Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.
Велинград, 26.03.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
V-ти граждански състав, в публично заседание на петнадесети март през две
хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1726 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ; чл.344, ал.1, т.2 от КТ, чл.344, ал.3 КТ, вр. чл.225 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
на А.П.А., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв.Д.К.-П., против
ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „Чепино“, като ТП на ЮЦДП –Смолян, с адрес на
управление гр.Велинград,кв.”Индустриален”, п.к.15, представляван от директора Д.К..
Предявени са обективно съединени искове за
признаване на уволнение извършено със Заповед № РД 05-556/31.10.2017г. за
незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане
на ответника да заплати 8190,0лв. – обезщетение за оставане без работа шест месеца
и в периода от 18.12.2017г. до 18.06.2018г. поради незаконното уволнение, ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на срочен трудов
договор № 34/24.06.2016г. е заел длъжността „зам.директор” в ответното ТД
„ДЛС-Чепино“. По силата на ДС № 122/07.12.2016г. срочния трудов договор се
преобразувал в такъв за неопределено врем. На 29.08.2017г. заболял и излязъл в
отпуск по болест, което продължило непрекъснато до 25.12.2017г. За този период
били издадени на ищеца няколко болнични листове – 6 бр., които не били оспорени
от работодателя. На 21.12.2017г. ищеца извършвал справка в интернет страницата
на НОИ и НАП, за да провери регистриран ли е поредния му болничен лист. Тогава
установил, че в регистъра на НАП трудовия му договор фигурирал като прекратен,
считано от 01.11.2017г. Останал учуден, тъй като не му била връчвана
уволнителна заповед, нито бил уведомен такава да издавена.
Това накарало ищеца да се обади в
стопанството и да попита дали наистина се води като уволнен. В телефонен разговор
му било обяснено, че се счита за уволнен от 01.11.2017г.,а уволнителната
заповед му била връчена чрез Нотариус.
Понеже А. не се бил срещал с Нотариус, и не
му била връчвана от такъв уволнителна заповед, веднага подал молба до
ДЛС-Чепино с вх.№5648~1/21.12.2017г., с която поискал да му се предоставят
копия от уволнителната заповед и съставените нотариални документи. Такива копия
му били предоставени на същия ден, като ищецът се подписал за получаването им.
Пълният набор предоставени му копия включвал:
1. Заповед №РД 05 - 556/31.10.2017Г. на
Директора на ДЛС Чепино за прекратяване на трудовия договор с А. на основание
чл.328, ал.2 от КТ, с посочени причини: "Сключване на договор за
управление №2/11.04.2017г. между "Южноцентрално държавно предприятие"ДП
гр.Смолян и инж.Д. Н.К., по силата на който съм поел ръководството и
представителството на ТПДЛСЧепино" в съответствие с чл.174(1), т.6 отЗГ')
2. Нотариална покана рег.№1917, том.1, акт 68
от 31.10.2017г. по описа на Нотариус рег.№649 - Е.Ч.с район на действие - PC
Велинград. Същата била адресирана от ДГС-Чепино до А.А. и в нея се излагало, че
"Поради продължителното Ви отсъствие от работа, на база издадени болнични
листове, с настоящата покана Ви връчвам Заповед №РД 05 - 556 от 31.10.2017год.,
с която в качеството си на директор на ТП ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО
"ЧЕПИНО" и на основание чл.328, ал.2 от Кодекса на труда, прекратявам
трудовото Ви правоотношение, считано от 01.11.2017г.. С настоящата покана
прилагам цитираната по-горе Заповед в оригинал."
На гърба на нотариалната покана се съдържало
нотариално удостоверяване със следния текст: На 19.12.2017г., Е.Ч., нотариус с
район PC ВЕЛИНГРАД, с рег.№649 на Нотариалната камара, удостоверявам връчването
на екземпляр от тази нотариална покана на адресата: А.П.А., ЕГН ********** на
основание чл.47, ал.5 и ал.б от ГПК чрез залепване на уведомление."
3. Уведомление по чл.47, ал.2 от ГПК.
адресирано от Нотариус Е.Ч.рег.№649 до А.А. със следното съдържание:
"Уведомявам Ви, че в кантората ми находяща се в гр.Велинград, на бул.
"Сьединение"№105 е депозирана Нотариална покана, изведена в общия ми
регистър под №1917, том 1 акт.№ 68. Поканата можете да получите в двуседмичен
срок от днес 02.12.2017Г."
4. Протокол за връчване на нотариална покана
със следното съдържание: "Днес, на 19.12.2017г. /деветнадесети декември
две хиляди и седемнадесета/ година, аз Е.Ч.- Нотариус, с рег.№649 на
Нотариалната камара, район на действие - PC Велинград, в кантората ми в
гр.Велинград, на бул."Съединение"№105, на основание чл.47 от ГПК,
съставих този протокол за връчване на нотариална покана представена ми от
директора на ТП ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО "ЧЕПИНО“, Булстат 2016195800244,
на лицето А.П.А., ЕГН **********,***. Посетих посочения адрес три пъти,
съотьветно на 31.10.2017год., на 02.11.2017год, както и на 02.12.2017год.
(събота). Нито адресата, нито друг член на неговото домакинство беше намерен на
посочения в поканата адрес и не се намери лице, което да е съгласно да получи
поканата със задължение да и я предаде. След направена справка в система
"ГРАО" и "НБД Население” установих, че посочения в нотариалната
покана адрес, съвпада с този от регистъра на "ГРАО" и "НБД
Население". На 02.12.2017г. залепих уведомления на входната врата на
сградата и на желязната врата към двора. В уведомленията посочих, че нотариалната
покана е оставена в нотариалната ми кантора, находяща се в гр.Велинград, бул.
"Сьединение"№105, както и че тя може да бъде получена там в
двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Представител на адресата А.П.А.
не се яви да получи книжата в законовия 14- дневен срок. Установих, че
двуседмичния срок за получаване на книжата е изтекъл на 18.12.2017год., поради
което на основание чл.47, ал.5 и ал.б от ГПК, считам нотариалната покана за
редовно връчена и същата следва да бъде надлежно оформена и изпратена на
подателя."
Счита тази заповед за незаконосъобразна, по
следните съображения: Първо- уволнителната заповед не била надлежно връчена на
ищеца, тъй като не бил спазен реда по чл.47 от ГПК – да бъде търсен в
продължение на един месец, и ако не се намери лице съгласно да получи съобщението,
тогава да се залепи уведомление. А невъзможността да се намери на посочения
адрес се констатирала най-малко с три посещения на адреса с интервал от една
седмица между тях, като поне едно е в неприсъствен ден. В случая адреса на А. бил посещаван три пъти
и между първото и последното посещение /31.10.2017г.-02.12.2017г./ имало период
от 1 месец. Между първото и второто посещение на 02.11.2017г. обаче нямало
интервал от една седмица. А и нотариуса не бил удостоверил дали има достъп до
пощенска кутия и пуснато ли е уведомление в нея. Поради което и счита, че неоснователно
нотариуса е пристъпил към залепване, а в резултат към момента уволнителната
заповед не била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Освен това сочи, че от самото уведомление по
чл.47, ал.2 ГПК не ставало ясно от кого е поканата, тя да е адресирана до А. и
към нея да има приложение, представляващо уволнителна заповед. Така дори да бил
получил уведомлението ищеца нямало как да разбере, че следва да получи
уволнителна заповед. А неявяването пред нотариуса неможело да се третира като
съзнателен отказ да я получи.
Посочените нарушения, обуславяли незаконност
на уволнението и налагали неговата отмяна.
На второ място счита уволнителната заповед за
незаконна, тъй като дори да се приемело, че горепосочените пороци не са налице
и нотариалната покана, ведно с уволнителната заповед са връчени на 18.12.2017г.
, то работодателят, бил е приел, че трудовото правоотношение е прекратено не от
тази дата а от 01.11.2017г., след като е изпратил в НАП уведомление за
прекратяването му, считано от нея. Следователно в нарушение на чл.335, ал.2, от КТ, без да е било връчено предизвестие или заповед за уволнение, работодателят
е приел, че на 01.11.2017г. трудовият договор на ищеца е бил прекратен.
Това намира да е самостоятелно основание за
отмяна на уволнението като незаконно.
Настоява се на това, че и към настоящия
момент уволнителната заповед продължавала да не е връчена на ищеца, тъй като му
било предоставено само фотокопие от същата.
На трето място счита уволнителната заповед за
незаконна, тъй като за работодателя не било възникнало право на уволнение по
реда на чл.328, ал.2 КТ. В тази връзка твърди следното: Договорът за
управление, с който Д.К. бил назначен за директор на ДЛС-Чепино не съдържал
бизнес задача с конкретни икономически показатели, поради което същият не
представлява договор за управление, годен изобщо да породи право на уволнение
по чл.328, ал.2 от КТ. Това било така, тъй като всеки договор за управление
следвало да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които
управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност,
рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни
места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият
бил длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни
по време на действие на договора. Наличието на нова бизнес програма било
условие за упражняване правото по чл.328, ал.2 от КТ, тъй като само при наличие
на такава за назначения по договор за управление възниквала възможността за
сформиране на нов управленски екип. В случая новоназначения директор на ДЛС
Чепино не бил приел нова бизнес програма, поради което за него не била
възникнала възможност за сформиране на нов управленски екип, респективно не е
възникнало право за извършване на уволнение на основание чл.328, ал.2 от КТ.
На четвърто място счита уволнителната заповед
за незаконна, тъй като съгласно чл.29, т.б от Правилник за организацията и
дейността на „Южно- централно държавно предприятие", представляващо
Приложение към Заповед №РД 04-5/10.10.2017r., който правилник бил обявен в
Търговски регистър по партидата на ЮЦДП - Смолян, Директорът на териториално
поделение на държавното предприятие „съгласува с директора на държавното
предприятие назначаването и освобождаването на заместник-директора и главния
счетоводител на поделението". При което за да бъде законно уволнението на
заместник-директор на териториално поделение на ЮЦДП, каквото поделение се
явява ДЛС-Чепино, същото следвало да е било съгласувано с директора на ЮЦДП.
Подобно изискване съществувало и като клауза и в договора за управление на
директора на ДЛС-Чепино.
В случая уволнението на А.А. не е било
съгласувано с директора на ЮЦДП- Смолян, което намира за самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на същото като незаконно.
Твърди също, че след уволнението А. е останал
без работа и доходи. Последният месец, предхождащ месеца на уволнението, в
който имал отработен пълен работен месец бил месец юли 2017г. Начисленото му
БТВ за този месец възлизало на 1365.00лв. При което и за период от б месеца,
считано от датата на уволнението работодателят му дължал обезщетение по
чл.225,ал.1 от КТ в размер на 8 190лв., заедно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Твърди също, че и настоящия момент
работодателят не е оформил и предал на ищеца трудовата му книжка с нанесени
вписвания, касаещи прекратяване на трудовия му договор.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска признаване на уволнение извършено със Заповед № РД 05-556/31.10.2017г. за
незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане
на ответника да заплати 8190,0лв. – обезщетение за оставане без работа шест
месеца и в периода от 18.12.2017г. до 18.06.2018г. поради незаконното
уволнение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане. Претендира и разноски.
В
определения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез представителя по
закон вр.и.д директор Д. Маргаритов, в който не оспорва допустимостта на
исковете, но оспорва тяхната основателност. Не оспорва ищецът да е работил по
трудов договор в ответното териториално поделение и да е заемал длъжността
„зам.директор”. Който и ТД да е прекратен с издаването на оспорената Заповед №
РД 05-556/31.10.2017г. и на осн. чл.328, ал.2 КТ.
Намира исковете за неоснователен поради
следните съображения:
За да бъде законосъобразно прекратяването на
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 от КТ било необходимо да са налице
и следните предпоставки:1. Да е
сключен договор за управление на предприятието; 2. Уволненият служител да е от
„ръководството на предприятието“ 3. Уволнението да е извършено в срок не по-късно
от 9 месеца след датата на започване изпълнението на договора за управление.
В атакуваната заповед било посочен изрично да
е сключен договор за управление №2/11.04.2017г . От текста му било видно, че
“Южноцентрално”ДП-гр.Смолян., представлявано от директора на предприятието е
възложил на Директора на ТП ДЛС ,Чепино“ да ръководи и представлява ТП ДЛС
„Чепино“, съгласно чл.173, ал.З от ЗГ. Съобразявайки статута на Държавните
ловни стопанства и възложената им дейност - териториални поделения на държавните
предприятия по чл.163 от ЗГ, които осъществяват функциите на държавното
предприятие в определения им район на дейност, като : сключват от свое име, за
своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори в рамките на
предоставените им от закона и от Директора на държавното
предприятие правомощия; водят счетоводство и представят в централното
управление изготвените годишни финансови отчети, имат свой печат, водят от свое
име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела; са работодатели по смисъла на §
1, т.1 от ДР на КТ; разчитат се самостоятелно с общинските бюджети във връзка
със заплащане на местни данъци и такси, като също така могат да кандидатстват
по оперативни програми, както и по международни, национални и регионални
търгове и програми и могат да бъдат равнопоставени участници и възложители в
процедури по ЗОП, с изключение на такива с предмет инвентаризация и изработване
на горскостопански планове и програми-чл.174 от ЗГ/, т.е че са създадени за
осъществяване управлението и стопанисването на горските територии. Съобразно
разпоредбата на чл. 173, ал. 3 ЗГ - Директорът на държавното предприятие
сключвал договори за управление с директорите на териториалните поделения, за
срок 5 години.
Неоснователно намира твърдението на ищец, че
договорът не е за управление, тъй като не било уговорено изпълнението на бизнес
програма, съдържаща конкретни икономически резултати, които директора следвало
да осигури и постигането на определени стопански резултати.
Естеството на договора се определяло не от
названието, което му е дадено от страните, а от уговорените насрещни права и
задължения. Подписаният договор за управление №2/11.04.2016г. съдържал в себе
си реквизита и характеристиките на договор за възлагане на управление по
следните причини:
1. Размерът на месечното възнаграждение на
директора и изпълнител по договора за управление, се определяло не като трудово
възнаграждение, а при условията и по ред определени в Наредба № 22/14.12.2012
г. за условията и реда за определяне на средствата за работната заплата в държавните
предприятия по чл. 163 ЗГ и в техните териториални поделения, и е в зависимост
от постигнати стопански резултати - чл. 3 от Договора.
2. Предвидено било и внасяне на определена
сума от ръководителя при сключване на договора за управление, като гаранция за
качествено изпълнение - чл. 16 от Договора.
3. Като директор и изпълнител по договора се
поемало задължение да се изготви годишен финансов план за ДЛС ,Чепино“, който
финансов план, съгласно чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗГ се приемал от управителният
съвет на държавното предприятие. А съгласно чл. 172, ал. 1 ЗГ се утвърждавал от
Директора на държавно предприятие - възложител по договора за управление. В
договора била предвидена и възможност за едностранно и без предизвестие
прекратяване на същия от възложителя при действие или бездействие от страна на
изпълнителя, довели до виновно неизпълнение на финансовите резултати на
териториалното поделение или при неизпълнение на утвърдения финансов план за
дейността на същото - чл. 21, ал. 1 т. 4 и т. 5. Същевременно финансовият
резултат и изпълнението на възложените дейности формирали средствата за работна
заплата в конкретното териториалното поделение - аргумент чл. 175, ал. 3 ЗГ.
На второ място в случая не се касаело до
възлагане управление на търговско дружество, а на държавно предприятие с особен
статут. Поради което и очакваните от управлението му резултати били специфични.
А и възлагане на управлението му посредством сключване на договори за
управление с Директора било предвидено в самия закон /чл.173, ал.З от ЗГ/.
Задължението за постигане на определен стопански резултат бил възможен, но не
задължителен елемент от съглашението между страните /в този смисъл определение
№35/15.01.2013г. на ВКС по гр.д. №666/2012г., 3 г.о./. Освен това в случая,
както посочил по-горе било предвидено изпълнението на определени стопански
цели, съобразени със спецификата на ДЛС /изпълнение на финансовия план/.
Предвид тези аргументи, намира за
неоснователно твърдението, че договорът не бил такъв за управление, тъй като с
него не било уговорено постигането на определени стопански резултати, поради
това, че не се касае до възлагане управление на търговско дружество, а на
държавно предприятие с особен статут. Касаело се именно за такъв договор, тъй
като в договора за управление изрично било предвидено изпълнение на определени
стопански цели, съобразени със спецификата на дейността на ДЛС - под форма на
изпълнение на финансов план. Че договорът, сключен на основание чл.173, ал.З от
ЗГ, е такъв за управление с облигационен характер, а не трудов се поддържало и
от най-новата практика на ВКС на РБългария /Определение №600/09.12.2013г. по
ч.гр.д.№7162/2013г.,1г.о.; определение №313/27.04.2012г. по ч.гр.д.№261/2012г.,
4 г.о., последното задължително по своя характер/. Прието било, че не е налице
пречка, не само когато отделен закон изрично го урежда, да бъде сключен договор
за управление на държавно и общинско предприятие, тъй като тези предприятия
имали стопански цели, макар и създадени за задоволяване на някаква обществена
потребност.
II. Второто
необходимо обстоятелство, за да е законно уволнението по чл. 328, ал.2 от КТ
било инж. А.А. да се явява служител от ръководството на предприятието.
Териториално поделение Държавно ловно
стопанство „Чепино” безспорно представлявало предприятие по смисъла на §1 т. 2
от ДР на КТ , а освен това имало качеството на работодател по смисъла на § 1
т.1 /като поделение на юридическото лице „Южноцентрално държавно предприятие”,
гр. Смолян (чл. 164, чл.1 от ЗГ и чл. 2, ал.1 и чл. 24, ал.1 от Правилника за
организацията и дейността на „Южноцентрално държавно предприятие”).
Съгласно легалното определение на понятието
"ръководство на предприятието", дадено в §1, т.З от ДР на КТ, в
ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите
заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия
процес. Тъй като ищеца инж. А.А. е заемал длъжност „заместник директор на ТП
ДЛС Чепино“ то счита за безпорен факта, че ищецът се явява служител от
ръководството на предприятието. Това било видно и от задълженията му по
процесното трудово правоотношение, изложени в длъжностната му характеристика.
III. Последното
обстоятелство за законността на уволнението по чл. 328, ал.2 от КТ -
уволнението да е извършено в срок не по-късно от 9 месеца след датата на
започване изпълнението на договора за управление. Считам, че представения от
нас като доказателство договор за управление №2/11.04.2017г. и представената от
ищеца като доказателство заповед № РД 05-556/31.10.2017г., безспорно доказват,
че уволнението е извършено в 9-месечния законоустановен срок.
Относно твърдението на ищеца за липса на
мотиви в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение считам, че
при уволнение на основание чл. 328, ал.2 от КТ преценката на директора на
ДЛС”Чепино” не подлежи на съдебен контрол и поради това няма изискване за
мотивиране на заповедта за уволнение с обосноваване на причините за решението
му.
Целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е
да се даде възможност на ръководител, комуто е възложено постигане на
определени показатели по ефективното управление на конкретно предприятие
изпълняващо стопанска задача, да си подбере екип от сътрудници.
В предвид на горе изложеното смятам искането
на страната ищец за разпит на свидетел, относно изясняване на причините за
уволнението, за неоснователно. Не е необходимо да се изясняват фактите относно
причините за уволнението, след като чл.328, ал.2 от КТ не изисква ръководителя
на предприятието/ поделението/ да посочва мотиви за предприетото уволнение.
Инж. А. е предоставил четири болнични листа
пред ТП ДЛС „Чепино“ до датата на издаване на Заповед №РД 05-556 от
31.10.2017г.,1. Болничен лист №Е201784856557 , 2. Болничен лист №Е20171393798,
3. Болничен лист №Е20171200406, 4. Болничен лист №Е20176008454, като обхващат
периода от 29.08.2017 до 21.11.2017г. Споменатите болнични листове са
представени като доказателство от ищеца.
В горепосочените болнични листове са посочени
три различни заболявания - остър бронхит, остър лимфаденит на лицето, главата и
шията и огнищно хориоретинално възпаление на ДО, като за всяко едно от
заболяванията, като режим на лечение е посочено - Домашен амбулаторен.
Различните диагнози посочени в болничните
листове е навело директора на ТП ДЛС ,Депино“ до заключението, че ищеца ще
продължава целенасочено да взима болничен , до изтичането на девет месеца от
сключването на Договор за управление №2/11.04.2017г между Директора на ТП ДЛС
„Чепино“ и Директора на ЮЦДП - гр. Смолян. Това е довело до решението трудовото
правоотношение между стопанството и ищеца да бъде прекратено по време на
неговия болничен. При уволнение по разпоредбите на чл.328, ал.2 от КТ служителя
не се ползва със защитата на чл.ЗЗЗ от КТ.
Взело се е в предвид ,че в болничните листове
е упоменато, че режима на лечение е домашен амбулаторен, от което се е извел
извода, че лицето се лекува в домашни условия и може да бъде намерено в дома
си.
На база посочените обстоятелства е взето
решението да бъде издадена заповед за уволнение, която да бъде връчена в дома
на инж. А. с Нотариална покана връчена от нотариус.
Заповедта за уволнение № РД 05-
556/31.12.2017г. на основание чл 328, ал.2 от КТ е дадена на Нотариус Е.Ч., с
рег.№649 на Нотариалната камара с район на действие гр. Велинград, за да бъде
връчена с нотариална покана на инж. А.А. още същия ден.
По тази причина в заповедта било записано, че
влиза в сила от 01.11.2017г.
При тези положения Директорът на ТП ДЛС
,Чепино наредил да бъде изпратено уведомление до НАП за прекратяването на
трудовото правоотношение на 01.11.2017г., като е счел, че заповедта е връчена
на ищеца. След това станало ясно, че ищеца не е намерен на домашния му адрес и
заповедта за уволнение не е връчена. Поради тази причина и второто посещение на
Нотариуса било направено на 02.11.2017г., с оглед на това разпоредбите на
чл.335, ал. 2, т.З от КТ да бъдат спазени. И при второто посещение на Нотариуса
ищецът не бил намерен в дома му. Директорът на ТП ДЛС ,Чепино“ взел всички
необходими мерки уволнението да бъде извършено по установения ред от закона,
като извършил уволнението в изпълнение на чл.328, ал. 2 от КТ и предприел
всички възможни мерки заповедта за уволнение да бъде връчена на инж. А.А. по
реда на чл. 335, ал.2, т.З от КТ.
Иска се да бъде взето предвид очевидното
укриване на инж. А., с което целенасочено е затруднил връчването на издадената
заповед за уволнение, с което да се нарушат процесуалните разпоредби за
уволнението.
Намирам за неоснователни твърденията на
ищеца, че нотариуса не е спазил точно разпоредбите на чл. 47 от ГПК при процеса
на връчване на нотариалната покана, тъй като дори и след узнаването от страна
на ищеца за уволнението и самата нотариална покана, той не е потърсил при
нотариуса оригинала на Заповедта за уволнение. Именно и поради тази причина той
не бил снабден с оригинал от заповедта, а ТП ДЛС ,Чепино“ можело да му
предостави единствено копие от Заповедта, тъй като неговия оригинал все още се
намира при нотариуса.
Счита извършеното от инж. Д.К., в качеството
му на Директор на ТП ДЛС ,Чепино“ по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ за законно
извършено, тъй като са били взети всички необходими мерки заповедта за уволнение
да бъде връчена на ищеца.
По тези съображения, като намира обжалваната
заповед за законосъобразна се иска отхвърляна на исковете като неоснователни.
В
о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.П., поддържа изцяло исковете по чл.344,
ал.1, т.1 и 2 КТ. Подробни съображения излага в защита.
В
с.з. ответникът, чрез пълномощника си юриск.П., оспорва исковете подържа
възраженията си. Ответника твърди, че е съгласувал уволнението на ищеца устно с директора на ЮДЦП-гр.Смолян.Счита също че
съгласуването или не съгласуването на уволнителната заповед не е съществен
елемент ,който да обосновава неговата незаконосъобразност,тъй като
съгласуването не било задължително. Твърди се още,че уволнителната заповед е
връчена на ищеца с нотариална покана за
връчването на което е изготвен протокол от нотариуса при което според протокола
връчването е станала на 18.12.2017 година. Последяващото получаване по молба на
ищеца на документи и копие от заповедта намира да нямат отношение към датата на
връчване на заповедта още повече, че тогава му е връчено копие,тъй като
оригинала е останала при нотариуса в нотариалното дело.независимо от
горните факти, заповедта за уволнение е
посочено, че ищеца е уволнен считано от 01.11.2017 година и за тази дата е изпратено съобщение в НАП и
същата е отразена в трудовата книжка. Иска отхвърляне на исковете с подробни
съображения в защита.
Съдът
като взе предвид твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Страните и не спорят, а и от
представените ТД № 34/24.062016г. и Допълнително споразумение към Трудов
договор № 122/07.12.2016г., както и направени записвания в Трудова книжка на
ищеца (12- 14) се установява между ищеца А.П.А. и ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО
„Чепино“, като ТП на ЮЦДП –Смолян да е съществувало трудово правоотношение за
неопределен срок, както по време на действие на този ТД и до прекратяването,
ищеца да е работил по безсрочен трудов договор , както е заемал длъжността “заместник
директор ”.
Със
Заповед № РД-05-556/31.10.2017г. (л.7) на директора на ответното ТП ДЛС
„Чепино“, на основание чл.328, ал.2 от КТ – поради сключен договор за
управление № 2/11.04.2017г. между ЮЦДП-Смолян и инж.Д.К., поел ръководството на
ТП ДЛС „Чепино“, е прекратено трудовото правоотношение на А.П.А. за длъжността
“заместник директор”, считано от 01.11.2017г.
Тази
заповед е връчена на ищеца А.А. на 18.12.2017г., с нотариална покана, съгласно
Протокол за връчване на нот.покана на нотариус Е.Ч., до колкото сам ищецът сочи
период на оставане без работа с начална дата 18.12.2017г., а ответника твърди
същото обстоятелство.
Неоснователни
съдът намира възраженията на ищеца, че уволнителната заповед е законосъобразна,
понеже не му била надлежно връчена, тъй като нотариусът не бил спазил всички
изисквания на чл.47 от ГПК, съобразно измененията му по ДВ бр.86/2017г. в сила
от 05.11.2017г. и в частност понеже било залепено съобщение по реда на чл.47,
ал.1 ГПК, без между първото и второто търсене да има интервал от 1 седмица. Действително дейността на нотариусите свързана
с връчване на книжа по нотариално дело се извършва съобразно предвидения в ГПК
ред, до колкото нотариалните производства са уредени в ГПК и няма предвиден
друг ред. А и дейността по връчване на нотариални покани предвидена в чл.592 ГПК. Съгласно чл.593 ГПК „При удостоверявания за явяване или неявяване на лица
пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол.
А за съставяне на констативния протокол се прилага чл. 580, доколкото няма
особени правила. Съставения Протокол от нотариуса отговаря по съдържание на
изискванията на чл.580 ГПК. В него се съдържат и констатации, че адресата на
нот.покана не е бил намерен, нито друго лице да я получи от установения чрез
справка негов адрес, а и не се явил да я получи в указания му 14 дневен срок,
въпреки залепване на уведомлението.
В
този смисъл и до колкото в чл. 576 ГПК изрично са посочени случаите в които
Нотариалното действие е нищожно, а това са когато нотариусът не е имал право да
го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и
когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното
явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и
чл. 589, ал. 2, каквито нарушения в случая няма, то и въпросния Протокол за
връчване на нот.покана на нотариус Е.Ч.е редовен документ и удостоверява
връчването на нотариалната покана на 18.12.2017г. на ищеца, който удостоверява
неявяването му пред нотариуса. Ищецът не е и оспорил действията на нотариуса по
предвидения за това ред в ГПК, нито е твърдял нищожност на Протокола за
връчване на нот.покана. За спазването на разпоредбите на ГПК нотариусът носи
отделна отговорност пред поискалия извършване на нотариалното действие и
дисциплинарна такава, но не и отговорност пред адресата на нотариалната
покана.
Не
съществува законово задължение за нотариуса да посочи в съобщението какво е
приложението към нотариалната покана, поради което и това възражение на
ответника е неоснователно.
Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че според представените 5 бр.
болнични листове /л.11-15/, ищецът е бил в болнични от 09.09.2017г. до
25.12.2017г. , като според последния режима на болничните в периода
06-25.12.2027г. е „домашен-амбулаторен“. Този болничен режим предполага ищеца
да се намира в дома си в периода, в който е търсен да му се връчи нотариалната
покана, но не е намерен там.
Ето
защо и следва да се приеме, че уволнителната заповед е връчена на ищеца чрез
нотариална покана на 18.12.2017г. , както всъщност и сам ищецът приема да е
станало, според изложеното от него в искова молба.
Във
всеки случай редовността на връчването на издадена уволнителна заповед има само
значение за това от кой момент настъпва нейния ефект, т.е. от кога се
прекратява трудовото правоотношение на работника, респективно има значение за
спазване срока за обжалване на уволнението. Няма обаче никакво значение за
законосъобразността на извършеното с нея уволнение, дори и да има нередовно
връчване на уволнителна заповед, то да
обоснове незаконност на самото уволнение. Следва в случая да се посочи, че
изискването за връчване на уволнителна заповед на уволнения служител, е
въведено не само за да е ясен момента от който трудовото правоотношение е
прекратено, но и за да може служителя да се запознае с причините поради които е
прекратен трудовия му договор. По делото не е спорно, че ищецът е получил
обжалваната заповед на 21.12.2017г., като му е дадено копие от нея. Това копие е достатъчно за да изпълни
функцията – запознаване, като необходима предпоставка за упражняване на правото
да се оспори уволнението. Това си право ищецът е упражнил с настоящия иск, при
което и напълно неоснователно счита, уволнението да е незаконно тъй като не му
бил връчен оригинален екземпляр от уволнителната заповед. С него той определено
е могъл да се снабди, в случай че бе отишъл при нотариуса за да я получи, още
на 21.12.2017г. или в някой от следващите дни. Неполучаването на оригинал от
уволнителната заповед, след като копие от нея е било дадено на ищеца, не в
състояние да обоснове незаконност на уволнението.
От
изложеното като мотиви в уволнителната № 75/01.03.2017г. за прекратяване на трудово правоотношение се
установява, че на заповедта е издадена на основание чл.328, ал.2 от КТ – поради
сключен договор за управление № 2/11.04.2017г. между ЮЦДП-Смолян и инж.Д.К.,
поел ръководството на ТП ДЛС „Чепино“. Тоест касае за прекратяване на трудов
договор за длъжността „зам.директор“ на ТП ДЛС „Чепино“, която не спорно да е
такава от ръководството на ответното предприятие.
Правото
на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 КТ -
поради сключен договор за управление възниква за работодателя тогава и само
тогава, когато е сключен нов договор за управление с нов управител /директор/
на предприятието, с който на новия ръководител са поставени за изпълнение нови
задачи, съобразно които и за да ги изпълни може да подбере екипа си,
респективно да прекрати ТД на служител, изпълняващ ръководни функции. А самото
прекратяване на трудовия договор на такъв е ограничено със срок от 9 месеца от
дата на сключване на новия Договор за управление.
Страните
не спорят, че бил сключен Договор за управление № 2/11.04.2017г. между
ЮЦДП-Смолян и инж.Д.К., по силата на който на Д.К. е възложено да е директор на ТП ДЛС
„Чепино“ и да го представлява и ръководи за срок от 5 години от подписването му.
Предвид
дадат на сключването на ДУ, правото на прекратяване на трудов договор на
служител с ръководни функции по чл.328, ал.2 КТ следва да бъде упражнено не
по-късно от 11.01.2018г. Този срок е спазен.
Видно
от този Договор за управление № 2/11.04.2017г. никъде в него няма текст, според
който директора да поема задължение да осъществява някаква бизнес програма,
респективно да достига някакви конкретни финансови или други параметри по време
на изпълнение на договора за управление. Единствено в чл.12.т.9 от ДУ е
посочено да изготвя и представя в централното управление годишен финансов план
на поделението, длъжностно разписание и годишен доклад за дейността на
поделението и изготвения в счетоводството финансов отчет. Дори и да мислимо,
както твърди ответника, че в договора за управление изрично било предвидено
изпълнение на определени стопански цели, съобразени със спецификата на
дейността на ДЛС - под форма на изпълнение на финансов план, след като в
изпълнение на задълженията си директора следвал да представя годишен финансов
план, то и поради това имало поставени стопански цели. По принцип изпълнението
на годишния финансов план би могло да се счете за поставена бизнес задача пред
новия управител /директор/ на предприятието в случай, че такова изпълнение му
било възложено с параметри по приетия и действащ финансов план на ЮЦДП-Смолян.
Такова възлагане обаче няма в ДУ.
От
представените от ответника писмо до ЮЦДП-Смолян с изх.№ 1293/10.04.2017г. с приложен към него Финансов план за 2017г. с
разчет по отделни видове дейности е видно такъв да е изготвен от директора на
ТП- К.Т.. Няма данни по делото, а не се
твърди назначения за директор въз основа на процесния Договор за управление №
2/11.04.2017г. - инж.Д.К. да е изготвял свой финансов план във връзка с
възложеното му управление. От ответника не са и ангажирани каквито и да било
доказателства в насока, че всъщност на новия директор са поставени за
изпълнение някакви конкретни стопански задачи, а негова е доказателствената
тежест при условията на пълно и главно доказване да установи законосъобразно
упражняване на правото на прекратяване на трудов договор на служител с
ръководни функции по реда на чл.328, ал.2 КТ, което не сторено.
В
съответствие с твърденията на ищеца се установява, че в чл.12, т.13 от ДУ на
директора на ответното ТП е вменено задължение да съгласува с директора на
Държавното предприятие освобождаването на заместник директора и главния
счетоводител. Ответника едва в хода на делото твърди, че е такова съгласуване
било направено устно. Действително не е уредено как да става съгласуването, но
дори и то да може да става устно, то доказателства в тази насока от ответника
не са ангажирани, а негова е доказателствената тежест. При което следва да се
приеме, че не изпълнено задължението за съгласуване вменено с ДУ. А то според
текста му е част от процедурата по освобождаване на заместник директор, каквато
длъжност ищецът е заемал.
Разбира
се само неизпълнението на това задължение само по себе си не може да обоснове
незаконност на обжалваното уволнение, но при липса на възложени с ДУ конкретни
бизнес задачи, което само по себе си е достатъчно да обоснове незаконност на
уволнение, в съвкупност двете още повече водят до извода, че уволнението
извършено с обжалваната заповед е незаконно и като такова подлежи на отмяна.
Следва
в случая да се отчете и обстоятелството, че уволнителната заповед е връчена на
ищеца, съобразно приетото по-горе на 18.12.2017г., но в същата е записана
конкретна дата от която ищецът е уволнен – „считано от 01.11.2017г.“, като и
същото е отразено в трудовата книжка на ищеца. Това само по себе си не може да
доведе до незаконност на извършеното с обжалваната заповед уволнение, тъй като
ефекта на уволнителната заповед настъпва от връчването й, но е предпоставка за
поправка на вписвания в трудова книжка, към което настоящото производство
обективно не е насочено.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и по изложените съображения,
съдът намира, че работодателят-ответник незаконосъобразно е упражнил
потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение на А. П. А., като
е издал Заповед № РД 05-556/31.10.2017г. и връчил такава за „уволнение” на основание чл.328, ал.2 от КТ – поради
сключен договор за управление № 2/11.04.2017г., тъй като с ДУ не е поставена
нова бизнес задача и без да получил съгласието на горестоящия орган –
ЮЦДП-Смолян и като такава подлежи на отмяна, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е
основателен и като такъв ще се уважи.
С
оглед изхода на спора по главния иск – основателност на иска по чл.344, ал.1,
т.1 КТ, то основателни се явяват и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, и
като такъв ще се уважи.
По
същите съображения основателен се явява и искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ за
присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата от общо 8190,0лв.,
обезщетение за оставане без работа в резултата на уволнението за периода от шест
месеца и за времето от 18.12.2017г. до 18.06.2018г. поради незаконно уволнение, каквото се и
установи да е настоящото.
За
доказване на обстоятелството, че ищеца е останал без работа в резултата на
уволнение от него са ангажирани доказателства, като е представил копие от
трудовата си книжка и оригинала на същата за констатации от съда в о.с.з на
15.03.2018г., Видно от Трудова книжка след направени от ответника ТП ДЛС „Чепино”
записвания на лист 18-19 от ТК, на следващи страници 20-21 няма направени
записвания за работа при друг работодател. При което безспорно се установява,
че в периода от 18.12.2017г. до 15.03.2018г. ищеца е останал без работа поради
извършеното с обжалваната заповед незаконно уволнение. А и до настоящия момент,
т.е. до постановяване на съдебното решение на 26.03.2018г.
Ето
защо и съдът приема за установено, че ищеца е останал без работа в периода от в
периода от 18.12.2017г. до 26.03.2018г. /до когато съдът може да вземе предвид
настъпили факти и обстоятелства/, а в останалата част и за периода от 27.03.2018г.
до 18.06.2018г. като не доказано
оставане без работа в резултата на незаконното уволнение, искът е неоснователен.
За
установяване размера на претендираното от ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
по делото е изслушана и приета неоспорена от страните ССЕ изготвена от вещото
лице Т., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от
заключение по ССЕ за последния пълен работен месец юли 2017г. на ищеца А. е
начислено и той е получила БТВ в размер на 1365,0лв., формирана от ОТВ от 1300,0лв.
и ДТВ /клас/ от 65,0лв., съгласно правилото на чл.228 КТ. За оставане без
работа в период от 6 месеца ищеца има право на обезщетение в размер на 8190,0лв.
При
БТВ от 1365,0лв. за времето от 18.12.2017г. до 26.03.2018г., включващо три пълни
месеца и 6 раб дни от м.03.2018г. при общо 22р.дни в този месец и при дневна
ставка от 62,05лв. -ищецът има право на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер
на 4467,30лв. = /3х1365,0лв.+6х62,05лв./. При което и има право на обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ за периода от 18.12.2017г. до 26.03.2018г. в размер на 4467,30лв.
По
горните съображения на ищеца следва да се присъди сумата от общо 4467,30лв.,
представляваща обезщетение по чл.255, ал.1 КТ за оставане без работа в период от
18.12.2017г. до 26.03.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на искова молба 29.12.2017г. /явяваща се и дата на поканата/ до
окончателното плащане. А за разликата до пълния претендиран размери от 8190,0лв., и за сумата от 3722,30 - обезщетение
за оставане без работа в резултата на уволнението и за периода от 27.03.2018г.
до 18.06.2018г. за който не е доказано
оставане без работа, иска по чл.225, ал.1 КТ е неоснователен и като такъв ще се
отхвърли.
По
разноските: Предвид изхода от спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
на разноски по съразмерност с уважената част от исковете. Ищецът е претендирал
разноски и е представил доказателства за направени такива в размер на общо 1350лв.
за трите иска, съобразно списък по чл.80 ГПК. Ето защо и на ищеца ще се
присъдят разноски на база 450лв. за всеки иск или сумата от 1145,46лв., по
съразмерност, която и сума за разноски ще се осъди ответника да му заплати.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ответника, който е
представляван от юрисконсулт има право на разноски по съразмерност с
отхвърлената част от исковете. Такива обаче не са претендирани, поради което и
не следва да му се присъждат, тъй като съдът не дължи произнасяне по незаявени
претенции било то и за разноски.
На основание чл.78, ал.6 ГПК като определя ДТ по чл.3 от Тарифа №1 от по
40лв. за неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и2 КТ и 178,69лв. за уважената
част от оценяемия по чл.225 КТ, ще се осъди ответника да заплати на РС
Велинград, бюджетна сметка на ВСС сумата от 258,69лв. държавна такса по
производството, както и 50лв., направени бюджетни разноски за ССЕ.
По
изложените съображения, Велинградски районен съд, V гр.състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на А.П.А.,
ЕГН ********** ***, извършено с Заповед № РД 05-556/31.10.2017г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 – поради
сключване на догвор за управление, на директора Д.К. на ДЪРЖАВНО ЛОВНО
СТОПАНСТВО „Чепино“, като ТП на ЮЦДП –Смолян, с адрес на управление
гр.Велинград, кв.”Индустриален”, п.к.15, и като такова го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
А.П.А., ЕГН ********** ***, на предишната работа „заместник директор” в ДЪРЖАВНО
ЛОВНО СТОПАНСТВО „Чепино“, като ТП на ЮЦДП –Смолян, с адрес на управление
гр.Велинград, кв.”Индустриален”.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „Чепино“, като ТП на ЮЦДП –Смолян, с адрес на
управление гр.Велинград, кв.”Индустриален”, п.к.15, да заплати на А.П.А., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 4467,30лв. (четири хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и 30ст.),
представляваща обезщетение по чл.255, ал.1 КТ за оставане без работа в период
от 18.12.2017г. до 26.03.2018г., ведно със законната лихва тази сума, считано
от 29.12.2017г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размери от 8190,0лв., и за сумата от 3722,30 -
обезщетение за оставане без работа в резултата на уволнението и за периода от
27.03.2018г. до 18.06.2018г., като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „Чепино“, като ТП на ЮЦДП –Смолян, с адрес на
управление гр.Велинград, кв.”Индустриален”, п.к.15, да заплати на А.П.А., ЕГН **********
***, СУМАТА от 1145,46лв. ( хиляда сто
четиридесет и пет лева и 46ст.) - разноски по производството за адвокатско
възнаграждение по съразмерност, както и да заплати по сметка на РС Велинград, бюджетна сметка на ВСС, СУМАТА
от 258,69лв. (двеста петдесет и осем лева и 69ст.) - държавна такса за
настоящото производството, както и СУМАТА
от 50 (петдесет) лева, направени бюджетни разноски за ССЕ.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от датата на която е
обявено на страните изготвянето на решението – 29.03.2018г., а копие от същото
да им се изпрати.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)