№ 35196
гр. София, 05.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110140883 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. М. В. срещу П. Г. А..
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на имот, представляващ
жилище, находящ се в /населено място/, при равни квоти от по ½ идеална част, като
собствеността на ищеца произтича от договори за дарение и покупко-продажба, а на
ответника от договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Посочва, че идеалните части от общите части на сградата, които принадлежат към
имота, възлизат на 24,80%. Поддържа, че през пролетта на 2021г. били констатирани
течове по покрива на жилищната сграда, което наложило извършването на ремонт на
същия, което било сторено през лятото на 2021г. Извършените ремонтни дейности се
изразявали в демонтаж на стари керемиди и дъсчена обшивка, подмяна на 11бр. ребра,
монтаж на нова дъсчена обшивка, полага на паро-дифузионно фолио, доставка и
монтаж на летвена обшивка, обшивка с ламарина, полагане на керемиди – стар и
подмяна на счупените 102 кв. м. Стойността на целия ремонт била в размер от
7225,40лв. Ищецът заплатил изцяло стойността за ремонта за имота им, като предвид
наличието на съсобственост, ответникът следвало да отговаря за половината от нея,
която възлиза на 1053,50лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1053,50лв., ведно със законната лихва
от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва иска. Отрича ищецът да е собственик на целия или на идеална част от
имота. Поддържа, че преди сключването на договорите за дарение и продажба от
25.08.2020г., с които се легитимира, на 31.07.2020г. С. В. прехвърлила срещу
задължение за гледане и издръжка ½ идеална част от имота на В. В., а впоследствие с
договор за дарение от 14.08.2020г. В. В. прехвърлила на С. В. притежаваната ½
идеална част. От решение от 02.04.2020г., постановено по гр. д. № 2583/2019г. по
описа на РС - Видин, влязло в сила на 09.02.2021г., се установявало, че към датата на
всички посочени сделки собствеността не била реституирана на основание чл. 87, ал. 3
ЗЗД и към този момент собственици на имота били ответникът и съпругата му Р. К. в
режим на съпружеска имуществена общност, придобит с нот. акт от 29.07.2008г.,
обективиращ договор за прехвърляне на имот срещи задължение за гледане и
издръжка. С оглед на това счита, че ищецът не могъл и не придобил собственост върху
1
имота и не притежава такава. Признава, че същият е собственик на ½ идеална част от
процесния имот в режим на СИО със съпругата си. Оспорва да е извършван ремонт на
покрива на сградата, същият да е бил неотложен и да възлиза на сочения размер. В
условията на евентуалност, прави възражение за прихващане с насрещно вземане от
2000лв. Счита, че има право на вземане, тъй като от 2020г. до настоящия момент
имотът се ползва единствено от ищеца, като с нот. покана, връчена на 14.06.2022г.,
отправил искане да му заплаща обезщетение за ползването, от което бил лишен.
Поддържа, че от този момент – 14.06.2022г. ищецът му дължи обезщетение, равняващо
се на гражданските плодове, от които е лишен, и възлиза на 400лв. месечно за периода
от десет месеца до 14.04.2023г. за целия имот или за ½ част – на 2000лв.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
По направеното от ответника възражение за прихващане с насрещно вземане,
ищецът излага становище за неоснователност на вземането, като твърди, че го поканил
да получи ключове от жилището и входната врата на сградата на 06.07.2022г., но
същият не се явил да ги получи, поради което сам се лишил от ползването.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3
ЗС, както и възражение за прихващане с насрещно вземане с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС.
По иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че с ответника са съсобственици на ап. 3, находящ се в
/населено място/ при квоти от по ½ идеална част за всеки; че към апартамента
принадлежат 24,80% идеални части от общите части на сградата, като съдът указва на
ищеца, че не сочи доказателства за конкретния размер на принадлежащите към имота
общи части; че ищецът е сторил разноски в общ размер от 2107лв. за ремонт на
покрива на сградата, който е бил необходим, като тази сума съответства на
притежавания от тях дял в общите части; че е извършен ремонт на покрива на сградата,
който е бил необходим, на сочената стойност.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително да проведе насрещно доказване, че ищецът не притежава ½ идеална част
от имота поради изложените в отговора на исковата молба обстоятелства, както и че
ответникът притежава ½ ид. ч. от имота в режим на СИО.
По възражението за прихващане с вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС, в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ищеца са
съсобственици при равни квоти от по ½ идеална част от имота; че е отправил писмено
искане до ищеца да ползва имота, което е доведено до неговото знание, и въпреки това
ищецът продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата вещ за задоволяване
на лични нужди или макар да не си служи пряко и непосредствено с нея, имайки
достъп до нея, не допуска ответника да си служи с нея; че в резултат от това, за
ответника е възникнало право на обезщетение за лишаване от ползването,
оразмеряващо се с претендирания размер на направеното възражение за периода
14.06.2022г.-14.04.2023г.
Ищецът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително, че е поканил ответника да получи ключове от жилището и входната
врата на сградата и му е осигурил възможност да ползва безпрепятствено имота, но
същият не се е отзовал.
С оглед становищата на страните, съдът ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО в
отношенията им, че между тях, че ответникът е собственик на ½ ид. част от ап. № 3.
2
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на страните за събиране на
гласни доказателства чрез разпит на свидетели, като на ищеца следва да бъдат
допуснати общо двама свидетели – един за установяване на обстоятелствата, изложени
в исковата молба (които същият не уточни конкретно, въпреки дадените указания), и
един за установяване на обстоятелствата, посочени в молбата от 16.08.2023г. На
ответника също следва да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане
за установяване на обстоятелствата, свързани с ползването на имота.
Следва да бъде допусната и поисканата от ответника съдебно-оценителна
експертиза, която да отговори на поставената в отговора на исковата молба задача,
свързана със средната пазарна наемна цена на ап. № 3, находящ се в /населено място/ за
периода 14.06.2022г.-14.04.2023г.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2023г.
от 10:50ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на общо четирима
свидетели, от които двама при режим на довеждане от ищеца и двама при режим на
довеждане от ответника в насроченото открито съдебно заседание, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за разпит на трети свидетел.
УКАЗВА на страните, че ако не доведат допуснатите им свидетели в откритото
съдебно заседание, без да са налице обективни и уважителни причини за това,
доказани по надлежния ред, съдът ще отмени определението, с което ги е допуснал.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза, която да отговори
на поставената в отговора на исковата молба задача, свързана със средната пазарна
наемна цена на ап. № 3, находящ се в /населено място/ за периода 14.06.2022г.-
14.04.2023г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Х..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300лв., вносими
ответника в едноседмичен срок от уведомяването.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3