Р Е Ш Е Н И Е
№…………/Варна, ……………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, в открито
съдебно заседание на 11.05.2021 год. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При секретаря Е.Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия А.Братанова в.т.д.№ 342/2017 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба от „НЕЛИ
2011-БГ“ ЕООД, представлявано от Нели Руменова Кирилова против Решение №
63/21.04.2017 год., постановено по т.д.№ 186/2016 год., с което ОС – Добрич е отхвърлил
предявените от страната против К.Б.И. и „Луколос 65“ ЕООД искове с правно
основание чл. 19, ал.3 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД.
Предявената
въззивна жалба обективира доводи за неправилност на постановения съдебен акт.
Въззиваемите
страни К.Б.И. и „Луколос 65“ ЕООД
претендират потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
В
хода на производството пред въззивната инстанция въззиваемите страни са
депозирали признание на предявените искове, което впоследствие са оттеглили.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е
процесуално допустима. Същата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т.
1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
претенции с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Страните не спорят, че между К.Б.И.
от една страна като продавач и „НЕЛИ 2011 - БГ“ ЕООД гр. Добрич от друга страна
като купувач, представлявано от пълномощника на управителя Румен Кирилов
Атанасов, е бил сключен предварителен
договор от 25.08.2015 год. за покупко-продажба на следния недвижим имот: земеделска земя, в землището
на с. Карапелит, общ. Добричка, област Добрич, с площ 76.294 дка, в местността
„Банката“, четвърта категория на земята, при неполивни условия, представляваща
имот с пл. № 048003, урегулирана в парцел 3 от масив 48 по плана за
земеразделяне на землището на с. Карапелит, общ. Добричка, област Добрич, при
граници имоти с номера: имот № 048004 – нива на Тошко Йорданов Георгиев, имот №
048015 - нива на Пею Вълчев Пасев, землищна граница и имот № 000210 - полски
път на Община Добричка.
Не се спори още, че с нотариален акт за продажба на
недвижим имот, акт № 6, том I, рег. № 70, нот. д. №5/25.01.2016 г. на нотариус
Елена Стоянова, вписан под № 301 на Нотариалната камара, с район на действие РС
– Добрич, актът вписан в СВ – Добрич вх. рег. № 529/25.01.2016 г., акт № 171,
т. I, д. № 168/2016 г., ( л. 24-25 ) К.Б.И.,
представляван от пълномощника си Георги Георгиев Гроздев, от една страна като
продавач, е продал на „ЛУКОЛУС 65“ ЕООД гр. Добрич, представлявано от
пълномощника на управителя Георги Георгиев Гроздев, процесния недвижим имот.
По
допустимостта на предявените искове:
С оглед вменените служебни задължения, произтичащи
от разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе по
допустимостта на постановения съдебен акт и конкретно – по наведените доводи на
ответниците за липса на правен интерес от предявените искове. Възраженията на
страните са обосновани с факта, че ищцата е собственик на процесния имот на
друго правно основание, което обуславя недопустимостта на предявените искове за
защита на потестативното право по чл. 19, ал.3 ЗЗД.
Действително, установява се по делото, че с Нот.акт
№ 119/12.03.2015 год. /л.100/ по описа на Нотариус Цветан Антонов с район на
действие РС – Добрич, ищцата е закупила процесния имот с праводател Васил Гочев
Белчев. При изповядване на сделката продавачът се е легитимирал като собственик
с Нот.акт № 113, т.ХХII, нот.дело № 4018/, вх.рег.№ 9278/07.10.2014 год. по
описа на АВп- Добрич. Нотариалният акт е представен по делото и обективира
констатации за право на собственост на Васил Гочев Белчев на основание
придобивна давност.
С влязло в сила решение, постановено по гр.дело №
3076/2014 год. по описа на РС – Добрич е прието за установено по отношение на
ЕТ „Тошко Георгиев – Тера“, гр.Добрич, че Васил Гочев Белчев не е собственик на
процесния поземлен имот, вкл. е отменен констативния нотариален акт за
придобиване по давност.
Ищцата е правоприемник на спорното право в хода на
процеса въз основа на описаната възмездна придобивна сделка от 12.03.2015 год.
На основание чл. 226, ал.3 ГПК постановеното решение я обвързва със сила на
пресъдено нещо. Следователно – ищцата не притежава вещни права върху вещта, тъй
като с влязло в сила съдебно решение е установено, че праводателят ѝ не е
собственик.
По въпроса относно допустимо ли е купувачът по
предварителен договор да защитава правата си с иск по чл. 135 ЗЗД за
разпоредителни действия на продавача е постановено Решение № 35 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3133/2019 г., I г. о., ГК, чиито разрешения се споделят изцяло от настоящия
състав. В мотивите към т. 1 от ТР №
5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че искът по чл. 135 ЗЗД
е облигационен, а не вещен. Безспорно е в теорията и съдебната практика, че и
кредиторът по непарично вземане, включително и такъв по предварителен договор
може да иска обявяване за относително недействителна на сделка, която го
уврежда /ПП-1-65/. В мотивите към т. 2 от ТР №
2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е разгледано
съотношението между искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и искът по чл. 135 ЗЗД. Прието е, че за кредитора по предварителния
договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск и съответно
успешното му провеждане дава възможност да се обяви за окончателен сключеният
преди увреждащата сделка предварителен договор, поради което производството по чл. 135 ЗЗД
се явява преюдициално спрямо производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
При това положение, разглежданите конститутивни
искове са предявени при наличие на правен интерес като абсолютна положителна
процесуална предпоставка.
По
съществото на спора:
На първо място, следва да се отбележи, че при
изследване на спорното правоотношение съдът не е обвързан от депозираното и
оттеглено признание на исковете от ответниците /175 ГПК/. Отделно от това, в
производството по чл. 19, ал.3 ЗЗД съдът дължи служебно произнасяне по въпроса
дали са налице предпоставките за
прехвърляне на собствеността по нотариален ред , вкл. дали отчуждителят е
собственик на имота /чл. 363 ГПК/.
Отчуждителят И. се легитимира като собственик на
имота въз основа на саморъчно завещание от 08.09.2004 г. на покойната Тодорка И.
***, починала на 15.02.2005 г., отворено и обявено на 10.10.2014 г. от нотариус
Александър Чакъров, вписан под № 310 на Нотариалната камара, с район на
действие РС-София, с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 10.10.2014
г., вписано под № 2426/20.10.2014 г., вписано в СВ – Добрич с вх. № 9722, акт №
200, том XVI, дело № 4229.
С влязло в сила решение № 720/20.06.2019 год.,
постановено по гр.д.№ 455/2016 год. по описа на РС – Добрич е отхвърлен
предявения от „Луколус 65“ ЕООД,
гр.Добрич срещу ЕТ „Тошко Георгиев – Тера – Даниела Георгиева“, гр.Добрич иск с
правно основание чл. 108 ЗС с предмет
процесния имот. В решаващите си мотиви
РС е приел, че ищецът „Луколус 65“ ЕООД
не е доказал автентичността на саморъчното завещание, извършено в полза на
неговия праводател К.Б.И.. Последното не е породило предвиденото в закона
правно действие, поради което и ищецът не може да се легитимира като собственик
на вещта. Праводателят му К.Б.И. не може да прехвърли в полза на ищцовото
дружество права, които сам не притежава.
Не се спори, че решението е произнесено при
участието на „Нели 2011 БГ“ ЕООД като трето лице –помагач на страната на ищеца.
При това положение, същото обвързва настоящия ищец, на основание чл. 223, ал.1
и ал.2 ГПК.
Така установената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
По преюдициалния иск с правно основание
чл. 135 ЗЗД:
Авакуваната разпоредителна сделка, макар и
действителна, не е произвела правно
действия по прехвърляне на собствеността между отчуждителя К.Б.И. и купувача
„ЛУКОЛУС 65“ ЕООД гр. Добрич. Горното следва от постановеното и коментирано
по-горе решение № 720/20.06.2019 год., постановено по гр.д.№ 455/2016 год. по
описа на РС – Добрич, обвързващо ищцата по реда на чл. 223, ал.1 и ал.2 ГПК.
Основна материалноправна предпоставка за
основателността на Павловия иск е атакуваната сделка да има увреждащ характер
спрямо ищеца - кредитор. Увреждащият
характер липсва, когато сделката е недействителна /Решение № 104/02.07.2020 г. по гр. д. № 2913/2019 г. на ВКС, IV г. о./.
Липсва увреждане и когато сделката не е произвела транслативен ефект, тъй като
праводателят не е собственик на вещта. По изложените съображения предявеният
иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е неоснователен.
По иска с
правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД:
Предпоставка за уважаването на предявения иск е
вещта – предмет на предварителен договор да съставлява част от патримониума на
прехвърлителя. За посочената предпоставка съдът следи служебно – чл. 363 ГПК.
Съобразно решение № 720/20.06.2019 год., постановено
по гр.д.№ 455/2016 год. по описа на РС – Добрич, обвързващо ищцата по реда на
чл. 223, ал.1 и ал.2 ГПК, праводателят К.Б.И. не се легитимира като собственик
на вещта, тъй като саморъчното завещание в негова полза е неавтентично. На
посоченото основание предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД следва
да бъде отхвърлен без да се изследват по същество останалите предпоставки за
основателността му.
С оглед на изложеното, постановеното решение на ДОС
следва да бъде потвърдено, макар и по различни съображения.
Ответниците – въззиваеми не са представили
доказателства за сторени разноски във въззивното производство, поради което и
съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 63/21.04.2017 год., постановено по т.д.№ 186/2016 год.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: