планировка, алеи с плочници,
инфраструктура”, и предвид твърдението на процесуалният представител на
ответника в производството пред съда, така и с депозираните писмени бележки, то
основателно може да се приеме, че не са включени, защото законът не допуска да
бъдат оценявани, съответно обезщетени бившите собственици за тези компоненти. В чл.4, ал.3 от ЗОСОИ е посочено срещу какво
имущество се дават акции, дялове, компенсаторни записи или се определят идеални
части в съсобственост, като не се споменава за вертикална планировка, алеи с
плочници, инфраструктура.
Неоснователно се твърди от
жалбоподателите, че към изготвената пазарна оценка следва да бъдат включени и
подобренията – трайни насаждения. В чл.4, ал.3 от ЗОСОИ е посочено срещу какво
имущество се дават акции, дялове, компенсаторни записи или се определят идеални
части в съсобственост - земите по чл. 2, ал. 1, т. 1 и незастроените места в
чертите на регулационните планове на населените места, сградите, апартаментите,
складовете, магазините и всякакви други постройки и помещения, които са
разрушени или преустроени така, че не съществуват реално, или които съществуват
реално, но собствеността върху тях не може да бъде възстановена, защото са
придобити от трети добросъвестни лица, скъпоценностите, златото и всякакви
други движими вещи, невписани в нарочните баланси или отнети по друг незаконен
начин от собствениците им, за всички други имущества по чл. 3 - по стойността,
посочена в акта за отчуждаването. Обезщетяват се бившите собственици за земи в
регулация, застроени и незастроени, сгради, ценности, движими вещи, но не и за
трайни насаждения. В Решение №РД-9100/581/23.10.2001 г. на Областния управител
на Област Варна е уважено искането на бившите собственици да бъдат обезщетени
по ЗОСОИ за недвижим имот представляващ – полумасивна едноетажна сграда със
застроено и незастроено място от 5.900 кв.м., като е определен начин на
обезщетяване право на компенсаторни записи. Никъде не се споменава за трайни
насаждения. Дори и да подлежаха на обезщетяване трайните насаждения, то би било
невъзможно почти да се определи стойността им предвид факта, че имота не се
владее от жалбоподателите от 1956 г. и няма как да се възпроизведат
характеристиките за наличните в имота насаждения.
Вещото лице е изчислило процента на
годишно овехтяване за период от 12 години, защото му е поставена задача да
изготви оценка на база Протокол от 07.03.1947 г. и Заявление от А.Г. и В. Г.
получено на 17.11.1998 г. от Областен управител Варна, и скица на страница 52.
Именно в заявлението на страница 53 е посочено, че вилата е изградена 1937/1938
г., като вещото лице е приело по-благоприятния вариант, че същата е изградена
1938 г. В този смисъл периода на овехтяване ще е 12 г., а не 3 както твърди
жалбоподателя.
Основателно се твърди в уточняващата молба
от 28.11.2018 г., при предходното разглеждане наделото, че са налеце данни, че
„първоначално сградата е имала пристройка, както и втори етаж”. Съгасно Решение
№РД-9100/581/23.10.2001 г. на Областния управител на Област с административен
център Варна е уважено искането на бившите собственици – А.Г. и В. Г./Г./ да
бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за имот представляващ полумасивна едноенажна
сграда със застроено и незастроено място от 5 900 кв.м. Ясно е определен
предмета на обезщетение – едноетажна сграда. В случая от Протокол за
освобождаване на Вила „Б.Г.” от 07.03.1947 г. се установява, че вилата се
състои от две постройки – първата голяма стая и кухня, и втората – недовършена
на два етажа от по една стая. Настоящият състав на Административен съд Варна,
намира, че на този етап от производството, втора фаза, е недопустимо съдът да
се произнася извън предмета на обезщетение определен с Решение
№РД-9100/581/23.10.2001 г., според което е уважено искането за обезщетение по
ЗОСОИ за едноетажна сграда. Предвид факта, че в Протокол за освобождаване на
вила „Б.Г.“ е посочено, че недовършената постройка се състои от два етажа, с
което безспорно се доказва, че сградата е била на два етажа, то следва да бъде
включен и вторият етаж в определяне на пазарна стойност.
Съдът намира, че при предходното
разглеждане на делото, съдът е назначил съдебно-оценителна експертиза, като
вещото лице неправилно е изчислило оценката на имота по Приложение 2, вместо
Приложение 1 от §3а от ПЗР на ЗОСОИ.
Поради тази причина, настоящият съдебен
състав на Административен съд Варна, е назначил Съдебно-оценителна експертиза,
която да изчисли оценката на имота по §3а от ПЗР на ЗОСОИ - Приложение 1.
Заключението, изготвено от вещото лице д-р Н.К.М., не е оспорено от страните,
поради което съдът го кредитира, като изготвено от компетентно лице. Вещото
лице е ползвало Приложение 1 от §3а от ПЗР на ЗОСОИ.
Вещото лице е изготвило заключението си –
оценка на признатите права по чл.6, ал.4 от ЗОСОИ, в два варианта. В единия
вариант е направило оценка на признатите права на база Протокол от 1947 г. и
Заявление от Г. и Г., а в другият вариант е направило оценка на признатите
права на база Скица на страница 52. Разликата в размера на извършената от
вещото лице оценка на признатите права по чл.6, ал.4 от ЗОСОИ, се получава от
това каква площ – ЗП и РЗП е приело вещото лице, че има завършената сграда и
незавършената сграда. В първия вариант вещото лице е приело, че завършената
сграда има ЗП – 42 кв.м. и РЗП – 42 кв.м., като незавършената сграда има ЗП –
16 кв.м. и РЗП – 32 кв.м. Във втория варинат вещото лице е приело, че
завършената сграда има ЗП – 73.67 кв.м. и РЗП – 73.67 кв.м., като незавършената
сграда има ЗП – 22.40 кв.м. и РЗП – 52.32 кв.м. Съдът кредитира заключението на
вещото лице в първи варинат, в който е определило пазарната стойност на
недвижимия имот – земя и сграда, съгласно Приложение №1 на ЗМДТ/отм./. В този
вариант вещото лице е приело, че завършената
сграда има ЗП – 42 кв.м. и РЗП – 42 кв.м., като незавършената сграда има ЗП –
16 кв.м. и РЗП – 32 кв.м. Тези данни вещото лице е взело от Протокол от 1947 г.
и Заявление от Г. и Г.. В Протокол от 07.03.1947 г. за освобождаване на вила Б.Г.
комисията е констатирала, че „...вилата...е здрава масивна сграда, състояща се
от две постройки, първата – голяма стая и кухня и втората – недовършена на два
етажа от по една стая”. Посочено е в протокола, че в новата постройка липсват –
дюшемето на втория етаж – 4/4 метра. Именно от тези данни 4/4 метра, вещото
лице е взело за да установи колко са размерите на стаята по първи вариант от
заключението на съдебно-оценителната експертиза. Съдът кредитира заключението в
първи вариант на съдебно-оценителната експертиза, защото първо е изчислена по
Приложение 1, което е относимо, и второ именно данните, които са послужили за
определяне размера на пазарната стойност на недвижимия имот – земя и сграда, са
взети от нарочно създадена реквизиционна комисия, която е отишла на място –
вилата на Б.Г., находяща се в местността ****” – край Варна, за да констатира
освобождаването й от реквизиция. Официалните свидетелстващи документи, какъвто
е Протокола от 07.03.1947 г. – л.73, имат материална доказателствена сила, като
на основание чл.144 от АПК, във връзка с чл. 179 от ГПК, фактите са се
осъществили така както удостоверява документът. Протоколът не е оспорен от
страните, поради, което има материалната доказателствена сила и обвързва съда
относно факта на действителното осъществяване/установяване на посочените в документа обстоятелства.
В заключението на вещото лице, с което е
определило пазарната стойност на сградата и земята във втория варинат е
посочено, че е ползвало скица на страница 52. „Скица”-та е била представена от
жалбоподателите, като допълнение към молба от 17.11.1998 г. депозирана до
Областния управител на гр.Варна. Представено е от ответника заверено за вярно с
оригинала копие на „скица”, като няма данни кой я е съставил, в какво
производство, и дали същата отразява състоянието на имота за периода, в който е
била отчуждена. В същата е посочено, че има басейн с размери 1.80-3.00 „ново”,
поради което допълнително се внася неяснота, по отношение какъв етап от
изграждането на постройките отразява. Предвид неяснотата относно кога е
съставена „скица”-та, дали същата отразява състоянието/площта на сградите към
момента на изграждането им или същата отразява площта на сградата към един
момент, в който вече всичко е изградено, не може да се приеме, че действително
това са размерите на сградите.
Неоснователно се твърди в депозираните
писмени бележки от жалбоподателите, че при определяне на пазарна оценка, следва
да се съобрази разпоредбата на чл.3, ал.4 от Приложение №1, като се приеме, че
имота се намира във вилна зона, но бъде изключен от територията на гр.Варна,
следва да бъде увеличена стойността с още 10 %. Правилно вещото лице е
увеличило коефицента само с 10 %, защото няма как имота да се „изключи“ от
територията на гр.Варна, съответно коефициента да се увеличи с 20 %. Не е спорно
по делото, от представените доказателства се потвърждава, че имота се намира
във „Варненското землище в местността „Манастиря“ – Нотариален акт №****г.,
„находяща се в местността „***“ – край гр.Варна“ – Протокол от 07.03.1947 г. за
освобождаване на вила „Б.Г.“, „м.***№76“ – Акт №00***/26.09.1950 г.
одържавяване на недвижим имот. Неоснователно е твърдението на жалбоподателите в
депозираните писмени бележки за увеличение на стойността на пазарната оценка с
още 10 %.
Съдът намира за основателно възражението
за неправилно определена оценка, че същата е занижена, както и че по никакъв
начин не стават ясни изчисленията, които е направил оценителя. Това е така, тъй
като от изработената в производството пред административния орган оценка е извършена
оценка само на земята и на сградата, която е 42 кв.м., без да е извършена
оценка на двуетажната сграда, както и на дървената барака. Оценката на земята,
извършена от оценителя, която е утвърдена от Областния управител е почти
идентична с оценката на вещото лице д-р Н.М., защото тя е посочила в т.5
коефициент за местоположение вилна зона – първа категория - +10 %, докато пред
административния орган оценителя е посочил за същия показател коефициент 26. В утвърдената
от Областния управител оценка на сградата е посочено, че същата е изградена
през 1943 г., което се опровергава от посоченото в заявлението от бившите
собственици, получено на 17.11.1998 г. от Областния управител на Варна, че
вилата е изградена 1937/1938 г., а пристройката е изградена през 1943 г. В този
смисъл неправилно оценителя е приел за дата на изграждане на постройката 1943
г., вместо 1937/1938 г. Заключението по съдебно-оценителната експертиза е
прието от страните, не е оспорено в частта за дата на изграждане на
постройката, съответно в периода за овехтяване, поради което съдът приема, че
страните са съгласни и приемат, че метода и размера на оценката са правилно
определени в тази част. Вещото лице е изчислило пазарната стойност на сградите
по варинат 2 от заключението, като е приело размерите на сградите по
прилолжената скица на л.52. Предвид факта, че както съдът посочи по-горе, няма
данни кой е изготвил скицата, на какъв етап от изграждане на сградите, то по
никакъв начин не може да се приеме за достоверна информацията в нея. Това, че
сградите не съществуват към момента на изготвяне на заключението, лишава
страните от възможността да се установи/изчисли действителният обем на сградите,
поради което съдът не може да приеме този варинат за правилен, отразяващ точно обема/размера
на сградите.
Със заключението на назначената и
неоспорена от страните съдебно - оценителна експертиза, се определя пазарна
цена, съобразно изискванията на ЗОСОИ - чл. 4, ал. 3, т. 3 вр. § 3а
от ДР на ЗИД на ЗОСОИ и Приложение № 1 от ЗМДТ - удвоената цена по посочените
правила за описания по - горе имот.
Настоящият състав намира, че именно това е оценката,
която съответства на законовите норми. Това е така, тъй като оценката по Приложение
№ 1 се формира като се умножи площта на имота по базисната данъчна стойност на
същия, определена по правилата на приложението, с относимите показатели, а не
Приложение №2.
Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира,
че утвърдената с оспорения протокол оценка е определена в противоречие с
материално правните норми, съответно оспореният протокол е незаконосъобразен,
поради което следва да бъде отменен, а оценката следва да се промени и увеличи.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да
постанови решението си и да определи следващото се на оспорващия обезщетение
по ЗОСОИ съгласно даденото
заключение на вещото лице, вариант първи, като размерът на обезщетение се
увеличи от 139 504 (сто тридесет и девет хиляди петстотин и четири лева) лева
на 158 650.38 лв. (сто петдесет и осем хиляди шестстотин и петдесет лева и
тридесет и осем стотинки) лв., в която стойност се включва действителната
пазарна стойност на имуществото и разходите за възнаграждение на вещото лице
във фазата на административното производство.
Предвид това, че в производството по
делото лицето А.Б.Г. е починало и са конституирани неговите наследници, то
основателно е възражението в депозираните писмени бележки, че следва да се
промени размера на квотите на лицата. На А.Д.Г. следва да се определи
обезщетение в размер на 25 %, на Д.А.Г. следва да се определи обезщетение в
размер на 25 %, на Б.Г.Г. следва да се определи обезщетение в размер на 16.67
%, на Н.Г.Г. следва да се определи обезщетение в размер на 16.67 %, на Г.Г.Г.
следва да се определи обезщетение в размер на 16.67 %.
По разноските:
Искането на ответника за заплащане на
възнаграждение за процесуален представител е неоснователно, предвид отмяната на
експертната оценка и окончателното решаване на претенцията за обезщетение от
съда.
Предвид изхода на спора съдът намира за
основателно искането на адв.К. за присъждане на разноски съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 615 лв. депозит
за вещо лице, 800 лв. адвокатско възнаграждение. Що се касае до възражението на
ответника за прекомерност, то следва да се посочи, че съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Анализът на разпоредбата на §2, от ДР от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на чл.78, ал.5 от ГПК
налага извода, че за прекомерно, при това съобразно фактическата и правна
сложност на делото, би могло да се приеме договорено адвокатско възнаграждение,
което надвишава двукратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата.
Съгласно чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. С оглед изложеното и определеното
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар. Следва да се
отбележи, че претендираното адвокатско възнаграждение е за осъществено
процесуално представителство на двама жалбоподатели – А.Д.Г. и Д.А.Г.. На Адв.К.
следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 415 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
възстанови и направените от доверителите на адв. Х.Р. разноски по делото при
предходното разглеждане на делото в размер на 60 лв. държавна такса и 200 лв.
депозит за вещо лице, както и разноски в размер на 280 лв. заплатена държавна
такса пред Върховния административен съд. Съдът намира, че са представени
доказателства за внесена държавна такса при предходното разглеждане на делото в
размер на 40 лв. – л.12 от адм.д.№2296/2018 г., а не 60 лв., както претендира
процесуалният представител на жалбоподателите. Ответникът следва да бъде осъден
да възстанови направените от доверителите на адв.Х.Р. разноски в общ размер на
520 лв., за колкото са представени доказателства.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ утвърдената по реда на
ЗОСОИ експертна оценка с Протокол от 03.07.2018 г., утвърден от Областен
управител на област Варна, като УВЕЛИЧАВА размера на оценката от 139 504 (сто
тридесет и девет хиляди петстотин и четири лева) лева на 158 650.38 (сто
петдесет и осем хиляди шестстотин и петдесет лева и тридесет и осем стотинки)
лв., разпределено съгласно квотите на собственост както следва:
За А.Д.Г. – 25 %.
За Д.А.Г. – 25 %.
За Б.Г.Г. – 16.67 %.
За Н.Г.Г. – 16.67 %.
За Г.Г.Г. – 16.67 %.
ОСЪЖДА Областна управа на
Област Варна да заплати на А.Д.Г. ЕГН********** и Д.А.Г. ЕГН*********, сумата в
размер на 1 415 (хиляда четиристотин и петнадесет лева) лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Областна управа на
Област Варна да заплати на Г.Г.Г.-И. ЕГН**********, Б.Г.Г. ЕГН**********, Н.Г.Г.
ЕГН********** , сумата в размер на 520 (петстотин и двадесет лева) лв.,
представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: