Р Е
Ш Е Н
И Е
N478
гр.Русе, 08.12.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА БЛЪСКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г.
МАГАРДИЧИЯН
МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря П.Н. и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N765 по описа за 2016
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К.И.И. в
качеството й на ЕТ „Ш. - К.И.“, ЕИК *****, Г.Г.Д., С.Д.И.
и Ц.В.И. против решение №1043/26.07.2016 г., постановено по гр.д.№6234/2015 г.
на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от М.Т.К. Павлов иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията,
изложени в жалбата. Претендират отмяна на решението и постановяване на ново
решение, с което искът се отхвърли, както и присъждане на направените разноски
за производството.
Ответникът по жалбата М.Т.К.
чрез пълномощника си адв.Т.В. *** счита жалбата за
неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК. Иска да
се потвърди обжалваното решение, както и да му се присъдят направените
разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирани лица- ответниците, в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора
не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени
релевантните за спора факти и материалния закон е приложен правилно.
Производството по делото
е образувано по предявеният от М.Т.К. против жалбоподателите Павлов иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД-
обявяване
на относителната недействителност на договора за покупко-
продажба на недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** с
административен адрес: гр.Р., ул.“****“ №**, ет.*, находящ
се в сграда №* с площ от 42 кв.м., с прилежащи части изб
от 42 кв.м. и използваемо подпокривно пространство,
заедно с 31.50/701 ид.ч. от ПИ с идентификатор ****,
сключен с нотариален акт вх.рег.№ ***/01.08.2011 г., акт № ***, т.23, дело №
4758 на СВ-Русе между К.И.И. и Г. Г. И., поч. на 24.05.2012 г. от една страна и от друга С.Д.И..
Отменителният иск /
Павлов иск/, регламентиран в чл.135 от ЗЗД е средство за правна
защита на кредитора срещу увреждащите го правни действия на длъжника. Съгласно
чл.135, ал.1 от ЗЗД “ кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията,
с които длъжникът го уврежда, ако
при извършването им длъжникът е знаел за увреждането”.
Искът по чл.135 от ЗЗД
има за предмет
потестативното право на кредитора да
обяви за недействителна по отношение на себе
си сделка или друго действие,
с която длъжникът го уврежда. Това право
възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът
и третото лице са знаели за
увреждането.
Материално- правно легитимиран по иска е лице, което има качеството кредитор. В това му качество цялото длъжниково имущество му служи като общо обезпечение на вземането, поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършването на такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. В този смисъл е установената задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК
: решение от 8.06.2010 г. по гр. д. № 37/2009 г., II т. о. на ВКС, решение от 27.07.2011 г. по гр. д. № 785/2010 г., III г. о. на ВКС и решения от 14.07.2010 г. по гр. д № 1220/2010 г., IV г. о. и от 26.01.2012 г.- по гр. д № 456/2011 г., IIІ г. о. на ВКС.За успешното провеждане на претендираната
защита в доказателствена тежест на ищеца е да
установи наличието на елементите от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД.
По делото е установено по категоричен начин, както
с представените писмени доказателства, така и с показанията на разпитаните свидетели,
че М.Т.К. има качеството на кредитор по отношение на ЕТ „Ш. - К.И.И.“.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че ищецът
не е установил това свное качество, респ. активната
си материално правна легитимация по иска.
С представените по делото писмени доказателства-
вносни бележки за извършени плащания в брой по банковата сметка на търговеца,
както и с показанията на св.М., работеща като счетоводител на фирмата и св. Д. е
установено по категоричен начин, че ЕТ „Ш. - К.И.“ е имал затруднения в
търговската си дейност, че след обсъждане
в семеен кръг, при което са участвали страните по делото с оглед близките си
родствени връзки и въз основа на издадено в полза на М.К. пълномощно, последният
е управлявал дейността на търговеца за
периода от 2009 г.- 2012 г. - сключвал е договори, извършвал е плащания към
бюджета и др. като К.И., както и другите членове на семейството- в т.ч. и
жалбоподателите, са знаели за стопанската дейност, извършвана от К. и за
състоянието на фирмата. През този период за осъществяване дейността на
търговеца М.К. е внесъл по банковата сметка на ЕТ свои лични средства в размер
в общ размер на 17 870 лв. Към 01.08.2011 г. внесените от него лични
средства са в размер на 16 370 лв.- факта, който също е бил известен на жалбоподателите.
Тези факти са категорично установени с писмените
доказателства по делото, както и с показанията на горепосочените свидетели.
Показанията на св. М. са правилно кредитирани от районния съд. Същата е
работела като счетоводител на фирмата, има трайни лични впечатления за цялата
стопанска дейност на търговеца и сочи непосредствена възприети факти. Нейните
показания кореспондират както на писмените доказателства, така и показанията на
св. Д. - посочен от жалбоподателите. Правилно и обосновано районният съд е
приел, че падежите на вземанията на ищеца са предхождали сключването на
договора за покупко- продажба- предмет на предявеният
иск. Отделно от това следва да се посочи, че вземането на кредитора е
установено и с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 3679/2014
г. по описа на РРС и правилно съдът е зачел формираната сила на пресъдено нещо относно това обстоятелство.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателите,
че съдът не е съобразил въведеното от тях възражение за персонална симулация на
регистрацията на търговеца. По делото няма доказателства- влезли в сила съдебни
решения, които да установяват това твърдение, поради което оплакването, че
решението е постановено в нарушение на чл.297 от ГПК е изцяло несъстоятелно.
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че е налице и увреждане на кредитора. Липсват доводи и
доказателства ЕТ К.И. да е предприела действия за погасяване на задълженията си
към ищеца. Напротив, доказателствата по
делото сочат, че отношенията в семейството трайно се влошили и след това К.И.
се е разпоредила в притежаваните от нея недвижими имоти в полза на децата на
едната си дъщеря. Със сключването на процесната
сделка длъжникът- ЕТ, отговарящ с цялото си имущество, вкл. и личното си, е
увредил кредиторът, тъй като чрез извършеното правното
действие, длъжникът създавал и увеличавил неплатежоспособността си.
Договорът за покупко-
продажба е сключен между баба и внучка, поради което правилно съдът е приел, че
знанието за увреждане се предполага с оглед изричната разпоредба на чл.135,
ал.2 от ЗЗД. Правилно е прието, че презумпцията не е надлежно оборена в
процеса. Жалбоподателите са били запознати с финансовите трудности на търговеца
и това е бил мотивът управлението на стопанската дейност да се предостави на М.К.,
знаели са как се развива търговската дейност под негово управление, както и
факта, че същият периодично е внасял лични средства за задължения на търговеца.
Сделката е сключена след влошаване на отношенията в семейството, което сочи на
явно намерение за увреждане на кредитора. Такъв извод може да се изведе и от
факта, че в договора е посочена продажната цена на имота в размер, значително
по- нисък от данъчната му оценка.
Правилно съдът е приел, че са налице визираните в
закона предпоставки, обуславящи основателността на предявеният иск и правилно
същият е уважен.
Обжалваното решение не страда от наведените в
жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателите.
Същият следва да заплатят на ответника по жалбата действително направените от
него разноски – в размер на 1200 лв. платено адв.
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1043/26.07.2016 г., постановено по
гр.д.№ 6234/2015 г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА К.И.И. в качеството й на ЕТ „Ш.
- К.И.“, ЕИК ***, Г.Г.Д., С.Д.И. и Ц.В.И.,*** да
заплатят на М.Т.к. *** сумата в размер на 1200 лв. разноски за въззивното производство.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: