Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С.,07.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията М.Кузманова гр.
дело № 7900 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.2,ал.1,
т. 3 пр.1 ЗОДОВ.
Ищецът твърди в ИМ,че на 09.04.2010 г. е бил задържан за срок от 24 часа на
основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР за проверка на извършено престъпление по чл.
354а НК. На 13.04.2010 г. му е била наложена постоянна мярка „Задържане под
стража“, която на 04.11.2010 г. е изменена в „Парична гаранция“. Наложена му е
била и принудителна административна мярка „Забрана за напускане пределите на Р
България“. Заявява, че в периода 09.04.2010 г. - 19.02.2013 г. е несправедливо
обвинен в престъпление, което не е извършвал, приключило с присъда № 2/19.02.2013
г. В резултат на незаконните действия по повдигане и поддържане на обвинението
бил в непрекъснат стрес, рязко се
влошили отношенията с жената, с която е живеел на семейни начала и след
освобождаването му от затвора тя го напуснала,бил в тежко финансово положение. Подробно
описва понесените неимуществени вреди,настъпили в резултат на неоснователно
воденото наказателно производство за които претендира обезщетение в размер на 30
000 лева, ведно със законната лихва от 09.04.2010 г. Претендира
за разноските.
Ответникът в писмения отговор в срока по чл.131 ГПК
оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че не са представени
доказателства във връзка с изложените твърдения в ИМ, лихвата се търси от
дата, предхождаща влизането в сила на оправдателния съдебен акт.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното НОХД №С-77/2012
на СпНС се установява, че ищецът е бил задържан за срок от 24 часа със
заповед за задържане на лице на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР за проверка
на извършено престъпление по чл. 354а НК, като на същата дата с постановление
на СГП му е определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за 72 часа.
На 13.04.2010 г. му е наложена постоянна мярка „Задържане под стража“, която на
04.11.2010 г. е изменена в мярка за неотклонение „Парична гаранция“. Наложена
му е била и принудителна административна мярка „Забрана за напускане пределите
на Република България“.
На 19.02.2013 г. е постановена
присъда №2 от 11 състав на Специализирания наказателен съд, с която ищецът е
оправдан по повдигнатото му обвинение.
От показанията на св.П. се установява,че след задържането на ищеца за
7 месеци във връзка с обвинението му, бил отслабнал със 17 кг. не спял, не се
хранил, искал да бъде сам. Завела го при лекар, който му предписал много силни
лекарства - ксанакс и лексотан, със зелена рецепта и които тя му давала
редовно. Живял при нея и тя го издържала, защото семейството му не го приело, приятелите
му не искали да контактуват с него, бил
неспособен да започне работа и тя е била единствения роднина, който допускал до
себе си. За задържането разбрала от приятелката на ищеца, която след това го
напуснала и се оженила.
От заключението на в.л. д-р С.
–психиатър,се установява,че при изследването в момента не се установяват
обективни белези на актуално психическо разстройство при освидетелствания. Ищецът
е споделил параноялни изживявания, които
вероятно имат свръхценностен характер и са свързани с реални събития и
създадена обстановка около него. Започнал да пие лекарства на „билкова основа“,
но само при нужда, не се е консултирал със специалист психиатър. В заключението
на експертизата е посочено, че в резултат на психотравмично преживяване,
свързано със задържането му в ареста и неоснователното обвинение ищецът е
развил ПРОТРАХИРАНА ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ с параноялни елементи, продължила около 1
година и 4 месеца, ако се приемат показанията на свидетелката.
От приложеното писмо от
Многопрофилна болница за активно лечение
и психиатрия „ Свети Наум“ е видно,че
ищецът не е постъпвал на лечение и не се води на отчет.
Съдът не кредитира показанията на
св. П.,че лично завела ищеца при нейния лекар,който изписал лекарствата ксанакс
и ликсотан, които лекарства впоследствие били изписвани от лекар психиатър от
Клиниката на 4 ти километър, тъй като те не кореспондират с доказателствата по
делото и заключението на в.л. С..
Предвид така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта.
Съгласно ТР № 3/22.04.2005г по гр.д. №
3/2004г на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл.
2 ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република
България, която е единно и централизирано юридическо лице /чл.
7 ЗОДОВ/. С оглед дадените разяснения предявеният иск е
предявен срещу надлежна страна и следователно допустим.
По основателността
Основателността на иска по чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на
следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е повдигнато обвинение в извършване
на престъпление от общ характер,2/ наказателното производство срещу същия да е
приключило с постановяване на оправдателна присъда, 3/наличието на вреди и 4/между незаконното обвинение и
вредите да е налице причинно-следствена връзка.Посочените елементи от ФС следва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест – чл.154 ал.1 ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна,без да е необходимо виновно причиняване на вредите от
длъжностните лица- чл.4 ЗОДОВ.В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от
незаконното задържане под стража.
По делото безпорно е
установено, че спрямо ищеца е налице незаконно задържане под стража за срок от
09.04.2010 г. – 04.11.2010 г. по НОХД №С-77/2012 г. приключило с постановена на
19.02.2013 г.оправдателна присъда и влязла в сила на 07.08.2013 г .С
присъдата е прието,че ищецът не е извършил престъплението за което са му
били повдигнати обвиненията, а не е оправдан поради недоказаността им.
Спорни между страните са въпросите за вида и характера на твърдените
неимуществени вреди,за наличието на причинна връзка между тях,както и за
размера на дължимото обезщетение.В това отношение съдът намира следното:
В хипотезата на чл.2, ал.1,т.3,пр.1 ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за неимуществени вреди в рамките на
обичайното и без да са налице други доказателства, освен такива за установяване
на основанието за възникване на отговорността.В този смисъл е решение №
55/11.03.2013 г. по гр.д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС,ГК ІV ГО.
В настоящия случай от показанията на св.П. и заключението на
в.л. д-р С. се установи, че повдигнатото
обвинение е довело до негативни промени у ищеца, който е почувствал стрес, здравословно
се променил, отслабвайки със 17 кг., изолирал се социално, отношенията със
жената с която живеел на съпружески начала се влошили и след освобождаването му
го напуснала. В конкретния случай за установяване на преживените от ищеца негативни
емоции съдът кредитира показанията на св.П. базиращи се на
непосредствените й впечатления и факта, че ищецът е живял в
нейния дом (първа братовчедка на ищеца)с оглед съвкупната преценка на всички
доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, независимо че роднинска връзка между ищеца и
свидетелката не се доказа с оглед представените: справка от
НБД Население и справката за съдимост,
според които бащата на П. е неизвестен. Съдът приема,че психическото състояние
на ищеца е изразено в развитието на
ПРОТРАХИРАНА ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ с параноялни
елементи установено от в.л. Заключението на в.л. д-р С. с дългогодишна
психиатрична практика се базира и на извършения преглед и освидетелствуване на
ищеца. Поради това съдът намира иска за
доказан по основание.
За определяне справедливия размер на
обезщетението съдът намира,че по делото не се установи извън горните вреди
ищецът да е претърпял други такива в причинна връзка с воденото срещу него
наказателно производство. Недоказани останаха и твърденията в ИМ за уронване
доброто му име и достойнството в обществото сред приятели и познати, както и
невъзможността му да работи и издържа семейството. Недоказани останаха
твърденията на ищеца в ИМ, че е провеждал лечение с медикаменти във връзка със силния стрес и психо – емоционалното му
разстройство, безпокойството и страха от несправедливо осъждане. Конкретно
недоказани останаха и твърденията за влошаване здравословното му състояние вследствие
престоя в ареста. По делото няма представена медицинска
документация, за прием на медикаменти за лечение на стреса и псхическото му
разстройство. Не е безпорно установено, че психиката на ищеца е засегната в
степен по висока от обичайното засягане в тези случаи.
Наказателната репресия спрямо ищеца е започнала със задържането за 24
часа, като мярка по ЗМВР.Впоследствие е привлечен като обвиняем с постановление
от 10.04.2010 г. и му е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража “с
определение на СГС от 13.04.2010 г. за
период от близо 7 месеци.Общата продължителност на наказателното производство(
ДП № ЗМ 182/10 г. от 09.04.2010г. – 07.08.2013 г.) - 3години и 4 месеци е в границите на разумния срок за
продължителност на производствата по такива обвинения. Няма данни в този период
за извършване други процесуално следствени действия с участието на ищеца. Безпорно
е, че по време на целия период на наказателното производство включително и
задържането му под стража ищецът е търпял негативни психически изживявания и
стрес досежно качеството му на подсъдим и свързаната с това възможност за
налагане наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 12 години. Видно от
заключението на д-р С. депресивните реакции са продължили само 1 година и 4
месеци.
От представената справка за
съдимост от РС- Лом от 28.07.2017 г. е видно, че ищецът е осъден за участие в организирана престъпна група за
извършени 10 на брой престъпления. Следва да се разграничат тези престъпления,
които са в резултат на друго негово
неправомерно поведение, установено по НОХД № 2778/2016 г. на Сп.НС и касаят
периода 2012 – 2014 г., по което обаче
няма мярка „задържане под стража“ и му е
наложено наказание лишаване от свобода 3 години отложено за срок от 5 години
съгласно споразумението от 24.10.2016 г.
Комплексното зачитане на
всички посочени по горе обстоятелства налагат извода, че справедливия паричен
еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца е в размер 5 000 лв. ведно със законната лихва от влизането в сила на оправдателната присъда-
07.08.2013 г.
До пълния предявен размер –
30 000 лв. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на
разноските:
Ищецът е освободен от ДТ и
разноски по чл.83 ал. ГПК
Ответникът
следва да заплати на адв. С.К. от САК адв.възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ищеца по чл.38 ал.2 ЗА в размер на 580 лв.
Ответникът следва да заплати
по см.СГС на осн. чл. 78 ал.6 ГПК ДТ и разноски по делото в размер на 510 лв
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.с адрес
гр.С.,*** да заплати на П.А.П. ЕГН **********,*** със съд.адрес ***
К.Н. – К.,*** на основание чл. 2, ал.1,
т.3, пр.1 ЗОДОВ сумата 5 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди от обвинение
в престъпление по чл.354а ал.1 и ал.2 НК, приключило с оправдателна присъда, постановена
на 19.03.2013 г. по НОХД С-77/2012 г. по описа на Сп.НС,влязла в сила на 07.08.2013
г. ведно със законната лихва върху тази сума считано от 07.08.2013 г. като ОТХВЪРЛЯ иска в разликата му над
5 000 до предявения размер – 30 000 лв.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.с адрес
гр.С.,*** да заплати на адв. С.К.Н. – К.,*** на основание чл.38 ал.2 ЗА
сумата 580 лв.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б.с адрес гр.С.,*** да заплати на основание чл. 78 ал.6 ГПК ДТ и разноски
по делото в размер на 510 лв
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: