Р
Е Ш Е
Н И Е №
К. , 14.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и първа година
в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря Г.Гилева
като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 2839/2020 година за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени
са иск за отмяна на уволнение като незаконно с пр.осн.чл.344, ал.1,т.1 КТ, иск
за заплащане на обезщетение за времето, през което е без работа поради
уволнението в размер на разликата между дължимото от ответника и действително
получаваното след уволнението възнаграждение с пр.осн.чл.344, ал.1, т.3 КТ, иск
за заплащане на трудово възнаграждение с пр. осн. чл.242 КТ, иск за заплащане
на обезщетение за неползван платен годишен отпуск с пр.осн. чл.224 КТ.
Ищцата К.Н.Т., ЕГН ********** моли съда да постанови
решение, с което да признае уволнението, извършено със Заповед № 262/24.09.2020
г. за незаконно и да го отмени; да осъди ответника да й заплати 390,17 лв., представляващи незаплатената част от
трудовото възнаграждение за месец юли 2020 г.;1477,72 лв., представляващи
трудово възнаграждение за месец септември 2020 г., 1261,70 лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата
молба; на основание чл. 225, ал. 2 от КТ да осъди ответника да й заплати
обезщетение в в размер на 1723,43 лв., представляващ разликата в получаваната
от нея заплата при настоящия й работодател и тази, получавана при ответника
преди незаконното уволнение за периода от 25.09.2020 г. до 25.03.2021 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда.
Моли
съда да осъди ответника да й заплати направените по делото съдебни и деловодни
разноски, вкл. тези за адвокатски хонорар.
Твърди, че работила в ответното дружество първоначално като
продавач - консултант, а впоследствие управител - търговия на дребно в
търговския обект в гр. К. , находящ се на бул. ***** за времето от 22.04.2016 г. до 25.09.2020 г.
Магазинът, в който е мястото й на работа е на самообслужване, с два входа,
разположен на търговска площ от около 300 кв.м, с недостатъчно камери и
персонал, което от своя страна създава много възможности за кражби, респективно
за липси. Същевременно като практика в магазина е установено на всеки три
месеца да се подписва договор за бригадна отговорност, последният от които е договор
за бригадна отговорност № 37/10.06.2020 г.
Като
управител в магазина, многократно сигнализирала регионалния и зоналния
ръководител за липсата на камери в магазина точно на местата, от които най -
често липсват стоки и е трудно доказуемо дали е клиентска или вътрешна кражба.
След като не срещнала разбиране в тази насока, уведомила и началника на ревизорите
- И.Б., в резултат на което била поставена камера единствено в склада на
магазина.
Твърди,
че С.С. И., служителка в магазина, няколкократно откривала празни опаковки от
парфюми, в немалки количества, които са описани в Предложение за отпис от
28.07.2020 г., изготвено по указание на работодателя. На 15.07.2020 г. С. И.
взела 100 лева от касата, без да уведоми никого. Сложили 20 лева в касата по време на смяната
на г-жа И. по начин, позволяващ това да се запише на камерите и да се следи
дали И. ще ги отчете, което не се е случило. В тази връзка на 31.07.2020 г. е направена ревизия в магазина,
осъществена от четирима ревизори и двама продавач - консултанти - от Ст.З. и Г., в присъствието на управителя, но в
отсъствието на продавач - консултантите, работещи в магазина в К. .
Ревизорите
настоявали за бързо извършване на ревизията, която е била само формално основание за реализиране
имуществената отговорност на служителката С. И.. Магазинът не е бил
затворен по време на извършване на ревизията, две служителки, обслужвали
клиенти докато тя се извършвала. Не й дали възможност да следи какво се
отбелязва от проверяващите на компютъра. Ревизията приключила с липси в размер
на 27 000 лева. След тази ревизия и въпреки установените липси в такива големи
размери твърди, че не са предприета действия от страна на работодателя за повторна
ревизия или пък за реализиране на нейната и останалите служители, подписали
договор за бригадна отговорност № 37/10.06.2020 г. бригадна отговорност.
Поискали
писмени обяснения от служителите, а от нея като управител и от С. И. поискали допълнителни
обяснения, след което не е последвала заповед или друго действие на
работодателя за реализиране било то на дисциплинарна, било то на имуществена
отговорност.
От
трудовото й възнаграждение (а и на останалите служители) за месец юли 2020 г.
била направена удръжка, но тъй като не е получила фиш за заплатата си (каквато
е обичайната практика), няма информация за какво е тази удръжка и какъв точно е
нейният размер. Трудовото възнаграждение за месец август 2020 г. й било изплатено
изцяло.
На
23.09.2020 г. е направена нова ревизия в магазина на дружеството в К. ,
извършена през нощта - от 19:00 часа на 23.09.2020 г. до 8:30 часа на
24.09.2020 г., с резултатите от която, макар и управител, не е запозната.
Твърди, че от ревизорите й станало известно, че ревизията е завършила с излишък
в размер на около 11 000 лева.
След
извършване на ревизията в магазина са пристигнали И.Б. - началник ревизор, Т.Т. - търговски директор, И.Д. - човешки ресурси
и М.К. - зонален ръководител, които са заключили магазина и са започнали
индивидуални срещи с всяка една от служителките в склада като са ги викали
поотделно, след което са ги пускали в салона, където ги е пазил зоналният
ръководител. В индивидуалните разговори били принуждавани да подпишат пакет от
документа, включващ предложение за прекратяване на трудовия им договор по
взаимно съгласие, споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие, Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение - подписана вече
от управителя Б.В., Споразумение за разсрочено плащане на парични задължения и
Приложение 1 към него - погасителен план.
Въпреки
липсата на съгласие да подпише изготвените и предоставените й документи, ги
подписала, защото докато това не се е случило не са й дали възможност да
напусне магазина. Докато всички служители не са подписали посочените документи,
магазинът не е бил отключен и не са ги пуснали да си отидат.
Счита,
че е налице незаконно уволнение от страна на ответника спрямо нея, тъй като не
са налице изискуемите от закона предпоставки за валидно и законосъобразно
прекратяване на договора й по посочения от работодателя начин, а именно по
взаимно съгласие.
Счита,
че декларираното съгласие е само привидно и че всъщност е налице липса на
такова - основание за нищожност на подписаното от нея предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение, което влече нищожност и на
последвалата заповед за прекратяване на правоотношението. Твърди, че според
правната доктрина и трайната и непротиворечива съдебна практика предложението
за прекратяване на договора по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ представлява по
своята правна същност едностранна сделка и спрямо неговата действителност се
прилагат общите правила за недействителност на сделките, регламентирани в чл.
26 - 35 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД
нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Счита, че в конкретния случай
е налице именно посочената хипотеза. Налице е едно привидно дадено съгласие,
изразено единствено чрез подписване на предварително изготвени от работодателя
документи, от което следва обоснования извод, че всъщност инициативата за
прекратяване на договора е на ответника, но използвайки метода на принуда
постига един благоприятен за него правен резултат, при който няма да е задължен
да спазва предизвестие или да заплаща обезщетения на работника.
Твърди,
че не е искала това прекратяване на трудовия й договор, в противен случай тя
сама би подготвила необходимите й за целта документи. Въпросът за напускане на
работа не е бил обсъждан нито с ръководството на дружеството, нито с колеги.
Подписването на предоставените от работодателя документи извършила единствено и
само поради осъществената спрямо нея психическа принуда. Била на работа през
целия ден на 23.09.2020 г., цяла нощ е присъствала на ревизията, без да има
възможност да си почине или да се прибере, след което това право й е било
отказано и на 24.09.2020 г. докато не подпише изготвените документи. В това
физическо, емоционално и психическо състояние, в което се е намирала, тя се
подала на осъществената спрямо нея принуда и подписала документите, за да може
да излезе навън и да се прибере.
По-късно всички работещи в
обекта сигнализирали за това Инспекцията по труда и Прокуратурата, но до момента
отговор имат единствено от Инспекцията по труда.
В
случай, че не приеме аргументите й за нищожност на подписаното предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение, респективно на последвалата го
заповед, моли съда да приеме, че то е унищожаемо на основание чл. 27 във вр. с
чл. 30 от ЗЗД поради заплашване. Счита, че е налице такова, тъй като не само е
заплашвана с дисциплинарна отговорност и реализиране по съдебен ред на
имуществена отговорност, но и с това, че няма да й бъде разрешено да напусне магазина,
докато не се съгласи да подпише изготвените от работодателя документи.
На
следващо място, всички служители в магазина - както продавач - консултантите,
така и управителя, са материалноотговорни лица, които на всеки три месеца
подписват договор за бригадна отговорност. Действието на този договор е от
момента на неговото подписване до подписването на следващ такъв и отговорността
по него обхваща тези служители, които са го подписали като страна. Твърди, че е
редно и нормално щом е установена практиката такъв договор да се подписва на
всеки три месеца, то на всеки три месеца преди неговото подписване, да бъде
извършвана ревизия, която да установява каква е стойността на активите в
магазина, за които при установена липса при следваща ревизия ще се реализира
имуществената отговорност на лицата, подписали договора за бригадна
отговорност.
В
магазина на ответното дружество в гр. К. такива ревизии не са правени. След като не
може да се установи каква е стойността на материалните активи, за които отговаря
служителя, носещ пълна имуществена отговорност - било то към момента на
подписване на договора за бригадна отговорност, било то към момента на
постъпване на работа, то не може да се направи преценка дали са налице липси
или не на тези материални активи.
Претенцията
на работодателя за имуществена отговорност е неоснователна. В магазина са
извършвани кражби както от външни лица (за които има подавани сигнали в
полицията), така и от една от служителките. От страна на работодателя обаче не
са извършени необходимите действия да се търси отговорност именно от тези лица.
Едва от началото на месец октомври 2020 г. в магазина са поставени исканите
камери - както на щандовете с по - скъпи продукти, така и на входа и в склада,
увеличен е броят на служителите, които работят в една смяна, а именно - седем
продавач - консултанта и един управител, докато преди това е имало случаи, в
които в магазина са работели само две служителки.
Твърди,
че ако действително са налице липси в магазина на ответника в гр. К. - било то в твърдения от него размер или не,
то вина за това носят от една страна конкретните техни причинители и от друга
страна - самият работодател, който въпреки че е уведомяван многократно за този
проблем, не е предприел никакви действия за неговото отстраняване.
Намира,
че вземанията й спрямо ответника за неплатено трудово възнаграждение частично
за месец юли 2020 г. и изцяло за месец септември 2020 г., както и обезщетението
за неползван платен годишен отпуск, е дължимо от страна на работодателя и
следва да бъде платено.
На
основание чл. 225, ал. 2 от КТ претендира и обезщетение за периода от
25.09.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, представляващо
разликата в получаваното от нея към момента брутно трудово възнаграждение и
това, което е получавала от ответното дружество преди уволнението.
Твърди, че е изпратена
покана до ответника за доброволно и извънсъдебно уреждане на възникналия трудов
спор, както за нея, така и за още две служителки на „Л.Д." ЕООД - А.С.О. и
П.А.Н., но в предоставения на ответното дружество срок за отговор такъв не
последвал.
Ответникът „Л. Д." ЕООД, ЕИК ****моли съда да отхвърли изцяло
като неоснователни и недоказани по основание и размер исковете за отмяна на
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата по взаимно съгласие,
инициирано от ищцата и извършено със Заповед № 262/24.09.2020 г.; за осъждане
на дружеството да заплати на ищцата неплатената част от трудовото възнаграждение за
месец юли 2020
г. и трудовото възнаграждение за месец септември 2020 г., както и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за
забава, считано от предявяване на исковата молба; за осъждане на дружеството на
основание чл. 225, ал. 2 от Кодекса на труда да заплати на ищцата обезщетение в
размер на разликата в получаваната от нея заплата при настоящия й работодател и
тази, получавана при дружеството преди прекратяване на трудовия договор за
период от шест месеца, считано от 25.09.2020 г. до 25.03.2021 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда.
Моли
да му бъдат присъдени направените по делото разноски, включително за адвокатско
възнаграждение.
Оспорва
твърденията на ищцата относно
нищожност, респективно унищожаемост на постигнатото съгласие за
прекратяване на трудовия договор и допълнителните споразумения към него.
С
трудов договор № 000884/22.04.2016 г. ищцата е заемала длъжността
„Продавач-консултант" в търговския обект на дружеството, находящ се в гр. К.
, бул. **** . Със Споразумение № 3 от 04.11.2019 г. към трудовия договор а е
била преназначена на длъжността „Управител търговия на дребно" в същия
търговски обект. Видно от съдържанието на връчената на ищцата длъжностна
характеристика, в раздел II, т. 1, 2 и 3 основните
отговорности на ищцата, заемаща длъжността „Управител търговия на дребно",
са свързани с опазване повереното й имущество в търговския обект на
дружеството, че тя е материално-отговорно лице и носи отговорност за установени
липси на стоки и материали в магазина. Ищцата е приела без възражения
вменените й с новата длъжностна характеристика за заеманата длъжност „Управител
търговия на дребно" повече задължения и отговорности чрез подписване на
предоставения й документ и се е съгласила с изпълнението на възложените й нови
длъжностни задължения и отговорности.
Във
връзка със заеманата от ищцата и от останалите служители в търговския обект на
дружеството длъжност на материално-отговорни лица и на основание чл. 209 от КТ,
на 10.06.2020 г. между дружеството и всеки един от служителите в търговския
обект е сключен договор за бригадна отговорност № 37/10.06.2020 г. С цел
уреждане на отношенията в случай на установени липси на парични и/или
материални ценности и суровини и с оглед ангажирането на бригадната отговорност
на служителите, КТ изисква подписването на договор с работодателя, сключен в
писмена форма - като форма за действителност. С него лицата, които общо или на
смени боравят с едни и същи парични или материални ценности, поемат
задължението за бригадна отговорност в случай на липси. В настоящия случай, подписаният
от ищцата договор е бил валиден и действащ за целия ревизиран период от
27.09.2019 г. до 31.07.2020 г., което е и основанието за ангажиране на
материална отговорност на служителите. Дружеството сключва нов договор,
ангажиращ имуществената отговорност на служителите, винаги когато в търговския
обект постъпи на работа нов служител, с оглед ангажиране на имуществената
отговорност и на този нов служител в случай на констатирана липса в обекта.
На
30.07.2020 г. със Заповед № 48/30.07.2020 г. е възложено извършването на
ревизия в търговския обект на дружеството за ревизиран период от 27.09.2019 г.
до 31.07.2020 г., чиято цел е била съпоставяне на фактическата наличност в
търговския обект на дружеството, с тази в складовата програма и счетоводните
данни. В резултат на извършената ревизия и установената след извършването й
липса в размер на 20 966, 13 лева
(двадесет хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и 13 стотинки) и на
основание чл. 210, ал. 1 във връзка с чл. 208, т. 1 от КТ на 10.08.2020 г.
дружеството е изготвило Заповед № 26 (Приложение № 2 към настоящия отговор на
искова молба), с която съобразно изискванията на действащото законодателство е
определило размера на дължимите от служителите парични суми, пропорционално на
получаваните от тях трудови възнаграждения.
Видно
от съдържанието на изготвената Заповед № 26/10.08.2020 г. всеки един от
служителите изрично писмено се е съгласил с размера на така определените суми,
както и е дал изрично съгласие, полагайки подпис срещу името си като член на
бригадата, посочената сума да бъде удържана от трудовото му възнаграждение
съгласно разпоредбите на КТ. Сред дадените писмено изрични съгласия под номер
едно е и това на ищцата К.Т..
Във
връзка с извършената инвентаризация и големият размер на установената липса в
търговския обект, още преди датата на прекратяване на трудовия договор между
дружеството и ищцата, работещите към този момент служители в търговския обект
са изразили устно недоволството си пред регионалния и зоналния мениджър,
отговарящи за търговския обект.
Между
всички служители са се водели разговори за нежеланието им за поемане на
отговорността за плащане на установената липса и напускане по тяхно желание на
заеманата работа.
С
оглед изясняване на фактическото положение лично със служителите на търговския
обект, на 24.09.2020 г. в търговския обект в К. са разговаряли г-жа Т.Т. , г-жа И.Д., г-н И.Б. и г-н М.К.
. Действително на 24.09.2020 г. те са водели индивидуални разговори с всеки
един от служителите (включително и с ищцата), работещи в търговския обект към
онзи момент. Идеята на тези индивидуални разговори е била да се разберат
нагласите на служителите и дали те действително искат и поддържат желанието си
за прекратяване по взаимно съгласие на трудовите им договори с дружеството.
Дружеството
имало притеснения във връзка с желанието за напускане на всички служители
едновременно, защото реално след прекратяване на всички действащи трудови
договори, търговският обект остава без персонал, което би затруднило
осъществяване на дейността му.
Оспорва
като неверни твърденията на ищцата, че на служителките не е било позволявано да
говорят помежду си, както и да провеждат телефони разговори.
Провеждането
на индивидуални разговори на 24.09.2020 г. в складовото помещение на търговския
обект на дружеството с всеки един от служителите, включително и с ищцата било обусловено
от конфиденциалността на информацията, която е била обсъждана между служителите
на дружеството и служителите от търговския обект. Целта на тези разговори била
да се разберат нагласите, мотивите и доводите, водещи до вземане на решение от
страна на служителите за прекратяване на трудовите им договори с дружеството по
взаимно съгласие.
Оспорва твърденията на
ищцата в исковата молба за заключването й и заключването на останалите
служителки в търговския обект и за принуждаването й да подпише изходящите от
нея документи относно прекратяването на трудовия договор между нея и
дружеството по взаимно съгласие.
Заявява, че нито по
отношение на ищцата, нито по отношение на която и да е друга от останалите
служителки е било налагано ограничение за провеждане на разговори помежду им,
нито е било забранявано провеждането на телефонни обаждания и консултации с
адвокати.
На
24.09.2020 г. нито една от служителките не е била заключвана или принудително
държана в търговския обект на дружеството. Нито един от служителите на
дружеството не е налагал твърдените от ищцата ограничения и забрани нито по
отношение на ищцата, нито по отношение на другите служителки. Това е видно и от
изложението направеното в подадената от служителките жалба го Главна инспекция
по труда и до Главната прокуратура. В тях служителките изрично си признават, че
са излизали извън търговския обект, за да пушат.
В
следствие на подадения от бившите служителки на търговския обект на дружеството
(включително и от ищцата) сигнал до Главна инспекция по труда, на 05.10.2020 г.
и на 12.10.2020 г. на търговския обект на дружеството е извършена проверка от
Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Ст.З.
. Изискани са били всички документи във връзка с прекратяването на
трудовите договори на всички служителки, подали жалбата - К.Н.Т., А.С.О., П.А.Н.
и Д. С. Ц. . Компетентните органи не са установили никакво нарушения досежно
процедурата по прекратяване на трудовите договори на нито едно от тези лица,
включително и на К.Т..
Видно
от издадения във връзка с извършената проверка на търговския обект Протокол №
ПР 2209638 компетентните лица - Д.А.П. и
К.С.Т.-М. , заемащи длъжността старши юрисконсулт са констатирали две
нарушения, които нямат никаква връзка с прекратените трудови правоотношения на
жалбоподателите (включително и това на ищцата в настоящото съдебно
производство).
Във
връзка с подадената жалба и до Главната прокуратура на Република България
проверка на дружеството е инициирана и от Районна прокуратура - К. , като
представителите на дружеството, водили индивидуалните разговори със
служителките в търговския обект, са били призовани и са дали обяснения, но към
настоящия момент дружеството не е получило документ за резултатите от
извършената проверка.
Оспорва
като неверни твърденията относно заключването на търговския обект и
заплашването на ищцата, че докато не подпише сочените в исковата молба
документи няма да й се даде възможност да напусне магазина. На 24.09.2020 г.
ищцата е подписала всички изброени в исковата молба документи, а именно:
Предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ; Споразумение за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие, Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Подписала е и Споразумение за разсрочено плащане на парични
задължения. Подписът на ищцата на този документ, е нотариално заверен от
помощник-нотариус С.К. към нотариус П.К. с район на действие Районен съд - гр. К.
с регистрационен номер 100 на
Нотариалната камара. В тази връзка тук следва да бъде констатирано, че ако
действително на 24.09.2020 г. търговският обект е бил заключен, както твърди ищцата
в исковата си молба, то в този случай би било невъзможно помощник-нотариусът да
влезе в магазина и да извърши нотариалното удостоверяване на положения от
ищцата подпис върху Споразумението за разсрочено плащане на парични задължения.
В самото Споразумение е изрично отразено от помощник-нотариуса, че нотариалното
заверяване е станало на адреса на търговския обект, а именно: в гр. К. , бул. *****
. Този факт категорично изключва изложеното в исковата молба от ищцата
твърдение, че търговският обект е бил заключен към този момент и служители на
дружеството не са позволявали на Т. да напусне магазина. Нотариалното
заверяване на този документ сочи на единствено верния извод, че подписването му
е станало от ищцата по нейна воля и желание, без срещу нея да й е била
осъществена никаква принуда. Тук следва да се има предвид, че при нотариалното
удостоверяване на подписите на лицата се удостоверява самоличността,
дееспособността, представителната власт, установява се евентуалното противоречие
на документа със закона или добрите нрави. В случая видно от направеното от
помощник-нотариус С.К. с район на действие Районен съд - гр. К. заверяване на подписа, положен от ищцата върху
сключеното между нея и дружеството споразумение за разсрочено плащане на
парични задължения, същата е изразила изричното си съгласие с клаузите на
споразумението, декларирала е, че дължи посочените парични средства, не ги
оспорва по основание и размер и по отношение на тези суми между нея и дружеството
не е налице спор. Именно фактът, че този документ е сключен и подписан пред
компетентния съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност орган,
изпълняващ удостоверителна функция, доказва по несъмнен начин, че преди самото
полагане на подписа от ищцата, последната е била своевременно информирана за
правните последици, произтичащи от този документ. Било й е разяснено какви са
правата и задълженията й съгласно изготвеното споразумение и същата ги е приела
безусловно, подписвайки документа.
Оспорва
като изцяло неоснователно наведеното възражение по чл. 26 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 44 ЗЗД за нищожност на подписаните
собственоръчно от К.Т. поради "липса на съгласие" на предложение за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 от КТ, споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в които тя сама
е заявила, че изразява желание за прекратяване на трудовия й договор с
дружеството по взаимно съгласие. Авторството на подписа не се оспорва. В
исковата молба ищцата прави признанието, че „същата ги е подписала",
поради което не е налице липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 от
същата норма. На първо място, изявлението следва да е валидно и да отразява
волята именно на ищцата. В случая ищцата не оспорва положения от нея подпис,
поради което следва единствено верния извод, че предложението е отправено
именно от нея. Не се твърди волята да е опорочена по начин, водещ до нищожност,
а именно - чрез физическа заплаха. Спазено е и изискването изявлението да е в
писмена форма. Не е упражнена спрямо ищцата психическа принуда, която да е
възбудила основателен страх и под въздействието на който тя да е направила
волеизявлението за отправяне на предложение за прекратяване на трудовия й
договор по взаимно съгласие. Следва да се приеме, че предложението на ищцата е отправено при спазване изискванията на чл.
325, ал.1, т. 1 от КТ, налице е валидно изразена воля от ищцата и към датата на издаване на Заповедта за
прекратяване на трудовия договор - 24.09.2020 г., е налице съвпадане на волята
на страните за прекратяването му. Извършеното със Заповед № 262/24.09.2020 г.
прекратяване на трудовия договор е законосъобразно, поради което и предявеният
иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен.
Съгласно
подписания от ищцата трудов договор: „За извършваната работа работодателят
заплаща на служителя основно месечно възнаграждение в размер на 1 034 лева,
платимо до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи".
След получаване на съгласие
от служителите, ежемесечно им се изпраща на посочен от служителя имейл адрес,
електронно копие от издавания за съответния месец фиш относно размера на трудовото
му възнаграждение, направените удръжки за социално и здравно осигуряване и
дължимия данък. Такива документи са изпращани своевременно и на ищцата.
В
настоящото съдебно производство за първи път до знанието на дружеството е
сведена информацията, че ищцата е получавала файлове с информация за
получаваното от нея възнаграждение, съдържанието на които не е успявала да
отвори което е пречка да определи
размера на своята парична претенция към дружеството. Изложените факти са
несериозни с оглед длъжността, заемана от ищцата, последната е имала възможност
и е следвало да сигнализира своевременно представителите на дружеството при
наличието на такъв проблем.
Дължимото
на ищцата трудово възнаграждение за месец юли 2020 г. в размер на 1 034 лева е изцяло и своевременно платено на
същата. Това е договореният размер и в съответствие с чл. 10 от трудовия
договор на ищцата е изплатен целият дължим размер след направените удръжки за
данъци, социално и здравно осигуряване. Предявеният иск за заплащане на трудово
възнаграждение за месец юли 2020 г. е напълно неоснователен.
Дружеството
не оспорва, че сумата от 1 998, 67 лева, която сума представлява нетната сума
на трудовото възнаграждение на ищцата за месец септември 2020 г. и дължимото й
се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. не са изплатени
като такива, а са обект на изпълнение на подписаното споразумение за прихващане
на насрещно дължими суми. Ето защо,
счита предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение за месец
септември 2020 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за напълно
неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.
Предявеният
иск за установяване незаконосъобразността на извършеното прекратяване на
трудовия договор на ищцата е неоснователен, поради което счита, че и предявеният
иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск следва да бъде оставен
без уважение.
На
същото основание искът за присъждане на разликата в размера на получаваните
трудови възнаграждения за периода от 25.09.2020 г. до 25.03.2020 г. следва да
бъде отхвърлен.
От
събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът
намира за установено следното:
Видно
от представените трудов договор № 884/22.04.2016 г. сключен между К.Н.Т. и „Л.Д.“
ЕООД и подписаните допълнителни споразумения към него от 01.04.2019 год.,
04.11.2019 г., 30.04.2020 год., ищцата К.Н.Т. е приела да работи като
продавач-консултант в магазините на дружеството с работно време от 08.00 до
22.00 часа на смени по график утвърден от работодателя при носенето на бригадна
отговорност и е изпълнявала тази длъжност от 26.04.2016 г. до 05.11.2019 год. За
извършваната работа работодателят й дължи посоченото в договора ОМВ,
допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 0,6% върху ОМВ и допълнително възнаграждение за
добри резултати в размер на 127 лв. месечно, ако служителят не е бил наказван
дисциплинарно и 51,00 лв., ако е бил наказван дисциплинарно.
Считано
от 06.11.2019 год. Съдържанието на трудовото правоотношение е променено,
като К.Н.Т. е преназначена на длъжност
„Управител на търговия на дребно“ с договор за бригадна отговорност с основно
месечно възнаграждение уговорено както следва: „За извършваната работа
работодателят заплаща на служителя основно месечно възнаграждение в размер на 1
034 лева, платимо до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се
дължи". В останалата част клаузите на чл.9 от раздел Пет от трудовия
договор са непроменени, т.е. дължат се ежемесечно две допълнителни
възнаграждения - за продължителна работа и за добри резултати.
Представени
са длъжностна характеристика за длъжността „продавач-консултант и „“управител
търговия на дребно“, от които е видно, че на К.Н.Т. е било известно, че при
изпълнението на тези длъжности носи отговорност за установени липси на стоки и
материали в магазина, отговаря за опазването на имуществото в магазина. Като
управител на обекта ищцата е била материално-отговорно лице, на което е вменено
да ръководи и организира цялостната дейност на магазина.
Последният
подписан от ищцата договор за бригадна отговорност е от 10.06.2020 год. С него „Л.Д.“ ЕООД и К.Б. , Д.Г. , К.Т., С. И.,
Л.Ф. , П.Н., Д. Ц. , П.Г., М.К.и С.Е. са се съгласили, че при настъпване на
липси по отношение на пари, стоки, материали, суровини и/или оборудване,
основни средства и изобщо материални ценности,
предоставени или получени от служителите при и по повод изпълнение на
трудовите им задължения дължат пълна обезвреда на причинените липси, освен ако
не е установен прекият им причинител. Отговорността се разпределя между
служителите лично, в рамките на пълната стойност на причинените липси,
пропорционално на брутното трудово възнаграждение на всеки за периода, за който
е установена липсата и се реализира чрез удръжки от месечното им трудово
възнаграждение.
Съдържанието
на договора напълно съответства на нормата на чл. 209 от КТ. (Решение № III-85
от 21.05.2008 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 79/2008 г., 3-ти гр. въз. с-в). Бригадната
отговорност е начин за разпределяне на пълната имуществена отговорност за щета
под формата на липса, причинена от повече от едно лице. В случая страните не
спорят, че тя е налице, тъй като
отчетническите операции на съвместно работещите отчетници да не могат да се
разграничат, работещите в магазина лица общо боравят с парични и материални
ценности, работят на смени, с организацията на труда, която не позволява да се
извършва ежедневно приемане и предаване на стоково-материалните ценности. Налице
е неразграниченост на отчетническата дейност, което води до невъзможност да се
разграничи причинителят на щетата. При наличието на липси, вината на отчетника
се предполага. Всеки от членовете на бригадата може да се освободи от
отговорност, като докаже, че той не е участвал в причиняването на вредата. В
негова тежест е да докаже, че щетата има установен произход (че не е липса) или
че е извършена само от конкретно лице, т. е. да обори презумпцията за
съществуване на бригадна отговорност.
Със
Заповед № 262/24.09.2020 год., връчена на ищцата на същата дата, считано от 25.09.2020
г. трудовото правоотношение на ищцата с ответника за длъжността „Управител на
търговия на дребно“ е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ във
връзка с писмено предложение за прекратяване на трудово договор по взаимно
съгласие подадено от К.Н.Т. на 24.09.2020 г. (л.6). На същата дата страните са
подписали споразумение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие,
чието съдържание съдържа изразяване на волята на двете страни за прекратяване
на трудов договор по взаимно съгласие, задълженията на работодателя да плати на
ищцата всички дължи по закон обезщетения и задължението на ищцата за
конфиденциалност след прекратяване на правоотношението.
На
24.09.2020 год. ищцата и ответника сключили нотариално заверено споразумение за
разсрочено плащане на парични задължения (л.69). Нотариалното удостоверяване е
направено от помощник-нотариус С.К. към нотариус П.К. с район на действие
Районен съд - гр. К. с регистрационен
номер 100 на Нотариалната камара. Видно от съдържанието на споразумението К.Н.Т.
е декларирала, че дължи на ответника сумата 5117,26 лв. на основание договор за
бригадна отговорност №37/10.06.2020 г., Заповед за инвентаризация
№48/30.07.2020 г., Заповед №26/10.08.2020 г. за установена липса като резултат
от извършена на 31.07.2020 г. ревизия. Ответникът е декларирал, че дължи на К.Т.
1998,67 лв., представляващи размер на трудово възнаграждение за м. 09.2020 год.
и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 год. след направените
отчисления за данъци и осигурителни вноски.
Страните
се съгласяват да бъде извършено прихващане на насрещните им задължения, в
резултат на което вземането на ищцата се погасява напълно, а вземането на „Л.Д.“
ЕООД – до размер 3118,59 лв. След извършеното прихващане страните се съгласяват
задължението от 3118,59 лв. да бъде погасено от ищцата на месечни вноски по
приложен към споразумението погасителен план чрез привеждане на сумите по
посочената в споразумението банкова сметка. ***, подписан от ищцата,
погасителен план – погасяването следва да се извърши на 12 месечни вноски, от
по 260 лв.
Със
Заповед №48/30.07.2020 г. ищецът е разпоредил да се извърши на 31.07.2020 год. инвентаризация
на касата и стоките в Т.О. „Л.Д. “ в гр. К. с начало на ревизията 20,00 часа и край 08,00
часа. Ревизираният период е 27.09.2019 г. – 31.07.2020 г. Състава на комисията,
на която е възложена инвентаризацията е от 7 лица, от които едното е ищцата,
две са продавач-консултанти и 4 – специалисти с контролни функции в магазини. Резултатите
от инвентаризацията е разпоредено да бъдат предадени до 08.08.2020 г. В
исковата молба (стр.2) ищцата признава, че ревизиращите обекта лица са я
уведомили, че липсите възлизат на 27000 лв., както и че във връзка с този
резултат са искани писмени обяснения на нея и на останалите служители. Об
Участието на К.Т. в комисията, на която е
възложено извършване на инвентаризация на касата и стоките в Т.О. „Л.Д. “ в гр.
К. (наред с липсата на твърдения от
страна на ищцата за противното) означава, че при завършване на инвентаризацията
на Т. е било известно (тя е подписала всеки инвентаризационен опис), че са
налице липси на стоки (в количествено изражение) и тя се е съгласила, че именно
отразеното в описите количество и вид липсват. Обясненията са дадени през м.
август 2020 г. Поискани са от ответника
писмено, като искането съдържа информация за размера на установената при ревизията на 31.07.2020 г.
липса (20966,13 лв.) и покана да бъдат посочени причините и обстоятелствата
довели до натрупването на липси в такъв размер. (л.26б). От обясненията е
видно, че на ищцата и на всички служители в обекта непосредствено след крайния срок за предаване на резултатите от
инвентаризацията е станал известен резултатът от ревизията (А.О.: „… постъпих
на работа отново на 03.08.2020 г. и разбрах за липсата в толкова голям размер,
което ..“). Прави впечатление факта, че макар и информирана за поведението на
служителката С. И. – за злоупотребата й с пари от касата, за присвояването на
стока, предназначена за подаръци за клиенти, за системното намиране от същата
служителка на празни от стоката кутии на места, на които няма видеонаблюдение, (
„тя има намеса за липсите от магазина“ л.24) именно служителката С. И. е
лицето, което ищцата е посочвала като свои заместник (в исканията да й бъде
разрешено ползването на отпуск – 09.07.2020 г., 12.06.2020 г. –л.145,147).
Отговорността си за резултата от ревизията на 31.07.2020 г. ищцата формулира
така: „В този голям магазин, при положение, че много често остава един служител
на смяна няма как да наблюдава и контролира обекта. Клиентопотока е голям,
трябва да се вземат нужните мерки заедно да съхраним и опазим имуществото на
дружеството“ и признава че, „не съм провеждала разговор със С. И. във връзка с
установените липси на парични средства на упоменатите дати (15.06.2020 г. и
27.06.2020 г.) … изчаквахме служителката да извърши други деяния..“.
Със
Заповед №26/10.08.2020 г. във връзка с резултатите от инвентаризацията
извършена на 31.07.2020 год. и установената липса от 20966,13 лв. ответникът „Л.Д." ЕООД е разпоредил да се направят
вътрешни удръжки от трудовите възнаграждения на служителите-членове на
бригадата в посочения за всеки служител размер. Липсата е разпределена между 15
лица сред които е и ищцата К.Н.Т.. Със
Заповед №26/10.08.2020 г. работодателят й е определил задължение в размер на
5117,26 лв.
На
24.09.2020 год. К.Н.Т., Д. Ц. , П.Н., С.Е. , С. И. и А.О. са удостоверили с
подписа си, че са съгласни посочената в Заповед №26/10.08.2020 г. сума да бъде
удържана от трудовото им възнаграждение по преценка на работодателя.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза с вещо лице С.К.П. нетното възнаграждение на ищцата за м. юли 2020
г. е в размер на 837,61 лв. и то й е изплатено по банков път на 07.08.2020 г.
; нетното възнаграждение на ищцата за м. август
2020 г. е в размер на 1187,53 лв. и то й е изплатено по банков път на 09.09.2020
г.; нетното възнаграждение на ищцата за м. септември 2020 г. е в размер на 1998,67 лв. и то не е изплатено на
ищцата, а е отнесено за покриване на вземане на ответника по липси и начети на К.Т..
Видно то представения фиш за работна заплата за м. септември 2020 г. (л.136)
към трудовото възнаграждение за м. септември на ищцата са начислени 1128,73 лв.
обезщетение по чл.224 КТ - 359,14 лв. обезщетение за 7 дни отпуск за 2019 г. и
769,59 лв. обезщетение за 15 дни отпуск за 2020 год., които наред с начисленото
ОМВ, възнагражденията за нощен труд, за работа в празнични дни, за положен
извънреден труд формират БТВ на ищцата за м. 09.2020 г. в размер на 2395 лв.,
от които след задължителните по закон удръжки остават дължими 1998,67 лв. нетният размер на
начисленото обезщетение по чл.224 КТ възлиза на 1015,86 лв.
Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице С.К.П.
неползваният от ищцата платен годишен отпуск е 7 дни за 2019 г. и 15 дни за
2020 година, за които на осн. чл.177 КТ се дължи обезщетение от 1261,79 лв. (чл.17 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г.). В
базата за определяне размера на обезщетението, на осн. Чл.17, ал.2 от НСОРЗ, следва
да бъде включена сумата 127 лв. (възнаграждение за добри резултати) – тя се
изплаща винаги когато служителят не е бил наказан дисциплинарно един месец
преди месеца, за който се начислява. Няма данни по делото на ищцата да са били
налагани дисциплинарни наказания, поради което това ежемесечно възнаграждение
има характер на допълнително периодично плащане. След удържане на дължимия ДОД
нетния размер на обезщетението възлиза на 1135,61
лв., което е с 119,75 лв. по-малко
от начисленото на ищцата по ведомост.
Два
работни дни след прекратяване на трудовото правоотношение, видно от представения
трудов договор № 225/29.09.2020 год., ищцата е започнала работа считано от
29.09.2020 год. като продавач-касиер с ОМВ от 620 лв. и допълнително
възнаграждение от 0,6 % за всяка година трудов стаж в търговски обект на „Н.П. “
ООД с управител Г.К.Щ. . Разликата между полученото от ищцата при новия
работодател трудово възнаграждение и възнаграждението, което би получила при
ответника за периода 25.09.2020 г. – 25.03.2021 год. възлиза (видно от ССЕ) на 1723,43 лв.
Свидетелите
И. В. Д. и М.П.К.не са присъствали на ревизията на търговския обект на
ответника в гр. К. , започнала на 23.09.2020 год.
Свидетелката
П.А.Н. води гражданско дело срещу ответника с предмет на производството - оспорване
прекратяването на трудовото й правоотношение. В този смисъл съдът цени
показанията й като показания на заинтересован от изхода на спора свидетел.
Съдът не дава вяра на твърденията й, че
служители на ответника не са позволявали на служителите в обекта да разговарят
помежду си, че не са позвоЛ.на служителката Д. да говори с родителите си, с
адвокат и с придружаващ родителите й полицай.
Н.започнала
работа при ответника на 01.09.2019 г. и на 28.09.2020 г. била освободена от
заеманата длъжност. На 23.09.2020 г.
отишла на работа в търговския обект, в
който ищцата работи като управител, първа смяна. Към 12,30 ч. – 13,00 ч. нея и
колежките й ги пуснали да се приберат, съобщили им, че в 18,30 ч. трябвал да се явят в обекта за
извършване на ревизия. Ревизията се извършвала от ревизори на фирмата ответник,
от служителки в обекта като нея и К.Т., и „други хора - едно момиче от Ст.З. , новия управител, момичета от Г. .“. Ревизията приключила към 8,00 ч.
сутринта. Ревизорите и другите участници в ревизията си тръгнали. Те с ищцата останали в обекта. След
приключването на ревизията в обекта пристигнали „шефовете от С. – М. , И., И. и
Т. “.
Свидетелката
А.С.О. не е участвала в извършването на ревизията на 23.09.2020 г. Свидетелката
работила при ответника „Л.Д. “ като продавач-консултант от 16.12.2019 г. до
пролетта на 2020 г. и започнала работа отново след ревизията на 31.07.2020 год.
Тръгнала си от работа на 23.09.2020 г. в
20,00 часа (когато свършила смяната й) и се явила на работа на 24.09.2020 год. сутринта
- малко преди 08,00 часа – по график този ден трябвало да работи на касата.
Когато си тръгвала на 23.09.2020 год. в магазина останали „7-8 човека ревизори
и колежките й П.Н., К.Т., Д. и С. И.“, същите хора заварила на сутринта на 24.09.
2020 г. когато се явила на работа. Магазинът въпреки,
че минавало 08,00 часа останал затворен за клиенти, стоката била свалена по
земята, ревизията все още не била приключила. Тя и нейна колежка получили
нареждане да не пускат касите, да подреждат стоката. Ревизорите приключили
работа към 8,30 – 9,00 часа, по същото време в обекта пристигнали „Шефовете –
регионалния и зоналния мениджър“.
Видно
от показанията на св. Н.и О. по време на извършване на ревизията обектът бил
затворен. Останал затворен и след приключване на ревизията. Вратите на
входа/изхода на магазина към улицата се отварят и затварят автоматично. За
целта в обект има три „чипа“, които след като им били поискани, служителите от обекта оставили на бюрото. Затварянето на
входната в обекта врата е знак за клиентите, че обектът е затворен. Ако входът
не бъде затворен, той ще се отваря автоматично при появата на всеки клиент в
обсега на датчика на автоматичната врата.
Липсват
доказателства по делото, че над волята на ищцата е било упражнено психическо
насилие от служител/и на ответника с цел да бъде принудена да подпише искане и
споразумение за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие
и споразумение за разсрочено плащане на парични задължения. Видно от
показанията на свидетелите Н. , О., И.Д. и М.К. по повод резултата от
извършената на 31.07.2020 год. ревизия две
от служителките в обекта - С. и Д. са подали до работодателя молби за
напускане, а регионалният мениджър информирал св. К. и ръководството на ответника, че следствие
резултата от ревизията в колектива на обекта има голямо напрежение и „са
изразили желание да напуснат“. По повод подадените молби за напускане ответникът
предприел необходимото за осигуряване на работници за двете освобождаващи се
работни места. По повод резултатите от ревизията и подадената информация за
изразено желание за напускане на работа от други членове на колектива
ответникът провел на 24.09.2020 г., веднага след удостоверяване на състоянието
на обекта чрез извършване на ревизия, индивидуални срещи с всеки член на
колектива. Ответникът се подготвил за ситуацията такава каквато му е била
представена от регионалният мениджър – напускане на целия колектив, като
възложил на св. Д. задачата да разговаря с всеки член на колектива, да разбере
каква е неговата нагласа и да го убеди на не напуска работа тъй като
напускането на екипа като цяло би застрашило работата на обекта.
Предвид
вида и характера на конкретния търговски обект, търговецът би търпял загуби в
големи размери от неговото затваряне. За избягването на тези загуби ответникът при
провежда ревизии и инспекции в извънработното време на обектите си (при необходимост
и през тъмната част на денонощието).
Търговският
обект е бил отворен за клиенти на същия ден -24.09.2020 год. на обяд с екип –
двете водени от ответника нови служителки. В
този смисъл показанията на св. Н.: „Казаха ни, че трябва да подпишем
документите и тогава сме свободни“ не следва да се възприемат извън контекста
на цялата ситуация, а именно като отговор на въпрос кога ще приключи всичко
това, респ. кога като време ще могат да се приберат по домовете си.
Поради
липса на друго подходящо място за провеждане на индивидуалните разговори с
членовете на колектива, същите са проведени в търговския обект. Служителите са
изчаквали да бъдат повикани в търговската зала, а срещите с представителите на
ръководството ( св. Д. – експерт „Човешки ресурси“, Т.Т. – оперативен
директор и И. Х. -ръководил отдел „Инвентаризация и вътрешен контрол“ са се провеждали в складовото помещение. Част от
съдържанието на разговорите е имала поверителен характер – относно причините за
резултата от ревизията и за проблеми в организацията на работата на обекта.
Това дало основание на представител на работодателя, при започване на
индивидуалните срещи, да предупреди служителите, че не следва да разговарят и
коментират помежду си (какви разговори са водени, кой какво е казал и/или
направил).
По
време на провеждане на разговорите обектът не е бил заключен, бил е затворен.
Желанието на служителите да излязат навън за да пушат е било удовлетворявано. Свидетелят
М.К. се намирал в търговския салон, където служителките изчаквали реда си.
Когато някои от тях излезли да пушат той излязъл с тях. През това време
останалите служителки са били сами в търговската зала.
Никой
не е отнемал достъпа до телефоните на служителите, включително и на ищцата.
Телефоните им се намирали там където сами са ги оставили - в личните им вещи -
дамски чанти и дрехи. Св. Н. : „Никой не ни е спирал да си вземем телефоните,
просто телефоните останаха в чантите“.
Никой
не е отнемал на ищцата или на друг служител възможността да напусне търговския
обект или да излезе от него. Тъй като входната в обекта врата е следвало да
остане затворена (знак, че обекта не работи с клиенти), с отварянето на автоматичната врата се ангажирал св. К. .
Напускането на обекта /вратата е с фотоклетка/
от вътре навън става без да е необходимо физическо съдействие на лице.
За влизането в обекта обаче отвън навътре е било необходимо съдействие
/ползване на чип/, което е причина служителите, които са искали да напуснат
обекта да уведомяват св. К. за
намерението си и да се съобразяват се
неговото намерение да им съдейства. (Св. Д.: „Магазинът беше затворен за
клиенти от външна страна, от вътрешната страна няма проблем да излизат
служителите, магазинът беше отключен.“).
Разговорите
с членовете на колектива приключили за около два часа. По инициатива на
ответника в обекта била повикана помощник нотариус К. .
Същата
се явила в обекта, провела процедурата по удостоверяване на подписа на ищцата и
други служители върху споразумението за разсрочено плащане. За целта
служителите доброволно и саморъчно й предоставили документите си за самоличност
– лични карти.
Ищцата
излизала извън търговския обект да пуши, преди да положи подписа си пред
нотариуса разговаряла по телефона, влизала в склада докато св. Д. провеждала
разговор с друг служител.
Не
се подкрепят от събраните по делото доказателства твърденията на ищцата, че е
била „заплашвана с дисциплинарна отговорност и реализиране по съдебен ред на
имуществена отговорност, че няма да й бъде разрешено да напусне магазина,
докато не се съгласи да подпише изготвените от работодателя документи“.
Съдът приема, че ищцата не е манифестирала пред
служители в обекта намерение да напусне работното си място. Считала е, че вина
за голямото количество липси има ръководството на ответното дружество, пред
което тя е подавала сигнали за проблеми, които сама не може да реши или отстрани.
Видно от показанията на св. Д., които се подкрепят и
от другите събрани гласни доказателства, при липси на стойност около
27 000 лв., работодателят възложил като
отговорност на бригадата и служителите в обекта сумата 20 966,13 лв., приспадайки относително висок процент „търговски риск“ от резултата от
ревизията.
Съдът дава вяра на показанията на св. Д., че в
разговора проведен с нея на 24.09.2020 год. след като била запозната със
заповедта за размера на частта от задължението за липси, което ответникът й
възлага и удръжките, които следва да й бъдат правени ищцата е изразила позиция,
че “в търговския обект има лоша организация, има кражби, много липси и след
като й връчват заповед за удръжки за ревизията, не желае да работи“.
Съдът приема, че ищцата и част от служителите в обекта
са били в напрегнато състояние, но освен умората от извършената инвентаризация,
не се събраха доказателства за наличие на поведение на представителите на
ръководството на ответника, което да представлява натиск, насилие или принуда
върху психиката на ищцата, респективно на служителите в обекта.
Ситуацията за ищцата е била стресова. Видно от показанията
на св. О.: „Стресът беше от това че ни обвиняват и те карат да плащаш големи
суми“. Стресът обаче не е причинен от поведение на представител на работодателя
на 23.09. или 24.09.2020 г., а от осъзнаването на последиците от резултатите на
ревизията на 31.07.2020 г.
Исковата молба е подадена на 23.11.2020 г.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По иска с пр. осн. чл.344, ал.1 т.1 от КТ:
Уволнението на ищцата н основание „по
взаимно съгласие“ е законосъобразно. Волята на ищцата да поиска прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие не е била опорочена от упражнено
спрямо нея психическо насилие.
Ищцата е дългогодишен работник в обекта, наясно с
бригадната отговорност и с факта, че е поела задължение да плати най-голямата
част от липсите, след като получава най-голямото възнаграждение. Не е оспорила
резултата от ревизията, напротив с подписа си върху ревизионните описи е
удостоверила, че е съгласна с констатациите на ревизорите.
Не се е чувствала виновна за този резултат, смятала е
за несправедливо да понесе отговорност, която считала, че или не е нейна или
следва да раздели с работодателя.
След като се запознава с числовото изражение на
паричното задължение, което следва да поеме, ищцата вече е разполагала с всички
факти и обстоятелства достатъчни да вземе решение. Напускането на работа чрез
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява
логично, взето самостоятелно, без натиск или принуда, вътрешно решение на
ищцата. В съответствие с това решение е и поведението на ищцата – същата не е отказала
да се възползва от предварително изготвеното от работодателя предложение, не е поставяла
на обсъждане или повдигала въпроси свързани с извършване на промени в работата
на обекта или трудовата й функция, не е предявявала претенции към работодателя
си, свързани с оставането й на работното й място.
Предложението за прекратяване на трудовия договор не е
нищожно - отправено е в писмена форма от ищцата без данни волята й да е
формирана в резултат от принуда или заплаха. Няма данни представител на
ответника да е възбудил основателен страх у ищцата, респ. да е въздействал
върху волята й чрез използване на средства за психическа принуда, (Р №
38/12.02.2009 г. на ВКС, II ГО).
Възражението на ищцата, че изявлението за прекратяване
трудов договор е едностранна сделка е неоснователно.
По отношение на волеизявлението за прекратяване трудов
договор са неприложими основанията за недействителност на сделките.
Споразумението за разсрочено плащане на парични
задължения не съставлява част от процедурата и фактическия състав на
прекратяване на трудовото правоотношение. Същото е било подписано след като
прекратяването на трудовото
правоотношение е било факт – предложението за прекратяване по взаимно
съгласие е било отправено от ищцата и
прието от ответника.
По исковете с пр. осн. чл.344, ал.1, т.3 КТ:
Поради неоснователността на иска за отмяна на
уволнението като незаконно, неоснователни се явяват и претенциите на ищцата за заплащане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение размер на 1723,43 лв., представляващо разликата в получаваната от нея заплата при
настоящия й работодател и тази, получавана при ответника преди уволнението за
периода от 25.09.2020 г. до 25.03.2021 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.
Искът за заплащане на трудово възнаграждение с пр.
осн. чл.242 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Иск за заплащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск с пр.осн. чл.224 КТ основателен за 119,75 лв. и в този размер
следва да бъде уважен.
На ищцата е изплатен пълният размер на трудовото
възнаграждение за месец юли 2020 г. и са й начислени по ведомост за изплащане трудовото
възнаграждение за месец септември 2020 г. и обезщетение дължимо за неползван
платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г. общо в нетен размер на 1998,67 лв., които
обаче липсва основание да й бъдат изплатени поради извършено от ищцата писмено
с нотариална заверка на подписа разпореждане с тези вземания в полза на
ответника.
При пълната имуществена отговорност важи забраната за
компенсиране без съгласие на кредитора на вземането му за трудово възнаграждение,
отношение имат правилата за несеквестируемостта, към които чл. 105 ЗЗД препраща.
Това обаче не важи в случаите когато носителя на вземането (ищцата) изрично е
дал съгласие за извършване на прихващане с вземането му за трудово възнаграждение.
При даденото писмено с нотариална заверка на подписа съгласие от К.Т. за
извършване на прихващането на вземането, което има ответникът към нея за 5117,26
лв. с вземането, което има тя към ответника за 1998,67 лв.,представляващи заплата
за м. септември 2020 год. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2019 г. и 2020 г., прихващането е валидно извършено, произвело е действие и
предявеният от ищцата иск за заплащане на трудово възнаграждение за м. 09.2020
г. за 1477,72 лв. е изцяло неоснователен, а искът за 1261,70 лв., обезщетение
за неползван платен годишен отпуск е частично основателен – за 119,75 лв.
неначислени по ведомост на ищцата и които не са били предмет на изявлението й
за прихващане.
Разноските на ищцата по делото
възлизат на 1280 лв. за адвокатски хонорар, от които 610 лв. по иска за отмяна
на уволнението, 270 лв. по иска за неплатено трудово възнаграждение и 300 лв.
по иска за обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ. Съразмерно с уважената част от
претенциите (цената на иска е 3129,59 лв.) ответникът следва да заплати на
ищцата разноски в размер на 14,16 лв.
Разноските на ответника възлизат на 1200 лв. за
адвокатско възнаграждение /л.79,80/. С молба от 14.09.2021 год. ответникът
претендира разноски в размер на 1210 лв. – 1200 лв. адвокатско възнаграждение и
10 лв. „командировъчни разходи“. Връзката на сумата 10,00 лв. „командировъчни
разходи“ с производството по делото не може да бъде направена от приложените
документи, следва да се приеме, че този разход е неотносим към производството.
В с.з. на 16.06.2021 год. съдът възложи на ищцата да
поеме разходите на ответника за новото съдебно заседание. Ответникът представя
доказателства за направени разходи в размер на 181,17 лв. за новото съдебно
заседание. Депозирани са (л.159) заповеди за командировка, командировъчни,
пътни листи, фактури за закупуване на гориво по повод повторното явяван на
водените от ответника като свидетели лица И.Д. и М.К. .
Ищцата е освободена от заплащане на
разноски за държавна такса, но не и от задължение за заплащане на другите
видове разноски по съдебното производство.
В съответствие с чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да
заплати на ответника направените от него разноски в размер на 1369,77 лв.
(1188,60 лв. + 181,17 лв. ).
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от К.Н.Т., ЕГН **********
с адрес: *** искове съдът да признае за незаконно уволнението, извършено със Заповед
№ 262/24.09.2020 г. издадена от „Л. Д.“
ЕООД и да го отмени; да осъди „Л. Д."
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Б.В. да заплати на К.Н.Т., ЕГН ********** сумите:
- 390,17 лв., представляваща
незаплатената част от
трудовото
възнаграждение за месец юли 2020 г.;
-
1477,72 лв.,
представляващи трудово възнаграждение за
месец
септември 2020 г.,
- 1723,43 лв., обезщетение за периода от 25.09.2020 г.
до 25.03.2021 г., представляващо разликата в получаваната от нея заплата при новия
й работодател и тази, получавана при „Л. Д.“ ЕООД преди уволнението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2020 год. до изплащането й
ОСЪЖДА „Л. Д." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Управителя Б.В. да заплати на К.Н.Т., ЕГН ********** с адрес: *** сумата 119,75
лв., представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск – 7 дни за 2019 г. и 15 дни за 2020 г., ведно
със законната лихва за забава върху тази сума, считано от считано от 23.11.2020
год. до изплащането й като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до 1261,70 лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА К.Н.Т., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на „Л. Д." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Управителя Б.В. сумата 1369,77 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Л.Д."
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Управителя Б.В. да заплати на К.Н.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** сумата 14,16 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок 10.09.2016
год. пред ОКРЪЖЕН СЪД - Ст.З. .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :