№ 2866
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20231100103413 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 26774/21.03.2023 г.
от Ю.Б. АД против А. Б. и С. А. Б., с която са предявени положителни установителни искове
за признаване за установено между страните, че ответниците дължат на ищеца при
условията на солидарност суми по договор за потребителски кредит №
FL1092918/19.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 33756/2022 г. по описа на
СРС.
С договор за потребителски кредит FL1092918/19.06.2020 г. Ю.Б. АД отпуснало на А.
Б. и С. А. Б. /в качеството им на кредитополучатели/ кредит в размер на 50 000 лв. На
19.06.2020 г. кредитът бил усвоен. Ответниците изпаднали в забава в плащането на вноските
по кредита на 20.12.2021 г., не били погасени 5 броя вноски за главница и лихва. Ищецът
изпратил уведомления за предсрочна изискуемост на основание чл. 14 от договора.
Уведомленията били връчени чрез ЧСИ на дата 04.04.2022 г. и на ответниците. Вземането
на ищеца станало изцяло предсрочно изискуемо, считано от тази дата – 04.04.2022 г. Освен
незаплатената главница, ответниците дължали договорна лихва за периода 20.12.2021 г. до
04.04.2022 г. на основание чл. 3 от договора, мораторна лихва за периода 19.12.2021 г. –
05.06.2022 г. на основание чл. 9 от договора, такса за действие по ограничаване на
негативните последици при просрочие, дължима на основание т. VI.5 от Общите условия за
откриване, водене и закриване на сметки на ФЛ, както и разходи по уведомяване. Заповедта
била връчена на длъжниците, постъпили в срок възражения по чл. 414 ГПК, поради което
били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли се исковият съд да признае за
установено, че А. Б. и С. А. Б. дължат при условията на солидарност на Ю.Б. АД следните
1
суми – сумата 44233.18 лв. главница, ведно със законна лихва от 22.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер 752.23 лв. за
периода от 20.12.2021 г. до 04.04.2022 г., мораторна лихва в размер 1171.20 лв. за периода от
19.12.2021 г. до 05.06.2022 г., неиздължени такси по договора в размер на 27 лв. за периода
от 22.12.2021 г. до 05.06.2022 г., разходи по уведомяване в размер на 48 лв. за периода от
22.12.2021 г. до 05.06.2022 г. Претендира разноски по исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответниците. В подадените по ч. гр. д. възражения по чл. 414 ГПК сочат, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Намират клаузата на чл. 14
от договора за неравноправна. Общите условия не обвързвали ответниците, тъй като не им
били предоставени и не били подписани от тях.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ във вр. с
чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ;
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Към датата на
подаване на заявлението – 22.06.2022 г. ответниците имат удостоверения за продължително
пребиваване и регистриран адрес на територията на Република България –А. Б. до
17.10.2023 г., а С. А. Б. до 18.01.2029 г. Следователно, доколкото към дата на подаване на
исковата молба ответниците-потребители имат местоживеене в България, то българският
съд е компетентен да се произнесе по спора на основание чл. 18, ал. 2 от Регламент №
1215/2012 г. Още повече, че същите имат процесуален представител на територията на
България, който е управомощен да ги представлява пред всички съдилища в Република
България – л. 75 и 78 от ч. гр. д.
Не се спори между страните, че между тях е сключен договор за потребителски
кредит № FL1092918 от 19.06.2020 г. за сумата от 50 000 лв. с краен падеж 19.06.2030 г.,
ведно с погасителен план към него подписан от страните. В чл. 3, ал.1 от договора е
предвидено, че за усвоения кредит се дължи на банката през първите 12 месеца от срока на
издължаване на кредита фиксиран лихвен процент в размер на 4.6 %, а от 13 месец до края
на договора се дължи променлив годишен лихвен процент в размер на 4.6 %, формиран от
референтен лихвен процент и фиксирана договорна надбавка. ГПР на договора е определен
в чл. 3, ал. 8 – 7.24 %, а общата сума дължима от кредитополучателя към датата на
сключване на договора е 69 696.45 лв., включваща и застрахователни премии – виж
погасителен план. В чл. 9 от договора е предвидено, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, се дължи обезщетение
за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. В чл.
14 от договора е предвидено правото на банката при непогасяване в уговорения срок на една
или повече вноски да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Към
2
исковата молба е приложена Методологията на Банката за определяне на Референтен лихвен
процент (Прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити от дата 23.07.2014 г.
Посочени са в Методологията компонентите за определяне на РЛП Прайм – тегло на
депозити от домакинства, тегло на капитал, лихвен процент на депозити от домакинства,
минимални задължителни резерви, разход за фонд за гарантиране на влоговете в банките,
безрисков лихвен процент приложим за България, рисково тегло, корекция за промяна на
пределната цена на ресурса.
Приложен е и сертификат № FL 1092918 за сключена застраховка „защита на
плащанията“ от С. Б. при застрахователна премия 5.69 % от размера на месечната
погасителна вноска по договора за кредит.
Представено е бордеро за усвояване на кредита – превеждане на сумата от 50 000 лв.
по посочената в договора за кредит банкова сметка на С. Б..
Представени са по делото уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на
договора за потребителски кредит с вх. № 14666 от 22.03.2022 г. по описа на ЧСИ С. Я. до
С. Б. и с вх. № 14685 от 22.03.2022 г. до А. Б.. И двете уведомления са връчени на адрес ул.
******* на А. Б. на 14.04.2022 г.
От кредитираната от съда като професионално изготвена ССчЕ се установява, че
кредитът е изцяло усвоен на 19.06.2020 г. с превеждането на сумата от 50 000 лв. по банкова
сметка на С. Б.. Общо по кредита са платени суми в размер на 8 956.41 лв., от които
главница – 5 766.82 лв., 3 083.50 лв. – възнаградителна лихва, 53.09 лв. – лихва за забава и
53 лв. – такси за закъснение. Непогасената главница към 05.06.2022 г. е 44 233.18 лв.
Дължимата възнаградителна лихва за периода 19.12.2021 г. – 04.04.2022 г. е 752.23 лв.
Вещото лице констатира и начислена такса закъснение за периода 20.12.2021 г. – 05.06.2022
г. в размер на 27 лв. Лихвата за забава в размер на законната лихва върху цялата
неиздължена главница от 44 233.18 лв. за периода 04.04.2022 г. – 05.06.2022 г. е в размер на
774.08 лв. По кредитът е прилаган лихвеният процент по договора – 4.6 % и същият не е
изменян по време на договора.,
Приложено е ч. гр. д. № 33756/2022 г. по описа на СРС, 164 състав, от което се
установява, че по заявление на „Ю.Б.“ АД, депозирано на 22.06.2022 г., е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу А. Б. и С. А. Б.. Срещу
заповедта са подадени възражение в срока по чл. 414 ГПК /в които се съдържат оспорвания
по съществото на претенцията/, в резултат на което е изпратено съобщение до заявителя с
указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК. Налице е идентитет
между претендираните вземания в заповедното и исковото производство.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит с него ищецът се
е задължил да предостави кредит съгласно уговорените параметри и условия. С. Б. има
качеството на кредитополучател, доколкото разрешеният кредит се отпуска по негова
сметка, а А. Б. на солидарен длъжник. Според разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването
на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. А. Б. се е съгласил
3
да отговаря изцяло за задълженията по договора за кредит, а и фигурира като
кредитополучател/съкредитополучател в договора за кредит, поради което А. Б., има
качеството на солидарен длъжник по договора за кредит.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител, която в настоящия случай е
налице. Спазени са и изискванията на ЗПК, посочени са общият размер на кредита, размерът
на лихвения процент, размерът на ГПР, общата стойност на плащанията, към договора е
приложен погасителен план с указани размер, брой, периодичност и дати на плащане на
отделните вноски. Относно размерът на посочения ГПК, видно от чл. 3, ал. 8 от договора и
приложения погасителен план /а и при използването на електронен калкулатор за ГПР от
съда/, се установява, че застрахователната премия е включена в ГПР, който е посочен
правилно в договора, съобразно разясненията дадени в решение на Съда на ЕС от
21.03.2024 г. по дело С-714/22. Спазени са разпоредбите на ЗПК. Всяка страница от договора
е подписана от кредитополучателя/солидарния длъжник. Подписани са от ответниците и
всяка страница от ОУ и приложенията към договора.
Основните доводи в подадените по ч. гр. д. възражения по чл. 414 ГПК касаят
неравноправността на клаузата, даваща възможност на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем, както и се оспорва това право да е реализирано преди подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК.
Една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/
да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността или да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните, или да е сключена
във вреда на потребителя и 2/ клаузата да не е индивидуално уговорена – чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от забавата на
кредитополучателя, т. е. от виновно неизпълнение на задължението за плащане в срок на
дължимите погасителни вноски по кредита, поради което е допустимо кредитополучателят
да бъде санкциониран за неизпълнението. Непосочването изрично на необходимостта от
уведомяване в самия текст на клаузата не прави самата клауза неравноправна – виж решение
№ 92 от 09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на II т. о. на ВКС. По отношение на клаузи в
общите условия по договор за кредит, сключен с потребител, в решение от 26.01.2017 г. по
дело С-421/14 на Съда на Европейския съюз е дадено тълкуване, че при преценката на
националната юрисдикция относно твърдения неравноправен характер на клауза относно
предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задълженията на длъжника през
ограничен период, посочената юрисдикция трябва да провери дали възможността на
продавача или доставчика да обяви целия кредит за изискуем, зависи от неизпълнението от
страна на потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение,
дали тази възможност е предвидена в случаите, в които посоченото неизпълнение е
достатъчно тежко с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него, дали тя
дерогира приложимите в тази област правни норми. В случая възможността за обявяване на
4
кредита за предсрочно изискуем зависи от неизпълнението на основно задължение на
потребителя – неплащане в срок на дължима главница и/или лихва по договора. Посочената
разпоредба не дерогира приложими разпоредби, а съвпада по съдържание с разпоредбата на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, поради което и съдът не намира същата да е неравноправна.
С разясненията на ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС - т. 18 във вр. с т. 9, се
приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. От
кредитираната ССчЕ се установява, че ответниците са в забава, считано от 25.11.2021 г.
Банката се възползвала от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем
съобразно чл. 14 от договора за кредит. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /виж решение № 64 от
09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./. Обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен
документ. Липсват формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост /виж решение № 106 от 20.06.2017 г. по т. д. №
60152/2016 г. на IV г. о. на ВКС/. Доводите относно съдържанието на уведомлението,
посочени във възраженията по чл. 414 ГПК касаят съдържанието на извлечението от
счетоводни книги по чл. 60, ал. 2, изр. последно ЗКИ. В уведомлението е посочена датата на
просрочието, просрочената незаплатена сума, както и дължимите суми по основание и
размер, което е напълно достатъчно за пораждане на последици от уведомлението. Не се
споделят и доводите за необходим допълнителен срок за погасяване на вземанията.
Ответниците са в забава, като за надлежното упражняване на правото на кредитора по чл. 14
от договора не е необходимо и липсва законово и/или договорено задължение за
предоставяне на нов допълнителен срок от кредитора.
Уговорената по договора за банков кредит солидарност на задължението между
двама и повече длъжници не предполага действие на обявената от банката предсрочна
изискуемост по отношение на един от съдлъжниците и спрямо другия солидарно отговорен
длъжник, ако по отношение на него няма редовна процедура по обявяване на предсрочната
изискуемост. За да бъде изискуемо изцяло задължението по банковия кредит спрямо всеки
един от длъжниците, предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задължението
следва да е обявена надлежно на всеки един от тях — решение № 7 от 19.05.2017 г. по гр. д.
№ 60053/2016 г., II г. о. на ВКС, решение № 6 от 12.06.2017 г. по гр. д. № 50203/2016 г., II г.
о. на ВКС, решение № 41 от 29.05.2017 г. по т. д. № 60106/2016 г., II г. о. на ВКС.
5
Банката-кредитор може да връчи изявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита на длъжника, чрез ЧСИ в границите на компетентността му по чл.
18, ал. 5 ЗЧСИ. Доколкото в ЗЧСИ липсват специални разпоредби досежно връчването на
покани, съобщения и отговори, при връчването на книжа във връзка с гражданскоправни
отношения чрез ЧСИ, приложение намират правилата на чл. 37-58 ГПК. Съгласно чл. 43
ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата
кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37-58 ГПК.
В случая уведомлението е връчено лично на А. Б. на 14.04.2022 г., а на С. А. Б. по
реда на чл. 46, ал. 1 ГПК на 14.04.2022 г. Ето защо съдът намира, че процесният кредит е
обявен за предсрочно изискуем на датата 14.04.2022 г.
За пълнота на изложението следва да се посочи и, че разрешенията в т. 18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се
преодоляха и обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство
представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по чл. 422 ГПК — решение № 50292 от 20.03.2023 г. по
гр. д. № 73/2022 г., IV г. о. на ВКС, решение № 76 от 07.06.2022 г. по гр. д. № 2640/2021 г., III
г. о. на ВКС, решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. II т. о. на ВКС,
решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г., II т. о. на ВКС, решение № 193 от
10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г., II т. о. на ВКС, решение № 147 от 26.01.2021 г. по т.
д. № 2256/2019 г., II т. о. на ВКС, решение № 171 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1273/2019 г., II
т. о. на ВКС. Т. е. дори да липсваше надлежно уведомяване преди подаване на заявлението,
то предсрочната изискуемост щеше да настъпи най-късно с връчването на преписи от
исковата молба и приложенията на ответниците.
Усвоена е главница в размер на 50 000 лв. От ССчЕ се установява, че е погасена
главница в размер на 5 766.82 лв. Доколкото се установи настъпване на предсрочна
изискуемост за всеки един от ответниците, то дължимата главница е сборът между
падежиралата главница до датата на настъпване на предсрочната изискуемост и предсрочно
изискуемата главница. Срокът за изпълнение на договореното е винаги несъществен
елемент на правоотношението, чиято промяна нито изменя, нито допълва основанието му.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските,
станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на основание договора за кредит —
решение № 100 от 31.07.2017 г. по т. д. № 1357/2016 г., I т. о. на ВКС, решение № 190 от
14.12.2016 г. по т. д. 2349/2015 г., I т. о. на ВКС, решение № 103 от 07.08.2017 г. по т. д. №
851/2016 г., I т. о. на ВКС, решение № 153 от 19.10.2017 г. по т. д. № 2869/2015 г., II т. о.
на ВКС. Следователно по делото се установява, че непогасената главница е в размер на
44233.18 лв. /50 000 -5 766.82 /. Липсват твърдения и доказателства за погасяване на суми по
договора след това. Претенцията за главница е основателна в пълния предявен размер
44233.18 лв. Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2022 г. до окончателното изплащане.
Относно възнаградителната лихва:
6
Ответниците са потребители на финансова услуга и ЗЗП е приложим. За да се
прецени, дали конкретните договорни клаузи са неравноправни, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е
получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин.
Банката следва да урежда метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на
договора за банков кредит, както и условията, при които може да се променя последната до
пълното погасяване задължението на кредитополучателя. Методът на изчисляване на
съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид
правната характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране възнаграждението на
кредитодателя, т. е. относно конкретната формула за определяне възнаградителната лихва.
За това, когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация, как кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му
финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин, както и когато
методологията, създадена от кредитора, като нейни вътрешни правила не е част от
кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен - виж решение № 95
от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на II т. о. на ВКС.
В конкретния случай е без значение за крайния извод на съда, дали част от клаузите
относно промяната на договорния лихвен процент в договора са неравноправни. От ССчЕ се
установява, че лихвения процент по възнаградителната лихва не е променян и е в
първоначалния размер от 4.60 %. В нито един момент от процесния период лихвеният
процент не е бил по-висок от първоначалния по договора. Следователно дори да беше
налице неравноправност, същата би била без значение, доколкото банката не се е
възползвала от правото си да увеличи прилаганият лихвен процент. В подобни хипотези, в
които липсва увеличаване на лихвения процент над първоначално уговорения, се приема, че
дори съдът да не изпълни задължението си служебно да прецени дали са налице
неравноправни клаузи в сключения договор, то допуснатото от него нарушение на
съдопроизводствените правила не е съществено – виж решение № 171 от 16.03.2021 г. по т.
д. № 1273/2019 г. на II т. о. на ВКС. Още повече, дори да е налице частична нищожност
поради неравноправност, то това не освобождава кредитополучателите от задължението за
заплащане на лихва по кредита в първоначално уговорения при сключване на договора
размер - виж решение № 92 от 09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на II т. о. на ВКС. От
ССчЕ се установява, че дължимата възнаградителна лихва за периода 19.12.2021 г. до датата
на обявяване на предсрочната изискуемост /04.04.2022 г./ е 752.23 лв., поради което и тази
претенция следва да се уважи в цялост.
Относно мораторната лихва:
В чл. 9 от договора е предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни
7
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, се дължи обезщетение за времето
на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.
От Приложение № 1 към ССчЕ /л. 121-122/ се установява, че дължимата лихва за
забава за процесния период в размер на законната лихва върху просрочени погасителни
вноски е в размер на 54.84 лв. Относно дължимата лихва върху предсрочно изискуемата
главница след настъпване на предсрочната изискуемост, то съдът използва електронен
калкулатор и по реда на чл. 162 ГПК определи лихвата за забава върху предсрочно
изискуемата главница в размер на 42 106.66 лв. /предсрочно изискуемата главница в
посочена в Приложение № 1 към ССчЕ/ за периода 04.04.2022 г. – 05.06.2022 г. в размер на
736.93 лв. Или общодължимата мораторна лихва по чл. 9 от договора за процесния период
19.12.2021 г. – 05.06.2022 г. е 791.77 лв. /736.93+54.84/, до който размер искът ще се уважи,
а за разликата до пълния размер от 1171.20 лв. – претенцията ще се отхвърли.
Относно таксата по ограничаване негативните последици при просрочие:
Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителски
договори. С доклада по делото е указано на страните, че с акта по същество съдът ще
извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Тази клауза
се явява в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който не допуска кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Освен това, по същността си тази клауза има характеристиките на неустойка за
неизпълнение на задължението за плащане на вноските в уговорения срок. С така
уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК ограничение
относно максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо потребителя.
Изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено
мораторна лихва за периода съизмерима само с лимитирания размер на законната лихва. В
този смисъл клаузата по т. 10, раздел XVI, б. „в“ от Тарифата на банката е нищожна като
противоречаща с чл. 10а ал. 4 и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Клаузата също така се явява и
неравноправна, доколкото представлява и уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и потребителя, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Клаузата
за 27 лв. такса по ограничване негативните последици при просрочие е нищожна, поради
което и претенцията следва да се отхвърли.
Относно разходите за уведомяване:
Претенцията следва да се квалифицира по реда на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал.
1 ЗЗД, тъй като представлява искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат от неизпълнение на договор. Предявените в настоящото производство
разноски за уведомяване не са направени в хода на изпълнително производство за
принудително събиране на вземанията, а представляват такси, заплатени от ищеца за
връчване от ЧСИ на уведомление на предсрочна изискуемост на кредита. Следва да се
отбележи, че този ред на уведомяване на длъжника е свободно избран от кредитора, поради
което съответните сторени разноски не следва да се възлагат в тежест на длъжника,
8
доколкото липсва причинно-следствена връзка между неизпълнението и имуществените
разходи. Още повече, че в договора е предвиден изричен ред за осъществяване на
кореспонденция между страните – виж чл. 19 /електронна поща, препоръчана поща или
куриер/, който не е спазен от ищеца, а той самият е избрал различна процедура, в която е
реализирал разходи.
След като е уговорил в своя полза право на предсрочна изискуемост, кредиторът е
следвало да предвиди и средствата за неговата реализация, включително и опцията да се
възползва от услугите на външни за правоотношението лица за уведомяването на длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост. Затова допълнително начислените разходи за
направени плащания по повод връчване на писмените изявления на кредитора за обявяване
на предсрочна изискуемост не са непредвидени и извънредни, а напротив – имат типичен за
този вид дейност характер и като такива следва да се включат в стойността на основната
престация. В този смисъл тези разходи не да допълнителни, а иманентно присъщи и
подлежат на калкулация в цената за администриране на изпълнението на длъжника и липсва
основание за отделното им калкулиране. Спрямо тези разходи, съдът следва да отчете
законовата забрана в специалния закон чл. 33, ал. 2 ЗПК за обезщетяване на допълнителни
вреди при забавено изпълнение, поради което събирането им при всички положения не е
обосновано. Претенцията е неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат и на двете страни. Разноски се
претендират единствено от ищеца. Представен е списък и доказателства за направата на
разноски по исково и заповедно производство в общ размер на 8985.66 лв., от които на
съразмерност на ищеца за двете производства по чл. 78, ал. 1 ГПК ще му се присъдят
8897.34 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “Ю.Б.” АД, ЕИК *******,
гр.София, ул. „*******, срещу С. А. Б., роден на ******* г., гражданин на Република
Гърция с ЛНЧ ******* и А. Б., роден на ******* г., гражданин на Република Гърция с ЛНЧ
******* и двамата с адрес гр. София, ул. *******, положителни установителни искове по чл.
422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1
ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ, че С. А. Б. и А. Б., ДЪЛЖАТ при условията на
солидарност на “Ю.Б.” АД, ЕИК *******, следните суми: сумата от 44233.18 лв. –
незаплатена главница по договор за потребителски кредит № FL1092918/19.06.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2012 г. до окончателното
изплащане; сумата от 752.23 лв. – възнаградителна лихва за периода за периода от
9
20.12.2021 г. до 04.04.2022 г., сумата от 791.77 лв. – мораторна /наказателна/ лихва за
периода 19.12.2021 г. до 05.06.2022 г., за които суми е издадена заповед № 22002 от
02.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по ч. гр. д. № 33756/2022 г. на СРС, 164 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторната лихва
за разликата над присъдения размер от 791.77 лв. до пълния предявен размер от 1171.20 лв.,
както и изцяло отхвърля претенциите за неиздължени такси по ограничаване негативните
последици при просрочие по договора в размер на 27 лв. за периода от 22.12.2021 г. до
05.06.2022 г. и за разходи по уведомяване в размер на 48 лв. за периода от 22.12.2021 г. до
05.06.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. А. Б., роден на ******* г., гражданин на Република Гърция с ЛНЧ
******* и А. Б., роден на ******* г., гражданин на Република Гърция с ЛНЧ ******* и
двамата с адрес гр. София, ул. *******, да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, гр. София,
ул.”*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 8897.34 лв. – разноски по
съразмерност в исковото производство и производството по ч. гр. д. № 33756/2022 г. на
СРС, 164 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10